Живот извън града

Amour*, звучи добре, но на такова място няма да мога да заспя, много съм страхлива
А и няма да ставаме по-млади, баба ми вече не може да се справя сама с къщата и двора, нито да си разрине снега, да иде до магазина, защото е далече. В града всичко това щеше да е възможно.
Може би за хора м/у 45 и 65 г., е оптималния вариант за живот в отдалечена къща, преди и след това на място с по-лек живот.

Нека бъдем малко по-земни и да не превъзнасяме толкова качествата на образованието предлагано по селата .Има го ,но до там.
 Резултатите от матурите (и малките и големите) са повече от красноречиви по въпроса ,ако все пак ви се спори.
Несъпоставими са и  резултатите постигнати в столична езикова школа и в местна такава.
На село няма такова нещо като фитнес ,да не говорим за хубав (изключвам личен).
Иначе и ние въпреки  наличието на няколко апартамента в столицата сме селяни целогодишно.
  Съществува така наречената самостоятелна форма на обучение , която не задължава с посещения в училище ,а се ходи само  за изпити в две сесии. Като студенти само че с ученици и е достъпна за всички възрасти.Подава се само  молба до директора и не изисква някакви специални условия освен желание.

Много е относително всичко, зависи от селото, от съседите, от това къде работите , с колко свободно време разполагате, и с колко средства не на последно място.

Аз живея на края на краен квартал в Пловдив вече 6 години, и в началото бяхме наистина доста изолирани, което си имаше много предимства. Пълна тишина, спокойствие, птички, светулки, зеленина. Пазя само хубави спомени от ваканциите на село и никога не ме е плашила градинска работа, а в къща наистина си има много повече занимавки , отколкото в апартамент. Не работя, затова имам възможност да се грижа за голяма богата на растения декоративна градина, и 100кв.м. зеленчукова. Водя децата на училище в съседен квартал, отнема 20-25 мин в пиков час, но ежедневна работа към центъра нямам и не зная как се пътува там. но пък голямата щерка все мрънкаше, че й трябва час да стигне до гимназията.
Когато децата тръгнат по купони, връщането нощем е голям проблем, ако сте извън града. Но пък децата растат по-бързо, отколкото ни се иска....
Предимство е, че мога да си купя домашно мляко - краве, овче, козе..., понякога месо, произвеждам си сама зеленчуци. Недостатък е, че за да ида на магазина, паля колата.
Предимство е, че докато децата бяха малки, можеха да играят на улицата, и нямах страх от чужди хора. Недостатъка е, че улицата ни е черен път, и колата ми вечно е или мръсна, или прашна, и котешки кални стъпки по капака.
Предимство е, че мога да изляза на въздух по всяко време, дори и със студа се свиква, и притичвам за нещо навън по блуза и при -20 градуса.
Недостатък е, че улиците не се чистят от снега.
Предимство е, че мога за поканя 10 и повече човека, без никакви затруднения за мястото.
Недостатък е, че на 500м по празници надуват сръбско и много се чува.
Предимство е, че се чувстваш по-свободен. Недостатък е, че и със СОТ могат да ти свият нещо от двора. Но предполагам в селата кражбите са по-редки.
 Има един период на адаптация, но като свикнеш, няма да искаш да се връщаш никога повече в апартамент.

Има, има, даже със солариум. Само че аграрен  

Точно пък фитнеси, МОЛ-ове, кафенета, барове и подобни не могат да ме откажат от живот извън града...изобщо няма да ми липсват.Аз и сега не ходя.....обикновено на кафе заради някого.Или на някой ресторант по поводи...
Ако съм на село, дори не бих се сетила ....

Ето ме и мен в тази тема.Родена съм в средно голям град,но летата прекарвах на село,при баба и дядо .Това са ми най-безгрижните години.С нетърпение съм чакала да свърши училището и да ни натоварят двете със сестра ми в Москвича и ....на село.Не са ни карали да вършим никаква земеделска работа ,само игри.Бяхме огромна тумба гражданчето в село,които към края на сезона не приличахме вече на такива.
Преди 13 години,с моя мъж си  купихме къща  на 5 километра от града.В началото имаше съвсем кратък момент,когато ми беше малко криво,че селския магазин  не прилича на кварталния супермаркет,къщата не беше съвсем уредена,освен стаи,трябваше да чистя и двор.Дразнех се,че комшиите влизаха директно в къщи,без покана,висяха по оградата да зяпат и т.н.Даже една сутрин,няма да го забравя,ставам от сън ,по тениска и бикини и се сблъсквам в коридора с една баба ,която правеше оглед на помещението.Това преля чашата.Срочно се иззидаха огради,сложихме дворна врата,която се заключва,взехме си два ротвайлера и всичко си дойде на мястото.
А плюсовете сте ги описали по-горе - имаш свобода,дишаш по друг  начин.Колкото и напрегнат да ти е бил денят,в момента,в който затвориш вратата на гаража след колата се отпускаш,особено топлия период - всичко е зелено,тихо е ,просторно е.Можеш да чуеш птиците,щурците,да вечеряш вън под асмата ихиляда други екстри.Вярно е,че може да спре тока,но при нас спира за няколко часа зимата,ако има виелици.До сега три пъти,след обилен сняг не сме могли да излезем от къщи ,но се преживява.Хващаш мускули от риене на сняг,но и това е забавно в повечето случаи.
А относно това,че трябва да земеделстваш  - не е така.Може и нищо да не отглеждаш,аз дълги години бях така .Купувах си невероятни зеленчуци от комшийката,яйца също,има хора,които отглеждат животни и от тях купувах мляко,още топло ,току що издоено.В двора имам само райграс и някое цвете и дървета.
Тази година се запалих и засадих хиляда неща,да видим какво ще се получи.Сега открих,че е много отморяващо и забавно  да отглеждаш част от храната си.
Само да отбележа,че тогава дъщеря ми беше ученичка и имаше право на избор,дали да се прибере с нас на село ,или да остане при баба си в града .Обикновено през седмицата беше при тях ,а почивните дни на село.

Изобщо не се превъзнасям. Наясно съм какво е качеството на образованието. Не ми се спори. Само това ще кажа😊 Навсякъде има и добри и не толкова добри училища. Разбира се, че в София има много възможности и много училища. Умно дете навсякъде ще се развива. И много обичам като ме попитат"къде ще учи това дете". Сякаш само в София има училища и живот. Не искам да отварям тази тема.😊

За качеството на образованието спор няма. Дори и в града се различават училищата. Но за образованието е друга тема, защото не винаги е свързано с успеха в живота и личното щастие.

Така е. Темата е по-скоро за друго.
Просто го споменах, защото е фактор и много често се изтъква като полза за големия град. Разбира се,аз не го отричам.

И ние стягаме една "селска" къща. Кавичките са, защото всъщност е в малък град от селски тип на 10 км от София.
Никога не съм живяла в къща. Лично за мен къщата е притеснение, което го няма в апартамента: боя се от бандити!
Всеки може да ти влезе в двора, а се живее на партера - в блока сме много много над нивото на улицата.
В къща се чувствам незащитена, а не харесваме да имаме куче.
Иначе природа - двор - птички пеят - собствени ягоди - всякакви плодове - земният рай.
Но ако един съсед е пиян и си надуе сръбско (има едни, перманентно пият под асмата), няма как да се спасиш. При нас в блока това почти не се случва.

И преди съм писала как аз варненката от пъпа на Варна , заедно с мъж от Калифорния и дете и 2 котки решихме да се пренесем в планината- еленски балкан. Ако преди 10години някой ми беше казал, че ще живея на село, ще копам, плевя, садя зеленчуци, гледам кокошки и ще продавам орехи... щях да го помисля за луд! С годините приоритетите се променят и предпочитам мускулна треска от работа в градината, пред стреса в офис с графици, шеф на главата и срокове.  Отписан детето от елитното училище - и тук учат и се образоват, но стреса е в пъти по-малко. Всички се познават и си помагат.
В момента седя под асмата с компанията на щурци, аромат на рози, жасмин и божури. Сутринта до обяд плевих и сях, след малко ще садя. И после ще си нарежа от моята салата, кипя от моята ракия и ще хапнем със съседите които дадоха разсада.

С дете под 18 години не бих живяла в село (до София, Варна) без градски транспорт. Това "маршрутка сутрин, обед и вечер до големия град" не е опция.
За една-две нощувки в седмицата или на две седмици - да, но не повече.

Ние построихме преди десетина години къща на 45км от София в Пернишко село. На 5км има жп гара, с влака оттам е 1 час до Централна гара София и с метрото 10 -15 минути до работата ми. С колата - ако няма задръствания е и по-бързо. Имаме всички нормални условия - питейна вода (плюс язовирска за поливане - неограничено к-во за 30лв на година), слънчева инсталация за топла вода, баня, кухня със всички уреди, интернет, телевизия и какво ли не. Удоволствието да се будиш от пеенето на птиците е уникално. Чист въздух, широко, просторно и тихо. И няма роми. Несравнимо е с апартамента в 8 етажен блок с 5 входа.
Сега купихме и съседния имот и дворът стана огромен - около 3 дка. Вярно че е хамалогия косенето на ливадата и работата в градината и цветята, и поддръжката на къщата не е лека, но пък е прекрасно. Мъжът ми категорично отказа да живее в София, но той е пенсионер и няма грижи. Аз съм 50-50% все още, като клоня към селото за постоянно. След като вече виждаме какво дишаме в София, въобще не ми се ще да съм столичанка, ама хич.

 ''Но за образованието е друга тема, защото не винаги е свързано с успеха в живота и личното щастие.''
Обаче наличието на повече възможности и правото на личен избор определено са част от щастието.
Дали бихме били справедливи към децата си ,ако сведем правото им на избор до ограничените възможности на някое малко населено място само защото там  сме щастливи ние?
Идеалния вариант е когато децата са ок с местната среда и не желаят нищо извън нея, но ако не се случи така?
Няма как да знаем ,докато не пораснат достатъчно и би било разумно да помислим и да предложим  такива решения ,които да отговорят и на тези потребности.
Харесвам и дома си ,и двора и живота си ,но не бих била щастлива ако дори за момент се окаже че съм го наложила на детето си лишавайки го от възможности и от правото на избор. Вярвам че възможно най-доброто образование е абсолютно задължително за да се осигурят достатъчно възможности за осъзнат личен избор и свобода-тяхната.

От цял живот прекаран в Бургас , преди 10 -на години  се преместихме на село - 10 км от града. За предимства не искам да говоря , защото за всеки те са различни в зависимост ор Приоритетите  в живота.
Топъл дъжд го е написала много добре .
За мен предимствата са тишината , по-чистия въздух, липсата на съседи на 360 градуса , които ти " дишат във врата "  24/7.
Градината , личното пространство ......

 

Записвам се и аз тук. Тази година предприехме подобно начинание. Взехме място с къща на 40 минути от София.

Има змии, смоци, не ми пречат честно казано, предпочитам ги пред плъхове и мишки. Още съм на етап аграрен кросфит+солариум, но и това ми харесва. Ще минат поне година-две, преди да мога и аз да се изфукам как си седя под асмата, но мисля, че си заслужава.

Детето е още на 6 месеца, а имам възможност да работя дистанционно, така че не го мисля за следващите 5 години поне.

Все още не можем да се разделим с града и апартаментът си остава, но с нетърпение чакам всеки уикенд да се изнесем натам 😍