Това е ситуацията на всяка една детска площадка в София. Ние от няколко дни се преместихме у нашият дом, у нашето ново градче, та, гледам тук по площадките не е така. Децата играят, майките седят на пейките, а не стоят строени до пързалката, чакайки тригодишното да се спусне. Скарат ли се децата, получават по един по дупето без оглед на това кой крив-кой прав.
Та, засега съм ок, никой не ме закача, но пусто, много шушукат и коментират.
Патето тръгна на ясла тук, вече трети ден, всичко към момента е добре, доволно е детето.
Мисис, моята също пищи, многоооо силно и напоително, направо ми гърми главата.
Вече по-често идва да гали бебето и го проверява, дали е в кошарата или кошчето и все по-рядко се опитва да го претрепе с нещо. Ама много й се струпа и на нея за две седмици, бебе, нова къща, нова ясла, няма ги баба и дядо да им се оплаква и жалва, когато мама не дава. Послвикне ли малко, ще се укроти, но много ми посяга да ме бие. Откъде е видяла как се бие, не знам, но ме удря през лицето, по крака ръце и ме гледа сърдито. Започнах да й връщам, като я ударя по баджаците и й говоря със строг тон, но тя го обръща на игра и след малко започва да се гушка. Не знам как да постъпя, нямам идея.
За тръшкането по улиците, аз я оставям да си се тръшка, не усоявам да й отвлека вниманието с нищо.
Хайде мили дами, весел наближаващ уийкенд