Любители на Котки - Тема 122

А, забравих, за храната. У нас котките се хранят на високо, тъй като иначе кучето им изяжда храната. Под високо разбирам рафтче на 1,60 м. височина.

Отдавна не съм писала и да знаете каква я сътворих... Като за начало познайте дали вече нямам 5 котки? Появил се на работата на мъжа ми един мъжки, изпосталял, кожа и кости, но контактен с хора. И те го гледали там известно време, позакрепило се животното и един хубав ден се оказа вкъщи. Много е умен, добър, красив, с хигиенни навици, говори ми, определено е бил домашен. Но за съжаление с двете ми котки старейшини не се разбират Държа ги в отделни стаи, новият е с Пипе и с кърмачката ѝ, с тях се спогажда. От време на време правя опит да ги сближа, но не става, успяват даже да се сбият. Не знам какво да правя, много ми е жал за животинката, не искам да го пускам отново на улицата. Търсиха собственика му още като го намериха, но не се появи. Изглежда минимум 2 годишен, може и по-стар да е. Не вярвам някой да го иска, то е пълно сега с малки котенца, на които им търсят дом, едва ли за него ще се намери. Абе и честно казано искам си го, изградихме си връзка. Дали има шанс да се помири с моите двама?

Бингли, като си решила да изхвърлиш котето защо се тръшкаш в темата? Имаш две котки, ама едната ще задържиш.

То само едното се скубе, пък ти.

Лилава, дай им време. И кастрирай кърмачката, защото забременяват от въздуха.

Никога лицемерие не ме е вбесявало толкова.

Не изхвърляйте котето, навън няма да оцелее, повтарям се, но се опитайте да му намерите осиновител, жал ми е за животинката....
Втората ни дъщеря израсна с Топче,  милият ми, много го тормозеше, адски го обичаше, всички много го обичахме, сега вече тероризира Ушатко, той хич не обича да си играе с нея и има за какво.

Тя още кърми, нея по-натам. Новият мисля да кастрирам. Не смеех досега, мислех, че може все пак да се появи собственик по обявите. Но мина доста време и май се видя, че ще си остане у нас. Мисля, че засега няма опасност да забременее женската, не проявява интерес към нея. Наблюдаваме ги, не ги оставяме сами или ако излизаме ги местим малкото и женската в другата стая. Та ще се оправим с размножаването, няма да допусна, ама с боя и кавгите какво ще правим не знам.

Старият ми мъжки е кастриран и недоумявам защо именно той налита на бой, а не новия, дето си е с тестостероновите бомби. Като прибрах Пипе и кърмачката нямаше такива неща, съвсем нормално си ги прие новите котки вкъщи. Ама той винаги си е бил малко въртоглав и се изживява като шериф. Минаха и други котки през къщи за шестте години, през които е с нас. В началото като ги пусках и на двора две отровиха, две не се върнаха, на две успях да намеря дом. Винаги като е имало кавга той ги е разтървавал, никога не е налитал така пръв на бой.

Дали е възможно именно защото не е кастриран новия, затова старият ми мъжки да го приема за заплаха? След като го кастрираме дали ще се уталожат нещата? Като се замисля досега възрастна котка не сме прибирали, все изоставени малки и лесно привикват. Нямам опит с това.

Майко мила, не мога да повярвам какво чета! Да, детето е на първо място, но при положение, че няма здравословен проблем, отразяващ се тежко върху детето, а се касае изцяло за организационни умения и грижи, то напрво не мога да проумея как може някой да обрече на мъки животното, което отглежда. А персийката не пуска ли косми? Нейната тоалетна не цапа ли? И нея ли ще пуснете на двора? Има стотици деца, отгледани от бременността с животни и са като цяло по-здрави, и по-социализирани и по-отговорни от децата, които нямат досега с животни. В темата се дадоха достатъчно организационни съвети, стига да има кой да ги чуе.

За пореден път съжалявам,че писах тук. Знаех си,че така ще стане. Само ще ви помоля да не ме наричате лицемерка-първо не знаете каква е точно ситуацията,не ме познавате,второ -не сте ми в къщата и трето-обидно е . Аз не съм си го позволила никого да наричам така.
Да имам два (даже 3 етажа). Да имам втора котка. Не е там въпроса. Няма къде да й държа тоалетната,освен в хола. Нямам други варианти обмислила съм всичко. Персийката е на отделен етаж,а другия когарак е постоянно с нас. Не съм взела решение. Но разберете ме-страх ме е за детето. То ми е по-важно. Не говорим за изхърляне,а за пускане на двора(макар реално да чувствам точно това,че го изхвърлям). Отделно е много агресивен и това също ме тревожи.
Ще разгледам предложенията ви. Цял ден го мисля. Ами,съжалявам,но не искам детето ми да пострада,не съм сигурна,че мога да я предпазя. Ако това ме прави лицемерка-добре. Благодаря на тези, които дадоха реални и полезни предрожения и се опитаха да ми помогнат.😊 да знам,че е въпрос на организация,но както казах нямам особено много вапианти.
Извинявам се,че така разбуних духовете.

И аз не разбрах защо така се възмутихте всички... Мис Каролин Бингли просто попита за съвет.
Разбира се че детето е на първо място, а що се отнася за разместване и реорганизация - макар и на два етажа къща, със сигурност не винаги е възможно.
На никого не пожелавам да трябва да се разделя с котката си, или да й причинява някакъв излишен стрес, но има моменти в които просто се налага.
Мис Каролин Бингли, ако имаш опция и търпение, остави й котешката тоалетна празна ( само легена)...ще търси, търси и пак там би трябвало да си свърши нуждите. Поне празната котешка тоалетна не крие опастност, а само миризма ако не се смени навреме.

Аз не разбрах съвсем защо при две котки само едната е проблемна. Не може ли да ги съберете двете?

Ако все пак решението е взето, бих посъветвала да се потърси нов дом сред роднини и приятели

С празна котешка тоалетна ще е още по-неприятно. Първо, че има вероятност да си върши работата под легла и дивани. Второ, ще се разнасят миризми и трето, котето най-вероятно ще се опита все пак да зарие творението, при което почти неизбежно лапите ще се изцапат, а след това ще разнесе и по пода.

Ако толкова Ви е срам от животинката, по-добре наистина ѝ намерете нов дом. Но домашна котка дори и в двор пусната има огромна опасност да не оцелее.

И какво Вине толкова страх за детето? Да не бъде изядено ли? Пишете, все едно отглеждате някакъв див тигър! Или от болести и паразити ли? Ако котката не излиза, трябва да Ви е страх, че вие с дрехи и обувки ще заразите котката с нещо, не обратното!

Но който си е наумил да изхвърли безпородното, с да задържи породистото (всъщност псевдопородисти най-вероятно, защото надали има родословие, което всъщност не я прави много по-разлна от уличничето), няма разубеждаване...
(И уточнение, за да не ме разбере някой погрешно, моето мнение е, че всички животинки, за които човек е решил да поеме отговорност, заслужават еднаква любов, без значение от произхода си; но явно други са на различно мнение)

Наистина звучи адски неадекватно изхвърлянето на едната, а запазването на другата котка.

И послепис: сериозно бих се замислила за качеството на “приятели”, за които малко котешки косми, докато са на гости, са ужасен проблем...

Абе хора не ме е срам от животното. Не се хващайте само за някакви думи. Просто ми стана неудобно от приятелките ми, че дрехите на децата им станаха в косми при цялото чистене. Разберете, че не на всеки му е приятно това и ако аз съм свикнала и имам котка;то другите хора не са така.
Никога няма да си дам котарака на никого! Не искам а и никой няма да го вземе.Той е особен;агресивен и нападателен и всички познати и роднини изпитват страх от него. Не мога са събера двете котки,защото едната е женска и не е кастрирана.
Варианта да го научим без пясък го обмислям, ще не ще мисля;че ще се научи.
Както казах огромното ми притеснение е тоалетната и че само отттам тръгва токсоплазмозата. Говорих с двама ветеринари и едия е твърдо за съжителството и казва,че токсоплазмоза от домашна котка е почти невъзможно да се хване. А другия пък ми каза,че е много опасна и счита за нередно да отглеждам дете с него(което много ме озадачи,като мнение на ветеринар).
Недейде да си мислите,че ми е много лесно. И искам да си хвърля котарака, ако беше така хич нямаше и да пиша тук.
Разбирам,че много ви възмутих,че много обичате котки,но не разбирам защо така скочихте всички. Тук става дума за детето ми все пак. За някой може това да не е притеснение;но за мен е.
Повече няма да пиша и да ви дотягам.
Но не бъдете така строги😊

Излишно е да се коментира, всеки решава за себе си, надявам се нещата да се наредят и за двете страни и най-вече милото котараче да не остане на улицата. В България няма да е лошо лекарите-човешките и ветеринарите да се образоват малко повече относно рисковете и последиците от съжителство с животно.
Отдавна не съм писала, знаете защо, трудно ми е и по-лесно няма да става, но искам да се оплача, та затова в скрит текст, да не товаря темата с моите терзания.

Мен лично най-много ме подразни това, че за котката се говори все едно е някакъв чумав/бесен звяр, който в никой случай не може да има досег с детето и само се пречка из къщи...Реално момичето не се обоснова какво толкова я притеснява, че котката ще стори на детето, просто се повтаря как детето е най-важно (което не видях някой да отрича).
И съжалявам, но котката е на 3г, а детето на година и половина...всеки който взима котка с ясното съзнание да стане родител в скоро време, трябва да е наясно, че ще дойде момент, в който ще съжителстват бебе и коте...
Ние сме младо семейство и взехме котката в момент, в който бяхме уверени, че сме готови на тази стъпка, че ще успеем да ѝ обърнем нужното внимание и да ѝ осигурим адекватни грижи и живот и здраве един ден тя ще живее с бебе/дете. Ако някой не иска да идва вкъщи, защото имаме котка, ами...негов проблем
И само да допълня, че нон стоп целуваме котката (включително по лапичките ), но мен лично ме е гнус дори да си помисля да ровя в пясъчник на детска площадка...

П.С. Защото видях, че е намесена и редовната токсоплазмоза, която и на нас беше пробутвана като причина да си махнем котката преди дори да сме започнали да мислим за дете: много по-вероятно е за мен да се хване токсоплазмоза от салата в заведение, отколкото от домашна котка...

Както и да е, всеки сам си решава, просто останах с усещането, че целият пост е написан с идеята да се успокои гузната съвест и да се каже, че не, пускане на двора е котешки рай и не е изхвърляне...ами баш изхвърляне си е...