Как да постъпя?

Тъкмо щях да напиша що за кретен е мъжът ама реших да дочета темата ...
Ами разбирам го. Да, три години не са малко ама нищо чудно да са протекли в 'Детето е малко, нека се адаптира, нека опозная града ...' и бла-бла.
Нормално е той да не иска да напуска ако също е помогнал за да почне там, или ако това й е първата работа до сега, или ако просто вижда, че тя няма желание нито да се учи, нито сама да си намери нещо. А може и просто да му идва в повече да издържа себе си, нея и детето й.
Аз също съм на мнение, че някои хора трудно свикват с работата с пари, най-вече ако не са имали дори теоретични познания, но има ли желание се научава.
Та, авторке ако още четеш - стегни се, намери си друга работа и тогава напусни тази щом не ти се получава.

Аз не бих се отказа ла от работата освен ако началника не ме откаже. За мъжа нямам мнение. Има много жени, които искат да имат мъж който да ги издържа, но май са малко такива мъже.

Напусни работата. А после и мъжа си.

Аз мога спокойно да си издържам семейството сам, но като пуснах тема, с която попитах дали е нормално съпругата да започне работа - веднага ме обявиха за турчин, че не съм давал на жената да работи. Няма угодия.

Аз виждам нещата така - мъжът много добре знае, че жена му не е тъпа,  вероятно чудесно се справя със смартфона си, който си е почти компютър. Честно аз перфектно се оправям с ексел, но не и с телефона. Въпрос на приоритети. Та мъжът и побеснял защото вижда, че тя се инати като магаре на мост и иска да се откаже при първата трудност без да положи старание да научи нещо и да се справи. Казал е по-силни думи за да я стресне и накара да се вземе в ръце. Може би не става въпрос толкова за издръжката, колкото иска човекът да я ннакара да бъде по- оправна, по-мотивирана да научава нови неща, по-справяща се....А авторката я виждам скована от комплекси - първо, че е от село, второ, че няма виШО, трето, че е връзкарка в случая. Разбирам я и нея. Но...трябва да види кое е полезно за нея...във всеки случай по-полезно е да преодолее предизвикателството и добие самочувствие отколкото воденаот комплексите си да се откаже и те да нарастнат още повече.

Вдигни си самочувствието и повярвай във възможностите си. Всяко начало е трудно, но този период отминава, особено ако си в сфера, която ти допада.

Доста грубо се държи човекът до теб. Не е половинката, която да ти дава сила и кураж, а съсипващ и те сриващ повече. Не знам дали е такъв и при други обстоятелства, но ако е така - трябва да се замислиш и за бъдещето си с него.

Авторката се изплаши и изчезна и от темата си. Явно това и е маниер, щом малко нещо не й е по вкуса, бяга(или иска да бяга). Така трудно ще го живее този живот и все трябва да е на врата на някой друг. Ако се намира такъв желаещ, де....

Само човек , който не е минал през нещо подобно , може да смята , че половинката не дава сила и кураж.
ММ е работил на доста високи позиции в живота си , и после , падайки отвисоко , стоя без работа дълго време, защото, нали, е свръх"лицензиран". У нас , рев , че е без работа , а и не си намира съответна . Бях полудяла.  Едва му намерих работа . В нова сфера , за малко пари , но десоциализацията му вече ми идваше в повече. И тръшкането , и всичото. Ех , че като пък ревна този мъж , че е трудно . Ще напускал той. Всеки ден едно и също. И аз-подкрепар. До едно време. Че като ми накипя, та и аз като мъжа на авторката. Директно му заявих , че той напуска и аз го напускам. Бързо се адаптира.
Мисълта ми е , че може и тук ситуацията да е сходна и човечецът да поставя ултиматуми като крайна мярка.

Анонимен - няма лесно в тоя живот. Лесно е у дома пред телевизора с една филия хляб. Постъпила си много правилно.

"Колегите" в ДА са виртуози в това, да внушат на новодошлия, че работата, която те вършат е изключително трудна и никой друг не може да се справи с нея. Така, покрай обучението на новака, ще напомнят на старите кучета, и най - вече на шефовете, колко са незаменими. А черешката е, че ще напомпат собственото си самочувствие, защото имат крещяща нужда от това. Понеже те само това имат. Така се чувстват живи. Това отношение е още по - зверско, ако новодошлия има съответното висше образование и о, ужас! - е умен.
В ДА има длъжности, при които назначаването е по Закона за държавния служител и се заемат задължително с конкурс. Но има и такива длъжности, при които договора е трудов и не винаги се провежда конкурс. Предполагам, че тя е от вторите.Представям си колко е ядосан мъжа й, особено ако е извършил някаква услуга или се ангажирал с нещо, срещу назначаването на половинката му на тази работа. А също си представям колко са амбицирани колегите й да докажат колко тя е тъпа и не става за тази работа. Защото е страхотно да гледаш как някой се гърчи в краката ти. Пък и може вече да има друг кандидат за тази позиция / той може да е още по - зле даже /. Може пък да не са я харесали и да се опитват да я докарат дотам, че тя сама да напусне. Може пък връзките й да не са достатъчно солидни.
А Excel, ах този Excel - не мога да оправдая авторката. Аз съм се научила на принципа "проба - грешка" на един стар компютър. За тази позиция чакат много кадърни хора / и не се присмивайте на парите, защото в провинцията нещата стоят по друг начин /, които ще работят и ще пеят, а и ще го умеят.
За съжаление, повечето хора драпат да се наместят някъде да получават заплата, а не да я заработват.