Познай коя е книгата - 16

  • 48 307
  • 918
  •   1
Отговори
# 60
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?

# 61
  • Пловдив
  • Мнения: 586
"
Щом се облече, Накамура взе мобилния си телефон от нощното шкафче и набра един номер в Токио. Нареди на финансовия си директор да преведе сумата от четирийсет и пет милиона долара в банката му в Лондон. Излишно беше да говори с адвокатите си, защото вече им беше дал инструкции да прехвърлят капарото, което държаха, в банка „Кутс“, където семейство Уентуърт имаха сметка от близо двеста години.

Преди да излезе от стаята за закуска, спря за миг пред портрета на Уелингтън. Поклони се леко пред Железния херцог, убеден, че той е останал доволен от развитието на събитията снощи.

Докато се спускаше надолу по мраморното стълбище, забеляза Андрюс в преддверието. Икономът наглеждаше последните приготовления за изнасянето на Ван Гог, вече с оригиналната си рамка. Помощникът му поставяше внимателно дървената кутия до изхода, за да може да бъде подръка, когато пристигне колата на Накамура. "

# 62
  • Пловдив
  • Мнения: 586
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?

Ако е за моя пост е "Снаха" на Георги Караславов.

# 63
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?

Ако е за моя пост е "Снаха" на Георги Караславов.
Не. Става въпрос за първия пост в темата за учителката по испански.

# 64
  • Мнения: 2 695
Не можах да разбера коя е книгата от първата загадкал Някой може ли да каже?
аз също не разбрах

# 65
  • София
  • Мнения: 43 903
От моята загадка ли?
Говори - Лори Халсе Андерсен
Скрит текст:

Li77le Devil я позна, явно сте пропуснали http://bg-mam.ma/p/1037804/36747429

# 66
  • в кукувиче гнездо
  • Мнения: 3 187
И като съм подкарала - пускам ви и загадка Simple Smile

Учителката ми по испански ще се опита през цялата учебна година да ни преподава, без да ни говори английски. Това е интересно и полезно – ще ми бъде много по-лесно да не й обръщам внимание. Тя общува с нас с помоща на преувеличени жестове и мимики. Часовете ни приличат на разиграване на шаради. Учителката казва едно изречение и слага длан на челото си. „Имате висока температура!“, обажда се някой от класа. Тя клати глава и повтаря жеста. „Лошо ви е!“. Не. Тя излиза навън в коридора, после влетява в стаята и си дава вид, че е заета и отнесена. Обръща се към нас, изненадана, че ни вижда, а после отново слага длан на челото си. „Загубили сте се!“ „Ядосана сте!“ „Сбъркали сте училището!“ „Сбъркали сте държавата!“ „Сбъркали сте планетата!“
Учителката повтаря още веднъж жеста и се удря толкова силно по челото, че залита леко. Челото й е розово като червилото й. Гадаенето продължава. „Не можете да повярвате, че в класа има толкова много ученици!“ „Забравили сте да говорите испански!“ „Имате мигрена“ „Ще получите пристъп на мигрена, ако не се досетим какво искате да кажете!“
Изпаднала в отчаяние, тя написва едно изречение на  дъската на испански. Me sorprende que estoy tan cansada hoy. Никой не знае какво означава то. Не разбираме испански – затова сме в този час. Най-накрая някакъв умник изважда испано-английски речник. Прекарваме остатъка от часа, опитвайки се да преведем изречението. Когато звънецът бие, сме стигнали до „Да изтощите деня до изненада“.



За този откъс ли става въпрос?

# 67
  • София
  • Мнения: 43 903
Да, за него.

# 68
  • Canada
  • Мнения: 3 358
"
Щом се облече, Накамура взе мобилния си телефон от нощното шкафче и набра един номер в Токио. Нареди на финансовия си директор да преведе сумата от четирийсет и пет милиона долара в банката му в Лондон. Излишно беше да говори с адвокатите си, защото вече им беше дал инструкции да прехвърлят капарото, което държаха, в банка „Кутс“, където семейство Уентуърт имаха сметка от близо двеста години.

Преди да излезе от стаята за закуска, спря за миг пред портрета на Уелингтън. Поклони се леко пред Железния херцог, убеден, че той е останал доволен от развитието на събитията снощи.

Докато се спускаше надолу по мраморното стълбище, забеляза Андрюс в преддверието. Икономът наглеждаше последните приготовления за изнасянето на Ван Гог, вече с оригиналната си рамка. Помощникът му поставяше внимателно дървената кутия до изхода, за да може да бъде подръка, когато пристигне колата на Накамура. "


Джефри Арчър - 'Аферата Ван Гог"

# 69
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Имаме замряла игра ли? Flowers Hibiscus

Мимимибг не се показа да каже дали Полярно мече е познала загадката. И никой след това също не е писал. Минали са много пъти по 24 часа време. Значи съм аз наред Nerd

"... Мама отново се взира в стената и изключва. Сядам до нея и милвам съсухрената й ръка. Разказвам й за Тони, за Ния, за Стефан. Изливам си душата. Поплаквам си малко. Откакто се разболя, разговарям с нея толкова, колкото не съм говорила и споделяла през целия си живот. Първо, защото забравя всичко още в мига, в който й го кажа. Нищо че помни всичките ми дребни прегрешения от детството. Второ, защото вече няма сили да ме назидава и критикува. Само ми се усмихва понякога и ме стиска за ръката като малко дете. Това се казва ирония. Да намериш сърцето на майка си, когато умът й вече го няма. ..."

# 70
  • Wonderland
  • Мнения: 653
Скрит текст:
"... Мама отново се взира в стената и изключва. Сядам до нея и милвам съсухрената й ръка. Разказвам й за Тони, за Ния, за Стефан. Изливам си душата. Поплаквам си малко. Откакто се разболя, разговарям с нея толкова, колкото не съм говорила и споделяла през целия си живот. Първо, защото забравя всичко още в мига, в който й го кажа. Нищо че помни всичките ми дребни прегрешения от детството. Второ, защото вече няма сили да ме назидава и критикува. Само ми се усмихва понякога и ме стиска за ръката като малко дете. Това се казва ирония. Да намериш сърцето на майка си, когато умът й вече го няма. ..."
Докато четях цитата само "Все още Алис" на Лиса Дженоува ми беше в ума.

# 71
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Нея не съм я чела. Хубава ли е?

Цитатът не е откъс от тази книга.

# 72
  • София
  • Мнения: 9 252
Ох това е на една нова българска авторка, но забравих как се лазва и тя и книгата....

Последна редакция: пн, 25 юни 2018, 23:07 от Г-ца Бързо се уча (Storm Worm Virus)

# 73
  • Sofia
  • Мнения: 4 036
Да? ... На прав път си!

Добре. Още един цитат:

"... Милата ми Радост,
Не се живее лесно с такава тайна! През какви ли пламъци си минала! Много съжалявам, че е нямало с кого да споделиш. Такива неща не стоят мирно в съзнанието, напротив, бушуват, палуват, искат да избягат.
Изобщо не се притеснявай, не бих те съдила! Само ти си знаеш как наистина се чувстваш, какво те държи будна нощем. Но не се страхувай да споделяш с мен! Ще ти бъде по-леко, ако не влачиш това бреме сама.
Колкото до историята с Росен, подозирах, че има нещо между вас. Не съм шокирана, но ако трябва да съм откровена, не е и като съвсем да не съм изненадана. Знам, странно е като го обяснявам така. Само дето си представях, че тази история между вас предстои в бъдеще, а не че вече се е случила. Между вас с Росен винаги е имало силна връзка, а такива връзки трудно се рушат. Нужно им е много малко, за да забумтят с пълна сила, сякаш никога не са били прекъсвани. Като в онази стара песен на ФСБ "Пак ще се прегърнем"! Лесно е старите чувства пак да се върнат. ..."

# 74
  • София
  • Мнения: 9 252
Писмо до сестра ми?

Общи условия

Активация на акаунт