Детската лъжа

Мдаммм, много актуална тема е и при нас.
Адриана е на 7 и от време на време направо ми изпушват бушоните като ме излъже. Това като че ли е нещото, което най-бързо и безотказно ме изкарва всеки път от релсите.

Лъже... и като че ли все повече.
Не говоря за лъгане тип детски измислени историйки по-скоро за забава. Дори лъгането с цел прикриване на някоя беля от страх да не бъде наказана разбирам и донякъде мога да го разбера.... но... лъгането ей така - за спорта, без смисъл - не го разбирам и ме вбесява. И то ме поставя в неудобни ситуации.

Последните два случая.

Преди около месец. Прибират се с Татти вечерта и Ади ми заявява, че на другия ден в 17 ч. вечерта ще има родителска среща в училище, на която ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да присъствам. Изпадам в ужас, защото на следващия ден сме в командировка и съм се уговорила с майка ми да я вземе от училище, а тя излиза от работа колкото да я отиде до училището и да се върне в офиса - т.е. и тя не може да остане на родителската среща. От друга страна поех ангажимент към родителите и класната на Ади да играя ролята на председател на родителския комитет и гарантирах, че мога да присъствам на родителските срещи и т.н. (достатъчно е да знам за тях поне 1-2 дни предварително).
Та така - аз съм в шах. Татти - нищо не знае. Питам го, не му ли е казала нещо учителката - тц, нищо. Питам Ади дали е сигурна - тя казва "Да, сигурна съм, не те лъжа."
Аз решавам да се обадя на класната й, за да разбера за какво ще е родителската среща... и - изненада. НЯМА никаква родителска среща. Нито се предвижда да има такава.
До ден днешен нямам обяснение защо ме излъга това дете.
Почувствах се като идиот пред класната й, а в същото време и побеснях естествено, че собствената ми дъщеря ме направи на маймуна... и то до последно - беше при мен, когато се обадих на учителката й.

Друг случай - съвсем пресен. Преди 4-5 дни с Татти ходихме до една търговска фирма и от там ни дадоха каталозите с техните продукти за 2005 година.
Взехме каталозите и ги оставихме в колата. Взехме Ади от училище и брат й от детската градина. Прибираме се към вкъщи и Татти ни спря пред входа да слезнем с децата, защото беше станало много студено. Ние се качихме вкъщи, а Татти отиде да паркира колата. Чантата на Ади остана той да я донесе.
Прибра се Татти и казах на Ади да си приготви чантата за следващия ден. Тя отваря чантата и виждам вътре каталозите. Сетих се, че Татти не е имал торбичка и е сложил каталозите в чантата на Ади, за да ги качи по-лесно.
Навеждам се да ги извадя от чантата й и тогава Ади, със съвсем сериозен глас ми заявява "Тези книжки си ги забрави едно дете и аз утре трябва да му ги върна"   Пак шах!
Питам "Сигурна ли си, защото ние днес...." и т.н. обяснявам, че сме ги взели от една фирма, а Ади ме гледа в очите и твърдо държи на нейната версия - че едно дете си ги е забравило и тя трябва да ги върне на следващия ден. Почти е готова да ревне, че искам да ги взема. И пак ме гледа в очите и казва "Не те лъжа, мамо!"
За момент и повярвах. Вярно е, че въпросните каталози не са често срещани, но пък и не са уникални екземпляри - т.е. макар и много малко вероятно, все пак има шанс това да е истина.
В този момент в стаята дойде Татти с репликата "Нали видя каталозите - сложих ги в чантата на Ади"  
Направо все едно нещо ми гръмна в главата.
Защо?!?
Не мога да разбера.

А Ади в такива моменти мълчи - дума не обелва. Каквото и да я питам, както и да й говоря - с добро, с лошо - не, нищо не помага. Мълчи и дума не обелва.

И тя си легна без приказка, и при нас това е обичайното наказание вечер. Лошото е, че заради нея и брат й остава без приказка за лека нощ.

Та така... разказах си мъката и аз.
Както по-горе писах, бих разбрала защо лъже, ако има някаква изгода от това, ако е с цел прикриване на някое провинение и т.н.... но да лъже ей така - без никаква причина, без никаква умисъл, без никаква цел... непонятно ми е.
А дали нещо не ми убягва?

Марти също е на 7 г. и също така ме лъже.Но при нас е по-скоро да покрие накоя беля,която е направил.Ще ви дам пресен пример:Играеха децата на улицата а аз съм в офиса и си работя.Чувам страшни викове отвън,излизам и виждам как едно бабе крещи на Мартин,а той мълчи и навел глава,а бузките му огън червени.Питам въпросното бабе защо му крещи,а тя казва защото Марти и звънял на звънеца и и бягал.Питам него, а той ме гледа в очите и казва не съм аз мамо.Питах и другите деца и се оказа че е звънял.Обесних му,че няма да му се карам затова,че е звънял,че и аз съм била като него и аз съм го правила като дете, само да ми каже истината,а той продължи да ме лъже.Е тогава вече ми причерня,скарах му се жестоко с думите,че не му се карам за белята,а за това че ме лъже.Засега още му държи влага.После като си поговорихме каза че бабата го е удряла и затова много го е било страх да не го направя и аз и затова ме е излъгал.А какво се случи  след това с бабето няма да ви казвам.

Според мен неизбежно всички минават по този път с лъжата, може би децата го правят от страх да не бъдат наказани и тяхната версия е че не лъжат а по-скоро спестяват и прикриват истината.
Аз също съм лъгала моите родители, дъщеря ми също ще ме лъже, все пак като се замисля живота на детето започва с една голяма лъжа и измама от наша страна- даването на биберон залъгалка
На мен устата ми се превръща в ластик да обяснявам всеки път, че се карам и наказвам не заради самата беля, а заради това че ме е излъгала и че по този начин адски много ме обижда.
За сега лъжите ни са много безобидни, но все пак ги има. Като направя една равносметка аз също понякога съм я лъгала за дребни неща, а тя е като попивателна и копира всичко, затова много внимавам какво обещавам, дали ще мога да го изпълня, за да не бъда хваната в лъжа от нейна страна.
Най-хумористичното е че си позволих да използвам една лъжа за добро или за лошо, за да и покажа че да се лъже не е никак хубаво.
Казах и че когато лъже нослето и ще расте всеки път, на всяка лъжа и най-накрая ще и стане като на Пинокио. Резултата е че всеки път дори и при най безобидната лъжа ходи на огледалото оглежда се и си пипа нослето, за да види колко и е порастнало

Да, и при нас нещата са така... Цвети /4 г./ от скоро съвсем съзнателно "послъгва" и когато бъде хваната, вместо да се чувства гузна, започва да се сърди и да обвинява другите, че не са честни. Вчера например играеше домино с баща си. Когато нямаше подходящо панелче, лекичко повдигаше тези от които трябва да се тегли и си избираше такова, каквото и трябва. Баща и на няколко пъти и обясни, че така не се играе /нещо което и е добре известно/ и, че трябва да изтегли панелче без тайничко да го поглежда отдолу. Когато баща и я би и и каза, че лъже и не играе честно се почна един рев и едно обвиняване, че ние /включително и аз, понеже се опитах да и обясня, че тати е прав/ сме лоши и лъжем. След това остана доста дълго време в стаята си обидена и сърдита, че са постъпили несправедливо с нея - "Ни лук ял, ни лук мирисъл". Забелязвам, че освен да лъже, напоследък е и много чувствителна и обидчива и трябват много нерви и такт, за да бъде убедена в нещо, без да се стига до ревове и сръдни.

Това с игрите и при нас е така, например сега има едни карти които са към детското меню на Макдоналдс. Играта е тип Черен Петър, но целта е  за да си победител картата да остане в тебе. Такъв рев пада като играем тримата, че на мен ми се отщява да играя. Раздава картите, реве като магаре, че е паднала предната игра и тайничко ги гледа за да си раздаде въпросната карта, което си е чиста измама. Накрая ни обвинява и двамата, че лъжем безобразно и затова тя пада.

С всичко съм съгласна, освен с горното. Децата приемат всичко много буквално. Никога не съм харесвала майки, които влачат разреваните си деца по улиците и им викат идвай, иначе няма да те обичам вече... или мама ще си тръгне...
Не е хубаво това. Наказвай го, но не му говори такива неща, ще ти повярва и ще живее в траен стрес, че любимата му мама може да изчезне един ден.

мале какво ме чака

Много интересна тема. Не сме стигнали на този етап от развитието, но наскоро обсъждахме точно този проблем с наши приятели, чието дете е 4 годишно и срещат същите проблеми. Те са чели някъде, че децата (хората по принцип) минават и през този етап. Опитват се да лъжат, за да разберат дали можем да ги изхващаме или не; дококло могат да ни се доверят; доколко ние им вярваме; може би това е и генетично заложено, защото какато каза Валерия, всички сме минали по този път. Изкуството да си родител е и в това, да ги убедим, че им вярваме, и че те МОГАТ да ни се доверяват; че ние винаги ще сме с тях, каквото и да се случи, и че не бива да ни лъжат. Наистина е изкуство и много трудно постижимо. Съдя по себе си и моите отношения с родителите си.
Мамма, може би Ади има прекалено развинтена фантазия или просто у нея е заложено доста по-силно чувствотода те изпробва!

мда - този период го изживяхме! С доминото е най-гот. "Запомнила" беше плочката с 2-те шестици и все него теглеше незнайно как. После разбра, че и без въпросната плочка можеш да си победител, но що рев беше...    
Сега сме нещо подобно на описаното от Мамма, но не ми мълчи.На тези теми сме говорили надълго и на широко.
После баща й се опита и тя като че ли малко, по-малко взе да схваща какво значи да лъжеш (и най-вече родителя си), но послъгва    все още понякога(за сега безобидно).

  Има и друго нещо:премълчаването на важни случки. Ето това също не е маловажно според мен.  

И нашите лъжи засега са от сорта на :
тя - Боли ме ръкатаааа
аз - Удари ли се?
тя - не....една камила ме ухапааа

И естествено винаги когато и е възможно, обвинява брат си за белите си.

Напълно съм съгласна с теб. Аз никога не съм му казвала, че няма да го обичам, а най-много мразя на публични места да правим панаири. Между другото имах случай това лято в БГ. Искаше нещо, но аз му казах, че няма да стане. Той се опита да стане по неговата, започна да се тръшка и да реве, аз запазих самообладание, но най- много ме вбеси, когато чух една жена, която мина покрай нас, да казва на друга "Ако това дете беше мое, щях да го спукам от бой."
Благодаря ти все пак за съвета.

Питала съм я, разбира се.
Май писах и в горния постинг  - думичка не обелва
Придобива една... много "тъпа" физиономия, гледа в една точка и мълчи - това ме ядосва още повече.
Пробвала съм как ли не - с добро, с още по-добро, с лошо, с още по-лошо - абсолютно никакъв ефект. Мълчание.

А доколкото това дали показвам, че съм я хванала в лъжа - ами да, показвам го. Като в повечето случаи обяснявам как и защо съм разбрала, че ме лъже (уф, дали пък така не и давам акъл как да лъже по-професионално), а и обяснявам какво би се случило, ако беше казала истината.
Обяснявала съм хиляди пъти, че най-много се ядосвам, когато ме излъже. Дори да е с цел прикриване на беля, самата беля не би ме вбесила толкова, колкото лъжата.

Пак пример (заради който беше вторият и последен бой, който е яла)

На морето.
Ходим на къмпинг, спим в бунгало. Тоалетната е обща и се минава през една поляна, за да се стигне до нея.
Вечерта заваля дъжд. С Ади ходехме до тоалетната заедно, с един чадър. Всеки път, уж гледахме и внимавахме, но без да искаме шляпвахме в една и съща локва по пътя и много се смяхме.
На сутринта Ади отива до тоалетната преди мен.
Връща се и казва "Мамо, виж ми панталоните - пак шляпнах в локвата". Панталоните й бяха с мокри петна, но бяха черни и ако тя не ми беше казала може би нямаше да забележа.
Дадох и нови панталони да се преобуе.
След малко отивам аз до тоалетната... и ми прави впечатление, че всичко е изсъхнало - цялата поляна е абсолютно суха, няма нито една локвичка по пътя.
Връщам се и я питам къде е намерила тази локва, а тя твърди, че била снощната локва. Пак питам сигурна ли е - тя потвърждава. Сигурно зададох над 5 въпроса с надеждата да се усети, че съм я хванала в лъжа и да се спре. Да, ама не - не само, че не се спира, ами и продължава да лъже и да маже.
Аз с най-милия си глас я моля да отидем да ми покаже в коя локва е цопнала, а отговорът й "Точно сега на теб няма да ти показвам" и то изречено с досада, много грубо и пренебрежително. Тогава ми падна пердето и я наплясках.
Естествено, по-късно съжалявах триста пъти.
Сърдих и се 1 ден. Обясних, че й се сърдя за това, че ме е излъгала. Така и не ми каза от какво си е намокрила панталоните - може да е паднала в тоалетната или да ги е напишкала - няма значение това. Обясних й, че каквото и да е било, можеше просто да ми каже, за да й дам други панталони и да изпера тези.

Всеки път, когато ме излъже й показвам, че съм я хванала и обяснявам. Всеки път, каквото и да питам - тя мълчи.

Баща ми го беше решил този проблем по следния начин: каза ми, че ако целият свят твърди, че нафтовата ни печка е кафява, а аз му кажа, че е бяла, той ще повярва на мен и ще бъде готов да се бие, за да защити моята версия. Но ако после разбере, че съм го излъгала и печката всъщност е кафява, ще му бъде много мъчно и повече няма да ми вярва. Обясни ми за рицарската чест и се разбрахме никога да не се лъжем на "Честна дума". И до ден днешен не съм го лъгала на "честна дума". И брат ми го спазваше!
За да ви покажа колко силна смятахме, че е тази фраза, ще ви кажа, че когато все пак искахме да се излъжем, казвахме "честна гума" или "честна пума", но искрено вярвахме, че ако кажем всичко както трябва, наистина залагаме честта си.

ОХХХХ,  тия дни колко пъти съм си мислила по темата! Откачила съм! В началото се тръгна от горната теза. Това беше преди три години. А "младежа" - само в първи клас. Не пожела да сподели НЕЩОТО, вероятно за да не ни нарани. Но след това, реши че е голям и се започна..... Просто не смята за нужно да казва всичко! Взема си решенията сам, изпълнява намисленото. За да няма пререкания, забележки,  викове просто казва някаква "Лъжа" и решава, че проблем няма. А е малък и все още уязвим. Не разбира това, което разбирам аз или по-възрастните хора като мен. Иска ми се да вярвам, че ни лъготи незлобливо, щадейки ни - т.е. БЛАГОРОДНО.  Страхувам се, паникьосана съм от страх - страх да не попадне на лоша компания. Страх да не се научи да действува просто така, чрез лъжи. Страх от ..... хиляди неща. Давам си сметка - този страх ще продължи докато съм жива.

Колко пъти сме си разказвали приказки за лъжата, за измамата, за фалшивите неща. Досега съществена промяна няма. Не му се караме, чак толкова много. /поне аз мисля така, а и съветите към нас са такива / Най-вече правим забележки, коментари по подобни поводи и проблеми. Чрез трето лице. В момента ходим на психолог. Много, много се надявам да няма сериозни проблеми в бъдеще. Ако някой се интересува, като приключим с посещенията, ще споделя преживяното.

   Права е Валерия, аз също съм лъгала моите родители. В момента дори не мога да обясня подбудите, не мога да се сетя за всичко което съм ги излъгала. Може би е имало случаи в които не съм искала да ги засегна, или такива в които съм проверявала реакциите им. Не знам. Само си спомням думите на една мъдра, възрастна жена: "Има и благородни лъжи!" Години наред си ги спомням. Винаги, когато искам да спестя нещо и не го казвам или казвам нещо друго, неистинско, но спестявам излишни тревоги и болка, си спомням за тази жена.
ДА, ИМА И БЛАГОРОДНИ ЛЪЖИ! .

И в крайна сметка задавали ли сме си въпроса : "Какво е лъжа?" Нима всичките ни мечти не са една огромна лъжа? Та нали това, което все още не се е случило не е истинско, не е факт. Щом не е факт, то То е  ЛЪЖА! А нашите деца - нали и те мечтаят! Техните фантазии също са ЛЪЖА. Приказките, които им разказваме и четем - нима не са ЛЪЖА?

  УБИЙТЕ МЕ! Но лично аз ще съм по-доволна, ако синът ми научи кое е "ЛОША ЛЪЖА" и кое е "ДОБРА ЛЪЖА". Да умее да ги различава и да не злоупотребява с тях.

И при нас с брат ми беше така. Само, че ние казвахме "чесън дума", когато искахме да излъжем нещо!

Горещо ви препоръчвам да прочетете "Невидимото дете" на Туве Янсон. Книгата е страхотна. Третира точно тази тематика и е чудесен пример за това, че често детската литература е предназначена най-вече за родители!!!

Подсети ме за една случка със сестра ми. Като беше на 6-7, излъга децата в блока, че в банята си гледаме хипопотам    
И те, горките, й се вързали и звъняха на вратата да влязат да го видят.  

Смятам, че си постъпила правилно, че си го наказала. Конкретното наказание също смятам за правилно. ОБАЧЕ не одобрявам това, което е последвало... ясно е, че ще реве. Според мен е трябвало да удържиш фронта. 4 г. дете със сигурност може да разбира защо понася наказание след като му се обясни и съответно трябва да може да понася наказанието. Също смятам, че не трябва към децата да се отпраявят заплахи каквато ти си отправила.... аз лично не бих казала, че няма да има майка и пр. неща... Като цяло смятам, че на децата не трябва да се вменява вина. Примерно...".. ето виждаш ли, защото си непослушен и мама я заболя главата..."

Можете ли да повярвате, на тази възраст и моя син се опитва да лъже. Държи ми телефона в ръчички. Аз му казвам да ми го даде, а той го слага зад гърба си и ми вика "Намаааааа гооооо"   Знам че е напълно невинно, знам също че сигурно го е видял това някъде. Уф, и аз доста съм послъгвала   Мисля, че беше за да ми се обърне внимание, да заинтрегувам някого и от ревност, към по-малката сестричка   Също така доста послъгвах когато в училище имах проблеми със съочиниците. Например те ми казват че съм дебела (пълничка си бях   ), аз в къщи казвам че съм спечелила награда за най-хубаво момиче от класа   Наистина мисля, че всяко нещо си има първопричина и фатката е да я откриеш.  

На моя приятелка сина е на 3 години и ходи на градина заедно с моето синче.От месец се оплаква на майка си,че в градината някакъв Стив го биел.Моята приятелка ме пита дали и моя се оплаква.Питах Кристиян-нищо не каза.Накрая след още куп оплаквания от сина си,приятелката ми отиде да говори с учителката за Стив.
Представете си,оказа се,че такова дете изобщо няма!

На моя приятелка сина е на 3 години и ходи на градина заедно с моето синче.От месец се оплаква на майка си,че в градината някакъв Стив го биел.Моята приятелка ме пита дали и моя се оплаква.Питах Кристиян-нищо не каза.Накрая след още куп оплаквания от сина си,приятелката ми отиде да говори с учителката за Стив.
Представете си,оказа се,че такова дете изобщо няма!
 

Боже като чета имам чуството, че някои аз съм ги писала за дъщеря ми.Седи пред мен, гледа ме в очите и нагло ме лъже.И само ми обяснява, как от утре няма да го прави.Само, че това от утре е до след малко.

Болна тема и при нас...Синът ми беше на 4 г,когато го взимам от градината и ми връчват едни панталонки на друго дете да ги пера(докато били в тоалетната,нашия напръскал(напишкал) едно момченце нарочно)В усилията ми да проведа разговор и да разбера от него самия,какво се е случило,моят син започна да смотолеви,да отбягва темата и т.н. да ме вбесява.В крайна сметка изкопчих нещо от рода:"Ами той(другия) като не се пази..." Завряха ми червата,викам си:леле какво ми е нагло детето,как може такова нещо...и т.н. възмущения.Обясних му колко съм разочарована,че се опитва да ме лъже.Че аз веднага мога да разбера от госпожата какво точно се е случило.Че за мен е важно да ми каже истината,независимо какво се е случило...и т.н. Измислих наказание и така...Незнам,мисля,че в такива случеи не бива да се шашкаме,както казвате,нормално е да послъгват,периоди и т.н,но много важно е да успеем да изградим доверие помежду си !Това е най-важното за мен,но още незнам точно как да стане?Хареса ми на Анда поста,определено ще се възползвам от идеята за "рицарската чест"

това ми хареса  ще гледам да го използвам този метод, като му дойде времето 

и като добавка към казаното от ваче за заплахите и вината, смятам, че е важно да отправяме само заплахи, които можем да спазим. защото току-виж ни се наложило. и тогава наистина ще излъжем детето. много са ми странни, например, заплахи от рода на "иванееееее, излез от водата или ще ти откъсна главата!". добре, ама ако иван вземе, че не излезе от водата как ще му откъсне майка му главата  ? а ако не я откъсне, първо, го лъже, второ, рискува следващия път иван пак да не му дреме, че майка му го заплашва с наказание, дори този път то да е реално приложимо...