Как се промениха децата ви след постъпване в ясла/градина ?

Във връзка с биберона - За съжаление (или може би за радост) няма начин всички деца да бъдат възпитавани по собствените ни стандарти. Това че за мен нещо е неприемливо, съвсем не значи, че и за другите родители е така. Всеки ден се сблъсквам с подобни казуси и те със сигурност ще се увеличават, тъй като с растежа си децата все повече контактуват с деца. За съседката например не е проблем децата да играят на втория етаж на леглото и когато синът ми е при тях, го прави. За мен обаче не е приемливо и съответно когато децата играят у дома, още от вратата ги предупреждавам, че леглото е за спане, не за игра. Същото е когато сме с приятелски семейства. Въпреки че не съм съгласна детето ми да пие Фанта, купувам, ако и другите пият и синът ми поиска. Когато сме сами обаче и поиска Фанта, му обяснявам, че няма да получи, казвам защо и предлагам алтернатива (обикновено портокалов или ябълков сок). В един момент може би ще разбере и вече няма да иска Фанта, когато види други деца да пият, но все още не е стигнал този етап на развитие, демек да прави разлика между това, което е добре и което не е добре за него, така че проявявам гъвкавост.

Агресивното поведение и поведението, в което някой или нещо може да бъде застрашен, са друго нещо. И това изобщо не толерирам, независимо къде и с кого сме. По едно време синът ми се беше научил от яслата да плюе, което само себе си не е опасно, но определено е израз на неуважение към другите. Повтарянето от моя страна не доведе до нищо, но след три шляпвания през устата престана да го прави.

Нашият син се промени малко - започна да се тръшка у дома както никога не е правил. Обаче не го свързвам категорично с яслата, децата се променят около втората годинка и без да ходят на ясла, освен това на него в момента му излиза последния зъб (последните четири кътника бяха легендарни просто). Виждала съм много кротки дечица, които се промениха напълно около втората годинка и около третата се кротнаха пак.
Той е кротък, не съм го виждала да посяга към друго дете никога (нас ни е удрял като е ядосан) или да вземе играчка, напротив - редовно му взимат от ръцете играчките и той хем си ги иска обратно, хем му са интересни другите деца. Тръгването на ясла му беше голям стрес, много боледуваше и честите отсъствия му пречат да свикне да ходи. Тръгна в началото на октомври, а все още всяка сутрин плаче ужасно като го водим (вече е по-скоро шумно заявяване на позиция, отколкото истински плач, но пак ни чува цялата ясла). Там иначе като влезе веднъж му харесва и казват че нямат проблеми с него, ядял, спял, играел си с децата и т.н.
Обаче в къщи ми прави страшни истерии и то за привидно дребни неща - иска сам да си свали гащите, иска банана не обелен и да яде сам ами с кората и аз да му давам, иска количката, с която не си играе в момента му да стои на определено място и да не му я местя и т.н. Излишно е да казвам, че истерии прави само на мен и се е случвало само веднъж навън (беше болен, изморен и гладен). Със сигурност тръгването на ясла се отразява на децата, но предполагам не само това води до промяна в поведението им и не е задължително тази промяна да е постоянна, може да е просто период. Което естествено не означава, че не трябва да се обръща внимание и да се коригира поведението...

KittyCatty, с подобна учителка се сбълскахме и ние в детската градина, първа група (на ясла не е ходило детето) . Винаги усмихната и мила, но с тази усмивка и мил гласец така подло хапеше с коментари по повод детето ми, че по едно време чак се бях притеснила и заведох дъщеря си при психоложката в детската градина. След разговора с нея се успокоих и погледнах ситуацията внимателно. Дадох си сметка, че детето прави неща, обичайни за възрастовата група + реакция на новата за нея ситуация, но въпросната учителка не обича да се напряга особено и се опитва да мърмори на всички родители, които се впечатляват от думите й. Докато тя работеше в групата детето ми често беше  напрегнато, спрягаше се името й като на "трудно дете" и т.н. Внезапно и двете учителки в групата се смениха и изведнъж дъщеря ми грейна. Заочна да ходи с желание. Питах новите  учителки подробно за поведението й, създава ли проблеми и т.н. и те споделяха същите неща, от които старата учителка се оплакваше, но ги споделяха с усмивка и казваха, че е нормално и повечето деца в групата се държат по този начин. Вече е втора група. От няколко месеца пак са с нова учителка. Тя е по-строга, от по-старо поколетие и говори доста високо. Това в началото плашеше децата, но май вече свикват. И тя се опитва понякога да критикува детето ми по разни параграфи, но аз вече свикнах с този "похват" и осъзнавам, че критиките й са неоснователни, а когато преценя, че има право, провеждам разговор с детето си.

Ох, като ви чета направо ме е страх да пусна детето ми на ясла, живот и здраве, след две години. Ако така ги възпитават там с такъв мързел и безразличие...не знам...

И аз съм с близнаци-момче и момиче на 2г.и половина. Тръгнаха на ясла октомври, но силно казано, все са болни. Сега от около месец и половина ходят по-редовно и намалиха боледуването. По принцип момчето ми е палаво, но е добронамерен, взимат му играчките, играят си, той седи и само гледа, не се бие и не се бута, само се радва на децата. Момичето ми е много кротко и послушно, но ми прави впечатление за нея специално,  че като ги взема е много разлигавена. Ужасно ми се лигави, тръшка и изобщо не ме чува какво и говоря, а преди не беше така, даже напротив. Не мога да си обясна защо се променя така, явно там я оставят да прави каквото си иска. Иначе казват, че са много послушни и двамата и нямат никакви оплаквания от тях в яслата. но определено и аз виждам разлика и то не в положителна посока.

geri_ms, естествено, че ги оставят да беснеят на воля в яслата, за да не се занимават много много. Само ги гледат да не се претрепят.
Иначе точно между 2г и 3г започва лигавенето и тръшкането, така че едва ли проблемът е само и главно в яслата.

Моите деца и двете са на ясла от както бяха на 5месеца. Яслата е много добра, момичетата които работя там са абсолютни слънчица, много мили, много обичат децата и се грижат за тях без никакви забележки.

Само дето малката проболедува от октомври до април, всеки 10дена.. кошмар...

Но като цяло за мен яслата е положително влияние.
Във вашия случай е минало много малко време. Децата още трябва да се адаптират.

за децата ходенето на ясла/градина е толкова натоварващо, колкото за нас ходенето на работа.
там трябва да спазват правила, да се напасват към останалите деца и да се впишат в груповата динамика, не могат да останат сами със себе си за секунда и т.н.
за децата това е доста натоварващо и като са при мама и отпускат вентила.
на тази възраст е лигаване.
по-късно други неща правят 

при моето дете помогна много телесен контакт: играехме игри с боричкане или гъделичкане, също онази игра, при която си легнала със свити крака, детето ляга на подбедрицата, хващаш го за ръцете и правиш фъъъъррр, като си вдигаш долната част на крака нагоре.
ти като си с близнаци и това ще ти е фитнеса 
всякакви такива игри доста помагаха. след около 30-40мин. активно занимаване, детето се успокояваше и се занимаваше с нещо друго и нямаше истерии.

музика също го успокояваше и бях взела доста дискове, той си избираше какво да слуша.

природата също го успокояваше, сега като е хубаво времето ги води някъде из природата.
ние наблизо имаме горичка и там зяпахме бръмбари, събирахме листа и т.н.

Ооо това с фъррр на краката го правя редовно и с двамата, боричкаме се, те много обичат да се борят едновременно с мен. А на ясла си ходят като цяло с желание, особенно момчето. Никога не е ревал, влиза си сам. Според мен точно защото там по-малко ги ограничават и им се карат, отколкото аз в къщи. Надявам се да започнат да ходят по-редовно и да отмине този период на нечуване и лигавене.

в яслата на детето ми имаше ясни правила и се спазваха: бяха 10 деца с 3 възпитателки, нямаше начин да не спазват правилата.
пак имах същите театри 

обаче и оттам има влияние, за жалост не само позитивно, учат и не толкова "желани" от родителите неща.
просто вкъщи бъди последователна, децата бързо схващат къде им минават номерата и къде не.
успех 

Напълно подкрепям горното, дъщеря ми се лигави безумно на едната си баба и повече от нужното на баща си. Строги и ясни правила и изискването да се спазват всеки път. Бързо ще се научат.
Иначе за лигавенето помага изразходване на енергията, по възможност навън или най-добре сред природата.

Детето ми е в ясла(2 група) и отчитам промяна в поведението му,насочена за мой ужас към лигавене,мрънкане за почти всичко,даже на моменти се държи като по-малките деца в групата,нали са два набора,а именно со4ене с пръст вместо да каже какво иска.Направо ме влудява на моменти и с нетърпение чакам от септември ,отивайки в градинската група да попадне на госпожи,държащи на ред и дисциплина.В момента са буквално като зверчета,тичат,скачат и си грабят играчките.Почти с нищо не ги знимават,често гледат детски.

Проблемът е че учителите нямат толкова права колкото родителите...Всеки ги хули и затова принципа е ял пил веселил да го издаде здраво ...Навици и възпитание се създавът  вкъщи  а учителят надгражда ей това не го разбраха много родители..😊😊..

Алекс, именно заради това са нужни психолозите, а педагозите би трябвало да знаят как да реагират спрямо такива ситуации. Агресивните деца обикновено са от проблемни семейства или страдат от хиперактивност. Надграждането е това, от което много педагози предпочитат да абдикират заради лошото заплащане или просто щото не им се занимава или както казваш ти - защото им е писнало да ги хулят.

Най вече защото много родители не приемат някой да каже че детето им е проблемно  дори ги толерират..Има  страхотни учители и педагози  но те са полезни за тези родители които искат децата им да израстват на горе.Затова казах че навици и възпитанието се градят вкъщи а у-тел психол могат да надградят☺☺☺