Старата тема е от 2012, доста неща се промениха от тогава /особено София/ интересно ми е да чуя всякакви коментари.
Интересно ми е какво ви накара да напуснете града, какво ви дава живота извън града и какво ви взима.
Ето линк към стара тема по въпроса:
http://www.bg-mamma.com/?topic=634863.375
Ето и моята история:
Родена съм в София. Като всички полу-софиянчета, лятото прекарвах на село при баба и дядо.
Чисто подсъзнателно в главата ми бяха останали само негативните образи - работата в градината по задължение, огромните количества консерви, които правехме, варенето на лютеница, печенето на чушки на селската печка на дърва, лятото при 40 градуса температура, събирането на сливи от земята, събирането на колорадски бръмбари от картофите, ожилванията от пчели и оси по босите ми крака....
Пораснах с тези негативни спомени. Станах майка за първи път, живеех в панелния си новозакупен апартамент и си мислех, че съм щастлива. Когато станеш майка се сблъскваш челно с ежедневния монотонен режим, подчинен единствено на отрочето /сега да ме убиете не мога да изброя дейностите една по една, но съм запомнила монотонността/. Това, което помня и до днес обаче е безсилието. Безсилието от това, че тревата около блоко не е окосена, безсилието че бълбука от кърлежи и бълхи и няма кой да напръска навреме, безсилието от това, че още куп новоизлюпени майки, с които по неволя споделяш конкретната градинка, сякаш ги няма - люпят се семки, пие се кафе и се пушат цигари и дотам... Сред децата цари справедливостта на дивия запад, търкалят се навсякъде опаковки, чашки, кучешки акита, пликчета с боклуци от балконите.... Мила родна картинка. Така е и сега. И да не забравяме, винаги при излизане се обличаме спретнати и чисти, все пак сред хора ще бъдем... Тази спретнатост и чистота трае точно 5 минути, но все пак отнема 15, за да се постигне. И това при всяко излизане - поне 3 пъти на ден. О да, парковете - там е чисто, там е поддържано ще кажете, ходете в парковете. Ходехме и там - влакче - 5 лв., балон с хелий -5 лв., няколко люлеещи се машинки, захарен памук, пуканки, о да и акумулаторните коли да не забравяме... и докато стигнем къта за игра, вече ми се реве. Но парка е хубаво нещо... поне е окосено. С първото дете рязко ми спадна ентусиазма за висенето по градинки, паркове и тем подобни социални дейности. Затова след като родих второто в мен започна да се заражда идеята за ваканционен дом. Там косенето, пръскането, чистотата и свободата са в твои ръце. Второто дете беше на 3 г. когато се сдобихме с вила на 50 км. от София /опциите с наследствените къщи по селата отпадна заради разстоянието/. Всеки уикенд с подходящо време бяхме там, от ранна пролет, до късна есен. Постепенно у мен започнаха да се връщат старите спомени от летата на село, само че този път единственото, което усещах от миналото е свободата! Усетиха я и децата ми. Цели два дни без - не ходи там, не пипай това, внимавай, облечи се прилично, целия си се омазал, целия си се окалял... Свободата да се облечеш, както и децата ти като последния бедняк, окъсан и омазан, да ходиш бос, да се въргаляш в тревата и да се боричкаш с децата, в градината да ака само твоето куче...О забравих да спомена за модерните играчки - на вилата имаме интернет, компютър, телевизор, таблет и т.н., познайте там дали се ползват - не. Разбира се това не стана веднага като с магическа пръчка, отне известно време, докато се отърсим от тази отрова . Но като мина този период на адаптация мога да ви уверя, че там през целия ден децата ми са били навън по собствено желание, сами измислят с какво да се забавлават, с какво да играят, дори работят по собствено желание в градината и по двора. Така минаха няколко години /5-6/. Вече започнаха да не са ни достатъчни тези два дни. Когато си тръгвахме към нашя постоянен дом в панела, в колата наставаше тишина, всеки забиваше нос в телефона и придобиваше угрижен вид. Така постепенно от само себе си в нашето семейство се зароди идеята да напуснем градския си живот и да заживеем на място, на което ще се чувстваме по-свободни и по-щастливи. Продадохме панелния затвор, избрахме и купихме къща на 25 км. от София.
Това е моята история, която всъщност сега започва.
Моля споделете и вашите