Единствената мечта, която ми се сбъдна е да имам три деца - две по-големи момчета и най-малкото - момиченце.
- Публикувана: 7 май 2018, 13:31 ч.
- Последно мнение: 17 май 2018, 05:03 ч.
Как си представяхте живота след завършване на гимназията?
И аз много исках да отида в чужбина, но тогава общо взето имаше две възможности - или студентска бригада или нелегално. За първото не можех, защото учех задочно, за второто нямах необходимите връзки и пари. Та се простих с тази си мечта.
Аз заминах с 6 месечна студентска виза.
Беърфуут Контса, визите за самонаети ги нямаше преди 94/95г. До 95г вариантите бяха:
1) законен граждански брак с европейски гражданин с право на престой. Някъде европеецът трябваше да работи, другаде не. Най-лесно и бързо вариант от който можеха да се възползват предимно мъже и готови да поживеят с алкохолици, дебелаци и грозници по-стари жени. Западняците живееха масово без брак и за момиче беше трудно.
2) Учебна виза - таксите за чужденци бяха тесла. Не даваше право на престой.
3) Молба за убежище в ранните 90г. Даваше платена квартира, помощи в пари, здравни, право на учебни такси като местен и време за събиране на пари, получаване на диплома или намиране на балък, упс, съпруг. Повечето бг от 80 и 90-97 са минали през този вариант. При отказ не изхвърляха веднага.
4) Нелегален престой - не беше трудно, особено с някой друг фалшив документ.
5) Под чужда самоличност - продаваха се европейски паспорти със собствена снимка. Скъпо, но за начало дава всякакви права.
6) виза за сезонна работа - работата е тежка и зл платена. Можеш да се превърне в постоянна до 98г.
7) виза за живот в семейство, най вече за гледане на деца по Au pair програми. Рядко за българки и аз не познавах такива. Прекрасен старт за незнаещи бъкел, особено ако се помага на възрастни, образовани хора, но тежко и неприятно ако се живее в многодетно семейство, особено на самотен родител. Шанс за млада грозотия набързо да се ожени за беден вдовец и след година да му бие шута с постоянен Leave to remain в джоба.
Раждане на дете от местен не даваше никакви права или не веднага за разлика от сега. Работна виза можеш да се вземе, но трудно. Та така.
Еовин, идвай, сега е още по-лесно!
За мене всеки млад човек трябва да поживееш навън сам и да усъвършенства език.
1) законен граждански брак с европейски гражданин с право на престой. Някъде европеецът трябваше да работи, другаде не. Най-лесно и бързо вариант от който можеха да се възползват предимно мъже и готови да поживеят с алкохолици, дебелаци и грозници по-стари жени. Западняците живееха масово без брак и за момиче беше трудно.
2) Учебна виза - таксите за чужденци бяха тесла. Не даваше право на престой.
3) Молба за убежище в ранните 90г. Даваше платена квартира, помощи в пари, здравни, право на учебни такси като местен и време за събиране на пари, получаване на диплома или намиране на балък, упс, съпруг. Повечето бг от 80 и 90-97 са минали през този вариант. При отказ не изхвърляха веднага.
4) Нелегален престой - не беше трудно, особено с някой друг фалшив документ.
5) Под чужда самоличност - продаваха се европейски паспорти със собствена снимка. Скъпо, но за начало дава всякакви права.
6) виза за сезонна работа - работата е тежка и зл платена. Можеш да се превърне в постоянна до 98г.
7) виза за живот в семейство, най вече за гледане на деца по Au pair програми. Рядко за българки и аз не познавах такива. Прекрасен старт за незнаещи бъкел, особено ако се помага на възрастни, образовани хора, но тежко и неприятно ако се живее в многодетно семейство, особено на самотен родител. Шанс за млада грозотия набързо да се ожени за беден вдовец и след година да му бие шута с постоянен Leave to remain в джоба.
Раждане на дете от местен не даваше никакви права или не веднага за разлика от сега. Работна виза можеш да се вземе, но трудно. Та така.
Еовин, идвай, сега е още по-лесно!
За мене всеки млад човек трябва да поживееш навън сам и да усъвършенства език.
Не си спомням да съм имала кой знае какви планове на 18. Планът беше само един: да ме приемат желаната специалност, както и стана. Друг е въпросът, че сега работя в друга област. След влизането в унито имаше разни купони и мъжоря. После сладкия животец на таткова издръжка свърши и започна истинския живот. Бих казала, че се справям добре, е има още какво да се желае, но да сме живи и здрави, всичко се постига.
Не си спомням да съм имала кой знае какви планове на 18. Планът беше само един: да ме приемат желаната специалност, както и стана. Друг е въпросът, че сега работя в друга област. След влизането в унито имаше разни купони и мъжоря.
Бих казала, че се справям добре, е има още какво да се желае, но да сме живи и здрави, всичко се постига.
Бих казала, че се справям добре, е има още какво да се желае, но да сме живи и здрави, всичко се постига.
И при мен беше така.
Никаква визия в дългосрочен план нямах.
Първо да ме приемат за студентка, че тогава не беше лесно като сега. После да си намеря работа, после да си намеря по-добре платена работа и така нататък.
За обвързване хич не мислех, камо ли за деца.
И аз много исках да отида в чужбина, но тогава общо взето имаше две възможности - или студентска бригада или нелегално. За първото не можех, защото учех задочно, за второто нямах необходимите връзки и пари. Та се простих с тази си мечта.
Аз заминах с 6 месечна студенстка виза, да уча бизнес английски и след това си смених статута с работна виза на самонает с бизнес и след 7 години имах и гражданство.Заминах на 19 през 1999 след завършване на 1вата ми година в университета и записана във 2ри курс.
Предполагам си имала стабилна финансова подкрепа за да заминеш по този начин. Аз нямах.
Ирен Адлер, нашите не искаха да чуват за заминаване. Майка ми плати билета. Пристигнах в Лондон с 40$ в джоба. Другите ги бях профукала по пътя. Отседнах у съседи от Студентски град, които ме светнаха за стъпките оттам нататък. В Чехия спах у майката на едното момче. Малко хора идвахме с повече от 300-400$. Ако има кой да те упъти, 10-12 дена след стъпването си получил първата заплата. Там е седмичен чека. Нелегална работа имаше бол, даже без език. Животът ми се видя, в сравнение с българския, не розов, амииии бонбонено розов. Не знам как е сега. С бизнес визите за които Контеса говори стана още по-лесно. Писала съм сама бизнес плановете. Имаше адвокатка, ирландка, която ходеше до София на интервю с депортирани, които до 3м се връщаха обратно като таксиджии, чистачки, фризьорки, ИТ, счетоводители, танцьори, абееее, каквото се сетят. Никой не фалира и не се отказа. Не познавам неуспял и върнал се. Работата е супер, по избор, декларират се доходите от , хм, плащанията с карти и може и други, данъците са мижави и готово. Трябваха доходи от около 9-10к годишно най-малко първите 3-4 години. За женени само един беше с бизнес а другият имаше право на всякаква работа. Супер система за семейство. Необразованата жена се прави на чистачка а мъжът си работи като архитект, учител, програмист Итн.
В представите и мечтите ми за "след гимназията" никога не е фигурирало да живея извън България. Мислела съм за екскурзии и почивки, да видя някои държави. Но човек не знае какво ще му се наложи да избира. Сега почивката ни е в България .
.