Напоследък ме терзае един въпрос, даже от доста време.
Разведена съм, имам дете и съответно бивша свекърва, ама тя си е настояща баба, нали:)))
Бащата го няма и по много време, месеци, години.
Бабата обаче, моята бивша свекърва е сравнително близо.
С нея нямаме явен конфликт.
Вярвам, че обича внучето си.
Въпрос ми - до колко е редно, хубаво и ценно да подкрепям повече връзката им. Със сигурност не преча на връзката им, когато баща му си го вземе го води там, ако е в града и е удобно, без да правя сложни схеми - организирам да се видим. Но това е много рядко.
Скоро се чухме, искаше да дойде да ни погостува и да види детето.
Но не е много удобно за нас. Отказах и. Тя се обиди мисля. Т.е. не ми отговори и от тогава не се е обаждала.
Дали аз да организирам среща, да пиша, да звъня?
Или да оставя нещата така? И ако звънне пак и е удобно тогава
За мен ще е излишно в натоварения график да включвам и това, ако трябва да съм напълно честна. Но като майка и жена ми става тъжно и виновно, че не си вижда внучето. Уважавам връзката баба-внуче, смятам я за ценна, но те нямат изградена такава на тоя етап. В такъв случай не мога да преценя до колко тъгува и и тежи и липсва, ако има баби - да казват:)
Да уточня по форумски стандарти детето никой не е гледал никога, нито някой е предлагал, нито аз съм искала.
Сложно ми е. Какво мислите вие?