Публикувана: 29 май 2006, 16:16 ч.
Последно мнение: 1 юни 2006, 16:13 ч.

чувствахте ли се странно сами?

1 645
37
1

Гост

1
2
3
Всички

29 май 2006, 16:16 ч.

Напоследък ме е подгонила някаква гадна депресия. Четох, че било нормално, ама то това мойто...... ooooh!

Избухвам в някакви истерични крясъци или безкрайни ревове, които изкарват извън нерви всички наоколо.....На всичкото отгоре съм станала ужасно мнителна и недоверчива към всичко живо......

Като анализирах състоянието си, стигнах до извода, че всъщтност се чувствам ужасно сама в бременността....Искам да кажа, че нито мъжа ми, нито приятелките ми искат да говорят на тази тема, а аз явно имам нужда в момента от това.....
Sick

Тъпо но факт.

# 1 29 май 2006, 16:24 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

ДА....точно така се чувствах.........добре, че мъжа ми е толкова печен.....ако аз бях на негово място- щях да напусна себе си.....завинаги Confused

# 2 29 май 2006, 16:26 ч.

София
Мнения: 344

Да, наистина ти искаш да говориш и мислиш предимно за бебето.Моят мъж беше много внимателен и грижовен, но в един момент- уж на шега- ме попита мога ли да говоря и за нещо друго.Е много му се ядосах.Нямах "подходяща" приятелка- отдавна бяха родили и отгледали децата си.Да, сама бях.Ходех до последно на работа обаче и това ме разсейваше.

# 3 29 май 2006, 16:28 ч.

Мнения: 295

Ами значи си попаднала на правилното място - форума!!
Не си сама!!!!!
Разбирам как се чувстваш, за хората около теб животът си тече, ежедневие, едно и също и сякаш никой не забелязва, че на теб се случва нещо различно и ВЕЛИКО!!!!! Горе главата, повтаряй си, че няма по-голямо щастие от това, което ти предстой - бебе! Hug

# 4 29 май 2006, 16:30 ч.

Sofia
Мнения: 1 366

Толкова добре те разбирам, имах чувството, че никой не ме разбира, никой не го интересува, толкова истерична никога не съм била, е сега съм малко по-спокойна.

# 5 29 май 2006, 16:33 ч.

Мнения: 318

Ами мисля си че тези състояния са нормални все пак, толкова хормони бушуват в нас. А относно това, че нямаш с кой да споделяш и да си говориш за бебко, ами ето ние сме тук- можеш да се запознаеш и с други момичета очакващи бебенца, да ходиш по форумни срещички и винаги ще намираш съмишленици тук. Не се оставяй на лошите настроения, гледай само напред и мисли за пухкавото бебенце Hug

# 6 29 май 2006, 16:36 ч.

Мнения: 566

аз пък съм точно обратното. няколко приятелки в момента са в майчинство и основната им тема на разговор е свързана с бебета, други приятелки им предстои да бременеят и ме разпитват за всякакви подбробности. мъжът ми пък е толкова ентусиазиран вече 7 месеца, че само ме пришпорва да правим разни неща за бебчо

# 7 29 май 2006, 16:38 ч.

София
Мнения: 3 427

Тук е мястото, скъпа Hug

Докато бях бременна по цял ден висях тук и вечер с мъжа ми - нито дума, даже ми се чудеше Simple Smile

)

# 8 29 май 2006, 17:01 ч.

някъде
Мнения: 4 956

И на мен ми е самотно понякога, но като се има предвид че от половин година не ходя на работа и си стоя вкъщи е нормално! Понякога наистина изпадам в депресия и ми писна да скучая по цял ден!

# 9 29 май 2006, 17:14 ч.

Мнения: 6 620

Нямам време за депресия, и така съм свикнала хората около мен ,че никой не ме глези.а пък и с този форум въобще не се чуствам сама.
Я се усмихни Laughing

Изпращам ти bouquet

# 10 29 май 2006, 18:05 ч.

Мнения: 68

Съгласна съм с другите момичета - "говори" с хората от форума. Аз съм доста в началото на бременността си, и до скоро не бях казала на много хора - съответно не можех да споделям какво мисля, чувствам и пр. Мъжът ми пък май още се чувства странно от факта, че ще става татко и не говорим кой знае какво за това... Така че аз доста се ровя из форума и споделям с момичетата от групичката на нашия месец. Сега вече като разказах на околните, започнах да си споделям и не ги и питам дали искат. Раждалите ги разпитвам за техни преживявания и се оказва, че тогава много по-охотно започват да си говорят с мен. Хубаво ще е да привлечеш таткото в разговори за бебето- аз го направих след като си поговорих с него и му разказах колко странно и самотно се чувствам - ти си знаеш под каква форма да го направиш. Но най-важното, според мен, е да не се поддаваме на лоши мисли, защото така влияем и на нероденото си бебче.
Сигурна съм, че сега, като получаваш толкова подкрепа и положителна енергия от другите мами ще се почувстваш по-добре. Дългичко стана, но дано да е за добро Simple Smile

# 11 29 май 2006, 18:18 ч.

Мнения: 59

Много добре те разбирам И аз имам чувството,че никой не ме разбира и понякога ми е наистина самотно.Добре че мъжът ми е до мен и ме подкрепя, направо му се чудя как ме търпи.. Пиши във форума - тук майчетата са невероятни. и наистина те разбират.

# 12 29 май 2006, 19:41 ч.

Мнения: 77

Ами форума е спасението според мен Hug

а колкото до истериите и страните ти състояния мисля че са нормални и аз ги имах от време на време в по-ранните месеци, сега ме избива само на рев Mr. Green

# 13 29 май 2006, 20:52 ч.

София
Мнения: 39 783

Дали мога да те успокоя, че не съм бременна и съм в същото състояние?! newsm78

Отдавам го на времето... поне при мен. Копам Сатурновата си дупка и бавно падам в нея Sad

# 14 29 май 2006, 20:54 ч.

Мнения: 803

Живея с трима мъже под един покрив и пак намирам време да ми е самотно,колкото и странно да ти прозвучи.Въпреки че в нас е малка нощна музика сутрин рано #Cussing out

Днес например направих първите покупки за бебето и после ми стана мъчно и съвестно,че нищо не съм купила на батковците,ама си мислех,че няма по лоша майка от мен,докато се прибирах с колата,едва не се натресох в един стълб Embarassed

Поплаках си здраво,като за световно ама и сега като се замисля се чувствам като пълна тъпанарка и се срамувам от себе си...
Е,сега успокои ли се,миличка.Май ще те мина,а newsm78

# 15 29 май 2006, 21:20 ч.

Бургас и някъде на изток в Лондон
Мнения: 147

Ох незнам аз какво да кажа.Не само че се чуствам самотна ами съм си и такава.От както съм в това положение съм си сама мъжа ми го няма.Истината е че забременях докато бях при него (той е зад граница).Най лошото е,че нито аз мога да отида при него нито той да си дойде.Знаете ли какво е да си напълно сам в такъв момент.Няма кой да те погали с кой да споделиш радост и тревоги,да не можеш да споделиш моментите като първото усещане,че бебчо се движи,първото ритниче и всички прекрасни моменти.Радвам се че открих форума,но не е като да го споделиш със скъпия човек.Крепи ме единствено мисълта,че това няма да продължи още много дълго и с мъжа ми ще се съберем скоро

# 16 30 май 2006, 00:53 ч.

Мнения: 2 271

Обхванала те е предродилна депресия.Същата бях и аз.А за след родилната да не говорим,макар че траеше само 2-3дни.Мъжо и до сега ме бъзика,че с детето на ръце съм хлипала:"Никой не ми помага!!!",а той и майка ми сновяха като орли около мен.

# 17 30 май 2006, 10:00 ч.

Мнения: 222

До болка ми е поzнато, просто аz самата едва иzтърпявам себе си. Blush

Иzбухвам zа най малкото не6то, пла4а, викам, сърдя се....Мъжът ми не ми обръ6та внимание, което о6те пове4е иzнервя.Майка ми е дале4е, тук нямам истински приятелки с които да мога да споделя и понякога се 4увствам ужасно самотна, и да не zабравя да допълня 4е от сутрин до ве4ер съм сама. Е според мен който и да е в моята ситуация 6те се сдуха. 4акам с нетърпение беб4ето да ме раzнообраzи малко ,пък и мама да дойде...Така 4е мила не си сама. bouquet

# 18 30 май 2006, 13:21 ч.

Благодаря ви,
наистина форумът носи известна утеха, но аз съм едно такова социално животно, свикнало с общуването "очи в очи" Rolling Eyes

Не, че не общувам, ама явно сега съм на по-други вълни от околните и дори в компания, мислите ми са някъде другаде, та пак все едно съм си сама.....

# 19 30 май 2006, 13:24 ч.

Мнения: 147

В последните месеци от бременноста открих,че съм истеричка,невротичка,емоционален терорист(мъж ми как ме изтърпя newsm78

),обидчива,мнителна и адски самотна Thinking

. После като се роди бебчо сега си спомням и се смея с глас как ревах първите 10 дни с цяло гърло,че съм некадърна да накърмя едно бебе и то ще умре от глад Cry

Е, не умря от глад малчо,просто и двамата се ”светнахме” постепенно как става хавата Peace

С една дума яко ни друсат хормоните в този период,добре, че е само временно и после всичко си идва на място Grinning

Ще се смееш и ти скоро каква странна личност си била като бременна bouquet

# 20 30 май 2006, 14:01 ч.

И при мен така, но не стига че исках цялото внимание на света ами и като ми го даваха започвах да крещя че не съм болна да ме оставят на мира. Странно животно е бременната (добре че са хотмоните да се оправдаваме Mr. Green

# 21 30 май 2006, 14:14 ч.

Мнения: 169

Именно форумите в бг-мамма ми запълниха тази празнина...
Hug

И аз имах моменти, в които исках да говоря само и единствено за бременност и майчинство... разбирах обаче, че бих била скучна за околните... и затова се "преселвах" тук
Hug

# 22 30 май 2006, 14:21 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 413

На жената й се сменят приоритетите с бременността и раждането на детето. На бащата, независимо, че е свидетел на самата бременност му е по-трудно да възприеме нещата така пълно и да ги осъзнае. Все пак външните белези са само външни - една по-сочна и разхубавила се бъдеща майка. Laughing

Естествено е да искаш да говориш за бременността и бъдещото раждане, за детето. Хубаво би било да имаш някоя приятелка, която да е или бременна или с малко бебе. С нея ще се разберете най-добре.
А и тук във форума покрай забавлението се научават много полезни неща. Hug

# 23 30 май 2006, 14:25 ч.

Мнения: 2 214

Цитат на: secretgarden в пн, 29 май 2006, 16:24

Супер казано и аз бях така не че сега съм много добре Grinning

# 24 30 май 2006, 14:25 ч.

Мнения: 372

И при мен е така мисля само за бебето, за бремеността, и за нищо др., отделно хормоните така са ме прищракали, че само изпадам в настроения, от смях, до рев. Случва ми се както си стоя да почна да плача, без да има някаква причина за това. И добре, че е форума иначе незнам как ще се издържи

# 25 30 май 2006, 16:34 ч.

Мнения: 1 586

и при мен е така.понякога се чувствам много самотна. при мен всичко идва от факта р че преди да забременея с мъжът ми работехме заедно и винаги и навсякаде бяхме заедно а сега аз не работя и ми е трудничко.често плача Tired

# 26 30 май 2006, 16:35 ч.

Мнения: 5 103

Не сега се чувствам по самотна.

# 27 30 май 2006, 16:45 ч.

София
Мнения: 5 764

И аз се чувствам така. И понеже нашия татко много работи, нямаме възможност дълго да сме заедно - често се задълбочава това състояние на унилост, депресия и нервност. Чудя се защо уж гениалната природа е "измислила" всичко, пък тук си е оставила ръцете - от какъв зор в един така прекрасен момнент като чакането на бебенце една жена преживява това?! Ясно е, че е "странична" реакция от хормоните, но можеше и да е по-добре. newsm78

# 28 30 май 2006, 17:07 ч.

Мнения: 426

Тук е мястото!Щом си от София се запиши в училище 9 месеца,поне е безплатно,интересно е,запознаваш се с жени в твоето положение!Никой няма да те разбере по-добре от друга бременна!За мен моята бременност е най-хубавия период в живота ми,не мога да се оплача от скука и намерих много нови приятелки и тук и в училището!Успех!

# 29 30 май 2006, 17:11 ч.

най-шареното място
Мнения: 8 197

Пробвали ли сте да седнете и да си "поговорите" тримата? Да казва лека нощ на детето?
Всъщност мъжете са ощетени от липсата на контакт с детето, но могат да му говорят, а така и ще говорите за бебето двамата.

# 30 30 май 2006, 17:30 ч.

Мнения: 140

Да за съжаление се чуствам доста самотна особено откакто не работя.Започвам да мисля за глупости и много да се вглеждам в себе си,което не е много добре.Просто всичките ми приятели и близки са във Варна и ние сме сами с любимия,с който се виждаме само вечер,а аз датогава ставам много крива.Е хормони,ще ни мине.

# 31 30 май 2006, 18:12 ч.

София
Мнения: 1 320

Все едно си описала моето състояние докато бях бременна. На няколко пъти разговаряхме с мъжа ми, но не някакси не се получаваше. Все имах чуството, че не ме разбира, че дори му е досадно...... След като родих се промениха нещата и чак тогава си дадох сметка, че мъжа ми е искал да бъде част от нас, но аз съм го отблъсквала с абсурдното си поведение и настроения.

# 32 30 май 2006, 22:31 ч.

София
Мнения: 1 750

Да, определено се чувствам сама Cry

И то най-вече, защото бъдещият татко стои някак настрана. Държи се така сякаш е "на гости" вкъщи, сякаш само аз ще имам бебе. Инициативата за всичко идва от мен, а това ме натъжава.
Преди да забременея беше много по-нежен и съшричастен. Незнам защо сега не е такъв. Имам чувството, че съм му досадна Cry

Дано след раждането на бебка нещата да се оправят!
Желая и на теб същото! bouquet

# 33 30 май 2006, 22:41 ч.

Мнения: 3 760

Цитат на: secretgarden в пн, 29 май 2006, 16:24

Хи-хи... И при мен беше така. Laughing

# 34 30 май 2006, 23:23 ч.

Мнения: 35 993

ето за това е форума!

# 35 31 май 2006, 13:55 ч.

Мнения: 3 092

А сега да кажа и аз.Вчера реших да чистя и си знам че не мога ,но въпреки това се навеждам а то корема ми имам чувството че ще ме събори и няма навеждане после па няма изправяне и един рев smile3518

защо така няма кои да ми помогне леле какво става аз сама ли всичко ли писнало ми е. smile3511

Свекърва ми живее наблизо и аз дори много нужда да имам от нея не искам да ходя и да и се моля да ми обърне внимание насила хубост не става ама вчера и за това ревах че не се сеща а па тя по принцип не си се сеща какво има да страдам незнам вече cry

.Мъжо ми си доиде и аз му казах че съм се мъчила да чистя стаите а пък не се навеждам хич .Той ми се скара и ми вика -дай аз ще измия пода де.И аз като ревнах - а ааааааааааааа значи така не се ли вижда че съм мила как може ... newsm45

Е какво да обяснявам повече.Вече си мисля че съм си откачена здраво ама дано скоро ми мине. smile3512

# 36 1 юни 2006, 16:10 ч.

Мнения: 495

Да, и още се чувствам така, затова ровя в нета, хахаха! Party

Моите приятелки не са омъжени и нямат деца и ги разбирам, че моята компания им е ужасно скучна. #2gunfire

Въпреки че не съм от типа хора, дето все се оплакват и товарят другите с неудобствата си.
Между другото, преди да забременея разсъждавах като тях, но никога не съм отказвала да се срещна и да правя компания на позната с корем и/или бебе. bouquet

# 37 1 юни 2006, 16:13 ч.

Мнения: 5 647

Аз се чувствах така след раждането. Но, ти не се стягй толкова, тук във форума всеки ще те изслуша и ще се опита да ти помогне.

Препоръчани теми

Подготовка за малкия човек - тема 25

689
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

470
Бъдещи майки

Самостоятелна стая или двойна?

Бременност и хронични храносмилателни проблеми

Причина:

Причина: