♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69

Алекс,Борко го преглъщам всякак ,даже и като вампир.

Lili, 🤗 и аз!

Тази двойка каквото и да изиграе ще ме залепи за екрана!🤪

ааа,  не  само теб. Мноооого ще сме

💕💓😍

Еха,  Борко се прибрал да наглежда Елка достатъчно бойна ли е станала...😉

Сладури , много си подхождат.Искам ги отново в общ проект.

https://www.instagram.com/p/Bh1994hFqVa/?hl=bg&tagged=barisarduc

Привет и от мен.
Честит РД на патерица на Ели и Вили, всичко най-добро ви желая.
Добре дошла на Луиза.
Аз също не харесвам този жанр и ще огледна от кюбипитство.
Ама да ви кажа и Керемчо има не малко фенове та и там ще дръпне някоя бройка. Пък и той нали го раздава международен може да искат с него да прескачат пак океана, знае ли човек.
А колкото до Баръш вампир направо бих си дарила кръвта
Да питам нещи, не разбрах от Ливан сега някой взе ли награда или ги дисквслифицираха заради липсата им?!
Темп, Яса да не вземе да роди сега от щастие, чакам с нетърпение събуждането на Дефне.

Ewa, 🤗 Сонгюл Йоден е получила наградата.
Елка се извинила, че снима и не може да присъства.

''Целувката е изобретена от мъжа, за да накара жената да замълчи дори за минута.'' - Жюлиен де Фалкенаре

[quote author=Slawena link=topic=1031467.msg36619639#msg36619639 date=

''Целувката е изобретена от мъжа, за да накара жената да замълчи дори за минута.'' - Жюлиен де Фалкенаре


[/quote]
Не е съвсем прав фрацузинът, след някоя като тази целувка се мълчи и по-дълго време и от двете страни!

Не е съвсем прав фрацузинът, след някоя като тази целувка се мълчи и по-дълго време и от двете страни!
[/spoiler]
[/quote]

 Целувката е подписът на човек.
Мей Уест

 

Една законна целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата.
Ги дьо Мопасан.

Неизвестен автор

Как ли са нещата при професионалистите ЕлБар?🤔

 

 

Глава 173

Дефне усети аромата на Йомер, обятията му. Притисна се към него, молеща се да не се събужда. Знаеше, че отново сънува, но бе толкова хубаво. Устните му галеха бузата ѝ, докато той ѝ шепнеше колко я обича и колко му е липсвала.
Самият Йомер опитваше да е внимателен, за да не я събуди. Измъкна телефонът от побелелите пръсти, целувайки нежно ръката ѝ. Беше отслабнала, или поне на него така му се стори. Кожата ѝ бе по- бяла отвсякога и ако поискаше, можеше да проследи всяка вена по тънката ѝ ръка. Повтаряйки извивките на тялото ѝ, той легна до нея и скри лице между шията и рамото ѝ. Уханието ѝ, топлината ѝ. Не знаеше как е заспивал толкова време без нея. Остана загледан в преплетените им пръсти, свити до гърдите ѝ, докато най- после умората не го победи. Заспа, благодарен, че си е отново у дома.

Дефне се събуди от слънцето, блестящо в очите ѝ. Беше ѝ горещо и се опита да се протегне, когато осъзна, че нещо я е стиснало. Не нещо, а някой. Изпищя, скачайки от леглото и замръзна, щом видя Йомер.
-   Добро утро!- Промърмори той, разтърквайки сънено очи.- Не очаквах точно такова посрещане.
-   Йомер?
-   Дефне?!
-   Тук си, не халюционирам, нали?!- Попита подозрително тя.
-   Ела и се увери сама.- Предизвика я с усмивка той.
-   Ти си в Италия, сигурно отново сънувам!- Прошепна на себе си тя, но пристъпи бавно към леглото.- Скоро ще се събудя, но дотогава ще си до мен.
-   Никога повече няма да те оставя!- Закле се Йомер, хващайки ръката ѝ.
-   Колко реално е всичко.
-   Защото е истина. Тук съм, любима! Върнах се!
Дефне се скри в обятията му, плачейки, но вече от щастие. Йомер я притисна до себе си, шепнейки успокоително и чудейки се какво да прави. Не можеше да гледа сълзите ѝ, дори да бяха за нещо хубаво.
-   Върна се, най- после си дойде!- Повтаряше тя, шарейки с ръце по лицето и раменете му, сякаш все още не ѝ се вярваше.
-   Тук съм, скъпа моя, тук съм. Повече никога няма да се разделяме!
Останаха сгушени дълго време, без да говорят. Присъствието на другия бе всичко, което им трябваше. Почти се бяха унесли отново, когато чуха шум в коридора.
-   Какво става?- Попита Дефне, но Йомер вече бе почти до вратата.
-   Йомер, Ясемин ражда. Болницата! Веднага!
-   Какво?!- Дефне ги последва в съседната стая, където приятелката ѝ се мъчеше в конвулсии.- Още е рано, не може да раждаш!
-   Боли ме! Искам лекар!- Плачеше Ясемин, докато Синан се оглеждаше трескаво из стаята.- Веднага!
-   Ще повикам линейка, ти я успокой!- Прошепна Йомер на Дефне и отиде да потърси телефона.
-   Дишай, миличка, спокойно.- Дефне взе някаква кърпа от банята и попи потта от челото на приятелката си.- Синан, ела тук. Хвани ръката ѝ.
-   Сега съм добре, добре съм.- Ясемин се опитваше да поеме дъх.- На рядко са, но са силни. Сякаш някой ме реже на парчета!
-   От колко време те боли?- Попита Дефне.
-   Събудих се преди десетина минути, но не разбрах защо. Нали всичко с нея ще е наред? Дефне, прекалено рано е!- Ясемин изплашено стискаше ръката на приятелката си, докато сълзите се събираха в очите ѝ.
-   И според мен е рано. Извинявай!- Дефне повдигна завивката, с която беше наметната приятелката ѝ. След което въздъхна и добави по- спокойно.- Не виждам да са ти изтекли водите, не раждаш.
-   Но болките...
-   Фалшиви контракции! И аз ги усещах към края на бременността, но рядко. Успокой се, ще те заведем на лекар, но не мисля, че раждаш.
-   Линейката идва!- Влезе в стаята Йомер, носейки Ада. Ипек го следваше с Берк.- Събудили са се от виковете ни. Какво е положението?
-   Успокойте се, фалшива тревога.- В този миг Ясемин отново изкрещя, стискайки толкова силно завивките, че кокалчетата ѝ побеляха.- Дишай дълбоко, хайде, миличка. Можеш да издържиш!
-   Синан, ела! Хайде!- Йомер изведе пребледнелия си приятел, връчвайки му малката.- Аз ще изляза да посрещна лекарите. Ипек?!
-   Аз ще се погрижа за тях!- Намигна му тя, повеждайки Синан и бебетата към кухнтята.- Време е за закуска!
Линейката пристигна след петнайсетина минути, но Ясемин вече бе по- добре. Лекарката ги увери, че всичко е наред и дори да са силни, тези спазми, напомнящи контракции, са нещо естествено. Тялото на бъдещата майка се подготвяше за това, което му предстоеше. Препоръча ѝ да се движи повече и особено по време на тези спазми, макар Ясемин да не виждаше как това е възможно. Изпитаната болка я бе изплашила и тя не искаше дори да си представя какво ще е самото раждане.
Дефне изпрати лекарката, мимоходом молейки Синан да се качи при съпругата си. Ясемин имаше нужда от подкрепа и никой нямаше да ѝ я окаже по- добре от него. Макар и с неохота и притеснение, той я послуша.
-   Добре ли си?- Попита я Йомер и я прегърна.
-   Не успях дори да се зарадвам, че се върна. Добре дошъл!- Обви кръста му и се сгуши в него.- Липсваше ми!
-   И вие ми липсвахте! Нямах търпение да си дойда!
-   Кога се върнахте всъщност? През нощта?!
-   Изкараха ми ангелите!- Оплака се Ипек, а Дефне я погледна изненадано.- Учех все още, когато те се промъкнаха като крадци!
-   Искахме да ви изненадаме, но късметът не беше на наша страна. Както и да е, това вече няма значение! Заедно сме!- Промърмори Йомер, притискайки я по- силно.- Никъде повече не заминавам без теб!
-   И да искаш, няма да те пусна!- Заплаши го тя.
Ясемин и Синан слязоха около час по- късно, докато Ипек и Дефне слагаха масата. Ада и Берк бяха закусили и сега се радваха на Йомер, както и той на тях. Гушнал двете дяволчета, той потропваше с крака, за да ги друса, а те се смееха и дърпаха я брадата, я косата му. Нищо и никой не можеше да отвлече вниманието на тримата, посветили се изцяло един на друг и забавлението, което ги радваше.
-   Личи си, че им е липсвал, дори да не са го показвали!- Засмя се Синан, помагайки на Ясемин да седне.- За него и дума няма да отварям.
-   Защо не ни предупредихте, че ще си дойдете снощи? Дори напротив, когато говорихме, най- нахално ни излъгахте, че още сте в срещи!- Оплака се Дефне, докато слагаше последните чинии.- Скъпи, готови сме!
-   Защото планът беше да си дойдем още сутринта, но… Нещата се объркаха.
-   Как така?!- Попитаха едновременно Ясемин и Дефне и той се засмя.
-   Ами първо изпуснахме самолета, след това…
-   Синан, няма смисъл да говорим за това!- Прекъсна го Йомер.- Станалото станало, вече сме тук. Да забравим за другото, може ли?!
-   Какво е станало? Притесних се!- Погледна ги Дефне.
-   И аз? Защо си дойдохте чак по нощите, щом е трябвало да сте тук още сутринта?! Къде бяхте цял ден?!
-   Ето, видя ли?!- Попита саркастично Йомер.- Притесни ги, сега обяснявай!
-   Всъщност не е нищо лошо! Наистина!- Защити се Синан, отдръпвайки се в стола си под втренчения поглед на жените.- Добре, ето какво стана…
Разказа им накратко случилото се, омаловажавайки бурята, макар да им стана ясно каква е била, щом са отменили полетите. Подчерта няколко пъти, че най- голямата опасност за тях е било да умрат от скука или гняв, след като всичко вървяло против тях.
-   Както виждате, нищо притеснително!- Завърши той.
-   Нищо ли? Знаете ли какво преживяхме, докато не успеем да се свържем с вас? Защо не си включихте телефоните още сутринта?!
-   Забравихме!- Отговори с пълна уста Синан.
-   А и не искахме да се изпуснем по някакъв начин. Или да чуете шума от летището и да разберете къде сме. Наистина, миличка, намеренията ни бяха добри!- Хвана ръката ѝ Йомер, галейки с палец пръстите ѝ.- Просто не ни се отдаде възможност да ги изпълним!
-   Повече не правете никога така! И двамата!- Скара им се сериозно тя.
-   Обещаваме!- Изрекоха като клетва те.
-   Скъпи, искам вкъщи!- Оплака се Ясемин.- Хайде да се прибираме!
-   По- добре ли си?- Погледна я загрижено Дефне.
-   Да, наистина! Малко разтърсена, но съм добре, не се тревожи.
-   Ако има нещо, обадете се!
Синан изтича до горе за чантата на Ясемин, докато тя си шушукаше нещо с Дефне и Ипек. След като изпратиха гостите, младото момиче дискретно се измъкна, решавайки да подреди горния етаж. Йомер и Дефне се излегнаха в хола, оставяйки близнаците да пълзят около тях, търсейки нови приключения.
-   Така и не успяхме да отпразнуваме рождения ти ден.- Усети тъгата в гласа ѝ и я хвана за ръка.- Дори изненадата ми пропадна.
-   Каква изненада?- Погледна я той, но тя само поклати глава.- Стана ми интересно, няма ли да ми кажеш?!
-   Може би ще я оставя за някоя друга вечер!- Уклончиво отвърна тя.
-   Ще я очаквам с нетърпение!
Протегна се и хвана преминаващия наблизо Берк за крачето, след което започна да го гъделичка. Малкия се разпищя със смях, опитвайки да се измъкне от ръцете на баща си. Решавайки, че и тя иска да я гъделичкат, Ада се заклатушка към тях, подпирайки се на дивана и падайки на всяка втора крачка. Дефне се смееше, докато я окуражаваше с убеждения колко добре се справя. Протегна се и я взе, вдигайки я над себе си и люлеейки я, имитирайки полет на самолет. Малката се заливаше от смях, протягайки ръчички към нея всеки път, щом Дефне отпуснеше ръце. Но хапейки леко пръстчетата ѝ или просто целувайки ги, тя отново издигаше детето нагоре, карайки я да се смее с цяло гърло. Йомер вече бе изправил Берк, задържайки го здраво на крака и помагайки му да върви уверено напред. Имаше чувството, че малкият може и сам и затова реши да го пусне, но Берк тупна по очи в момента, в който направи втората си самостоятелна крачка. Геройски не заплака, тъй като имаше доста опит в това, и смело се изправи отново, протягайки ръчички към баща си. Смеейки се, той ги пое.