Осиновили са го и после се е родил брат му

А ти откъде пък го знаеш? Абсолютно сигурна ли си?
Много странна ситуация
Моят съпруг също е по-голям син, абсолютно роден, само дето и той е магарето, дето го търсят само за проблеми и работа, а брат му- галеното детенце. Така че разделението не е необичайно. Даже е често срещано, и то без причина
Според мен насочи сили към това да сте пълноценно семейство. Щом имате две деца, гледайте си ги тях, а не страничните роднини. Абстрахирайте се, гледайте си живота и напред.

Абсолютно сигурно е, всички знаят. Семейството ми е чудесно и просто няма към какво да насочвам силите си. Покрай всичко материално имаме две прекрасни деца, които растат в обстановка на любов и разбирателство. Проблемът е, че той непрекъснато се пита защо това е така, в какво е сгрешил към родителите си? Работи, помага им винаги, когато го потърсят, но каквото и да се случи, майка му непрекъснато се кара с него, навиква го и дори му заяви, че тя ще му казва какво да прави, че е длъжен да я слуша. Пред брат му е като мушица... Пита ме защо?

Да бе, всички знаят, само той не. Не вярвам.
Иначе деленето на децата се среща много често – съвсем собствени деца, от една майка и един баща. Да не мислиш, че тогава боли по-малко? Някои го преживяват и се концентрират върху отношенията в собственото си семейство и собствените си деца, други го играят Многострадална Геновева и вечната жертва, защото е по-лесно да хвърлиш вината върху майка си и баща си, отколкото да си признаеш грешките или да поемеш живота си в собствените си ръце.

Вие си знаете дали да вярвате или не, а аз не виждам причина да лъжа. Помолих за мнение да му кажа ли или не. Той не играе унизителната роля на вечна жертва и с нищо не показва пред никого, но аз го познавам и виждам, че му тежи. Особено, когато вижда разликата в отношението им и към внуците. Беше наранила ръчичката на дъщеря ни от грубост, беше посиняла и се наложи да я превързваме. Децата ни растат в спокойна атмосфера и никога не  са чували крясъци или агресия срещу тях.

Според мен не трябва да му казваш ти.Може да поговориш с родителите те да направят тази крачка ,а не ти.

Добре де, при това положение защо ще му казваш? За да "оневиниш" един вид онези хора ли? За да обясниш държанието им? Те не го заслужават. Напротив, при такова явно делене и грубо държание баш си заслужават игнора.

Освен, ако не смяташ, че това ще го накара окончателно да ги зачеркне и да спре да се тормози. Ти си го познаваш и знаеш каква е вероятността това да се случи.

Авторке, от колко профила пишеш?
Ако свекървата ми посини ръчичката на детето ми до степен, че се наложи превързване, това да си опазя децата от такива баба и дядо ще ми е първостепенен проблем. Обсъди това с таткото и си пази децата.

При описаната ситуация най-добре е да прекратите всякакви контакти с тези хора, за доброто на семейството ви, за психическото здраве на вас двамата и за доброто на децата ви.

Ох, не получих потвърдителния имейл и влязох с опцията от профила ми във Фейсбук, това е.
Благодаря за мненията ви, няма да му казвам нищо.

Ъъъммм, в кое "Начало"? След раждането или някъде ок. училището?

Логично е кое начало, след раждането му не съм била там, нито през ученическите му години.

Не е твоя работа да му казваш, че е осиновен.
И причината да се държат така към 2-те си деца - мъжа ти и брат му може да не е, че мъжа ти е осиновен, а брат му е тяхно родно дете.

Към авторката. Не знам откъде си сигурна, че е осиновен, при положение, че не е от него. И защо смяташ, че той не знае щом ти знаеш?
Ако наистина е осиновен той го знае. Дори и бебе да са го взели пак знае. Дори и никога да не са му казвали - пак знае. На подсъзнателно ниво, но го знае. Има една книга - "Първична рана" на Нанси Верие. Отдавна е изчерпана по книжарниците, но можеш да я откриеш в библиотека. Прочети я, но нека той да види какво четеш. Добре ще е, ако прояви интерес да я прочете и той и да я обсъдите.
Повечето осиновители треперят над осиновените си деца и са склонни много повече да прощават и да глезят дори, но има и такива, които може би несъзнателно, но сдобили се със биологично дете се отдрйпват. Осиновеното вече става един вид ненужно. Но това е само в случай, че между тях и осиновеното дете не е имало здрава привързаност, здрава връзка. Понякога това се случва и с биологичното дете. По една или друга причина родителят не успява безрезервно да приеме и обича детето си и да създаде тази здрава емоционална привързаност.

По никакъв начин няма да му помогнеш ако му кажеш.
Напротив! Ще го накараш да приема себе си необичан, нежелан и чужд за цялото си детство и живот! Ще стане по-зле за него.

Самата ти също не си наясно, че отношението на родителите е такова, защото е осиновен.

Дорис, не съм съгласна. Но разкриването на тайната, ако има такава, трябва да дойде от родителите, от тези, които са го осиновили. Или пък откриване на документи и навързване на фактите, което вече са известни. Всички осиновени казват, че по някакъв начин са чувствали това. Да, трудно се пренарежда пъзелът, когато разберат в зряла възраст, но някое споделят, че зрелостта им е помогнала да приемат по-лесно фактите, защото са били готови за осмислянето на тази информация. Сега вече препоръките са тези разговори да се проведат до 7 година. И само за сведение - моите деца вече знаят и вкъщи говорят свободно за това, задават въпроси понякога.
Авторке, ако мъжът ти има някакви съмнения нека постави въпроса на родителите си и да проведе този разговор докато все още може, докато все още има кой да му отговори на въпросите.
Дорис, осиновителите също се страхуват да говорят за това. Страхуват се, че ще наранят детето си, че животът му после няма да бъде същият, че може да го загубят. И искат да спестят негативните изживявания и съмнения на детето, което смятат за свое. И то е тяхно, също толкова, колкото и ако го бяха родили. Дори повече. Но във вените му не тече тяхната кръв. То вече е преживяло изоставянето, отхвърлянето и то от тази, която го е довела на този свят, от тази, с която изначално то би трябвало да е най-силно свързано. Причините за детето нямат значение. Значение има само фактът, че е било само, когато е най-беззащитно и уязвимо, и безпомощно. Около 40 дни са нужни на новороденото да приеме загубата на майката и да продължи напред.

Какво се страхуват тези тук да го наранят? По описанието на авторката личи, че те го нараняват непрекъснато. Най-много на човека да му олекне като разбере причината и да се помири със себе си. Но не е авторката човека, който трябва да му го каже. Пък и не е сигурно дали и родно дете да им беше нямаше пак да ги делят. Достатъчно такива случаи има.

Mama Ru, не говоря човекът никога да не разбере истината. Смятам, че е трябвало отдавна да са му казали.

Но според мен - тези отношения са между него и родителите - авторката няма какво да се бърка там. Камо ли да ги влошава.
В момента отношенията са изострени и подобно разкриване на ситуацията ще доведе до край на отношенията /поне временно/.
За авторката родителите просто предпочитат техния син, но е такива отношения има и в семействата без осиновяване - така, че не се знае колко е истина.

А и да не говорим, че ще влезе в другия ад - кои са истинските ми родители и как да ги намеря. Въпросът ЗАЩО са ме изостави винаги в важен.

 На мен не ми се вярва да не знае. Едва ли могже да се опази такава тайна, още повече, че авторката е сигурна - значи се знае извън семейството. А в такъв случай все се намира по някой загрижен да разкрие тайната.
Аз също смятам, че този разговор първо трябва да се проведе между съпругът и родителите му, точно те са хората, които могат да потвърдят или отхвърлят това и да дадат отговори на някои въпроси.   Възможно е той да не подозира, че тя знае, а тя да си мисле, че той не знае щом не говори за това.

Ако съпругът ми пази такава тайна от мен и аз разбера моментално ще се разведа с него! Не знам за другите какво и това семейство, но такива отношения за мен са абсурд!

Освен съпрузи, ние сме и най-добри приятели, говорим и си споделяме абсолютно всичко. И на мен ми е много странно как така не е се е намерил някой до тоя момент, който да му каже. Чудя се повече от вас! Родителите му, извинете, но са... нека не ги определям аз... те пък не допускат, че това не е тайна и се знае от всеки. Изключено е да му кажат те. Винаги, абсолютно за всичко го пренебрегват съвсем незаслужено, защото брат с нищо не го превъзхожда. Последният се изнесе и се ожени набързо в другия край на България, идва по веднъж в годината за два-три дни и това е. Всъщност, той винаги е бил консуматор и няма как да им е от полза. За всичко търсят съпруга ми и мен, но пък и всичко материално отива при брат му. Той е заетият, умният, добрият и пр. Съпругът ми не е мамино синче и с общи сили материално се справяме отлично, а брат му без помощта на родителите е изгаснал... Позволяват си да раздават възпитание на децата ни, обратно на нашето, а пред брат му за същото се смразяват. Естествено, съпругът ми ги реже, но тия конфликти му съсипват нервите и постоянно ме пита да му кажа, ако някъде греши. "Защо, защо се държат така с мен?" В края на краищата реши да ги отреже и да ги отпише от живота си, в момента е така. Аз не мога и няма да му кажа, считам, че това е работа на родителите. Може би ще дойде момента, в който ще имам разговор с тях на четири очи /без мъжа ми/ и ще им плесна в лицата всичките им зулуми. Та така...

Рано или късно той ще разбере, че си знаела отговора на въпроса: Защо? Какво ще му отговориш, защо не си лоялна към него? Поведението ти и това на родителите му не са много различни!

mimikria, пресоляваш нещата.

Това, че не му е казала нещо свързано с този етап от живота му, от която тя не е била част, не означава, че не е лоялна.  Това, че си жена на някого не ти дава право да си вреш носа навсякъде и във всички негови отношения. Брака не е форма на собственост!

От къде пък знаеш, че осиновяването е ОТГОВОРА на въпроса? Ей и моя мъж е така - предпочитания към единия брат. На кой да пляснем, че е осиновен? 100 човека писаха, че и те са свидетели на родителски предпочитания без някой да е техен, а друг чужд. Как точно си толкова уверена, че това е отговора?

На каква основа сравняваш поведението на авторката с това на родителите? Кое е общото?

Явно ти изискваш от половинката си да ти казва всичко, да няма тайни и личен живот и т.н., което си вид доминиране и обезличаване на индивидите в двойката. За теб и твоя мъж това може да е ОК, но въобще не е задължително условие.

А към авторката  - ти знаеш някаква клюка - бил осиновен. А убедена ли си в това? Убедена ли си, че няма да пляснеш такава бмба и да се окаже клюкарска измислица?

А ако той знае, но по някакви си негови причини крие от жена си? Такъв вариант не ви ли хрумва?
И ако наистина знае, жена му няма ли право да се разсърди, че са скрили такава важна информация от нея?

А ако е между чука и наковалнята- родители, които изискват помощ, защото другият син е далече, и жена, която се дърпа и го настройва
Статистически масовият случай е такъв, а не проблем с осиновено дете

Не мисля, че информацията за едно осиновяване е чак толкова важна, ако всичко е наред в отношенията. Приемам го за нещо нормално. Отношенията ни със съпруга ми са оптимални именно затова, че никой от двамата не притиска другия за каквото и да е. Ние просто се разбираме, мислим еднакво и гледаме в една посока. Нямаме тайни един от друг, напротив - ако има нещо за споделяне, то винаги е първо между нас двамата.  Не бих писала тук и не бих помолила за мненията ви, ако не съм абсолютно сигурна и не разполагам с доказателства, че той е осиновен. На родителите му не се сърдя, просто осъзнавам, че чувствата не могат да бъдат натрапени. Те просто не го обичат, а и от децата ни въобще не се интересуват. Назрява моментът, в който ще ги притисна те да му обяснят истината за това, което са пропуснали отдавна да направят. Те ще му кажат, не аз! Те му дължат обяснение за психическия тормоз, продължил толкова много години наред. Така или иначе ги е отписал от живота си, поне да има логическо обяснение за това. Децата трябва да се обичат еднакво, а който не може, да не осиновява!

Скорпи, трудно ми е да повярвам, че едни поне трийсет години те са успели да опазят такава тайна и никой наоколо да не му каже. Винаги се намира по някой "загрижен", който още в детска възраст подхвърля на осиновения:" А бе, ти знаеш ли, че си осиновен?"
Да научи такава тайна няма да е лесно. Ще се появи криза на идентичността - въпросът "кой съм аз?" ще трябва да получи отговор. Вероятно ще пъиска и ще се опита да намери БМ, да научи за произхода си, защо го е изоставила ... Не винаги осиновените деца са посрещнати с отворени обятия от БР, а това отново наранява, защото преживяват ново отхвърляне. Лъжата - това, че е пропуснат подходящият момент също ще предизвика криза.
Искам да кажа, че научаването на това (ако още не го знае) ще предизвики нови въпроси. и в крайна сметка ще трябва да пренареди отново в главата си мозайката на целия си досегашен живот. Подготви се, пътят ще е дълъг и тежък.

Как да нямате тайни? Най-голямата тайна на живота му знаеш..Според мен ако разбере, че си знаела и не си му казала, ще му стане много кофти

Тя дори още сега да му каже пак ще го има този момент, в който той ще схване, че тя знае от много време и не му е казала. Моментът е минал отдавна. Сега козовете са в ръцете на родителите.

Аз пък си мисля че проблемът не е толкова в това, че е осиновен, а брат му - не, а в характера на двамата. Единият е наблизо и готов винаги да се отзове, а другият е явно по-независим характер, който не позволява да му се месят и да го използват, но за сметка на това той използва когато има възможност.
Авторке, моят баща е бил в подобна ситуация - трето породено дете в занаятчийско градско семейство, което трудно се справя с финансовата част. Брат му е бил гордостта на мама - на мама гимназиста, след това на мама студента, че и пратен да учи в чужбина (държавно), че и на високи позиции в голям завод в София, участия в международни организации... Сестра му служителка/ машинописка в общинната в нашия град. Омъжва се, ражда през далечната 1946, баба ми гледа внучката, а баща ми -изглежда родители и поддържа къща без никаква подкрепа от брат и сестра - нито финансова, нито физическа.
Та не е задължително детето да е осиновено, за да се прави деление. По-скоро е въпрос на характер. Мъжът ти дава а не изисква и не получава, брат му обратното - иска и получава.

А ако тя разбере, че той е знаел и не е повдигал въпроса?

И пак поставям въпроса как авторката е сигурна в осиновяването?
Личен пример - тъй като родих късно, след 10 години брак почти, имаше проблеми и покрай бремеността ми и след раждането собствения ми вуйчо видя детето ми като бе на 6 месеца. Думите му бяха "Дълго го избирахте! Ама вече си е нашо!" По-късно ми светна, че смята, че сме осиновили щерката. И до ден днешен е убеден /сигурно и други е убедил/, че детето ни е осиновено.  Каквото и да приказваме смята, че пазим тайна и съзаклятнически се съгласява

      Не ми се вярва причината в разделението на децата да е тази- едното осиновено, другото- родно. Много семейства има и дори смятат, че осиновеното им е донесло късмет- нещо, което ми изглежда не по-малко обидно за осиновеното дете.

От друга страна, при две родни деца, по ред причини едното опъва, другото царува. Не е като да нямам многобройни примери пред очите си.По много причини родителите могат да имат предпочитания към едното дете- например- едното е боледувало повече в детството и са му "треперили", едното е направило по- сполучлив житейски избор по техни критерии/ тук включвам образование, професия, дори женитба понякога/, едното е било гордостта на семейството, другото е създавало някакви проблеми и т.н.

А щом съпругата знае, със сигурност и съпругът знае, не  може да има чак такава тайна, за която да научат странични хора, а лицето, което е засегнато- не. Най-вероятно не му се говори.

Не съдете толкова строго осиновените, които не искат да говорят за това обстоятелство. Не мисля, че това е нещо съществено, което може да огорчи половинката. И по най- благоразумния начин да са научили за осиновяването си/ а повечето на сериозна възраст не са го научили по най-щадящия начин/ пак може да не им е приятно да се говори за това. Мисля,  че осиновяването е нещо лично и извън кръга осиновители- осиновен не следва да се засягат  останалите, че не са въведени в ситуацията.