Как си представяхте живота след завършване на гимназията?

  • 12 273
  • 106
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 38 419
Странно беше. Онези времена бяха някаква абсолютна бъркотия. Чудя се как съм оцеляла понякога. Имах някаква представа, че към 2000 г. трябва да имам семейство и работа, но не стана така.
Обаче. Като тегля чертата и погледна съучениците си, сега съм си доста добре.

# 16
  • Мнения: 157
Браво бе, повечето сте си сбъднали вижданията. Аз нямах идея какво искам да правя, но имах какво не искам да правя. Бяха две неща. Е, точно тези две неща определят битието ми от тогава до сега.
Обаче се оказа, че не са били толкова зле колкото си мислех.
Нещо повече, оказа се, че съм добър в тях (средна хубост).

# 17
  • Мнения: 5 266
Мислех, че ще завърша МИО-то, ще обиколя света и направя шеметна кариера, както и че никога няма да се омъжа. Имах чувството, че това с "мъжа на живота" не е за мен. А то... било съвсем ок; че и като майка се оказах наред. Даже не ми се наложи да се променя кой знае колко Smile

# 18
  • Мнения: 19 821
Така както ми се и случи си го представях. Бях си го "намислила" 2 години преди завършването. Исках неистово да стана независима, да живея самостоятелно на ново място, да срещам нови хора, да научавам нови неща. Вече семейството, близките, градът ми бяха тесни.
Така и стана, не станах лекар, но пък се завихрих в друга посока и в друг град. С малки препятствия, които ми се случиха следващите 5-7 години, всичко ми се изпълни. Но си взех и уроците. Вярно, срещнах нови хора, но и със стари се разделих. Обичам го тоя живот, бе! Bowtie

# 19
  • Мнения: 1 121
Мноого нетактичен въпрос, имайки предвид средната възраст на пишещите Grinning Grinning Grinning
Кой ще ти помни от преди 100 години неща?

# 20
  • Мнения: 19 821
Що, ти не помниш ли? Гинко билоба нещо да помогнем? На колко години са средно пишещите тук, че ми стана интересно? Simple Smile

# 21
  • Мнения: 4 808
Мноого нетактичен въпрос, имайки предвид средната възраст на пишещите Grinning Grinning Grinning
Кой ще ти помни от преди 100 години неща?
А, много добре помним даже, още не ни е хванала склерозата. Че и от възрастта си не се срамуваме, а си я носим с гордост!

# 22
  • Мнения: X
Мноого нетактичен въпрос, имайки предвид средната възраст на пишещите Grinning Grinning Grinning
Кой ще ти помни от преди 100 години неща?
Тоя па! Аз помня времената, когато тиганите бяха каменни. После хората се научиха да обработват метали и така се появи чугуненият тиган. Mr. Green

# 23
  • Мнения: 4 808
Мноого нетактичен въпрос, имайки предвид средната възраст на пишещите Grinning Grinning Grinning
Кой ще ти помни от преди 100 години неща?
Тоя па! Аз помня времената, когато тиганите бяха каменни. После хората се научиха да обработват метали и така се появи чугуненият тиган. Mr. Green
Уиш, чугунените тигани май са ти слабост...

# 24
  • Мнения: X
Ще си отпечатам на фамилния герб.

# 25
  • Мнения: 10 993
Мноого нетактичен въпрос, имайки предвид средната възраст на пишещите Grinning Grinning Grinning
Кой ще ти помни от преди 100 години неща?

Аз не съм много стара, тази година ставам на 38 г., но честно дави кажа почти не помня живота от гимназията. Някак преди раждането на децата всичко ми се размива. Обаче кое как съм захранвала помня подробно.

# 26
  • Мнения: X
18-годишното ми аз си представяше едни неща, пък взеха, че ми се случиха съвсем други.  Животът ме изненада. Много.

# 27
  • Мнения: 1 945
Чуден си го представях .

Последна редакция: пн, 07 май 2018, 22:06 от ***vasilena***

# 28
  • Мнения: 157
18-годишното ми аз си представяше едни неща, пък взеха, че ми се случиха съвсем други.  Животът ме изненада. Много.

Ох, слава богу. Вече си мислех, че съм неудачник с тези несбъднати мечти

# 29
  • София
  • Мнения: 4 328
исках да напиша нещо по темата, ама Lyam много ме разсмя   Joy
к'ви 100 години, бе, мен, ние тук мечти ли ще споделяме или епитафии? 

Общи условия

Активация на акаунт