Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 3

Алинна, разбирам те.
20 години съм била вегетарианец и веган, но аз хапвам и сега доста зеленчук, зелении и сирена.

Киселото мляко ми е няколко лъжички за закуска, айрян-доста рядко и 50мл прясно мляко за кафето.
Сирене хапвам с шопска салата или с бъркани яйца, а кашкавал добавям за протеин със салата когато не ми се яде месо. Това е.

Аз също ям много зеленчуци. Млечните ги спрях заради диабета и ИР. Фурните вече ги заобикалям, защото като ми домирише на топъл хляб ми се доплаква. Отделно живея с вегетарианец, синът ми пък се храни по някакви тинейджърски схеми и денят ми, откак ме съкратиха минава в кухнята...и естествено готвя и въглехидрати.

А ЩЖ изследвала ли си? Там наред ли е всичко?

Абе и аз уж като бях 90 не ги усещах, ама като станах 110 ги усетих. По-скоро кръстта ми ги усети  
35 кила имам свалени до момента. И някак си не се чувствам слаба. Тоест не мога да се възприема, че вече съм слаба. Да, не ме боли кръстта от много време, летя, имам много енергия. Но като се гледам в огледалото виждам 110 килограмова жена. Изхвърлих толкова много дрехи, които виждам, че ми двойни и за нищо не стават. Близките  ми и приятелите викат, че съм била вече слаба и да спра да отслабвам.
Някак си не мога да се усетя психически, че съм отслабнала толкова много. А явно изглеждам много добре, щом ми казват, че вече съм  слаба и ме обявяват за луда, че искам още 10 кила да махна. Или пък според мен те са свикнали години да ме гледат дебела и сега им е странно да ме гледат такава.  


Е, браво. 
Преди да почнеш, хубаво прочети кога се вдишва и издишва.

От сладкото се отвиква. Преди почти всяка вечер ядях по едно редче млечен шоколад, а в някои вечери и по три редчета  Сега понякога ям по едно квадратче черен. От глезотия, не че не мога без него. По-интересно ми е обаче как не ми липсва бирата. Години наред преди цикъл имах по 2-3 вечери, в които си пийвах. Понякога и до 3-4 бири по 500 мл Че и с фъстъци, ей това ми бяха най-големите прегрешения - шоколада, бирата (веднъж месечно) и ядките. А, и меда в кафето сутрин. Установих, че мога и без тях

Да, добре са показателите, може би и затова успявам по-бързо, докато доста хора виждам, че имат и проблем с ЩЖ.

Ааа, Елора, онзи ден една случка такава. Спира ме една позната на улицата и ме гледа едно такова стреснато и загрижено . Как си, добре ли си? Викам, даа, нарочно съм отслабнала. И като грейна една ухилена насреща: "Браво! Много добре изглеждаш!" Ох, умрях да се смея половин час И при мен така, като са свикнали с години да ме гледат една и сега се чудят какво ми има, дали не съм болна.

За биратааа-мен ме съмнява някога да спре да ми липсва но имам ли избор 

А, и още нещо се сещам от твоя коментар, Елора. Аз пък постоянно си купувам сега по някоя нова дреха, естествено с нов, по-малък размер. Два размера паднах надолу и сигурно още ще падна, но няма да чакам и да си нося до тогава старите дрехи. Е голям кеф и страхотна мотивация е като се погледнеш в нещо, дето преди е било немислимо да носиш! Преди се стресирах като се видех в огледалото в пробната, сега си правя селфита като някоя кифла Отделно дето хората около мен ми се радват (с малки изключения при първа "близка среща от третия вид", както писах горе ),  свободата на движението, по-гъвкавото и силно тяло - тия удоволствия напълно ми компенсират трудностите в началото и лишенията. Сега вече не мога да кажа дори, че чувствам лишение. Всичко си идва естествено отвътре.

Значи може и без лекарства!!!

Не мога да потвърдя или да опровергая това. Аз в темата се появих точно с тази дилема. Четох, че някои успяват, други не. Реших да си дам един месец да опитам и ако не се получи тогава да почвам лекарствата. След този месец инсулинът ми беше паднал от 47 на 11 и реших, че при мен ще стане. ЛЛ ме подкрепи в решението, даде ми разни препоръки, като това за ходенето по 3 км и т.н. Но при всеки е различно. Особено ако има някакви други заболявания, а то май много често е така.

Moмичета,а на колко време се прави това обременяване с глюкоза? На мен лекарката ми каза да отида след една година и предполагам,че тогава пак ще ме изследват? И ако резултатите са добри спират ли се хапчетата или те се пият за постоянно?

Леле колко много сте написали.
Не се карайте на alinnna, тревожните разстройства са нещо ужасно /казвам го от личен опит/. И не виждам защо да спира всичко от веднъж и да променя всичко. Така не става в това състояние, още повече стрес за организма и още по-трудно се отслабва.
alinnna , бавно с малки крачки в правилната посока и ако искаш информация от първа ръка ми пиши, ще се радвам да споделя личен опит.

Вярно е много трудно и с това вечеряне до 19 часа ми се наруши съня, че гладни очи-трудно заспиват 
Разбира се, че искам информация от първа ръка. Благодаря ти много , Галактическа принцеса.

Гледам заформила се дискусия за физическата активност и аз да се включа. Винаги съм си била неатлетично кюфте и съм мразила спорта. Но сега, помъдряла и набрала личен и професионален опит, мога това да кажа - физическата активност не е по избор, тя е абсолютно задължителна за правилното функциониране на тялото. За себе си съм го приела като част от дневния си режим, който не може да се пропуска и толкоз. Съмнявам се да има човек, на който много да му харесва да си бърка в дупките между зъбите с конец, или да си скубе космите на краката, или да си реже ноктите. Но това не са дейности, при които има избор и спорта съм го поставила в тази категория. На организма му трябват около 6 седмици да превърне нещо в навик и след това става много по-лесно. Сега ако не отида 3 дена на фитнес, направо физически ми липсва. Да не говорим, че почва да ме наболява тук и там. Преди година и 9 месеца си счупих глезена много зле, скъсах и сухожилието, имам 2 операции, пластина и пирони. Заради него правя кардио  и виждам, че ако пропусна 3 дни, започва вечер да изтръпва и боли, дори понакуцвам понякога вечер, когато се уморя. Имах проблеми с болки във врата и раменете, затова вдигам тежести и също имам голямо подобрение и там е същата работа - ако пропусна няколко дни се схващам. Затова не пропускам вече...А по нашата тема - играя си с глюкометъра да гледам как ми се отразяват различни неща на КЗ. В момента сутрин на гладно е около 6.4 (спаднала е от 6.9), но ако предишния ден съм била на фитнес е 6.1 (почти нормална, което много ме радва). За жените в пременопауза и менопауза спорта помага за предпазване от остеопороза. Не мога да повярвам, че аз го написах този пост, ама на...питай патило!

Туната, така е, не само спорта, а всяка една физическа активност е извор на живот и здраве. От години съм забелязала, че възрастните хора, които остават активни и след пенсия, са много по-здрави и жизнени. А тези, които изпадат в застой, бързо се скапват.

Аз сега като отслабвам имам чувството, че с ходенето и упражненията не само поддържам форма, а и давам сигнал на организма, че тези мускули са ми крайно необходими. Да не ми ги пипа и да не посяга към белтъчините /мускулите/ като резерва! Да си "яде" сланините, дето е трупал за черни дни. И той го прави, къде ще ходи... В началото ми беше трудно да се заставям да се движа повече от обичайното за мен. Иска се воля, наистина. След това става по-лесно, дори приятно.

Вече нямам търпение да дойде лятото и да почна с плуването... Морето ми е под носа, а преди ходех най-много 3-4 пъти на сезон. Колко съм била проста, не е истина

Аз се чувствам най-сита от рибата като протеин. Ям накиснати зърна овес /общо около 100 гр. седмично/ , защото други зърнени не ям, както и тесто разбира се. Зърнени ядете ли? 
И какво като спортувам през ден, особен ефект не виждам....може би щях да пълнея още повече.
Моята цел е да си върна пак 53-55 кг, но повече мускул и процента мазнини да стане 20-22, а не както е в момента 30. Поне имам раздвижване на кг, защото съм около 62 кг. в момента, което много ме радва предвид, че точно защото нищо не свалях отидох на ендо.
Вода пия поне 2 литра вода дневно. И отново започнах хром пиколинат, защото ми се струва че от него наистина не чувствам нужда от сладко.
И при последното мерене на кръв в лаборатория преди седмица мерих на място и с моя глюгометър 5,5, а от вената излезе 6,7. Имайте предвид, че не са съвсем еднакви резултатите и винаги са по-ниски на апаратчетата. На следваща сутрин вкъщи беше 4,8, а пострандиалната /нали така е най-добре да се мери  2 часа след хранене/ беще 5,5.

Запис и от мен. Нелекувана ИР и почти лекувана хипо на ЩЖ и хашимото, защото се мразим с метформина. Вследствие+ 8 кила от Нова Година насам, въпреки спорта 2-3 пъти седмично и ВМ-НВД.

Вече не ми дреме, че ще ставам още по-дебела. Без великото хапче няма оправия, а аз нямам намерение да го пия. Мисля да спирам ВМ хрането и спорта.Много ме мързи да ходя, а и резултат не виждам (освен един скъсан менискус).