Слънцезащита 2018 - II

  • 82 778
  • 744
  •   1
Отговори
# 735
  • Мнения: 704
DonaFlor, на въпроса ти дали трябва да се ползва слънцезащита целогодишно отговорът не може да е еднозначно да или не. Отговорът е - зависи.
От какво:
1. Кога, колко и как ти се налага да се излагаш на слънце.
2. Какъв тип кожа имаш.
3. Къде живееш като географска ширина, климатични условия, часове слънцегреене и т.н.
4. Наличие на причини за повишена фоточувствителност - прилагаш определени лекарства, лечебни или козметични процедури и т.н.
5. Наличие на заболяване или фамилна предразположеност към заболяване, което изисква сериозно пазене от слънцето.
....................
Повечето хора биха започнали от втората причина. Грешка. Започва се от първата - степента на излагане на слънце.
Един човек с тип кожа I по Фицпатрик, който има малко до умерено излагане на слънце и то извън часовете, които се считат за рискови, има много по-малки шансове за увреждане от слънцето спрямо човек, който е тип III или IV, но работи като селскостопански работник и прекарва целия си ден навън. Същият този втори човек има много по-малък риск от увреждане, ако работи с подходящи дрехи с дълъг ръкав и дълги крачоли, затворени обувки и шапка. Всичко опира до степен на излагане на незащитена кожа на интензивно слънчево греене.
Проблемът не е в слънчевите лъчи сами по себе си, а в свръхизлагането на слънце.
За да направим разлика между свръхизлагане и излагане, трябва да си въведем още няколко понятия и представи. Това са количество слънчева радиация на единица площ, интензитет на тази радиация и оксидативен стрес.
Вече обясних, че слънчевата енергия е поток от фотони. Можем да си го представим по следния начин. Нали се сещате за онези тренировъчни машини за тенисисти, които изстрелват тенис топки срещу трениращия, и той трябва да ги отиграе с ракетата?
Сега си представете, че машината отначало изстрелва топка след топка през 3 минути като е насочена да ги прицелва ниско, на нивото на бедрата на тенисиста. Постепенно машината започва се издига по-високо, като върви по полуокръжност и започва да изстрелва топките към тенисиста на интервал през 2 минути, после се издига още по-високо и изстрелва през 1 минута, още по-високо и изстрелва през 30 секунди, а накрая застава над главата на тенисиста и изстрелва топките право надолу през 5 секунди. Машината следва ето такава траектория като свързващата точките A, B, C, D, E на графиката:

По същия начин ни изглежда, че се движи слънцето по небето през деня, а тенис топките са фотоните слънчева енергия, които попадат върху земната повърхност. Количеството тенис топки, падащи по земята, дават количеството слънчева радиация на единица земна площ. Когато идват от точка А рано сутрин са кажи-речи успоредни на повърността и тя не получава почти нищо. С изкачването към точка В, ъгълът, от който слънцето ги изстрелва, се увеличава и повече от тях улучват земната повърхност - тя получава по-голямо количество радиация. Колкото повече расте ъгълът - виждате, че от точка В към С се променя от 45 до 90 градуса - толкова повече радиация получава единица площ. На графиката по вертикалата е показано количеството слънчева радиация на единица площ, а по хоризонталата е даден периодът от деня. Най-високата точка по вертикалата е по обед. Най-ниските са сутрин и привечер. Слънцето в рамките на деня излъчва еднакво, тоест при източника няма промяна в радиацията. Не коментирам изригвания и подобни явления. Причината за разликата в количеството на единица площ се дължи на ъгъла, под който падат, спирането на част от тях от атмосферата, което варира в ясен и облачен ден, а също и от разстоянието, което трябва да преминат до земната повърхност. На графиката то изглежда да нараства от сутринта до обяд, после да намалява, но на нея реално не е начертан пътят на слънцето Simple Smile. Това е просто кривата на промяна на количеството от вид радиация на единица площ в рамките на деня - с синьо са UV лъчите, а в червено инфрачервените лъчи. Това количество се измерва във ват на квадратен метър и в ясен слънчев ден на морското равнище е максимум  около 1000 вата на квадратен метър. Реалната траектория е такава, че тенис топките, тоест фотоните изминават най-късо разстояние до земната повърхност по обяд. Ето я тази траектория, вижте при коя позиция на слънцето е най-късото разстояние до земята, ако стоите под надписа winter:

Сега става ясно откъде идва правилото на сянката, нали - обърнете внимание на бялото цилиндърче и топка на първата графика. Къде са най-осветени и сянката им е най-малка - в периода по обед. Това означава, че тогава лъчите изминават най-малко разстояние и падат косо върху нас=получаваме най-голяма доза радиация за най-късо време. Тенис топките валят една сред друга право върху главата на тенисиста.
Сега си представете, че той е много добър тенисист. Отначало няма никакъв проблем да отразява всяка топка. Постепенно те започват да идват през по-малък интервал и от по-неудобен ъгъл. Става му по-трудно да ги отрази и почва да се изморява. Те обаче нямат жалост и го бомбардират с още по-голяма скорост, вече пропуска да удари с ракетата все повече топки и вместо това те удрят него. Улучват го къде ли не по тялото. В един момент той е безпомощен.
Същото се случва със собствените ни защитни механизми - ДНК, меланин, антиоксиданти и други вещества в кожата. Макар и да са много добри, те имат ограничен потенциал да издържат на слънцето. При това не всички сме еднакво добри тенисисти. Най-тъмните кожи с най-висок процент меланин са най-добрите, най-светлите са най-ниско в ранк листата.
Какво става, когато ползваме добра слънцезащита - все едно на тенисиста изведнъж са му изникнали ръце като на сторъкия Шива. Във всяка ръка ракета и той е човекът - отиграва много повече топки, без да го улучат. Да, обаче в един момент и стоте ръце се изморяват, защото слънцето е луд играч, а луд умора няма. Колкото повече наближава обед, толкова повече топки пропускат и стоте ръце. И какво се случва когато все пак топките улучат тенисиста - болка. А болката е сигнал. Същата работа е когато фотон слънчева енергия "улучи" кожата - тя получава сигнал. А известен брой фотони улучват кожата и при най-добрата слънцезащита, защото няма такава, която да пази еднакво добре в UV частта, видимата част и инфрачервената част от спектъра. Най-недвусмисленият сигнал идва от инфрачервените лъчи - топлина. От видимия и UV спектъра обаче, сигналите са от друг тип.
Останалото утре, защото ми се спи, а и немалко фотони ме улучиха от монитора и ще ми нарушат циркадния ритъм Wink.

# 736
  • София
  • Мнения: 2 060
Страхотна си! Това обяснение беше уникално! 🌺
Благодаря!🌸
Чакам още, когато можеш и имаш време и желание да пишеш!🌹

# 737
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Чудесно обяснение, но понякога действителността е различна.
Опетних се  жестоко (4 години след като  тотално бях заличила петната) буквално за два часа(от 17 до 19) в началото на май в България страна, която не може и да се сравнява по  интензитет  и продължителност(лятото слънцето сериозно пече.до към 22.часа) на слънцгреене с Испания.
Бях  при градски условия.
Без да имам завишена фоточувствителност в онзи момент  или генетична обремененост.
Наложи се да замина по спешност за погребението на баща ми.Забравих си слънцезащитите у дома.Бях в такова състояние, че последното което щях да направя беше да тръгна да си търся слънцезащита. по аптеките.Реално бяха 4 дни.Но прекарах двата в пътуване.
Та от останалите два бях навън само единия ден  в написаните часове.
Толкова съм се гледала и в огледалото.Но първите думи на дъщеря ми(тогава на 8 години), когато ме видя  на летището бяха, "мамо с какво си се изцапала"

Последна редакция: сб, 25 авг 2018, 00:34 от sl

# 738
  • София
  • Мнения: 2 434
Sl, говорим за правила, не за изключения, както е твоят случай.

# 739
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Точно заради неприятното изключение, съм говорила с  няколко добри дерматолози(единият преподавател във факултета по медицина)  и всички независимо един от друг бяха единодушни.
Слънчева защита през цялата година(слънчвво облачно без значение...) и то целодневно.
Само да спомена, че когато живеех в България не съм използвала защита, освен на плажа и то  с  цел  придобоване на тен.
Не съм имала проблем, но явно след една определена възраст започнах да си плащам сметките  с лихва за това безумие.
От друга страна майка ми никога не е ползвала слънцезащита, нито когато е живяла близо година в тропически климат, нито когато бяха с баща ми 6 години при нас .
Няма пигментации(нито възрастови петна) и сравнително добро състояние на кожата въпреки възрастта си.
Дъщеря ми е свикнала да ползва слънцезащита, защото  още от първи клас за всяка екскурзия им раздават списък със задължителни неща  , които трябва да носят, сред тях неизменно е слънчева защита, независимо дали ще бъдат в Ирландия през май или на ски училище в Пиринеите през януари.

Всеки сам преценя, дали и кога   да ползва слънцезащита.Като сам носи отговорността за последствията от избора си.



Последна редакция: сб, 25 авг 2018, 12:17 от sl

# 740
  • София
  • Мнения: 5 883
И, момичета, да не забравите, довечера има пълнолуние, да се намажете с 50-ти фактор, особено ако спите откъм прозореца, за да не ви се развали контурът на лицето от отразената светлина! Stuck Out Tongue Winking Eye Joy
(Да не наскачате сега обидени Blush)

# 741
  • някъде под слънцето...
  • Мнения: 7 222
Blush
Добре, че ми напомни Grinning

# 742
  • Мнения: 704
Ели, защо провокираш така, не стигам ли аз Smile? Харесвам включванията ти.
Значи, фотоните на слънчевите лъчи започват да улучват кожата ни. Различните лъчи имат енергия с различна интензивност и могат да проникнат на различна дълбочина в кожата, ето графика, макар да предполагам, че сте наясно:

Отляво надясно вървят UVB, UVA I, UVA II, видимия спектър, който започва от виолетово и приключва с червено, най-вдясно е инфрачервената светлина. В кръгчета са дадени процентите, в които различните лъчи достигат до земната повърхност, тоест, колко процента от всеки вид преминават през атмосферата. Вдясно долу са дадени трите слоя на кожата от повърхността към вътрешността - епидермис, дермис, хиподерма. Интензивността на лъчите намалява отляво надясно. Носещите най-голяма енергия лъчи причиняват най-много непосредствени проблеми, но пък проникват на по-малка дълбочина. UVB лъчите увреждат директно - това значи, че от тях кожата понася слънчево изгаряне и увреждане на ДНК, което може да доведе до мутации. UVA лъчите увреждат индиректно - от тях няма болка и изгаряне, има само тен като видима реакция, но те водят до оксидативен стрес.
Виолетовата и синята светлина също не дават видими признаци на увреждане, но също водят до оксидативен стрес. Лъчите от зелената, жълтата, оранжевата и червената част на спектъра не се счита да вредят. Реално всички от видимия спектър се използват за светлинна терапия с различни ефекти. Инфрачервените лъчи загряват кожата и са в основата на топлинния удар, а даже и с малко да повишат телесната температура, тялото реагира с производство на свободни радикали, значи също могат да причинят оксидативен стрес.
Всичките тези ефекти зависят от две неща: дозата лъчи и индивидуалната устойчивост. Първото се мени в рамките на деня, сезона, географското местоположение. Второто се мени според генетиката, здравословното състояние, възрастта, начина на живот и особено храненето.
Директното увреждане от UVB лъчите означава, че те имат енергията да нарушат структурата на ДНК и да я принудят да се организира в нова, ненормална структура. Трите основни вида рак на кожата са базален клетъчен карцином, сквамозен клетъчен карцином и злокачествена кожна меланома. Базалният възниква в клетки, разположени в най-вътрешния слой на епидермиса - стратум базале. Сквамозният възниква в по-горните слоеве, а меланомата е рак, който засяга меланоцитите - клетките, които произвеждат меланин. Те също са разположени в стратум базале. Както виждате, епидермални клетки отнасят най-тежките последици от слънчевите лъчи. Най-тежкият и протичащ с най-лош изход рак е меланомата. Само 8% от случаите на меланома се дължат на директно увреждане от UVB лъчи, според статистиката. Останалите се смята, че се дължат на оксидативния стрес от UVA лъчите. Меланома може да възникне и в участъци, неизлагани на слънчева светлина, защото свободните радикали се движат в тялото.
Фотостареенето и хиперпигментациите са сред индиректните увреждания, като възникват на различни места. Хиперпигментациите касаят епидермиса, защото се причиняват от нарушения в работата на меланоцитите, а се проявяват в кератиноцитите. Да припомня - кератиноцитите са клетки в епидермиса, които от най-долния към най-горния слой търпят промени в устройството и задачите си. Основната им цел е да пазят, те са физическата бариера на кожата. Когато станат вроговени плоски мъртви клетки, те отразяват част от слънчевите лъчи. Докато са живи в по-долните слоеве, те имат нужда от защита и тя идва от меланоцитите във вид на най-якия филтър на Земята - меланинът.
Значи, как се случва цялата работа - фотон минава през кожата, стига до кератиноцит и му подава сигнал. Този сигнал се улавя чрез вещества в кератиноцитите, които са чувствителни към фотоните. Все едно ви е улучила тенис топка, заболяло ви е и каква ви е реакцията - да се отместите от следващите топки. Обаче кератиноцитите няма накъде да бягат. Затова те подават сигнал на най-близкия меланоцит - помагай! Меланоцитът започва да произвежда меланин в едни симпатични свои органели, наречени меланозоми. Когато меланинът е готов, меланоцитът трябва да достави меланозомата на кератиноцита. Това става с едно удължение на меланоцита, което той протяга към кератиноцита и му инжектира меланозомите с меланин. Все едно му вкарва серум с яки филтри. Те се натрупват като чадърче върху ядрото на кератиноцита, защото най-важното нещо за опазване в клетката е нейната ДНК. Колкото повече фотони удрят кератиноцитите, толкова повече SOS сигнали изпращат те към меланоцитите. Последните бачкат на макс, за да доставят желания продукт и така някои от нас хващат еднин хубав бронзов тен. Да, обаче стигаме до късата клечка или по-точно късите клечки - не всяка кожа разполага с еднакъв брой меланоцити и не всяка кожа произвежда едни и същи видове меланин в едни и същи количества!
Колкото по-напред отиваме по скалата на Фицпатрик, тоест от тип I към тип VI, толкова повече на брой и гъстота меланоцити има съответната кожа. Съответно, толкова по-добра естествена защита им тя. Все едно тип I разполага естествено с фактор 15, а тип IV с фактор 250.
Също така, съотношението между двата основни вида меланин - еумеланин и феомеланин - при различните типове варира. Еумеланинът е по-тъмният пигмент, дава кафяв до почти черен цвят. Феомеланинът е по-светлият пигмент с жълтооранжев към червеникав цвят. Типове I и II имат повече феомеланин, а другите имат нарастващ процент еумеланин. Двата вида меланин абсорбират различно слънчевата енергия, особено в края на UVA зоната и във видимата част от спектъра еумеланинът е по-добър. Да ви отбележа - най-добрите филтри работят от 290 до максимум 400 нанометра, като от 320 до 400 ефективността им пада сериозно. Нашият собствен меланин работи от 200 до почти 800 нанометра - в целия UV  и видим спектър.
И сега, една особеност на феомеланина - той абсорбира по-добре от еумеланина в UV спектъра, обаче има способност да действа като прооксидант, тоест причинява оксидативен стрес. Не стига, че светлите кожи имат по-малко меланоцити и съответно по-малко меланини, ами имат в повече точно от този, който е способен да им вкара автогол! Генетика...
Оксидативният стрес може да доведе до нарушения в работата на меланоцитите, до други в работата на кератиноцитите и накрая до ненормално натрупване на меланин в последните - хиперпигментация.
Какво се случва при фотостареенето - доста неща. Първо, UVA лъчите достигат през епидермиса, та чак до дермиса. Там се намира матрицата от колаген, еластин, ламинин, и други влакна, която придава стегнатост и еластичност на кожата ни. Епидермисът и дермисът са свързани с т.нар. дермо-епидермална гранична зона, която е особена организация, също с голямо значение за свежия вид на кожата. Когато дермисът е добре напомпан с колаген, еластин, хиалуронова киселина и цялата гвардия въобще, а дермо-епидермалната зона е с характерната си вълнообразна форма, кожата ни е млада, свежа, стегната ...разкош.
Когато UVA лъчите минат през епидермиса и стигнат до дермиса, те започват да предизвикват образуването на свободни радикали. По-точният термин е реактивни видове, те са три - кислородни, азотни и серни реактивни видове. Най-много сте чели за кислородните, обзалагам се. Та, тези реактивни видове на практика са молекули с много важни задачи. Техните задачи се определят от тяхната концентрация. По-малко на брой вършат една работа, повече на брой вършат друга работа в клетките.
Първо и много важно - в телата ни се образуват реактивни видове постоянно по множество причини. Една от тях е, че живеем на кислородно дишане. При този процес в клетките, не в белите дробове, а в клетките ни, кислородът се използва за производство на енергия. При този нормален процес може да се образуват реактивни видове, но тялото се справя с тях при добро здраве. Този процес протича в други органели на клетките - митохондриите, които са клетъчните електроцентрали.
Друго място за образуване на реактивни видове са имунните ни клетки. Те произвеждат такива молекули за защита от вредни бактерии, защото реактивните видове са тотални клетъчни убийци.
Трето такова място са липидните мембрани на клетките. Те са структури от мазнини, които обграждат клетката отвсякъде с митнически цели - не пускат никого навън или навътре, ако не е минал проверка и евентуално не си е платил налозите. Разбирате ли, клетките ни са крепости, не крайпътни ханове. Нищо не може да получи достъп просто ей така. Липидните мембрани отговарят за достъпа. Когато ги улучи фотон светлина, в тях също започва образуване на реактивни видове. Тяхната задача отначало е да подадат сигнал на клетката за опасност. Клетката разчита сигнала и започва да се мобилизира за отбрана. Отделят се различни вещества, които се заемат с две задачи - да държат под контрол броя на реактивните видове и да ремонтират щетите по клетката.
Първата задача я поеман антиоксидантите. Ако тялото ни се нуждае от сигнализатори, които са перфектни нинджи, трябват и самураи, които да се жертват в защита на господаря си, нали? Иначе реактивните видове, наред с бацилите, ще убият и нас. Всичко трябва да е балансирано.
Втората задача я поемат определени ензими и протеини, които извършват спешен ремонт на клетката.
Да, обаче си представете, че тенис топките, тоест фотоните не спират, ами прииждат все повече и все по-бързо. Мембраните са постоянно бомбардирани, все едно някой ви звъни на вратата на пожар. Е, докога можете да издържите?
В случая, клетките ни издържат, докато антиоксидантите ни успяват да неутрализират реактивните видове. Ако всичките самураи паднат в боя, няма кой да поеме защитата и крепостта пада. Тогава количеството на реактивните видове е нараснало лавинообразно и сигналът вече не е "мобилизирай се за защита и поправка на щетите", а става "клетко, съжалявам, но си твърде увредена, за да живееш " и се задейства механизмът на програмирана клетъчна смърт. Имаме мъртъв кератиноцит. Което е по-добрият изход.
Белята става някъде между първия и втория сигнал - когато имаме живи клетки, но увредени и частично поправени, с изкривени функции - мутация. При различните кожи тази беля настъпва по различно време, при различно излагане на слънце, при нееднакво ниво на антиоксидантна и имунна защита, при генетична предразположеност към рак и различен хормонален фон, защото и той влияе.
По-пренебрежимите последици са за извънклетъчната матрица, тоест за мрежата от колаген еластин и т.н. Реактивните видове подават още един сигнал - да се отделят ензими, наречени матрикс металопротеази, които накълцват тези влакна. Причината е проста - организмът не обича да държи увредени тъкани, а предпочита да ги замени с нови. Лошото е, когато темпът на образуване на нови изостава от този на рушенето на стари. Клетките, които синтезират нови влакна, се наричат фибробласти, те са в дермиса. При оксидативен стрес те започват да стават мързеливи - ето ви стареене.
Е, как да се прецени еднозначно дали трябва да се ползва слънцезащита целогодишно, като всичко е според индивидуалната ситуация?
Аз нямам предразположеност към пигментни петна, нямам налични такива, имам слабо излагане и при продукти с филтри, някои от които може да причинят оксидативен стрес, защо да ползвам целогодишно? Ще ползвам според излагането.
Дами, които ползват третиноин, как могат да си позволят да не ползват слънцезащита целогодишно?
Всички, които имат много светла кожа и лесно изгарят, каква алтернатива имат за времето, когато трябва да са навън в жегите в средата на деня, освен да ползват слънцезащита?
Всеки, работещ на открито, е необходимо да ползва.
....
.....
........
Всеки слага нещата на кантара и преценява за себе си. Съотношение полза/риск.







# 743
  • Мнения: 6 713
Нямам никакъв проблем с измиването на златото, Да не говорим за различни продукти? Australian Gold Botanical SPF50 tinted face lotion

Моята кожа не е суха. Освен това слагам серуми на ТО и след тях ми е просто перфектно.


Какъв серум е ТО? Може ли линк?
Аз почиствам с ето това и го препоръчвам :
Скрит текст:

Аз съм много доволна от тазгодишния избор на Австр. злато за лице, за мен това се оказа много добър продукт, надмина очакванията ми, тъй като имам проблемна кожа на лицето. Нито за миг не ми се зачерви по някакъв начин съответната зона, където се появява от време на време лишей, и кожата ми е супер чувствителна съответно, за разлика от Ла рош за лице, или Неостратата или PizBuin-a.
За тяло и за децата взех Дейлонг /50ти фактор/, намерих ги в немската аптечна мрежа и също съм доволна от тях.

Последна редакция: нд, 26 авг 2018, 23:20 от Лурдес

# 744

Общи условия

Активация на акаунт