Ранно детско развитие, как го постигате?

СамО се постига.

И защо ви е?

За да премине в късно развитие, много ясно.

   Според мене зависи от детето как се развива. Мисля че това не зависи от нас самите.

Темата не е зададена много ясно, но все пак ще отговоря от моя опит. Няма такова нещо като ранно развитие, всяко дете се развива индивидуално и когато е готово за дадено нещо просто го прави. Естествено можете като родители да стимулирате или да видите къде да наблегнете(където детето поддава на моделиране). Преди да е готово детето и с натискане и зор, няма смисъл, само се изнервя, и детето, и майката. Естествено има норми на развитие,  които повечето деца изпълняват, но не на 100%.

винаги са ми били странни подобни амбиции. да се занимаваш с детето си е нещо много различно от това да го натискаш да прави разни неща преди да е готово за тях.

Ъъъ, ранно детско развитие в какво?

Ръст, тегло, говор?
Или английски С2?

Т. нар. ранно детско развитие е начин да намериш занимавка, та детето да се кротне, да си седне на задника и да спре да руши. Ценно е, защото развива концентрация. Но няма да произведеш гений.

Ранно четене и писане особено - няма особена полза.

Децата са любопитни, оставяш ги да скучаят и сами ще си намерят нещо да разглеждат, редят, рисуват. Ако му кръжиш на главата, ще си отгледаш чудовище, хранещо се с внимание, което реално може да няма способности, защото все някой му е помагал и не е свикнало само да изследва света.

Някои от техниките за ранно развитие са половин измама и малко фалшива наука.

Виждам, че темата, която зададох затруднява някои от вас с отговора, затова пояснявам. Ранното детско развитие означава интелектуално, емоционално, социално, креативно развитие на детето. В напредналите държави вече не си задават този въпрос, а действат. Възрастта до 3 години е самата благодат за това. В Сингапур децата започват да свирят на пиано на 2,6г. В Япония едва ли не смятат, че след трите години на детето е късно да го развиваш, защото е изпуснат най-важния период от живота му. Има много доказали се системи за ранно детско развитие. Системата Глен Доман(по която някои родители в България работят) учи децата да разпознават написани думи и цифри  в най крехка възраст и нито едно дете от тези, на които се прилага не се е  увредило, нито е загубило детското в себе си. Монтесори е доста популярна и у нас, прилага се и у дома. В момента в Бълагрия  навлиза най-известната система в Япония- Гаккен с обучаващи книжки  Play Smart books, по която японците обучават най-малките дечица с доказан 35 годишен опит! От няколко месеца живея в Москва и виждам, че книжарниците за заляти с книжки от типа Развиващи тестове за деца от 1 година нагоре. Чудя се има ли още някой я България, който смята, че в най-ранната възраст на детето трябва само да го храним и слагаме да спи и да говори и това е всичко, на което можем да го научим? Интересно ми е да видя мнения на хора с познания и практика по зададения от мен въпрос.

ами ти си запозната с най-новите тенденции, защо просто не ги приложиш? води се по детето си.
или очакваш, че тук сме trend set-ъри?

според една приятелка, учителка по математика и биология, има връзка между музицирането и математическото мислене, затова било важно всяко дете да изучи поне един муз. инструмент.
моето дете има желание само на барабани да свири. още незнам дали ще е силно в уравненията с две неизвестни или в тригонометрията 

Бях чела една статия за обучението на децата в Япония. Натискът върху тях е ужасен. Ако я издиря ще постна.

То като е гладно, само си яде, като му си спи, заспива. Понякога под масата.

А някой опитвал ли е да учи гладно дете да свири на цигулка? Ми много ясно, че първо трябва да го нахраниш и наспиш, а за каквото остане време - е екстра.

Относно азиатците - там ранното учене е донякъде свързано с езика и спецификите на културата. Азиатските езици са сричкови, а числата са едносрични. Тоест, някак са по-близки до автоматичните човешки процеси. И затова отстрани изглеждат толкова способни и бързоразвити - като за тяхното общество обаче.

Ама ние сме на Запад и тук нещата стават по друг начин - не е достатъчно да си нинджа.

Относно музикалното развитие - и на трите деца съм пяла и свирила почти еднакво. Като бях бременна с второто, редовно ходех на уроци, концерти...е това дете има абс. верен слух и тон, и запомня сложни мелодии след едно-две чувания. Сега, дали ще просвири - има време, за пиано са им малки ръцете.

Синът ми не е изпял и Зайченцето Бяло. Обаче тръгна на уроци на 8 и започна да схваща много бързо.

А Япония какво да я хвалим - уж много учат, а после изтрещяват, боядисват си косата розова, четат само манга и вършат глупости. Та така, внимавайте, че е тънка границата между книжки Гаккен и да залитне по хентай:)

Обаче за музикалния инструмент съм съгласна. Яко е. И наистина помага на мисленето. Пази и от Алцхаймер, някой ден. Та не е лошо да се занимават, ама ме съмнява да е полезно за всеки да го натискат по Сузуки системата от три годинки.

Според мен всичко това са средства, с които да се вземат парите на родителите, особено на амбициозните родители. За да наречем един продукт "лекарство", караме производителя да сравни с клинично изпитание как действа въпросният продукт върху хората и очакваме да има повече (положителен) ефект от плацебо или от нищо. Когато видя подобно тестване на някоя от тези "доказали" се системи, тогава ще повярвам в нея. За момента са се доказали само, че могат да правят пари, което няма никаква връзка с детското развитие.

На въпроса - това, което правим, е да насърчаваме интереси у детето, които смятаме за полезни за неговото развитие и да ограничаваме такива, които не се препоръчват, защото нямат доказано положителен ефект (примерно телевизията е едно такова нещо, което е добре да се ограничава). Всяко дете е различно и интелигентността, както и другите характеристики са вродени. На толкова ранна възраст - до 6г. основният начин да се развиват природните дадености на детето е чрез игра. Естествено детето се интересува от всичко и почти всичко може да се представи като игра - гледаме да се възползваме от това максимално Ранната възраст е доказано добра за учене на език и за развиване на трайни моторни умения (пример за нещо, което не всички правят, е плуването). Извън това дори без да съм проверявал дали има изследвания, ми се струва, че различните по-сложни игри като пъзели, лего и др. могат да имат положителен ефект в дългосрочен план. Най-важното е да има баланс според мен и достатъчно активности от всеки тип.

Бях привърженик и започнах рано да се занимавам с децата.Въпреки ,че сега са отличници, не мисля, че с нещо допринесоха ранните занимания.Не от всеки става учител,на малки деца трябва само като игра да са заниманията.

Единствено посещаваме киндиру академия и си тренираме у дома. Повече не смятам, че е нужно. Играе на воля, цапа се, пипа буболечки, носи ми умрели и живи червеи, ловим гущерчета, разглеждаме листенца и цветя, ремонтираме повредени неща заедно, готвим заедно, включвам го във всичките си занимания, стига да има желание, показвам как се прави и имам търпение, а той старание. Дано и с малкото да е така!

Много полезен пост за мен!
Аз също смятам, че е важна ролята на родителя/настойника по време на ранното детско развитие. Не съм от амбициозните родители, но и аз се интерисувам по какъв начин да “обучавам” малчо, естествено в игрови ситуации. Освен, че обикаляме сред природата цапаме се, когато вали го оставям да се намокри да скача в локвите (облечен е подходящо, за да не пропуснат дрехите и обувките, но дори и да се случи след една топла вана всичко е под контрол), пеем и слушаме песнички, вечер си разглеждаме книжки. На 2год и 4месеца е и да благодаря на Бог много добре се развива. Говори вече с пълни изречения, пъргав и палав е. Оставям го на свобода да си играе сам. В инстаграм следя няколко профила за идеи какви други видове обучителни игри да прилагам. Бих препоръчала елена куликова и little ones learn. Наистина много ми допадат руснаците какви богати материали имат и търся нещо подобно в БГ, но уви. Ако знае някой от къде примерно да купя азбуката под форма на картончета или др, ще се тадвам.