Инсулинова резистентност и отслабване - Тема 3

Артемис, а имаш ли идея колко струва прегледът и програмата при Ригов. Също ме интересува колко дни ще са ми необходими за стоя в София докато минат изследванията, понеже съм от Шумен...

https://alexandrovska.com/display.php?bg/%D1%85%D1%80%D0%B0%D0%B … D0%B8%D0%BA%D0%B0

За газираната вода и аз щях да питам, още в предната тема.
Нищо газирано не трябва да се пие, дори и газирана вода. Най-малкото защото раздува червата и стомаха. За солта не знаех.
Аз не пия нито газирани, нито негазирани напитки. Нищо! Само вода, минерална или чешмяна. Нито айрян, нито сокове, натурални или фреш. Абсолютно нищо, освен вода.
Алина, търсиш си оправдания.
Няма да стане без строг режим.
С лекарства виж докъде си се докарала. Това за АД продължавам да го мисля, не толкова имаш нужда, колкото се страхуваш да ги спреш.
Тази тревожност, ако си нормализираш КЗ и инсулина, ще изчезне. Съдя по себе си. В редките случаи, когато си позволя нещо сладко, след това ми става напрегнато и неспокойно.

Не си търся оправдания. След  поредица тежки и доста стресиращи за мен събития /катастрофи, смърт на съпруга ми, съкращение от работа/, развих социална фобия и ако не са лекарствата не мога да излизам сама навън без придружител. Но всеки сам знае себе си. Отстрани е лесно да се коментира. За газираната вода не знаех. От днес спирам и нея. А що се отнася до диетата съм я започнала. От вчера спрях и кефира и не употребявам и никакви млечни.  Вървенето също съм го започнала. Приятелят ми ме извежда всеки ден и на първо време се стараем да изминаваме поне по 3 километра, докато се раздвижа, защото болките са едва поносими и няма как да стана маратонец за един ден. това, че не коментирам какво правя, не означава, че вървя с рогата напред и не чувам какво ми се казва.

Няма да стане бързо, всички ти го казахме.
Не се настройвай за бързи резултати, не е реалистично.
Всички ти желаем доброто!

И флуорид съдържа. А той хич не е безопасен. Кой знае още какво съдържа и не казват.
Така е Дева, тя само оправдания търси. И при Ригов да отиде и при който и да е друг, пак ще си намери оправдания.

Алина, съжалявам за загубата ти. Нищо чудно стреса също да ти е оказал влияние. Но не е само стреса. Начина на хранене винаги е от значение.
Спри да казваш, това не мога или онова не мога. Просто го направи. Търси причини да правиш нещо, а не да не го правиш.
Всеки път от години като ти казвам да спортуваш нещо или някаква гимнастика ти търсиш оправдания. Боляло те е. Извинявай, но продаваш на краставичар - краставици. Била съм почти на твоите кила и с дискова херния.
И почни да пиеш вода , да не дойда в Шумен, да те вържа и да те наливам 

Браво, че вървиш. Като за начало е добре. Но не и достатъчно. Ходенето не тренира цялото тяло.
Може ли да ми кажеш петте тибетски защо не ги правиш?
Като бях най-дебела, всъщност можех само тях да правя. Тогава не знаех за лоста и нуга бест и трябва да ти кажа, че ми действаха благотворно. Повторенията са по 21 пъти. Но аз не можех да ги правя всичките по толкова. Но не се предавах. Сега правя повече. А, тогава и велото карах. Само този уред не ми влияеше зле на кръстта. Тогавашния кростренажор го продадох.
Запиши се на йога някъде.
За теб ще са добре и дихателни практики. Действат добре на нервната система и психиката.
Каланетиката също е подходяща и за теб. Впрочем в замунда има цял филм с упраженения по каланетика.
Упражненията ще ти ги напиша, а ти ако искаш. Само да кажа, че според мен някои от тях не са препоръчителни за ДХ и килограмите ти. Може, ама чак като станеш по-слаба. Примерно 90.
Да знаеш, че дишането при тибетските е важно и ако ги почваш, прочети внимателно кога се диша и издиша.

Аз знам, че няма да стане бързо. Просто се моля да не ми се налага да пия още  лекарства. Съгласна съм да се подложа и на глад ако трябва и на спартански режим, но не и метформин  Такива ужасии чета за лекарствата за диабет и за страничните им ефекти, че направо съм пощуряла от страх и ужас...

Тибетските не ги правя, защото съм толкова схваната, че не мога да се огъна. Аз и с приятеля си се опитвах да играя цигун, но всичко завършваше с мощен рев от болка...

Да, и мен този ужас преди три месеца точно към супер стриктен режим ме тласна. Работи, но не е за всеки. Нямам диабетици в рода, но имам няколко приятели и като знам с какво чувство за обреченост до края на живота си живеят - не, мерси. За мен мазнините са най-големия враг, който нямам търпение да преборя. Някой беше дал линк от блога на Любомир ... някой си, в предишната тема, там е добре описано как се получава порочният кръг. Е не мога да го трая това нещо, да чакам 2, 3, 5 години и да не знам накъде ще тръгнат нещата през това време. Как можеш да знаеш колко време ти е останало от ИР до диабета? Колко време си живял с това нещо и панкреасът ти се е изчерпвал? А и защо да чакам? Че ще умра ако не ям ябълка, не знам какво си, ако ми се прияде, или ако ме черпят? Ами мога и без тези неща, разбира се. Едно, че не живеем заради едното ядене, второ, достатъчно много и вкусни храни има и без въглехидрати. Привиква се и сам почваш да си търсиш правилната храна. Сега, моето мнение няма такава тежест, като на някои ветерани, които от години се борят с проблема, щото аз едва от 3 месеца, нали. Ама пък за това време съм свалила 14 килограма. Без хапчета. Обаче ако тръгваш с нагласата "а може ли малко такова да хапна", "ама какво ще стане ако пийна малко еди-какво си" - трудна работа...

Бледолилава, благодаря. Това, което пишеш е голям стимул.  За мен най-големият проблем беше да спра млечните. Много по-голям ми е страхът от лекарствата за диабет и ИР, отколкото лишенията от храна, която ми е била любима. Надявам се след 1 месец /защото едва тогава има час за ендокринолог/поне резултатите ми да са малко по-читави и да не се налага да пия лекарства.

Човек не бива да се вкарва във филми. Като ми откриха ИР, диабет нямах. Уплаши ме диагнозата, да страшно е. Не една крачка съм. Но щом веднага си промених начина на живот, реших, че няма как да имам диабет, след като съм премахнала сладкото.
Малко положително мислене трябва, наред с правилното хранене.
Освен това аз цял живот съм била пълна. А и имам 10 години нелекувана ЩЖ. И си викам  - и пет години да ми отнеме, много важно. 20 години съм била дебела, какво са няколко години.
А ти си номер едно. Да свалиш толкова килограма за три месеца  е невероятно. Знаеш ли как ти завиждам. Газ пикая от яд 


Точно тибетските ще те раздвижат. Ако едно упражнение можеш да го направиш вместо 21 пъти, само три пъти - ами направи го три пъти. След време ще стана 4 пъти.
Млечните защо реши да ги спираш? Те са протеини. Да с лактоза, но не мисля, че е ефекта от малко кисело мляко ще бъде като това да ядеш хляб. Но както искаш. Аз ям кисело мляко два пъти в седмицата на закуска. Не мисля, че е много. Имах период зимата ми се пиеше много прясно мляко и си пийвах. Не съм напълняла. Абе щом ми се е пиело, може би нещо съм имала нужда.
Всъщност май Дева е с ДХ и казва, че от млечните и се обостря. Може и при теб да помогне.
На глад да се подложиш е неразумно. Това само ще ти навреди.

Аз също обожавам прясно мляко с нес кафе, но и от него се лиших....
Оф беееее тибетските, та тибетските. добре, утре половинчо като се върне от работа ще го накарам да ме държи, че да не се осакатя допълнително и ще ги почна уффффффф 
Ами аз не крия, че не обичам да играя гимнастика. Като живеех и работех като даскалица в София, обикалях като лудото Ленче града и бях отвратително кльощава, че вероятно съм изминавала по 15-тина километра, но във фитнес и пръстчето ми не е припарвало.  Тук нещата, вероятно опират до дисциплина....

Само да вметна, че не говорим за гладуване. Ям, колкото ми се яде, но само определени храни. Гладуването е супер вредно. Бих посъветвала начинаещите да насочат усилията си към привикване към определен тип хранене, а не към ограничаване на храната. Или по-скоро към отвикане от определени храни. С времето апетитът към тях сам изчезва.

Елора, аз бях писала, че излишните килца също си ги нося от доста време, щото, нали, не усещах да ми пречат Точно затова ми беше мисълта от колко ли време съм имала ИР без да знам, защото доста трудно отслабвах, когато имах все пак някакви проблясъци от време на време. Подозирам, че от доста дълго, като се има предвид, че преди десетина години лекувах и ПКЯ. Уж ме изследваха тогава и за ИР, но не откриха.

Алина, за какъв глад говориш, момиче???
Пак не се разбираме с теб.
Никой тук не гладува.

Не знам за вас, но аз не гладувам и си хапвам добре.

Образно говоря.....За мен липсата на сладичко, въглени  и млечни си е чисто гладуване. Да не говорим, че преди години бях и веган....Сега съм се ограничила с конско, свинско и мноооого яйца, защото, както вече казах, не обичам месо, но за сметка на това пък яйца ям......а и салати. Някъде четох, че и моркови и цвекло не можело-щом не може, не може...