Американски Versus Латино сериали - Тема 10

Брук праща съобщение на Ридж, че трябва да говори с него за Томас.
После си спомня разказа на Хоуп, която й е казва, че Томас е мъртъв. И решава, че трябва да каже истината на Ридж.


Ридж седи сам и угрижен в къщата на Ерик. Влиза Шона.
Ридж й казва, че не е виждал Куин. Шона мисли, че Куин и Ерик още са на работа. Тя искала да се измъкне от къщата за гости, там понякога е много тихо. Можела и да си измисли, че й е свършило млякото. Но всъщност е дошла, за да го види. Предлага да си тръгне, но Ридж естествено счита, че тя трябва да остане.
Надявала се, че ще каже така, откровена е Шона. А и книгата, която четяла, не е интересна. Иска ли Ридж да поговорят за нещо?
Тъй като Ридж не знае дали иска, ще говори – угрижен е за семейството си и децата си. Може би е прекалил в старанието си да обедини всички: „Може би загубих сина си.“
Ридж: „Хоуп ми каза, че Томас е мъртъв.“ Шона: „Като „мъртъв за нея“?

Ридж така предполага, но това е странно нещо, което да кажеш на някого. Хоуп още не се е отказала от Дъглас. А Брук води атаката, като че ли мести фигури по шахматна дъска.
Сигурно е тежко за Ридж, досеща се Шона.
Ридж: „Да, затова не живея там сега. С Брук се опитваме да го преодолеем, но не стигаме до компромис." Той вече е там – стои по средата и я чака. Но тя няма да даде още един шанс на Томас. Томас се опитвал да защити щастието на сестра си. Ридж не се опитва да го извинява, бил ужасен. Но Томас се опитва да се подобри, да стане по-добър баща, прекарва време със сина си:
„Но нищо, което Томас прави, няма да е достатъчно за Брук и Хоуп. Няма да спрат, докато не вземат това малко момче от него.“ Затова била и вечерята. И Ридж бил прав – Томас подписал документите. Сега делят попечителство. Такъв е законът на Калифорния – не е нужно да са заедно за попечителство.
Шона: „И двамата са законно негови родители?“ Ридж си налива поредно питие: „Така изглежда. Хоуп отговаря за всичко. Независимо дали е религия, образование, какво ще бъде партито за рождения му ден, празниците.“

Шона пита какво мислят Лиам и Томас по въпроса.
Ридж казва, че Лиам не е ентусиазиран, а с Томас не се е чувал. Единствената информация, която има, идва от Брук и Хоуп, а тя не е добра. Когато Томас давал нещо, искал нещо в замяна. И иска още една възможност да бъде с Хоуп.
Шона предполага, че Томас наистина е влюбен в Хоуп.
Ридж: „Може би. Но всички знаем как тя се чувства по отношение на него. Не съм го виждал след подписването на документите. Не отговаря на моите обаждания и на Стефи.“ Шона разбира тревогата му, докосва го по рамото и съжалява, че той преживява всичко това.

Телефонът звъни, Брук е.
Брук иска да говорят за Томас, но не по телефона. Ще отиде при него скоро.

Шона знае, че Брук няма да е щастлива да я види, така че май е по-добре да си ходи. Ридж й казва, че Брук няма да дойде моментално, надява се, че Брук знае нещо за Томас. Шона е сигурна, че Томас е добре, може би се е нуждаел от пространство.
Ридж познава сина си. Понякога, когато направи нещо глупаво, напуска града. Може би още не съжалява, но ще изпита съжаление. А Хоуп иска пълно попечителство. Ридж няма да го позволи.
Шона го намира за сладък. Добре де, той е великолепен, секси, красив. Само можела да си представя колко сладък е в бански костюм.


Хоуп още прегръща Томас – той е жив, не може да повярва. Томас я успокоява: „Аз съм тук, добре съм. Жив съм.“
Хоуп пита дали Брук знае, че е дошъл. Не, тя слагала Дъглас да спи, уведомява Томас.
Хоуп не разбира – тя го бутнала и чула плясък, после нямало и след от него. Не може да повярва и пак го прегръща. Благодарна е, че е жив.
Томас пита дали наистина го мисли. Хоуп: „Да, разбира се.“ Хоуп иска да знае как е възможно (но не преди да си каже монолога, че не знаела за киселината и т.н.). Най-големият й страх бил, че го е убила.
Томас се извинява на Хоуп, че я е поставил в такава ситуация – да спорят, да я преследва из ФК, когато тя единствено искала да помогне на Дъглас. Той се опитва да я накара да разбере какво иска, но било грешно.
Най-накрая Томас ще разкаже: „Не помня всичко, след като паднах. Но си спомням, че бях сам в цистерната.“ Хоуп: „В киселината? Видях табелите. И Чарли ми каза. Как е възможно да си тук?“ Томас: „Не беше киселина. Киселината беше вече заменена с почистващ разтвор. Чух хората от екипа да говорят за това. Но все пак е силен разтвор. Все още съм възпален. Измих си очите, за да съм сигурен ... Ако беше киселина, нямаше да съм тук, нямаше да гледам най-красивата жена, която съм виждал през живота си.“
Хоуп още не разбира, Чарли казал, имало табели (пак започва да истерясва), върнала се, него го нямало, тя го търсела, викала името му, той е трябвало да знае, че ще го търси ... И схваща: ‚Ти си ме накарал да повярвам, че си мъртъв.“ Томас: „Съжалявам.“
Хоуп го пита имал ли идея, тя била ужасена, върнала се предната вечер, мислейки, че е убила бащата на Дъглас. (Отдръпва се от него, Томас я приближава.) Знае ли Томас колко зле е била, опитвала се да осмисли нещата. Как щяла да го обясни на Дъглас?
Томас се чувства ужасно и затова дошъл при нея.
Хоуп казва, че била развалина, могла да говори само с майка си. Томас: „Казала си на Брук?“
Хоуп потвърждава, че Брук мисли, че той е мъртъв. В главата на Томас колелцата се завъртат.

Хоуп си продължава – била в шок, искала да каже, но не могла. Би искала да не го е бутала. Той се опитал да я целуне, тя не искала. И реагирала. Мислела само за Дъглас, не искала да го нарани. Но той я оставил да си мисли, че е мъртъв. Как може да е толкова жесток?
Томас: „Нямах намерение да те наказвам, не исках да те плаша. Мразя, че ти го причиних. Но трябваше да докажа нещо. Дори добрите хора пазят тайни.“ Решил го в момента. Искал тя да разбере през какво е преминал, когато пазел тайната за Бет. Може би е щяла да го види в нова светлина. Но осъзнал колко е травмирана. Когато излязъл от цистерната и разбрал, че можело да е киселина, разбрал, че двамата получават възможност. Поставил я в невъзможна ситуация, знае какъв състрадателен и грижовен човек е тя. Никога не би наранила някого. Не е наивен и съжалява, че й го е причинил. Увлякъл се покрай попечителството – да даде майка на сина си и да й покаже колко много я обича. Прави всичко заради чувствата си към нея. Методите му са грешни, но се надява, че й показва колко много означава тя за него. И се надява, че и той означава нещо за нея. „Сега двамата сме родители на Дъглас. Ти си му майка. Това е най-големият дар, който мога да дам. Сега вече знаеш кой наистина съм аз.“

Ридж и Шона си хортуват във всекидневната на Ерик. Шона ще е доволна, ако трафикът забави Брук.
Тъй като Брук ще пристигне всеки момент, Шона трябва да си тръгва. Не иска да внася напрежение между тях. Ридж просто иска някои отговори за сина си.
Шона: „Има ли нещо, което Брук би могла да каже за Томас, а ти да искаш да го чуеш?“
„Вероятно не“ тъжен е Ридж.
Шона наистина съжалява, че нещата са толкова трудни за него, но отдадеността му спрямо Томас е красива.
Ридж никога не е отричал, че синът му е направил грешки.
Шона му се възхищава – той е добър баща, не е обърнал гръб на сина си.

Ридж  си мисли за проблема с Брук. Той и Брук винаги защитавали децата си, това никога не е било проблем между тях. Не знае защо ситуацията е различна. Може би причината е в него самия, може би той е различен. Защото децата му казали, че винаги поставял Брук на първо място. Не мислел, че го възприемат така, но сега ... Ридж се чуди как е започнала тази история. Брук мислела, че за Дъглас е добре да поживее с Хоуп и Лиам.  И той си помислил така. Но Хоуп и Брук не смятали, че ще е временно. Защо Томас е подписал документите, защо не отишъл при Ридж?
Шона е на негова страна, Ридж ще оправи всичко.
Шона: „Томас и Дъглас ще са добре, ще им помогнеш да го преодолеят. Ако стане прекалено стресиращо за теб, ще трябва да използвам магията си. Не искам да се намесвам в нищо. Знай, че съм тук за теб. Ако имаш нужда от масаж, знаеш къде да ме намериш.“ Шона си тръгва.



Томас: „Още си в шок. Трябва да признаеш, че изглеждам добре за призрак.“ Хоуп повтаря, че Чарли казал, че е киселина.
Томас: „Не беше, беше почистващ разтвор. Сигурно не е знаел за графика. Извадих късмет.“
Хоуп: „Преминах през ада. Мислех, че ще изгубя всичко.“ Томас искал тя да види ...
Хоуп: „Истинското ти аз? Колко много те е грижа?“
Томас: „Направих много грешки, но не съм лош човек. Понякога отивам твърде далеч. Но това е така, защото те обичам твърде много. Това не прозвуча правилно. Не искам да се чувстваш неудобно. Искам да ти покажа как се чувствам. Не знаех как си се почувствала за мен. Но от начина, по който реагира ...“
Хоуп не иска нищо лошо да му се случи. Дъглас да загуби друг родител. Била ужасена.
Томас: „Не се опитвах да те измъчвам. Понякога добрите хора вършат лоши неща.“
Хоуп: „Искаше да ми дадеш урок?“ Томас: „Направих го, за да разбереш как се чувствах аз. Когато не казах истината за Бет. Вината, която чувствах. Трябваше да кажа истината. Но помислих, че ще засегне други хора. Бях парализиран. Сега виждаш, че и друг може да го направи – дори някой като теб.“

Брук влиза и е шокирана да види Томас.
Томас: „Да, Брук, жив съм. Не си мислела, че ще ме видиш отново?“
Хоуп вмъква ненужно: „Всичко е наред, мамо. Томас е добре.“
Брук: „Как? Ти си паднал в киселината, Хоуп те е търсела. Помислихме, че ...“ Томас: „Съм се стопил? Не беше киселина. Чух хора от екипа да говорят.“
Брук е облекченаче е станало така. Томас я гледа недоверчиво: „Наистина ли го мислиш?“

Брук: „Разбира се. Знам, че отношенията ни не са добри от няколко години. Но не ти желая злото.“
Томас: „Мислела си, че съм мъртъв.“
Брук: „Сърцето ми беше разбито, като си представях реакцията на баща ти.“
Томас я пита защо не му е казала. Хоуп обяснява, че Брук се страхувала за нея.
Брук: „Ти къде беше? Нали не си искал Хоуп да си мисли, че си мъртъв?“
Томас: ‚Хоуп знае, че исках да докажа нещо. Понякога хората вземат грешни решения, после съжаляват. Пазят тайни. Знам какво е усещането. Както ти сега.“
Брук: „Нямаше да го пазим в тайна. Щях да кажа всичко на Ридж.“
Томас й казва да го направи. Освен ако не иска Ридж да го чуе от него. Томас: „Заслужаваш възможността да му кажеш твоята версия. Мислела си, че Хоуп е виновна. И си я защитавала. Разбирам го. Това прави баща ми за мен. Надявам се, че ще разбереш защо пазех тайната за Бет.“

Брук иска Томас да тръгне с нея, баща му ще иска да го види.
Томас казва, че ще отиде там скоро. Хоуп казва на Брук, че всичко ще е наред.
„Скоро ще се върна“, обещава Брук и излиза.

Томас: „Майка ти си мисли, че я заплашвам, но не е така. Кажи ми, че започваш да ме виждаш по различен начин“ моли Томас.
Хоуп се повтаря – как е могъл да й го причини, мислела, че е загубила всичко.
Томас: „Не ми ли причини същото? Ти и Брук искахте да отида в затвора. Искахте да ми отнемете сина. Живея така с месеци. Не исках да ти го причиня, нямаше ме една нощ. Мислех, че ако почувстваш нищожна част от същото мъчение, което аз преживях, ще погледнеш по друг начин на нещата. Нямаше да ти позволя да отидеш в полицията, обичам те. Не искам да те нараня. Не сме толкова различни. Не съм чудовище, както казва Брук. Чувствам се засрамен от всичко, което направих. Когато истината се разбра, това те отблъсна. Нищо не направих, както трябваше да направя. Случва се дори на най-добрите от нас. Взех грешни решения. Може би да те оставя да мислиш, че съм мъртъв, беше такова решение. Но това може би е отворило очите ти. Може би има шанс да ми простиш.“
Хоуп: „Искаш да ти простя, защото сме еднакви?“ Томас: „Не, не сме еднакви. И двамата пазихме тайни, но аз направих нещо, от което се срамувам. Аз държах  Бет далеч от теб. Никой няма да се появи, за да ми каже, че това не се е случило. Няма да се успокоя, ако не ми простиш. Не казвам, че трябва. Но мразя да мисля, че унищожих всичко. Унищожих отношенията си с теб и Дъглас. Всички ме мразят. Не обвинявам никого, не обвинявам теб, че искаше да се махна.“
Хоуп казва, че го е блъснала, защото се страхувала. Томас: „Ти не беше в опасност. Нито Дъглас. Подписах документите, направих, каквото искаше.“
Хоуп казва, че е подписал, но искал нещо в замяна.
Томас: „И не бях прав. Но ще удържа на думата си. Можеш да подадеш документите, няма да оспорвам. Да те има за майка - нищо няма да направи момчето ми по-щастливо. Ако това искаш. Може да започнем отначало заради Дъглас. Тъй като не съм мъртъв. Това е доста странен начин, за да станем родители. Но държах едно дете далеч от теб, няма да го направя пак. Дъглас се нуждае от теб толкова много, колкото и аз.“


Брук пристига у Ерик.
Ридж: „Какво искаше да ми кажеш за Томас?“
Брук: „Знам, че се тревожеше за него. Той е добре и е с Хоуп."
Ридж вече не знае какво да мисли, той не му се е обаждал. Не иска да се кара с Брук, но какво става?
Брук: „Прав си, Ридж. Хоуп искаше да ти каже повече, но аз я спрях. Тя наистина си мислеше, че Томас е мъртъв.“
Ридж естествено не разбира какво Брук има предвид.
Брук му преразказва историята от нощта във Форестър. И завършва с: „Хоуп мислела, че е убила Томас.“
Ридж изтъква, че като е мислела така, трябвало е да се обади на 911.
Брук обяснява, че Хоуп не знаела как да постъпи. Прибрала се с Дъглас, Брук сложила Дъглас да спи. Хоуп била в шок. Брук не знаела какво да й каже. И тогава дошъл Ридж.
Ридж: „Мислела си, че синът ми е мъртъв. И не ми каза нищо.“

Брук му казва, че Томас не е мъртъв, той е добре.
Ридж: „Дойдох при теб. Попитах те дали знаеш къде е синът ми. И единственото, което ми каза, беше, че се опитал да изтъргува попечителството за секс с Хоуп. Не каза, че дъщеря ти го е убила. За 24 часа ти и Хоуп сте мислели, че синът ми го няма. И ти не ми каза? Ти си ми съпруга. Жената, която обичам, откакто се помня. Не ми каза. Как е възможно?“

Томас пристига при Стефи без да звъни или чука на вратата.
Стефи е изненадана да го види: „Къде беше?“
Томас: „Притеснена си за мен? Това е мило. Малко съм гладен ...“ Стефи иска отговор. Томас: „Досега бях с Хоуп. Беше доста показателно.“
Стефи пита дали Хоуп е добре: „Тревожа се, че си обсебен от Хоуп.“

Томас: „Не се тревожи. Убеден съм, че сега Хоуп ме вижда в различна светлина.“
Томас има да разказва на Стефи нещо важно и невероятно. Това ще отговори на всичките й въпроси, но най-важното е, че сега Хоуп знае какво е да пазиш мрачна тайна.  (За щастие пропускат сцената с разказването.) Стефи пита дали е Томас е добре. (?!?)
Томас: „Преживявал съм и по-лоши неща. И то от ръцете на жените Лоуган. Брук ме бутна от онази скала. Можех да повдигна обвинения, но не го направих. Надявах се, че Брук ще види, че мога да простя. И може би тя щеше да ми прости за Бет. Но сякаш омразата й към мен се увеличи.“
Стефи не разбира частта, когато е оставил Хоуп да мисли, че е мъртъв.
Томас искал да докаже нещо. И обяснява психологическия си план на Стефи.
Стефи пита как това ще промени мнението на Хоуп за него. Томас мисли, че Хоуп ще разбере какво е, ако си притиснат от обстоятелствата.
Стефи: „Значи си мислиш, че си отворил очите на Хоуп?“ Томас: „Нищо друго не проработи. Най-важното е, че  Хоуп и аз ще се фокусираме да бъдем родители на Дъглас. Той ще бъде толкова щастлив, когато чуе, че ще сме семейство.“
Стефи: „Говориш така, като че ли вярваш, че имаш шанс с Хоуп.“
Томас наистина го вярва. А това означава, че има шанс за нея и Лиам.


Дъглас е в леглото и спи. Хоуп влиза при него, усмихва се. Дъглас се събужда, тя го целува. Хоуп иска Дъглас да се чувства в безопасност и обичан.

Дъглас има тайна – говорил с майка си (насън сигурно, не се чу добре). Казал й, че иска Бет да му е сестра, иска и кученце.
Хоуп не знае за кученцето, но сега Дъглас ще прекарва повече време с тях.
Дъглас е щастлив, че пак е с нея, прегръщат се.

Хоуп е легнала при Дъглас. Томас влиза в стаята: „Изглежда идвам точно навреме.“ Извинява се на Дъглас, че го е нямало предния ден, но с Хоуп имат новини. Казват му, че Хоуп го осиновява. Двамата ще са му родители. Дъглас е щастлив.



Ридж: „Как можа да ме гледаш в очите и да не ми кажеш? Какъв беше планът ти? Какво си мислеше, че ще стане? Че ще продължа с живота си, като се чудя дали синът ми е жив или мъртъв. Трябваше да си честна с мен. Дължиш го на мен и на сина ми.“
Брук: „Знам как изглежда. Но трябва да ми повярваш. Щяхме да кажем истината, но се случи толкова бързо. Трябваше да помислим и да се успокоим.“
Ридж: „Но намери време да ми кажеш, че Томас е подписал документите и се е натрапил на дъщеря ти. Докато си мислела, че ...“
Брук: „Мислехме, че той е мъртъв, че Хоуп го е убила. Щяхме да кажем истината.“ Ридж: „Но ми каза, че синът ми пак се е върнал към старите си номера. Само това.“
Брук казва, че са сбъркали. Трябвало да кажат веднага. Но Томас е жив и е добре. Тя не желае злото на Томас.
Ридж не знае дали да й вярва.
Брук е честна с него и със себе си. Никога не е искала Томас да пострада. Ридж възразява, че е така, защото той е негов син, а не защото заслужава прошката й.
Брук: „Томас причини огромна болка на Хоуп. Пазеше тайната за Бет.“
Ридж: „Както ти пазеше тайната за Томас.“ Брук пак казва, че щяла да каже истината. Ридж: „Томас е щял да каже на Стефи, но не го е направил. Счита, че е имал добра причина. Ами ти? Имаше ли добра причина, за да не ми кажеш, че дъщеря ти е убила сина ми? Сигурен съм, че сте били в шок. Но трябва да сте били и доволни - да не видите повече Томас.“ Брук му казва да спре, как може да говори така, била щастлива, че Томас е жив. Ридж: „Била си по-щастлива за дъщеря си, нали?“
Разбира се, че Брук е била щастлива за Хоуп. Самата мисъл, че тя ще отиде в затвора заради ужасен инцидент ...
Ридж: „Инцидент?  Защо не ми вярваш, че такива неща се случват. Но ти не ми се доверяваш. Лъжеш ме. Вършиш неща зад гърба ми. Обичам те толкова много, знаеш ли го? А ти и дъщеря ти се опитвате да отнемете Дъглас от Томас. И използвате всички средства. А сега той е още по-объркан, защото не знае какво означава за Хоуп. Ами ти? С лекота си свали пръстена. Криеше ужасната тайна за Томас от мен. Коя си ти? Къде е Лоуган, къде е красивата ми жена?“

Брук: „Не ме гледай така. Тук съм.“ Ридж: „Жената, в която се влюбих, ме уважаваше. Уважаваше семейството ми.“
Брук: „Знам, че обичаш Дъглас, но Томас има проблеми.“
Ридж: „Всички имаме проблеми. Аз имам проблеми. Ти също имаш проблеми. В всички скандали, които причини през годините. Хората ти обърнаха гръб, но се върнаха, защото ти простиха. А ти не можеш да простиш на Томас. Всичко, което преживяхме – заради всички жени, всички мъже. Но винаги намирахме път един към друг, защото искахме. Защото беше важно, казахме, че няма да го правим отново. Виж тези деца, виж какво правят. А те не могат да го преодолеят заради омразата ти към сина ми. Знам, че Томас има проблеми. Опитвам се да му помогна. Имам нужда от теб и помощта ти, имам нужда да си до мен. А ти даваш ултиматуми и пазиш тайни. Не мога да те позная вече. Не мога да те гледам по същия начин. Свърши се. Във всяка велика книга има глава, която никой не иска да свършва. Последната.“
Брук: „Какво казваш? Никога няма да свърши за нас. Престани. Винаги ще бъда твоята Лоуган.“
Ридж: „Време е да обърнем страницата. Всичко свърши между нас.“
Брук е безмълвна.
Ридж: „Помня, когато те видях за първи път." (Дават кадри предимно с Брук от изминалите години, като започват от далечното парти във Форестър.)   

Ридж: "Искам да те помня така. Трябва да помня какво сме били един за друг. Как покорихме света. Как се сражавахме един за друг. Как се обичахме отново и отново. Може ли да те прегърна?“ Прегръщат се.

Ридж: „Винаги ще те обичам. не мога да променя това.“ Целуват се. Ридж казва „сбогом“ и излиза.

Брук плаче.

Хоуп и Брук са в колибата. Хоуп е официално майка на Дъглас, завела Дъглас на училище. Казала на учителите, казала на всички.
Хоуп още не може да повярва - да си мисли, че Томас е мъртъв. Слава Богу, че е добре.
Брук мисли, че е било жестоко от негова страна, че я е оставил да мисли, че е мъртъв. „Как може да сме единствените хора, които разбират, че Томас не е добре?“


Брук е разсеяна. „Нещата не се развиха добре снощи, когато казах на Ридж .“ Тя разбира, че Ридж е разстроен, но не очаквала ...
Хоуп я пита какво е казал Ридж. Брук: „Сбогом.“
Влиза Лиам. Това е първият му ден в СП, забравил си е куфарчето. Поглежда: „Какво става?“
Брук: „Ридж ме напусна снощи и не мисля, че ще се върне.“ Лиам изглежда разстроен.

Хоуп съжалява, че Брук преживява това. Лиам предполага, че е заради Томас и съвместното попечителство.
Брук потвърждава, но това е било правилното решение.
Лиам трябва да тръгва за работа. Хоуп обаче трябва да  му каже нещо, не иска да отлагат, а той да го чуе от друг. Брук си тръгва.
Хоуп разказва на Лиам за вечерта с Томас, тя е направила нещо, за което наистина съжалява. Повтаря историята, мислела си, че е убила Томас. Най-лошото било, че се прибрала, не се обадила на охраната или полицията. Пазела ужасна тайна.  Лиам я прегръща.
Лиам не разбира как е минал цял ден, ако Томас я е преследвал. Хоуп трябва да е първият човек, който той би искал да види. Освен ако не е искал да си мисли, че е мъртъв.
Хоуп: „Опитваше се да ми даде урок. Добрите хора вършат лоши неща.“
Лиам: „Хоуп, Хоуп, нали не се връзваш на това, нали? Да, добрите хора вършат лоши неща. Но ти си чакала един ден, за да решиш каква е правилната реакция. Това е обратното на стореното от Томас. Да крие бебето ни с месеци. Томас не е добър човек. Той е лош човек, който върши лоши неща.“
Хоуп: „Но ние делим попечителство.“
Лиам казва, че не е за доброто на Дъглас: „Томас иска да е свързан с теб завинаги.“
Хоуп: „Както ти си свързан със Стефи?“
Лиам: „Стефи не е луда. И двамата знаем, че Томас е луд. Помислих, че може да се поправи, ако получи помощ. Да те остави да мислиш, че е мъртъв, е доказателство, че е неспособен. Радвам се, че си добре. Трябваше да ми кажеш. Не трябва да се страхуваш. Не от мен.“ Целува я и се прегръщат.


Стефи и Томас са във ФК. Стефи харесва дизайнерските му решения за линията, върху която работи със Сали. Томас: „Изглежда не сте свършили много работа без мен.“

Томас казва, че модната линия на Сали има потенциал. Това е добър проект за Стефи и Сали.
Стефи подмята, че е по-добре от ненормална идея, като да изфабрикуваш, че си мъртъв.
Томас: „Видях възможност и се възползвах. Те разбират сега, че добрите хора вземат грешни решения. Сега Хоуп разбира, че е ужасно да се пази тайна.“
Стефи още е шокирана, че Томас се е съгласил за съвместното попечителство.

Томас е уверен в себе си: „Тя е добра за Дъглас. И я обичам. И искам да й покажа колко много. Съвместното попечителство ще направи нещата по-лесни, ако сме заедно. Хоуп ме вижда по различен начин. Или поне започва. Беше необходима само една  огромна цистерна с киселина.“
Стефи не вярва, че ще има семейството, за което си мечтае. Но знае, че семейството, за което мечтае Лиам, не включва Дъглас. Попечителството може да създаде проблеми между Хоуп и Лиам.


Ридж и Картър разговарят за документите за осиновяване. Ридж: „Как е възможно да е законно? Хоуп го манипулира.“
Картър му казва, че той мисли така, но не и Томас. Той иска Хоуп да е майка на сина му. Ако не си промени мнението, не съветва Ридж да оспорва.

Влиза Шона.
Ридж: „Следователно е добре синът ми да бъде изигран. И не можем да направим нищо по въпроса?“
Шона съжалява, че ги прекъсва, но изглежда Ридж се е чул с Томас.
Ридж потвърждава, но Картър казал, че не могат да направят нищо за ситуацията.
Картър казва, че не могат да направят нищо за осиновяването – документите са изрядни. Ридж да му се обади, ако Томас си промени решението. Картър си тръгва.

Шона пак е насаме с Ридж. Казва, че адвокатите изкарват добри пари, Картър можел поне да му даде фалшива надежда.
Ридж не е съгласен – предпочита да знае истината. Особено ако е за сина му.
Шона бърбори, че не е толкова зле, когато Дъглас не е с Томас, ще е с Ридж (в къщата на Брук).
Ридж й казва, че няма да се връща при Брук. Смешно било, когато свалил пръстена, не осъзнавал, че няма да го сложи вече.
Шона му казва никога да не казва „никога“. Той и Брук са институция. Не й е приятно,  че Ридж се предава. (???) Очевидно е колко много държи на Брук.
Ридж държи на Брук: „Трябваше да сме заедно завинаги. Мислех, че е моята съдба. Странно ли звучи?“
За Шона думите на Ридж не са странни, може би Брук още е негова съдба.
Ридж не мисли така, като че ли насилвали нещо, което не било вече там. „Брук направи разни неща. Не мога да я гледам по същия начин. Томас направи грешки, но всички правим. Брук моли за прошка, но не може да прости на Томас. Аз трябва да съм до моята кръв и плът. Не мога да го изоставя. Аз уважавам мнението на Брук, може би тя е права. Но вече няма значение кой е прав и крив. Изглежда, че ще трябва да продължа без жена си. А това е трудно, защото тя е единствената, тя е любовта на живота ми. Никой не може да се сравни с това.“
Шона клати глава разбиращо: „Искам да съм тук за теб. Да можеш да се облегнеш на рамото ми. Но това е по-трудно, отколкото си мислех. Трябва да си тръгвам.“

Ридж: „Шона, почакай. Остани.“
Шона иска да му е добър приятел и да го подкрепя, но не знае дали ще може. Тя се смущава. Не иска Ридж да се затваря за нея, естествено е да говори за Брук непрекъснато. Та тя е любовта на живота му.
Ридж се наслаждавал на невинните им флиртове. Не иска да я нарани по никакъв начин.
Шона не е наранена, той и Брук имат най-великата романтична история. Шона всъщност е вдъхновена, че мъж говори така за жена си. Въпреки че бракът му се разпада. Никога не е преживявала нещо подобно с някого като него. Но се е поставила в ситуация, в която не трябва да бъде. И затова трябва да си ходи.
Ридж пък иска тя да остане, да си поговорят. Доволен е, че я е срещнал. (Не успява да докара много романтичен поглед.)

И Шона остава. Ридж се извинява, че говори за бившата си пред красива жена. Не иска тя да се чувства като терапевт без заплащане.
Шона казва, че Брук още му е съпруга. И му благодари, че е казал, че е красива.
Ридж не е сляп. Може ли да признае нещо? В момента, в който я срещнал, знаел, че има нещо в нея. Нещо изключително. Шона да не му благодари, защото той не е съвсем сигурен какво е това нещо. Само това диво излъчване. Кара го да се усмихва. Хубаво е да има малко забавление, било доста мрачно напоследък. Както се казва, след тъмнината идва светлина. Може би Шона е светлината. Срещнал я в подходящия момент. И я целува.

Сали целува Уайат в СП, след като са приветствали Лиaм обратно в компанията. Уайат я целува и иска да знае защо не са определили дата за сватбата. Тя се усмихва и казва: „Добре, Лиам, кога?“ Сали явно не осъзнава казаното, но Уайат се отдръпва и казва, че е произнесла името на Лиам.