Трапезица, трябваше да се подредиш до кучето, пък ти
много е симпатична Кара, ама защо я обличате
много е симпатична Кара, ама защо я обличате
- Публикувана: 9 май 2018, 13:45 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2018, 22:49 ч.
Любители на кучета - 80
Трапезица, трябваше да се подредиш до кучето, пък ти
много е симпатична Кара, ама защо я обличате
много е симпатична Кара, ама защо я обличате
ти да видиш
супер би било да мога да обличам на моя сюнгер шлифер, ама предполагам, че ако го направя няма да ми проговори повече
затова си ходим мокри и кални
супер би било да мога да обличам на моя сюнгер шлифер, ама предполагам, че ако го направя няма да ми проговори повече
затова си ходим мокри и кални
Шлиферът си е много яка работа, и аз слагам ама зимата, като е кално и вали. Сега, като я налигавят разни кучета и като се овъргаля няколко пъти в мършички и други работи, се заричам да ходи опакована, ама после ми става жал, в тая жега няма как да й го причиня. Пък и нейният душ отнема 6 минути всичко - сапунисване, плакнене, сушене, с тая къса козина.
Момичета, записвам се с едно пълно копие на Макс, усъмних се дали не са братя чак, само че нашият е към 6 месеца по-малък. Че и същите изражения има.
Това е Денис, на година и половина. Не е при нас от бебе, беше захвърлен на улицата по една каишка, никой така и не си го потърси, а ние решихме, че много си го искаме. Та все още го превъзпитаваме. Бързо схваща какво точно се иска от него (противно на мнението на някои, че куче се възпитавало максимум до първата годинка), една беля не е направил вкъщи, само мисля, че е способен да се утрепе в пристъп на лигня. Отне му около 2 часа да схване, че не е нужно да ми гризва ръката в пристъп на обич. Сега само целува. Единственото, с което удряме на камък е, че не може да се социализира, ще работим и с треньори, и с психолози, пък дано да се очовечи. Засега хич не се разбира с други кучета, с 2 женски се пробва, те пък такива като него, изръмжаха го и край. Ако не... каквото - такова, просто няма да ходим по полянките, сега го извеждаме на една, където няма кучета и успява да се натича и наиграе, пък и ние покрай него
Иначе, като го прибрахме, в началото Скъпият заяви, че прибираме го и търсим собственик, само временно е при нас. Няма да качвам снимка на нафуканата му физиономия, когато 2-3 седмици по-късно го регистрирахме на наше име и му сложихме чип.
Това е Денис, на година и половина. Не е при нас от бебе, беше захвърлен на улицата по една каишка, никой така и не си го потърси, а ние решихме, че много си го искаме. Та все още го превъзпитаваме. Бързо схваща какво точно се иска от него (противно на мнението на някои, че куче се възпитавало максимум до първата годинка), една беля не е направил вкъщи, само мисля, че е способен да се утрепе в пристъп на лигня. Отне му около 2 часа да схване, че не е нужно да ми гризва ръката в пристъп на обич. Сега само целува. Единственото, с което удряме на камък е, че не може да се социализира, ще работим и с треньори, и с психолози, пък дано да се очовечи. Засега хич не се разбира с други кучета, с 2 женски се пробва, те пък такива като него, изръмжаха го и край. Ако не... каквото - такова, просто няма да ходим по полянките, сега го извеждаме на една, където няма кучета и успява да се натича и наиграе, пък и ние покрай него
Иначе, като го прибрахме, в началото Скъпият заяви, че прибираме го и търсим собственик, само временно е при нас. Няма да качвам снимка на нафуканата му физиономия, когато 2-3 седмици по-късно го регистрирахме на наше име и му сложихме чип.
Страхотни кучовци сте показали, напълниха ми сърцето!
Моят мъж също беше много против като му казах, че искам да си осиновим кученце. До последно повтаряше как не иска да се занимава с куче и че тази работа няма да я бъде. Накрая с половин уста се съгласи и аз още същия ден отидох да я взема от хората, които и търсеха дом. Сега не можете да си представите колко много обича кучето - постоянно я гушка, прегръща, целува и повтаря - ох, добре, че мама те взе:)) Сега го обработвам за второ, но самата аз не съм съвсем убедена, че ще се справим и затова на този етап само си говорим:))
Моят мъж също беше много против като му казах, че искам да си осиновим кученце. До последно повтаряше как не иска да се занимава с куче и че тази работа няма да я бъде. Накрая с половин уста се съгласи и аз още същия ден отидох да я взема от хората, които и търсеха дом. Сега не можете да си представите колко много обича кучето - постоянно я гушка, прегръща, целува и повтаря - ох, добре, че мама те взе:)) Сега го обработвам за второ, но самата аз не съм съвсем убедена, че ще се справим и затова на този етап само си говорим:))
Поздрави и от нас със Зу
Едно самотно китайче, няма с кого да играе и все се мотаме сами по поляната
Гони свраки, пасе трева, оглежда се дали няма отнякъде да се появи някой за игра
Срещаме все едни дребни палета, но даже не ги и поглежда
Пълна скука
Топло е много у наше село и разходките ни са все късно преди да се стъмни
Едно самотно китайче, няма с кого да играе и все се мотаме сами по поляната
Гони свраки, пасе трева, оглежда се дали няма отнякъде да се появи някой за игра
Срещаме все едни дребни палета, но даже не ги и поглежда
Пълна скука
Топло е много у наше село и разходките ни са все късно преди да се стъмни
Олеле,имахме същата Рита като бях ученичка 
Да, ти го каза и когато и пуснах снимка за първи път в темата:)
Вашата Рита каква порода беше? Нашата си няма порода - майката е била пясъчна кокерка, а бащата - неизвестен. Аз обаче си мисля, че вероятно е пинчер, защото тя остана по-дребна от кокер /около 9 килограма/ и има изключително дълги и тънки крака, точно като пинчер. Всъщност това няма особено значение, ние си я обичаме точно такава, просто любопитство:)