Какво ме отказа - много е шумно, паркирането е ад, всичко е по-скъпо (фризьорски салони, плод-зеленчуци, детски клубове, квартални магазини), най-близкия хипермаркет беше на 5-6 км., красивите градинки от детството ми се превърнаха в строежи и сгъчкани кооперации, поради презастрояването приема в детските градини в района стана абсолютен мираж.
Какво ми липсва - възловото място и многобройния траспорт (15 линии на гр. транпорт в непосредствена близост), огромния избор на заведения, детски клубове, козметични центрове и др., възможността децата да учат в добро училище, без да пътуват по 30-40 минути, нормалните съседски отношения в малко блокче на 4 етажа (сега съм във вертикално село на 14 етажа).
В Къща в близост до София бих живяла, когато децата ми станат самостоятелни и завършат средното си образование. Преди това не бих им причинила ежедневната загуба на време в пътуване, чакане на маршрутки и съобразяване с разписания. Да не говорим, че когато са по-малки, трябва да имат на разположение човек с кола, който да ги води на училище, след това на език, на тренировка, на пеене, а и да им осигури време за игра с приятелите от класа.
За мен оптималния вариант е квартал с метро и в близост до парк.