В момента чета... 58

  • 84 925
  • 737
  •   1
Отговори
# 375
  • Mostly in my mind
  • Мнения: 8 761
Скрит текст:
Ами, аз имам предвид това, че Себастиан научи (но не помня в коя от книгите - дали първата беше, или втората), че майка му е скрила, че някаква студентка е забременяла от него и е решила да роди детето. Така разбра, след като си направи собствено разследване, че Ваня му е дъщеря. Обаче помня, че отношенията му с родителите са били лоши още преди това.
Скрит текст:
Даа, и аз това си помислих, но за това научава сега. Т.е няма как да му се отрази в настоящето като личност. Реших, че явно съм пропуснала някакъв момент от детствота му. Simple Smile

# 376
  • Мнения: 6 346
Скрит текст:
Ами, аз съм позабравила как беше, може да има и още нещо.

Айде за да не е само скрит текст, да споделя, че Сомоса наистина е ужасно откачен, не знам как ги измисля тези негови истории и направо цели потенциални общества, много съм впечатлена.

# 377
  • София
  • Мнения: 700
Аз бях в пълен потрес и шок от "Клара и сянката". Не мисля, че ще посегна към Сомоса отново. Не е моята лудост тази:grinning:

# 378
  • София
  • Мнения: 2 402
Аз бях в пълен потрес и шок от "Клара и сянката". Не мисля, че ще посегна към Сомоса отново. Не е моята лудост тази:grinning:

Абсолютно същото е и при мен.
Шантав по начин, от който ме побиват студени тръпки. Силно въздействащ писател, който не искам да ми въздейства.

# 379
  • Мнения: 14
Чета "Войната не е с лице на жена" на Светлана Алексиевич. Книгата е потресаваща. Не съм чела кой знае колко  документална проза,  но тази ме накара да мисля върху много неща. И е за хората, а не за самата война. Това е втората книга на Алексиевич, която си купувам и много я харесвам. Чете се бавно и се помни дълго.

# 380
  • Мнения: 6 346
О, аз много харесах "Клара и сянката". "Стръв" е доста по-стряскаща, но за момента и тя ми харесва, макар че през цялото време се движи на ръба на зловещото.

# 381
  • Мнения: 11 412
Аз от известно време съм на Джеймс Патерсън. Леки и увлекателни криминалета.

# 382
  • около Варна
  • Мнения: 1 084
Доста скептично започнах Стъклени съдби на Людмила Филипова, преполових я за една вечер, увлече ме и ми даде тема за размисъл.

# 383
  • Мнения: 1 153
Доста скептично започнах Стъклени съдби на Людмила Филипова, преполових я за една вечер, увлече ме и ми даде тема за размисъл.

Много хубава книга, с много истини.

# 384
  • Мнения: 24 490
Започвам много хвалената 22.11.1963 на Кинг. Дано да ми хареса

# 385
  • Мнения: 960
Доста скептично започнах Стъклени съдби на Людмила Филипова, преполових я за една вечер, увлече ме и ми даде тема за размисъл.

Хубава е книгата.

В момента чета " Островът Камино" на Гришам. Не мога да кажа, че е нещо оригинално , но пък ме нави да потърся " Великият Гетсби" и " Отсам Рая" .  Темата в книгата на Гришам се върти около откраднати ръкописи на Фидцжералд-извинявам се , ако има грешка при изписването. И след като порових в Нета се заинтригувах от творчеството му. Не съм чела нищо от него.  Даже първоначално помислих, че има грешка и става дума за " На изток от Рая" , която съм чела преди години, но бях сигурна, че е друг автор.

# 386
  • Мнения: 10 709
След близо месец четене приключих "Малък живот". Оценка 3*/5*
Силно надценена книга с ненужно смазващ обем.

# 387
  • Мнения: 399
Не си спомням тази книга да е споменавана тук. Историята на две сиамски близначки, със слепени глави. От този физически недъг те понасят много удари от хората- обиди, избягване, дори лошо отношение от родителите си. Точно родителите всъщност ми бяха най-дразнещите образи. Не можах да разбера как може един родител да се държи по този начин с децата си... На заден фон върви разделянето на Югославия с всичките кръвопролития. Харесва ми кск авторката(македонка) пише едновременно за разделянето на Югославия, което има важно значение за хората и за разделянето на сиамските близначки, което е най-важното нещо за тях. И да не забравим, че има последствия и от двете!
Оценката ми за книгата е 4/5*. Препоръчвам я.
Сега заповам Пансионът на Пьотр Пажински.

# 388
  • Мнения: 330
"Малък наръчник по хюга" Simple Smile

# 389
  • Мнения: 5 396
Happy Mijjj ツ , доста съм изненадана да прочета мнението ти за книгата. През цялото време имах чувството, че доста ти харесва, но я четеш бавно, защото тематиката е доста тежка и ти въздейства доста силно. При прочита на това твое кратко и ясно мнение останах с впечатлението, че книгата доста те е разочаровала, а си я чакала с огромен интерес. Какво се случи всъщност: нивото ли ѝ спадна, стилът на авторката ли започна да те дразни или друго? Аз вече я имам, но не смея да я захвана още.

Аз приключих "Пръстът, който те сочи" на Иън Пиърс. Не мога да преценя до каква степен е исторически достоверна тази книга, защото специално този жанр ми е ужасно далечен и трудно скланям да дам шанс на такива романи, но разглеждайки го като криминален съм доста впечатлена. За пръв път ми се случва да не си набележа даден герой за евентуален престъпник и до последно бях в неведение. Друго нещо, което успя да ме изненада: авторът се оказа доста многословен и очаквах всеки момент да се отегча от смърт при всичките тези подробности, но това се случваше твърде рядко. Някой беше споменал, че повтаря едни и същи неща във всеки разказ, но на мен не ми се стори така или не съм му обърнала внимание. Третото нещо беше лекотата, с която се четеше тази книга. При този внушителен обем, който би могъл да предизвика респект и жанра (макар да има криминална интрига, романът все пак е исторически) очаквах нещо тежко и дори да е мъка за четене. Страниците си минаваха бързо и почти не се усещат, до такава степен бях погълната от нея, че съвсем спокойно можех да пропусна някоя автобусна спирка. Много се радвам, че дадох шанс на Иън Пиърс, покрай положителните отзиви за "Аркадия" му бях хвърлила око и най-накрая получи своя шанс от мен. Ще прочета и нея, и силно се надявам в скоро време да видим още една негова книга на български език.

След повече от половин година пауза се завърнах към Филипа Грегъри и "Повелителка на реките". Първите стотина страници ми бяха мъка и потвърждаваха факта, че историческите романи са ми ужасно чужди. След подновяването книгата изненадващо потръгна и я чета с огромно удоволствие. Някъде прочетох мнение, че точно тази книга не ѝ се е получила. Ако тази е несполучлива, какво ли преставляват останалите?

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт