Мъж,обсебен от дъщеря си

Знам, че форума се ползва от много потребители с различно семейно положение, с родни/доведени/заварени деца.
От толкова хора тук няма ли някоя потребителка в подобно на авторката положение? Някоя жена да разкаже от първо лице как е било при нея.


Интересувам се от темата защото моя близка приятелка е в подобно положение. Тя е доста умна и силна и реагира доста различно от авторката тук. Не е прилично да й разказвам историята тук, затова ще замълча и ще следя с интерес.

И вниманието се изразява в това 11 годишно момиче да спи с баща си?   
По тази логика можем да се запитаме дали авторката страда от липса на внимание след като 11 годишното е окупирало леглото? 
Лошо няма да се грижи за детето и да и обръща внимание, но трябва да се поставят и граници.

Личното ми мнение е ,че детето не трябва да спи между двамата.Ако ставаше въпрос да спи до майка си и баща си-да,но чуждата жена не е длъжна да приема това.Това е навлизане в чуждото лично пространство.Детето не е на 2 години,нито болно или да има някакъв случай на драма и да има нужда от успокояване.Това е лигавето на момичето и може би манипулациите на мама.Работа на двамата родители е да обяснят на детео ,че има промяна в конфигурацията и не е уместно това да е система,когато детето идва.Казвам го до известна степен от личен опит-всяка жабка да си знае гьола.

http://www.kenguru.bg/%E2%80%9Eiskam+da+se+omyzha+za+tate%E2%80% … PMZWrI1SHgti3chmv

Хубава статия, но
Пък коментираното момиче е на 11. Бая закъснял комплекс.

Детето при майка си може  да чувства липса на любов и емоции и да наваксва при баща си да усеща закрила като е до него.Със сигурност има доза на манипулация.За мен е редно да се изяснят възрастните да си кажат какво мислят  и да се разберат.Аз пък умирам  децата ми да легнат до нас ,да ги гледам как спят, направо се размазвам от кеф още са малки но и аз смятам За редно да си спят по леглата.Бе живота е толкова кратък хората с кви щуротии си бият главите.

На мен пък ми е супер гадно как всички повярваха как детето е с кофти майка  търси в баща си всичко. Нито я познавате жената, нито нищо, но вече е заклеймена. Бляк.

Именно - и точно това е притеснително. М/у 3 и 5 е нормално. Късното е израз на нещо абнормално - притеснение, вероятно, несигурност - във всеки случай вик за помощ. Специализирана, от психолог, не каране по течението.

ПС
 _Bianka__ , не е нужно да е с кофти майка, за да изпитва несигурност в позицията си и да има, потенциално, емоционални проблеми с раздялата с баща си.

Разбира се, че не е с кофти майка. Нали дори я водила на всякакви места и я разглезила, разправяше преди тая. Сега нов завой. Сто процента са си съвсем нормални всички /освен авторката/ и никой не спи в леглото и. Самия начин, по който го е описала, говори за пълна измислица.

Да, но на няколко места чета как при татко си детето компенсира липсите от майката. Много знае някой какво му е на детето. Може и да е не чак толкова напиращо да спи при баща си, а да се случило 3-4 пъти и ясно че новата жена ще се дразни, нормално е.

Нито едно 10-11-12 годишно не познавам, които иска да спи при някой си, каквито и липси или излишъци да има, а познавам много деца около тази възраст.

А когато става въпрос за спане, обикновено на малко дете, куче, котка и разни такива, освен основния елемент - че не му е работа да спи там, всеки споменава и чисто физическия аспект - върти се, няма място, не е хигиенично и всякакви такива. Просто няма как да не се споменат. Освен ако целия разказ е измислица ...

Чак не мога да повярвам, че има жени които смятат за нормално 11 годишна да спи с баща си в едно легло, за капак и с друга жена. За мен не е нормално, ако ще й жената да е собствената й майка. Да, детето търси внимание, факт, ама съвсем не е мястото да го получи в леглото на баща си, между него и мащехата й. В случая си мсиля, че детето не търси внимание нощем, а се опитва да застане между баща си и мащехата, лишавайки ги от възможността да си имат техните моменти. На 11г. е съвсем наясно с някои неща и какво правят възрастните в леглото. Явно детската й психика е намерила начин да ги държи "разделени", макар и да са в едно легло. Лошото е, че бащата вместо да я възпитава й угажда на лиготиите, за сметка на връзката си с авторката.

Според мен, вместо авторката да се вайка във форума , най- добре да му бие шута на този мъж. Навреме, преди да е станало грозно и съвсем зле. Не е нормално детето да спи при тях. Не е нормално да се вайкат родната му майка каква е лоша. Ако случайно наистина е лоша, съвсем е повод това авторката да се раздели стоя хора и да ходи да си търси мъж, който да няма деца или ако има, да знае как да ги научи да уважават новата му жена и нея също да я научи как да уважава неговите деца. Иначе е загуба навреме и ъормоз за всички. И изобщо кому е нужен този зор!

И защо пък децата трябва да уважават новата му жена? Уважение не се дава даром. Аз не уважавах новата жена на баща ми,както и новия мъж на майка ми,докато те не го заслужиха.

Моите наблюдения са, че децата на разведени родители са най-големите манипулатори. От чувства за вина и съжаление се почва едно велико дундуркане и безропотно подчиняване на всички техни желания. И ако си мислите, че това ги прави по-щастливи, нищо подобно. Те са деца и това, от което наистина имат нужда е любов и контрол. Родителите са тези, които трябва да вземат решения и да казват, кое е редно, кое не е. Какво може и какво не. Оставяйки децата да правят каквото си искат, те да вземат решения, всъщност прехвърляме огромна тежест върху рамената им, за която отговорност те не са готови, защото са деца. Третирайки ги като хора в особен статус, те цял живот ще се чувстват такива. Нима на болния непрекъснато му повтаряме, колко е болен и безсилен и т.н. , нали ако се държим така той ще стане още по-болен. За това, напротив опитваме се да му повдигнем духа и да покажем, че не е по-различен от другите, да стане да се обслужи сам и т.н.. Според мен така е и с децата. Дали  мама и тате живеят заедно или са разделени е техен избор и със сигурност деца живеещи с родителите си не са видели и половината внимание.
Всички обичаме децата си, но ако не искаме да отглеждаме "принцове и принцеси", които са абсолютно емоционални неподготвени за живота извън дома, трябва да се поставят граници, които са и за тяхно добро. Нали се сещате, какъв ще е шокът, когато дундурканите деца са в детска градина, училище ...в живота и когато установят, че никой не припада от умиление, като ги види.


Защото са възрастни хора!!! По същата логика, защо да уважават и родителите си и учителите си...Когато се изградят като личности и характери и могат да преценяват качествата на хората и имат ясен поглед, тогава ще уважават по заслуги.
Може би уважение не е точната дума, но респект и съобразяване, да.