Аз ли съм строга

Дъщеря ми е почти на осем и редовно ръцете й са мръсни, пипа си лицето, устата. Има навика да гризе моливи и химикали, флумастри и въобще всичко, което й попадне. И аз съм в тих ужас кога ще пипне хепатит, тения, глисти или друга гадост. За щастие досега й се разминава.
Опитай се да учиш детето да си бърше ръцете с мокри кърпички, да не яде с мръсни ръце, да ползва живасепт навън... Знам ли? Аз не успявам, дано ти да успееш.
От другите майки разбиране не очаквай, защото с техните деца те явно проблем нямат, затова и не те разбират.

На 4 още си лапа ръцете? Моето двегодишно лапа, още е несъзнателна, решавам проблема, като гледам да не я водя по градинки с много боклук.

Обясни му за бубичките, дето ще му влязат в коремчето. Научи го да пипа само с пръчка.

Гоненето нон стоп с мокри кърпи е адски досадно, и после пак пипва нещо.

Котките не мисля, че са толкова опасни и заразни, козината им е чиста, не се пренасят от нея паразити.

То няма да спре да пипа, обаче за лапането е хубаво да се следи и да се говори. Ако трябва - пак Даум Ескол.

За котките По останалото смятам, че всяко дете е различно и трябва на принципа проба-грешка да се разбере от какви действия ще избере да проумее, че не всичко се пипа.

lusiq, притеснението ти е нормално, защото си майка. Всички се притесняваме, но не можем да отгледаме децата си под похлупак. Има една поговорка , която не мога да цитирам точно, но е нещо от сорта на "мръсното дете е щастливо дете". Съгласна съм. И оставям дъщеря ми (също 4-годишна) да се цапа - е, спазва някакви правила и не пипа абсолютно всеки боклук, който намери, но като цяло позволявам да си играе с намерени по земята кестени, шишарки, понякога пръчки, тревички, листенца и т.н.  За уличните животни и моето дете има "забрана" да ги пипа. Фасове от цигари и други боклуци -  също не пипа, или поне не често, но понякога има толкова интересни пластмасови лъжички по земята, че то как да не я пипне едно 4-годишно диваненце и да порови с нея в земята. Сяда по тревата в градинката, абе направо се търкаля понякога. Вечер е като прасенце, но е моето щастливо прасенце. Сега поне имаме перални, а някога баите ни на ръце са прали всичко, гледали са деца, играещи по цял ден по селските прахоляци, ядящи на крак и с неизмити ръце комат хляб с чубрица...  Дете е и колкото и да се опитвам да я уча да не се пипа по лицето с мръсните ръце, редовно го прави. Но поне не си лапа ръцете, де и знае, че ако някой я почерпи със солета, трябва първо да си обърше ръцете с мокри кърпички.Но и така да я хапне, не припадам. 
На въпросът ти - не, не си строга, притеснена си и е нормално, но децата имат нужда да им даваме повече пространство. Обясни му на достъпен език за опасностите, които крият боклуците навън, но му позволи да се поизцапа в едни нормални граници , без да пипа гадости. Един път са деца. После неусетно светът на възрастните ги въвлича в своя кръговрат и магията на детството отлита безвъзвратно, а колкото и да е плашещо понякога, част от тази магия се крие именно в безгрижните игри навън сред прах и буболечки .

   И аз бих се притеснила и да полудея да пипа боклуци, земята или други мръсни предмети и после да си лапне ръцете. Но все пак са деца. Не могат майките и/или бащите да бъдат постоянно около тях и да ги контролират. Те чрез устата си опознават света. Родителите са тези, които трябва да го научат да не лапа мръсните си ръце. Все пак и ние сме израснали, като сме пипали мръсни предмети и после ръцете в устата ни.

на съседката детето като беше малко, мисля под година беше, стоеше насред пясъчника с доволно олигавено парче хляб в ръката. хващаше го, добре го овалваше в пясъка и започваше с наслада да го яде 
по това време имахме друга съседка с 3 котки и куче и едната котка беше редовна на този пасъчник 

майката повтаряше, повтаряше, накрая се отказа.
сега детето е на 4, яде без пясък 

твоето вече е на 4г., замисли се дали не търси по този начин твоето внимание...

Не е било само по времето на бабите ни..Аз не помня на село едно време където бях лятната ваканция да съм мила нон стоп ръце, ходех боса по цял ден и постояннно я котка я някое пиле или агне галех, хапвах си плодовете ако не са били пръскани без да ги мия. Бих казала, че хигиена нямаше много. Сега моето дете не расте точно така. В сравнение с майките които наблюдавам и навън и в обкръжението ми преувеличавам яко.

На 4 години вече не опознават света с уста... като гледам нашето 2-годишно и той не опознава света с уста
Lino, и аз имам навъртян голям стаж на село, винаги преди да ям нещо си миех ръцете. А животни колкото искаш имаше и ми бяха постоянно в ръцете.
lusiq, не мисля че си строга, като гледам мизерията в нашата градинка избягвам изобщо да водя детето там. Ако пипа нещо навън и тръгне да си пипа лицето и устата винаги му дърпам ръката. Естествено не бива и да се изпада в крайности, в къщи не го преследвам така, мия му ръцете преди хранене и след гърне. В яслата пък съвсем не е ясно какво се случва, но пак със сигурност не бърка в кучешки и котешки "тоалетни"
Това колко е важно миенето на ръцете го обясняват лекари от всеки сутрешен блок при всяка грипна епидемия, a вируси има постоянно. Вярно че някои минават бързо и обикновено без последствия, но защо пък трябва да се боледува... За бактериите няма да коментирам да не изглеждам съвсем ку-ку
Гледай си детето както намираш за правилно, ти си му майка, твоя грижа е да го отгледаш - от елементарни неща като добри хигиенни навици, до това да стане хубав човек. Свиркай си и ако такива дето ти пригласят да го оставиш да си лапа мръсните ръце не са ти близки, просто ги пускай по пързалката. Ако са ти близки ще разберат защо го правиш

Като видя майки да истерясват, че детето им пипнало улично животно, ме втриса. Много грозни гледки виждам, като ходя да тичам на стадиона - ревове, караници... Ами отидете до него, погалете го, пък после му измийте ръцете. Толкова ли е сложно?
Едно време като сме ходили на село, не сме си миели ръцете по цял ден, обикаляли сме по полянките, пипали сме всякакви животни - крави, кози, прасета, кучета, котета... не сме се разболяли от нищо.
Има причина имунната ни система да съществува.

а, да бе - да лапа химия като ги видя бабите/майките да гонят децата си с мокри кърпи и ми призлява...или като се започне с антибактериалните продукти. ужас. ми дайте да ги държим в стерилна среда после що боледували.
аз нямам стаж на село, но пък в града по цял ден бяхме навън. хигиена нямаше особено наистина, но пък и въобще не боледувахме - факт.  не знам какъв е проблемът с тези велики бактерии, честно.
според мен важното е да не се залита в крайности. и тук "строгостта" няма нищо общо с майчините тревоги или мании.  

Изобщо и какъв човек се възпитава така - от всичко да го е страх и да се пази?

лошото е, че и нашите страхове с годините се увеличават и ги предаваме на дребните. ето например миналата година ме нахапа заразен кърлеж и още не мога да се оправя. ми вече ме е страх да пускам малките боси в тревата, хем да осъзнавам, че не мога да ги предпазя от всичко и че е божа работа /колко съм ходила боса, а накрая ме ковна гадта на жълтите павета/.

Добре де, аз съм ходила боса в тревата на село - беше чисто и си беше нашия двор, най-много на някоя коприва да стъпя. Обаче с какво точно ходенето бос в препиканата и минирана от кучета тревичка в кварталната градинка ще обогати децата, че чак толкова да не могат да го пропуснат? Аз като бях дете бездомни кучета нямаше, а домашните бяха много малко, изобщо не е имало нужда да ме пазят от тревите, колко маргаритки съм събирала с майка ми в парка. Чак като станах ученичка започнаха случаи с кърлежи, но вече сама разбирах че трябва да се пазя. Сега през ден в местната родителска група предупреждават майки че са си тръгнали пълни с бълхи и/или кърлежи след час престой в градинката пред блока, ние преди месец-два се прибрахме с бълхи от една обикновена разходка в морската градина и по плажа. Държа да отбележа, че при нас може да се каже че няма бездомни кучета, а в морската по принцип е забранено да се разхождат домашните любимци, освен в специално обособения "кучкарник". На плажа също е забранено да се пускат, но постоянно има животни дори без каишки.
Хубаво да не им създаваме страхове на децата, но нека правим разлика между смелост и непредпазливост (да не кажа по-тежка дума). В крайна сметка всеки решава сам какви "страхове" да предаде на детето си и как да си го гледа. И на мен ми нахлуват определени мисли като видя майки да влачат мърляви и измачкани деца по градинките, но не им размахвам пръст да вземат да ги поизмият и поизкърпят, нали? Авторката сподели че чак и правят коментари да остави детето мръсно, не е ок това и не влиза в работата на другите колко често ще му почиства ръцете.

Обогатяването е, че оставяш детето да си опознава света на спокойствие, без страх. Това не означава да го оставиш да рови в изпражнения - когато се налага ще станеш от пейката.

и ходенето бос е много полезно, макар да предпочитам по-дивите места за такива упражнения. иначе никой не казва да оставяш детето да се рови в *****.
аз по принцип детски площадки, пясъчници и подобни не понасям, та моите почти не съм ги водила по подобни напрягащи и дразнещи места. та не знам какви драми се разиграват там, но е ясно, че гледането в чуждото канче е масово. което не е приемливо.

Точно това е - какво толкова ще намери в кварталната градинка? Ще разбере че света е акан в много ранна детска възраст? Просто концепцията че опознава света като се рови в боклуците ми идва малко самоцелна и не ми звучи сериозно. След като майката е преценила че конкретното място е мръсно и не е подходящо детето да си играе там, явно няма да пропусне много опознаване на света ако му изчисти ръцете и му каже да не рови боклуците. Едва ли на някоя полянка в гората майката ще реагира по същия начин...

А какъв е смисъла тогава да се излиза навън (в града)? Нали уж излизат да играят, как ще се случи това без да пипат нищо? Освен децата да се водят само в гората, друг вариант не виждам..

Ами учиш го на други начини на игра, подаваш играчки. Има различни видове изучаване на света - може да си играе на топка и пак да изучава света, или да рисува с тебешири. Майката е тази, дето подбира средата и задава правилата на играта. Безцелно ровене насам -натам е гот, но не навсякъде, трябва да си има граници. Градът е пренаселен, гаден и опасен - то и затова горките деца все се учат на разни креативни игри, пъзели и всичко друго, само да не ровят и да не ходят по кофти места.

Ами тя и топката се топа по земята, ще вземе да хване глисти!

Ами как да си заведа детето и да го пусна да играе свободно на детската площадка в квартанлата градинка и да не тичам след него като Монк с ОКР, като всяка сутрин от прозореца виждам няколко "дами", които си разхождат кучетата върху гумираните противоударни настилки при детските съоръжения? При положение, че в същата тази квартална градина направиха специално не един, а два кучкарника - за по-едри и за дребни кучета, с едничката цел да се съхранят детските площадки. Как да го пусна като на бебешките люлки се чекнат големи деца, а кенчетата от бири, фасовете и шлюпките от слънчогледа на родителите им се търкалят из цялата градина? Ето един урок за детето - не можеш да "опознаваш" света точно тук с пипане на всичко, което поискаш, защото в обществото ни има твърде много мърлячи, които оставят следа от краткотрайното си консуматорско съществуване.
П.П. Топката обикновено се рита Към коментара на Сирената - има и каране на колело, тротинетка, просто вървене из града (обаче това не се препоръчва за родители тип "пейка парти"), може да вземете да свършите някоя задача с детето - да купите ягоди, които то гордо да носи с идеята че помага и т.н. Даже може и в ранна детска възраст да схване че сиренето е с пари, представяте ли си

На първо време може конфронтирате нарушителите, а после ако не отбират да подадете жалба срещу тях.
На никой не му е приятно детето му да се рови в мръсотия, но и другата крайност - да тичаш 24/7 с мокрите кърпички също не я разбирам. После защо боледуват нон-стоп и защо развиват алергии...

O, не им прощаваме на нарушителите, спокойно
Иначе никоя крайност не е добър вариант. Просто не мисля че авторката на темата изпада в крайност по това, което е описала, затова реагирам така

Аз съм от тия с мокрите кърпи. Също така по отношение на малкото все още е пълен хеликоптер положението, защото пипа навсякъде и лапа пръсти. Ми - гадно е.

Вчера виждам следната гледка: татко с дете на около 3. Таткото с голям велосипед, малкото момченце на баланс байк. Наглед идилична картинка. Обаче - пресичат едно от рисковите кръстовища на града, на което някои коли не съобразяват със светофара. Не слизат и двамата от велосипедите, така пресичат, карайки. Еми - непукист родител, какво да кажа. Лошо подбран маршрут, доверява се на дете на 3, че ще има правилна реакция, няма да падне, да кривне, самият той няма как да реагира, защото е на велосипед. Разбира се, такова нещо като каски няма, щото сме в БГ и тук каски не се носят, нито от възрастни, нито от деца.

Може да съм параноик, но горното НЕ ми е приемливо. Приемливо е родителят да е пеша, да пресича с детето за ръка и носейки велосипеда. За каската съм по-склонна да си затворя очите, но тригодишно да участва в движението с баланс байк ми идва в повече.

Аз съм от лежерните майки. Оставям я да се цапа, маже, пипа колкото и душа иска. И тя понеже разбра, че съм от лежерните бързо се научи да се пази, въобще от внимателните деца е.
(В собствената ни градина това, площадки не посещаваме.)

Строгостта не се изразява в това да искаш детето ти да е чисто. Няма нищо странно в поведението ти, още повече ако си малко запознат какво могат да причинят паразитите в организма.
Но съм съгласна с някой от по- предните постове. Детето ти не си лапа ръцете, защото опознава света, а защото е забелязало, че това му поведение предизвиква реакция и то веднага получава твоето внимание, макар и не толкова положително. Дете на 4 г. не изпитва необходимостта да вкусва предметите, а да ги оглежда и да преценява какви функции могат да изпълняват. Явно функцията им е да привлича внимание на мама към детето. Колкото и да ти е трудно да се сдържиш трябва да промениш поведението си и строго и ясно да заявяваш, че едно от правилата, които искаш да се спазва е, че не се лапат мръсните ръце. Заявяваш преди да излезете на разходка, изискваш го, но без излишни емоции от твоя страна и тичане с мокри кърпи.

Всъщност прекалената хигиена, в която живеем, и липсата на контакт с растения и животни причинява голям брой автоимунни заболявания - алергии и др. Има достатъчно научна информация по темата, ако не успявате сами до стигнете до нея и има желаещи - ще пусна на английски език.
Бездомните животни крият известни рискове от зарази, но са сравнително редки. Повечето мръсотия е напълно безобидна
Аз лично си мия ръцете след: разходки и спорт навън, градски транспорт, пипане на пари, преди хранене. Опитвах се отрано да обучавам детето си в тези правила, но чак към пубертета започна да стопля за какво става въпрос (сега пък виси по половин ден да се къпе, няма угодия). Иначе игра не съм ограничавала, ако няма опасност да си счупи рязко главата, мокри кърпи ползваме рядко, предимно на път, където повече от 4-5 часа няма достъп до течаща вода.

Аз напоследък гледам да ограничавам мокрите кърпи и такива за дезинфекция. Но както някой по нагоре писа, какви деца ще отгледаме като само забраняваме. Аз също постоянно повтарям не си пипай лицето, не търкай очите, има алергия и пролетта само си ги търка. Обаче честно казано аз самата много се напрягам и виждам че и на детето действам напрягащо. То пък е от тези деца дето пипат абсолютно всичко де що видят от любопитство. И да пак опознават света на друг етап. В един мол да влезем и ще опипа всички ескалатори, дръжки на врати и по рафтовете де що докопа. Наблюдавала съм много пъти нарочно другите деца. Еми не съм виждала толкова вманиячена майка. Даже те самите с мръсни ръце чупят и бутат в устата на децата си храна. Аз лично искам да съм по лежарна защото както писах се напрягам много. Колкото повече расте детето толкова повече му се разширява кръга на действие и нямам контрол. А и в градината мият ръце само след тоалетна и преди ядене.

Видяхме до какво доведе либералното възпитание на деца, липсата на правила и забрани. Не виждам нищо лошо да се въведат правила, които децата да спазват с цел опазване на тяхното здраве и изграждане на самоконтрол.
И не живеем в особено висока хигиена. Голяма част от алергиите също се предизвикват от паразити в организма. Не казвам да се прекалява и да се вманиачава, но дете на 4 г., което пъха всичко , което намери навън в устата си- не е ок.
Правилото за миене на ръце в къщи е, че ръце се мият след тоалетна, преди хранене и ако някой възрастен каже, че трябва. Т.е. ако го видя че хвърля нещо в коша с боклук и хубаво опипа капака му- разбира се, че ще изискам да си измие ръцете. Ако е решил, че иска да бърше прах- разбира се, че пак ще изискам да измия ръцете му. Ако е ровил в гнусния пясък навън, ще му избърша ръцете, ако нося мокри кърпи. Ако не нося- просто ще следя да не се храни с мръсни ръце. Не смятам, че това минава някакви нормални и общоприети норми. Но да се твърди, че повечето мръсотия е безобидна е смешно. Дори това, което изглежда на пръв поглед чисто е лъскаво, може да е полепено с какво ли не. Много хора не си мият ръцете след тоалетна.

ginger style, +100 ! И в къщи са същите правилата, дребният е на 2 години. Само добавям, че според мен след една възраст когато започнат да се обслужват сами в тоалетната е хубаво да си мият ръцете и преди, не само след.

Защо и преди? Ако се ползва тоалетната вкъщи, а не обществена, кое го налага?

Ами зависи какво правиш в къщи или в офиса примерно... Но при мъжете си е особено важно, така да се каже
Иначе аз като по цял ден съм на компютъра, ясно е по клавиатурите и мишките, а и телефоните ни колко мизерия се събира, предпочитам да си измия ръцете и преди...

Естествено че на никого не му е приятно да гледа детето си с мръсни ръце в устата. На мен и с чисти не ми е приятно да го гледам как си бърка в устата или си пипа лицето. С годините обаче явно съм обръгнала и вече правя само забележки, без да изпадам в истерия. Иначе все в истерия ще бъда. Откакто на година и половина взе нещо от земята и го пъхна в устата си (няма да казвам какво беше, че още ми е гадно - след 4 години!!!), без да му стане нищо (бях убедена, че ще ходим в инфекциозното), вече гледам по-спокойно на тези неща. А моят ходи от 6-месечен на ясла - в яслата и детската ги следяха и ги миеха, ама от 4-годишен ходи на предучилищна и се връща с едни мръъъъъъъъъъъъъсни ръце и лице, особено сега когато е топло и играят много навън. Не е истина!

Не знам авторката дали е прекалено строга. То зависи и по какъв начин реагира на поведението на детето си. Ако изпада в истерия и има крясъци, определено не е подходящо.

Позволявам да детето си да пипа улични животни, които изглеждат чисти и в добро здраве. И задължително след това ръцете се мият. Също обяснявам защо е важно да се измием.
Обикновено пипаме такива животни непосредствено преди да се приберем вкъщи, за да може веднага да се измием.

Позволявам на сина си да пипа улични котки и домашни кучета, след като е поискал разрешение от собственика. С него съм спокойна, защототой не лапа боклуци, ръце и не си пипа лицето.
С Лъчи съм по-предпазлива, понеже тя пипа всичко - всякакви мръсотии, боклуци, а има неизкоренимия навик да си пипа лицето и устата. Ами страх ме е и я карам като я видя с мръсни ръце да ги зацърше с мокра кърпичка, следя да пипа колкото се може по-малко боклуци, да не играе с изхвърлени по земята чашки, бъркалки, лъжички. Наясно съм, че в училище няма кой да я контролира, но поне като е с мен гледам да я опазя, че както е 15кг на 119см не ми се мисли какво ще стане ако пипне тения или хепатит. (Не случайно го наричат "болест на мръсните ръце")

Нищо лично, но на мен ми е грозно все да вървиш след детето и да му дуднеш. Например на площадката често се засичаме с една майка, която не се уморява с часове да мрънка "Цвети, не там, мамо, ще се нацапаш! Цвети, не стъпвай в локвата, ще се намокриш! Цвети, не пипай там, мръсно е!" Изобщо на това дете какво му е позволено не се знае, а като го гледам заиграва се, не хвърчи като лудо (за разлика от моето дете). Разбира се, не казвам да лапа каквото му попадне, но че глътнало няколко песъчинки пясък, това е неизбежно. Синът ми оня ден изяде една черница от земята 🤤 върви си човека до мен, хванал ме за ръка и вижда нападали по земята черници, които той обожава и... еййй със скороста на светлината това дете се наведе и преди да успея да го дръпна черницата цяла беше глътната 😂 мъжът ми също беше до мен и повече се смяхме отколкото да се панирам сега колко микроби е поел. Няма спасение от подобни ситуации, затова и не мисля, че трябва да се драматизира. Ние лятото на село сме яли и пипали къде по-големи гадости сега като се замисля 🤔 ех, щастливо детство 🤗

Аз лично разрешавам да пипа по площадките, естествено не да рови буквално в боклуците ( за съжаление те често преливат от кошовете), дори разрешавам и на пясъка, на който не съм фенка, заради котките, знаете за какво го използват, но децата обичат пясък, оглеждам за нещо видимо неприятно и все пак я оставям да играе. Имаме обаче уговорка, бърсане на ръце преди да хапне нещо с мокра кърпа или ако иска да си пипне лицето, например да си оправи косата, идва при мен. За щастие не лапа мръсотии от отвън от 2 г възраст. Моето дете също е на 4.

Детската психика е устроена така, че всичко, което може да се изследва чрез оглеждане, пипане, захапване или само помирисване, то ще се бъде изследвано. В началото на миналия 20 век Иван Павлов установява, че това е рефлекторен акт, който обезпечава началото на познавателните процеси. И нарича този рефлекс: "Что такоэ". Да, в днешната урбанизирана среда проявите на този рефлекс далече не са безобидни за децата ни. Но има и възпитание, което при  правилно осъществяване може и реално позволява детето да усвои умения за самоконтрол над рефлекторните си действия, в т.ч и при опознване на света чрез опипване на всичко. Изходът е да се даде шанс на подрастващото дете да разбере опасностите и да придобие умения за тяхното елеминиране. Но това е продължителен  процес и иска както знания, ката и сериозна воля от страна на родителите. Прочее, всеки, който е приел предизвикателството да бъде родител е готов да изпълни своя дълг за опазване на детето без да го травмира с излишна строгост. Но това е една друга и доста дълга тема за дискусия...