Забранената ябълка - Yasak Elma ТЕМА 2

И в този ред на мисли като за прощъпулник в темата да споделя моето виждане за Алихан. Абсолютно съм съгласна, че травмата, която е получил не е само от изневярата на аннето. Тук има нещо много по-сериозно и се надявам поне до края на сезона да го разберем. Гледайки последните няколко сцени, моето усещане е, че Алихан преосмисли поведението си, усети колко много се е влюбил в Зейно. Хакан, с подхвърлената реплика за голямата любов, всъщност стана катализатор на това преосмисляне. Явно е, че боледувайки – т.е. докато тези кризи са били често явление, Алихан е решил, че единствения му имунитет е да стои далече от любовта. И той наистина се е пазил да не се влюби, да не влиза в сериозни отношения с никое момиче. Сега осъзна, че е отишъл твърде далече и веднага реши да се „свре“ отново в своя ъгъл, където няма любов. На Хакан каза, че това не е той. На Зейно, че се е преструвал на това, което не е. Но на мен ми направи много силно впечатление репликата, която каза малко преди да си тръгне от дома му Хакан: „Ако първо нараниш себе си, а не другия, неговата болка няма да е неочаквана за теб.“ Ето защо си мисля, че тези отвратителни думички, които наприказва на Зейно, всъщност имаха за цел най-вече да наранят самия него. И в същото време да са такива, че да откажат завинаги Зейно. Той отряза отношенията си с нея като с нож, като със скалпел. От една страна, смятайки, че така ще я предпази от нещастието, което според него носи любовта, от самия него виновник за това нещастие. И от друга страна за да предпази и себе си от нови кризи – може би защото си мисли, че виждайки силата на любовта отново и отново ще се връща към онова, което е преживял и което неминуемо е свързано с любовта на родителите му и последвалото нещастие. Да, наистина думите му бяха отровни, но според него тази отрова е била необходима точно за да предпази единствената жена,в  която той наистина се влюби. Само че и аз като вас се надявам, че синеочко сбърка, защото не познава силата на любовта. Не знае, че тя преодолява всякакви прегради и накрая тържествува. Предстои му да усети една друга болка, която изгаря сърцето и кара съзнанието  да не се подчинява на никаква логика и предварителни сметки. А пък щом ще се появи и „дразнител“ в лицето на новия герой Джан, хич даже не го виждам Алиханчо как ще се справи със „загубата“ на любовта. Май-май през нослето ще му излязат обидните думички, които намля на любимото момиче.