Твърде много местене

Ми... може да пробваш да усетиш тръпката от противоположното- върни се в БГ, ожени се, направи 2-3 деца, намери си работа за някакви пари там, купи си жилище на кредит, кола на кредит и т.н... тогава, обещавам ти, няма мърдане. Ще пускаш тема "Твърде много стоене или не оценявам какво имам". 

Нормално е да ти е трудно. Това все пак са различни държави с различни езици и култури. Докато се адаптираш и ги опознаеш и се налага да почваш всичко от начало. Въпреки трудностите това ще ти разшири мирогледа и ще ти даде безценен опит. Успех!

Ми аз се местя за втори път от четири години насам с мъж, тийнейджърка, две котки, кола и всички лични вещи. Последният път беше епично. Преди две седмици с луд късмет намерихме доста хубаво жилище, в което обаче имаше само стени, подове и прозорци. Вече има всичко, само дето още мия чинии в банята, щото няма време за монтиране на кухня. Не че не ми тежи, но като много ми тежи, дето се вика винаги мога да се върна в България.
Абе шантаво и нелеко си е това начинание с местенето, но май е и въпрос на навик.

Но е си е цяло богатство да се научиш да не го правиш. Голям плюс ако успееш. Тренирай в тази насока.

Една приятелка имам, премести се мнооого пъти за 5 години. Беше в Дания, после България, Испания, България, Португалия, Англия, Норвегия, Испания.. Навсякъде си намира хора, с които да общува, но най-близките ѝ сме си точно тези отпреди. По-добре е да започнеш да излизаш, да се срещаш с местни, със студенти, ако има в града и с времето ще си намериш по-близки хора.

Твоето е друго, младежа е самотен електрон.
Моят съвет е да се радва на възможността. Аз обичам да съм сама в такава ситуация. Сега ми се отдава да го направя за 6 седмици и ми се струва супер.

Е и аз имах такъв период... В гимназията приятели не много,но достатъчно, за да имам с кого да излизам и да се забавлям най-искрено...Да де,ама после заминах да уча в Дания-тотална греда...не можах да се отпусна, да се социализирам..Имах си и други причини, но общо взето тогава въобще не усетих купона от студентския живот. Може би самата аз бях твърде взискателна,търсейки хора едно към едно с моите виждания. Не съм консервативен човек,знам как да се забавлявам, не бях зубрачка,не съм страняла, ходех по купони,просто нещо там не ми се получи....След това се върнах в България..Почнах работа, завърших бакалавъра си и хоп...същото..Оказа се,че повечето ми връсници или стоят на родителска издръжка и им се излиза всяка вечер, а аз съответно този период вече съм го надживяла. И така последваха още 2 местения в различни градове в рамките на България, съпроводени от промяна на работното ми място. Намерих си страхотна и интересна работа,супер колеги и пак-не успях да създам някакви приятелски отношения. Оказа се,че всички много ме харесват на работа, търсят ме в и извън работно време,но,дето се вика опре ли до банкети-никой не се сеща за мен В един момент се замислих дали не е редно да занижа летвата и да се примиря с посредствените хора и да движа с тях...уви, не можах да га преглътна.. Ето,след поредното местене, но в друга държава-получава се същото. От време на време като говоря със съпругът ми го питам-аз ли съм толкова зле,че не мога да завържа някакво по-дълготрайно приятелство?! Примирила съм се....Не е приятно,определено имам нужда ,ей така, с някого да пия едно неангажиращо кафе.Трудно е,но все си казвам,е при следващото местене със сигурност ще нацеля правилните хора. А самото местене ог град в град или друга държава никога не ми е тежало. Може  би първия път имаше страх от непознатото, но нищо повече. Сега като ти пиша отново разсъждавам и осъзнавам,че при всяко едно местене аз заживявах отново с българи в обкръжението си. Не умишлено,така се случваше. Най-вероятно при сблъсък с различни култури по-би ми се получило,но не е гаранция. Абе,че много дълго стана...Не си сам. Не приемай това,че си вълк единак за нещо лошо..все отнякъде ще изкочи някой, с когото да си допаднете!

Причината според мен е, че това не ти харесва и дълбоко в душата си ненавиждаш постоянното местене.
Българите имаме една много странна черта, да смятаме излизането и обикалянето в чужбина за нещо изумително, невероятно и страхотен успех. Ех, какъв живот си живее нашият Диего, млад е, обикаля света, колко пари харчи (парите, дето ги харчиш, са много важен детайл!), никакви грижи няма, пък ние тука кретаме.
Всеки ти се кефи как си уловил момента, а онези, които си стоят на едно място, тайничко ти и завиждат. Ако тръгнеш да споделяш това, което писа в темата, започват да те гледат, все едно си гевезе с жълто около устата, дето се прави на интересен и много стресиран.
Има хора, не могат да се задържат на едно място, местят се, но реално не живеят нищо по-различно от обикновения лелченски живот вкъщи-работа-супермаркета-кръчмаведнъжмесечно, просто периодично сменят местообитанието. Те нищо не виждат от това обикаляне, нищо не им остава в душата. Единственият им плюс е, че добавят във фейсбук още 5 дузини френдове, преди за пореден път да се преместят. Не успяват да създадат истинско общуване с хората.
Щом не си ок с това местене, намери начин да го спреш и да се установиш някъде наистина трайно, поне 2-3 години в един град, една квартира, една работа. Просто да видиш дали е за теб и да си прецениш кой живот те устройва повече.

последно: надживяла ли си го или не?...

понеже аз съм имала студентски живот в Бг и в чужбина, но наблюдавах, че двата супер много се различават.
ако в Бг студетския живот беше фриволен и изпълнен с купони, преживявания и щуротии, то в чужбина въобще не беше така.
дори и да имаше партита, бяха доста различни. пият по една била или лимонада, говорят си кротко и така час-два..... или партита с игри в мрежи  или да се срещнат да спортуват заедно...
при по-дивите купони поне 50% от присъстващите бяха българи 

също социалния живот в чужбина е малко по-различен от този Бг, особено в северните страни.
та като искаш купон: излизай в Бг, а не се оплаквай, че не си на вълна всяка вечер да излизаш.
и аз не мога да свикна, че с приятелка излизаме на кафе и след 20тата минута тя вече подскача на стола, защото е минало много време и тя си е изпила почти на екс лате макиатото, а аз още се плюнча на моето....

и не, проблемът не е в теб, че не можеш да завържеш приятелство. пробемът е, че ти и отсрещният имате различно виждане какво е приятелство 
аз приятелки имам, но с нито една не пия кафе, защото те не могат както аз очаквам 
летвата не я смъквай, премахни категориите, в които мислиш.

   Изобщо не знам хората как издържат на това местене и пътуване в различни държави. Не знам дали ще мога да издържа, ако съм на ваше място. За мен е голям стрес дори да отида за 1 един ден в друг град в България, а какво остава да пътувам в различни държави. Като съм на ново място, трудно заспивам, изобщо спането ми е голям проблем, и много зле се чувствам, докато се адаптирам.

О,аз липсата на щури купони отдавна съм я надживяла. Когато учих в Дания бях в международен университет-разбирай всякакви култури и определено не бяха кротки забави По-скоро просташки и грозни. Не ми допада този вариант,
а и тогава не бях узряла в мисленето си,както съм днес. Може би,ако днес трябваше да присъствам на подобно мероприятие просто щях да гледам сеит,без да се тюхкам кой как се държи  и т.н. В България за съжаление простащината си е на ниво откъм излизания и както казваш ти,е няма начин на 20тата минута да скокна и да въртя гюбеци примерно Живота ми в момента е в съвсем различна посока и рядко се замислям дали въобще имам желание да изляза на клуб в Бг,по-скоро ще пропусна. Доста се разтегли писането , но идеята ми е ,че има такива хора,които просто не могат да приемат заобикалящата ги простотия. И пак казвам,адаптивен човек съм,комуникативен,смятам че дори и съм интересна Не парадирам пред хората да съм с някакви свръхспособности и знания,земем човек съм...Уви...Ако им трябвам за някаква услуга-първа съм в листата. Това ме накара още повече да отсея през ситото.
Но аз човек, с когото ей така да пия кафе,отида на кино или подобно, след толкова местения не намерих. Не ми е приятно,определено често размишлявам на този въпрос,но не мога да променя същността си.

Аз пък докато пътувах имах повече приятели, откакто спрях. Първо в гимназията имах малко, но верни приятели. След това в университета и чужбина намерих нови, започнах работа, направих приятелски кръг. И тогава се разведох и се върнах в града, в който съм израснала. Но някак не можах да си намеря компания тук. Имам верни приятели, имам и познати, но вече всеки е с деца, семейство. Сега се събират семействата и си ходят на гости, а аз съм както се очертава сама майка и изпадам от класацията. Общо взето се виждаме, ако ни е удобно, когато ни е удобно. Вече съм го приела, но това не ми пречи да ми е самотно.

И аз съм така. Много се радвам, че досега не ми се е налагало да живея на друго място за повече от 2 седмици. Обичам да пътувам, но домът ми е само тук и трудно бих приела друго място за дом. Никак не завиждам на хората, на които им се налага да го правят.

Аз съм от три години, където съм, и нямам приятели като в България. Има симпатични хора, с които да пия по бира/вино или да ида на кафе, но приятелството, което познавам от България не го намирам тук. Макар и на хиляди километри, си доказахме обещанията, че винаги ще си помагаме многократно. Дано не се променят нещата.
За разлика от много други, които описват студентския живот в чужбина като сериозен и студентите като много усърдни, виждам хората тук около мен многократно по-незрели от мен, не се притесняват да прекъсват обучение след обучение, имат една лековата нагласа, че всичко ще се оправи все някак, не бързат, не си дават зор, "нямам мерак" е някакво чудно изречение, което служи за оправдание на всяко безхаберие... Други са в другата крайност, готови да минат с валяк през теб, а ако си по-добър първо да изстискат всяка капка информацийка от теб.

Някои даже искат да го правят, без да им се налага всъщност.

Не го схващам това с "Домът ми е тук...". Дом е където живееш с близките си хора или само със себе си.

Даун, именно де! Питащият е свободен атом и му е тежко, какво остава ако е с целия багаж след себе си.

Като студентка и аз много пътувах. Всичкото ми "имане" се побираше в куфар. Липсваха ми България и близките. И после рязко - стоп, женене, деца... Да ти кажа, месеци наред сънувах, че пътувам. Много трудно се нагодих към "уседналия живот" след чергарството. Предполагам, че и при теб ще е така.

Пътувай колкото се може, не знаеш кога кого ще срещнеш по пътя си

Чек .

А, баш. Не на всички им се налага, някои сме чергари по душа.  На тези като теб, и аз не бих завиждала, ако им се наложи.

Сега му е времето да се местиш и пътуваш. После като дойдат децата и проблемите нито ще имаш толкова желание за пътуване, нито местенето ще е толкова лесно.

Все едно прочетох за себе си,но не точно за снуденски живот.
Преди време в рамките на горина и половина трябваше да се местим в четири различни държави.Луд купон с дете на 1 год. После се прибрахме в Б-я,една седмица почика и ми се искаше пак да пътувам.Направо съм сънувала как чекирам на летището.Сега пак бих го направила. Чакам да изпратят половинката в по-приемлива дестинация.
Да пътуваш,да се започнаваш с различни хора,култура,храна е невероятно изживяване.

Да, добре, уж като дойдат децата, ама децата са тук и пак се пътува
Ако не е видял какво е уседналост, не може да избере достатъчно адекватно. 'Сега ти е времето да пътуваш' към човек на 25 е ужасно осъдително. Също колкото на 35годишна самотница да даваш акъл 'Айде де, време ти е да раждаш'.
Хората трябва да се научат сами да избират - информирано и адекватно, не някой да ги натиска според личните си разбирания за нормално и ненормално или, не дай Боже, да проектира личните си неуспехи.

И аз съм така 2 години следване в Холандия, после една година работа в Словакия, а сега работя в Чехия. От една страна когато съм си в родния град много ми се пътува, но от друга в чужбина винаги се разболявам - трудно спя, каквото и да ям нищо не ми се лепи и губя тегло...
Аз мисля, че сам да пътуваш е много по-лошо от колкото с гадже/жена или роднини, така се засилва тъга, депресия и т.н. В България за няколко години следвах в друг град и винаги чаках уикенда да се върна в родния град, просто не знам и аз защо не мога да се адаптирам. Като дойдоха моите хора в Холандия за кратко и живнах и не ми пукаше, че съм в чужбина... значи имам голяма привързаност към семейството.

Но не знам дали да се доверя на това или е просто защото без среда и семейство депресията и паник атаките които съм имал и в България просто се засилват. Може би да живееш далеч от роднините с депресия и тревожност, тя се засилва, знам ли вече. А много ми се искаше ако имам деца да растата на друго място поне временно, че от детството си да знаят поне 1 чужд език...

Не всеки си е самодостатъчен, някои хора имат нужда да живеят сред тези, които приемат за близки, иначе страдат. Обърни внимание на средата, не на мястото.