Здравейте, уважаеми Бг-мами!
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
Аз съм мъж (момче) на 26 години и преживявам тежка криза в отношенията с майка ми, моят най-близък човек. Затова искам мнение/съвет от вас и женска (майчинска) гледна точка. От години лъжа майка постоянно, че уча. След гимназия записах да следвам, но прекъснах след трети курс. Не я известих за решението си, беше ме страх и срам. Просто тази специалност вече не ми беше по сърце. Записах друга, прекъснах и нея. Също не знае. Непрекъснато я лъжа, че имам невзети изпити и т.н, но часът за разплата дойде. "Назначил" съм си дипломиране за след няколко дни. Диплома, естестествено, няма да има и ще избухне страшен скандал. Същото е и с втората специалност. Такова фалшиво "дипломиране" имах и преди 2 години. Тя се ядоса много (очаквано) и бяхме в криза седмици наред. Тогава нямаше къде да отида. Накара ме да подновя следването си, аз пак я излъгах. Т.е. - не го направих. Същевременно работя. Мисля да се изнеса от вкъщи, наел съм си стая за няколко нощи като за начало.
Не се заблуждавайте, ние с майка ми сме много близки, но аз постоянно я лъжа, крия нещо, мотая я. От страх, че ще я разочаровам - аз съм едно дете, живеем само двамата. Тя много държи на образованието. Аз знам, че съм направил и продължавам да върша страхотни глупости, но се опитвам и да и помагам, с каквото мога. За съжаление, и изнасянето ми от вкъщи не е решение. Майка много разчита на мен и материално, и емоционално. Аз съм, да речем, единствената и опора. Ще я съсипя от мъка, но не знам какво да направя. Тежко ми е, че я разочаровам и разбивам надеждите и на пух и прах. Дами, какво е вашето мнение/прогноза/ оценка? Как да продължим да живеем след като бомбата гръмне? Получавали ли сте подобни разочарования от децата си? Как реагирахте, простихте ли им?
