Темата ми ще е доста странна... да сте предупредени 
...
Няма да ви се оплаквам, че имам връзка с бездетна жена, а че се интересувам от такава... Защо един мъж би го интересувала жена която не може да има деца... Аз лично мога да спомена две сериозни причини
1. Търси партньорство на по-дълбоко ниво. Не искам да казвам нещо лошо за типичното семейство, но то тривиализира връзката между мъжа и жената в някаква степен. Така е, на физическо ниво, двата пола се събират, да създадат нов живот и комбинират гени и ресурси. Такава е биологичната ни роля, но извън нея, какво наистина представляваш, какво наистина представлява другия, остава някакси на заден план. Не отварям тема да споря за това, просто изказвам мнението, че връзка която не се базира на биологичната роля, може да даде фокус за повече духовност и лично развитие. Естествено - може и на точно обратното... каквото си го направиш...
2. Антинатализъм. За мен лично, не е хуманно и морално да правя деца в този свят. Това не е виждане което налагам на някой, или смятам за някаква общовалидна философия. Не съм от тези "антинаталисти"... Говоря лично за мен, като човек с и определен светоглед, духовност, чувствителност и опит. За някои това може да звучи като бягство от отговорност, за мен е точно обратното... И точно поради това, не смятам за морално и отговорно, да залъгвам жена която иска да има деца (а това според мен е всяка жена която може).
Как според вас подобна връзка може да просъществува? Говоря наистина за "връзка", не просто секс. Не си падам по свалки, драми, интриги, визирам сериозни, зрели взаимоотношения между двама души които се базират на приятелство и подкрепа. Може ли една жена да преодолее този комплекс? Може ли да оцени себе си и като нещо друго от "майка"? А може ли да оцени мъжа като нещо повече от потенциален родител, "провайдър"? Знам, че има доста бездетни семейства които се опитват да направят дете (чрез инвитро, ходене по баячки и т.н.). Но има ли и такива които се чувстват щастливи и пълноценни сами по себе си, без да изпитват нуждата от дете? Ако има значение, на 35 години съм, т.е. нямам още мляко по устата, нито съм се приготвил утре да умирам... Просто попадам в една странна категория, които се чудят... има ли любов, има ли съвместен живот и за нас... Обръщам се към хора в подобна ситуация... колкото и да е иронично точно в този форум, дървени философии няма смисъл да развиваме. Нормално е да искаш дете, но все пак ако по някаква причина не искаш или не можеш, какво правиш?
Гледах, че има подобна тема "Живот без семейство и деца", но тя се е превърнала точно в това което искам да избегна. Пак да кажа, да избегнем теориите, за или против. Хора които практически се намират в такава ситуация, волю или неволю, как се справяте?
...Няма да ви се оплаквам, че имам връзка с бездетна жена, а че се интересувам от такава... Защо един мъж би го интересувала жена която не може да има деца... Аз лично мога да спомена две сериозни причини
1. Търси партньорство на по-дълбоко ниво. Не искам да казвам нещо лошо за типичното семейство, но то тривиализира връзката между мъжа и жената в някаква степен. Така е, на физическо ниво, двата пола се събират, да създадат нов живот и комбинират гени и ресурси. Такава е биологичната ни роля, но извън нея, какво наистина представляваш, какво наистина представлява другия, остава някакси на заден план. Не отварям тема да споря за това, просто изказвам мнението, че връзка която не се базира на биологичната роля, може да даде фокус за повече духовност и лично развитие. Естествено - може и на точно обратното... каквото си го направиш...
2. Антинатализъм. За мен лично, не е хуманно и морално да правя деца в този свят. Това не е виждане което налагам на някой, или смятам за някаква общовалидна философия. Не съм от тези "антинаталисти"... Говоря лично за мен, като човек с и определен светоглед, духовност, чувствителност и опит. За някои това може да звучи като бягство от отговорност, за мен е точно обратното... И точно поради това, не смятам за морално и отговорно, да залъгвам жена която иска да има деца (а това според мен е всяка жена която може).
Как според вас подобна връзка може да просъществува? Говоря наистина за "връзка", не просто секс. Не си падам по свалки, драми, интриги, визирам сериозни, зрели взаимоотношения между двама души които се базират на приятелство и подкрепа. Може ли една жена да преодолее този комплекс? Може ли да оцени себе си и като нещо друго от "майка"? А може ли да оцени мъжа като нещо повече от потенциален родител, "провайдър"? Знам, че има доста бездетни семейства които се опитват да направят дете (чрез инвитро, ходене по баячки и т.н.). Но има ли и такива които се чувстват щастливи и пълноценни сами по себе си, без да изпитват нуждата от дете? Ако има значение, на 35 години съм, т.е. нямам още мляко по устата, нито съм се приготвил утре да умирам
... Просто попадам в една странна категория, които се чудят... има ли любов, има ли съвместен живот и за нас... Обръщам се към хора в подобна ситуация... колкото и да е иронично точно в този форум, дървени философии няма смисъл да развиваме. Нормално е да искаш дете, но все пак ако по някаква причина не искаш или не можеш, какво правиш?Гледах, че има подобна тема "Живот без семейство и деца", но тя се е превърнала точно в това което искам да избегна. Пак да кажа, да избегнем теориите, за или против. Хора които практически се намират в такава ситуация, волю или неволю, как се справяте?
Комплекс ли е липсата на деца?
