Боян Петров

Нали... и аз така го чувствам.

Иначе простотиите и низките неща, думи и празни душици ще се направя, че не съм ги видяла / пък и наистина ги погледнах само по диагонала, макар че и това им е много като внимание/.

За Боян... всички думи ми се струват много малки и незначителни... и се говори много трудно точно сега... Някак изплуват в съзнанието ми следните думи на Борис Христов:" няма смърт, не може и да има." Боян е. И ще бъде. Някъде там, високо... над всичко и всички. И смъртта наистина не съществува за хора като него. А на нас ни остава да замълчим /поне когато няма какво смислено да кажем/ ... онази, голямата тишина понякога казва повече от всички думи на света.

Аз искам да се извиня на "анти-фенките" на Боян.

Извинявам се, че ми е мъчно, въпреки че не го познавах и че разбрах за него едва покрай инцидента край Кресна. Извинявам се, че даже на Черни връх не съм стъпвала, но си позволям да мисля за него, откакто разбрах, че е изчезнал.

Освен това, най-вероятно трябва да се извиня и че си поплаках за Христо Проданов, нищо че и за него разбрах съвсем скоро, от темата. Извинявам се, че тези хора са успели да ме докоснат по някакъв начин.

Също така се извинявам от името и на другите "скърбящи", но непознаващи лично Боян. Та, кои сме ние, че така да съпреживяваме?! Пълен абурд! За който също се извинявам. Следващия път ще изчакаме да дадете тон, за да знаем какво да изпитваме и как да се чувстваме, че много ви боде в очите тази наша скръб

Поздрав,
Една професионална оплаквачка 

Не следях в детайли напоследък темата и затова искам да помоля за разяснение - защо е било задължително едва ли не за Боян Петров в срок от 10 години да покори осемхилядниците? Че от там се долавя една нотка на хем не искам, но няма как, трябва. Много ми е чудно.
Иначе аз си имам свое мнение защо отказват хората, че и аз включително, да го възприемем човека като отишъл си - защото има много неизвестни около смъртта му и не е открит. Но пък може би точно това ще поддържа духът му жив сред хората. Но, вдъхновител или не, нека неговите последователи са разумни доколкото зависи от тях.

Не знам дали това е причината, но си мисля, че ако е бързал е било заради годините му. Това си отнема време, а той вече е бил на 35-6 когато успешно е изкачил първият осемхилядник.

В смисъл, че е искал да стане първият българин изкачил всички осемхилядници ли. Нещо като рекорд е гонил?

Аз подкрепям Мон..., не съм се интересувала от алпинизъм, до преди изчезването не бях чувала и за Боян Петров.
Но това не означава, че не може да ми навява тъга ситуацията по чисто човешки усещания. Днес е той в планината, утре може да съм аз в колата, близките ни за път на работа и т.н. /и изобщо ситуации да искаш/
Разликата обаче между повечето от нас и него е, че той е следвал сърцето си, за него оковите от общоприетите задължения и "трябва" са били на заден план.
Тъжно е, че кофи с помии се изляха, само заради това, че някои не разбират мотивите му. Аз също не ги разбирам на 100%, но това е неговото щастие, неговата усмивка и трябва ли аз да го хуля след като не е като мен?!?
Остана в прегръдката на планината, остана на върха завинаги...покори и последния връх - небесната шир, за да гледа от високо всички върхове.

Относно прехода, ще се състои на 20.05. от 09:00ч.
Начална точка - Бар Шишарка в кв. Княжево.
Прехода е около 2-3км. Приблизително 1час нагоре и 30-40мин надолу при нормално темпо.

До момента 1000 човека са отбелязали, че ще присъстват, а 6000 имат интерес. Аз лично също ще се кача.

Прикачвам и снимка на маршрута.

https://www.facebook.com/dreamwanderlust/posts/1742749409112571

Добре, аз не мога да разбера едно нещо и явно доста хора също се чудят, включително и спасителите.
На 5ти алпинистите са намерили палатката му на Лагер 3, полу-отворена със спален чувал вътре, пълен със сняг, а на 12ти спасителите я намират на Лагер 2, но не е ясно в какво състояние.

По една палатка ли си носят или може да са и 2 различни? Сега се чудя дали не е тръгнал да слиза от 3ти към 2ри лагер в някакъв момент.

Писах на Dream Wanderlust и казаха, че ще се проведат разговори по този въпрос скоро.

Dream Wanderlust Tent mystery:
Sherpa tram found Boyan's tent at camp 2.
However, climbers from Ukraine said previously that they have seen the empty tent at camp 3. They did not clarify with the corresponding altitude. So this question still remains unanswered. We have a feeling that both the teams were referring the same place. However, the rescue team has double confirmed us that they found Boyan's tent at Camp 2. Our sincere request to you is plz do inbox us if you get any reference from the Ukraine Team; we would try to interview them. Thank you.
Manage
Like · Reply · 22m
Allynna Jenkins
Allynna Jenkins The tent at camp 3 was described as semi-open with stuff inside, obviously put there by him. What was the condition of the tent found at camp 2? Was it again with his sleeping bag and all that inside or it was just a broken tent, being dragged there by the wind?
Manage
Like · Reply · 14m
Dream Wanderlust
Dream Wanderlust We have a plan to interview them when the team is back to the city. Allynna Jenkins

Ако палатката е видяна първоначално на лагер 2, има ли практика да се атакува върха оттам?
Май се писа, че се атакува винаги от лагер 3.
Когато шерпите намират палатката, тя издухана ли е била или забита? На много места четох, че вятърът я издухал до лагер2, но Dream Wanderlust никъде не споеменават такова нещо.

Аз само не можах да разбера с какво мнението ми, че преходът от Княжево до Копитото е стръмен и не е за начинаещи турсти заслужи изтриване?!?
Ама ще го кажа пак - стръмничко си е и е трудно.
Благодаря на petyovaa за информацията. Ще се видим там. За Боян!

Животът е вечен, просто Бог го е прибрал, тъй като е било необходимо за спасението му.

Извинявам се, ако епизодичните ми включвания са внесли смут у някого. Философията ми е такава – да съм еднакъв в скръбта и радостта. Да живея без очаквания...
Възможно е да ценя някои добродетели  в човеците, които от малкото инфо за БП – не съм видял да са водещи у него. Смирение, Благост, Одухотвореност...
И да - предубеден съм към всички височинни алпинисти. Наистина смятам, че не ценят живота, който им е даден. 

Много жалко, че загубихме един слънчев, незлоблив и интелигентен човек. Човек, който е посрещал изпитанията на съдбата с радост и усмивка.
Дано намери мир и покой.

Защото трябва да се произвежда новина - утре трябва да медиите да се захранят със "масово хората засвидетелстваха любовта си към Боян като се събраха на похода към Копитото. Предаваме от мястото на събитието - ето една майка с малко бебе (следва кратко интервю с майката как тя иска да даде пример на бебето си, да се гордее, че е българин, че тя се гордее с Боян, че е българка...). Хората искат емоция, все едно каква, да са част от нещо, да отидат, да се пишат съпричастни, да направят една разходка до първата стръмнина и после ще завият. Ще си купят знаменце, сувенирче с облика на Боян, ще направят един хепънинг, така да го кажа. Да не говорим колко много хора ще заявят, че искат да отидат, но не могат.  Сценарият винаги е един и същ. По инерция. Действително съпричастните са една шепа хора - най-близките.

Психическата умора е по-страшна от физическата. Воля може да се намери, но ако липсва достатъчно желание и хъс, нещата някак не се получават. Това може да му е изиграло лоша услуга. Горе, трябва да имаш душа и да не правиш нищо на всяка цена. Ако съзнанието ти е другаде..

Не е задължително това да е причината. Понякога лоши неща просто се случват.
Пак ще дам пример с Шумахер. След толкова много състезания във формула 1 накрая един малшанс на ски го прикова на легло, което е дори по-страшно от смъртта.

Цинична си!
Поспри се малко.