На моята дата много сбирток има роден..от любимата Шаде, през Кейт Мос и до Майкъл Чорни..))
- Публикувана: 22 апр. 2018, 10:25 ч.
- Последно мнение: 19 май 2018, 16:18 ч.
Кажете си истината...
Светкавица, като спомена Андерсен, се сетих за едно малоумно мое изпълнение, вдъхновено от него. Бях във втори клас, когато се разболях от ангина и точно тогава ми подариха един огромен том с неговите приказки. Страшно ми харесаха, обаче бързичко оздравях и си дадох сметка, че като тръгна на училище, няма да мога по цял ден да си лежа и да си чета приказки. А ми оставаше повече от половината том. Взех решение- всяка сутрин, когато родителите ми излизаха и аз оставах сама, излизах на балкона боса, по пижамка с бучка лед в устата и стоях там докато ледът се разтопи. Беше през февруари. Така си откарах цял месец у дома с Андерсен.
Aз си нагрявах термометъра на една печка. Хванаха ми схемата, когато един път нещо се отплеснах, термометърът прегря и се пръсна пред майка ми. 
)))
Много се извинявам, не е по темата, ама поне е по заглавието.
)))Много се извинявам, не е по темата, ама поне е по заглавието.
Днес подреждах библиотеката, за да прочистя разни книги и ми попадна една от най-разтърсващите автобиографии, които съм чела в последните 10 години.
When Breath Becomes Air на Пол Каланити. Неврохирург, който на 36 години умира от много бързо развиващ се и прогресивен рак и след него оставя не само уникална кариера прекъсната прекалено рано, но и съпруга и малко дете.
По принцип не си правя много записки от това, което чета, но от тази съм си извадила този цитат на бележка в началото: "You can’t ever reach perfection, but you can believe in an asymptote toward which you are ceaselessly striving."
When Breath Becomes Air на Пол Каланити. Неврохирург, който на 36 години умира от много бързо развиващ се и прогресивен рак и след него оставя не само уникална кариера прекъсната прекалено рано, но и съпруга и малко дете.
По принцип не си правя много записки от това, което чета, но от тази съм си извадила този цитат на бележка в началото: "You can’t ever reach perfection, but you can believe in an asymptote toward which you are ceaselessly striving."
Днес подреждах библиотеката, за да прочистя разни книги и ми попадна една от най-разтърсващите автобиографии, които съм чела в последните 10 години.
When Breath Becomes Air на Пол Каланити. Неврохирург, който на 36 години умира от много бързо развиващ се и прогресивен рак и след него оставя не само уникална кариера прекъсната прекалено рано, но и съпруга и малко дете.
По принцип не си правя много записки от това, което чета, но от тази съм си извадила този цитат на бележка в началото: "You can’t ever reach perfection, but you can believe in an asymptote toward which you are ceaselessly striving."
When Breath Becomes Air на Пол Каланити. Неврохирург, който на 36 години умира от много бързо развиващ се и прогресивен рак и след него оставя не само уникална кариера прекъсната прекалено рано, но и съпруга и малко дете.
По принцип не си правя много записки от това, което чета, но от тази съм си извадила този цитат на бележка в началото: "You can’t ever reach perfection, but you can believe in an asymptote toward which you are ceaselessly striving."
Малко не е по темата, но нямаше как да подмина поста. Уникална книга е това. Спечели ме още с посвещението на дъщеря си чрез стиха на Барон Б. Ф. Г.
''Догде си тук, живей и време намери,
че ще настъпи час в безкрая да пристъпиш ти''
Вероятно книгата е много тежка - правилно ли се ориентирам?
За да не е спам ще отговоря в скрит текст:
Скрит текст:
Да, тежка е книгата, спор в това няма, но в именно тежките книги аз намирам огромен урок от живота, за него и не само. Книгата е по действителен случай и е писана във времето, когато самият автор се бори със смъртта, страдайки от онази болест с трите букви. Бащата на авторът е неврохирург и още от малък той знае, че трябва да наследи неговата професия, но Пол осуетява тези планове на баща си, като се пренасочва към литературата и защитава магистърска теза по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Дълго време той търси смисъла на живота и в крайна сметка го намира именно в лекарското си признание, но тогава, когато той започва да спасява хиляди животи, Съдбата му изиграва лоша шега. Той сам си поставя диагнозата, но отива при друг лекар, за да я потвърди и я потвърждава - рак в напреднал стадий. Както казах и в началото, докато семейството му води битката наравно с него от емоционална гледна точка, то авторът сяда и пише тази книга. Цитат от автора: ''Но макар да не знаех какво искам, бях научил нещо – нещо, което не бях открил у Хипократ, Маймонид или Ослър: задачата на лекаря не е да спаси задължително пациента от смъртта или да го върне към предишния му живот. Не, тя е да приеме под крилото си болния и неговите близки, когато животът им се разпада, и да работи с тях, докато те се изправят отново на крака и открият какво осмисля живота им.'', Пол Каланити. Хубава книга е, но тежка. Това е една от онези книги, при които плачех безспирно. Преведена е на много езици, включително и на български.
Ама моля Ви, не виждате ли какъв е източникът...Този форум е много чувствителен за какво ли не, новите хора се гледат с подозрение, към мен включително - откъде накъде съм пишел в женска тема.
В същото време се разпространяват откровено фалшиви новини.
Провете първо, преди да вярвате сляпо и да споделяте https://www.snopes.com/fact-check/did-educator-say-ask-babies-permission/