привет , Алекс, забравили са в каста да публикуват Мемо / Джантурк
от снимките
- Публикувана: 19 апр. 2018, 00:23 ч.
- Последно мнение: 27 май 2018, 15:47 ч.
♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 69
привет , Алекс, забравили са в каста да публикуват Мемо / Джантурк
от снимките
Така е Еми!😍
Да компенсирам и аз...
айде да довърша - Сапанджа, къщата с фитнеса на Енгин Озтюрк и кучето на приятелката на Енгин
Еми, добре, че си ти да успокоиш духовете. В някои групи разследването стигна нивото на ЦРУ, а да не говорим за горкия Баръш какво му се изсипа на главата
айде да довърша - Сапанджа, къщата с фитнеса на Енгин Озтюрк и кучето на приятелката на Енгин
Еми, добре, че си ти да успокоиш духовете. В някои групи разследването стигна нивото на ЦРУ, а да не говорим за горкия Баръш какво му се изсипа на главата
Защо, то 12 часа след снимките, излезе информацията в ИГ на арабски, турски, английски и руски.Ти за кои групи говориш??? Има едни , които четат само в страничките ментета на Луковата "принцеса" - Гупсе Озай, то там всичко е "истина" , със снимки отпрдеди 3 години........ 
Там също така пише, че Гуся пак ще вдига сватба - този път в Измир Ще трябва да е за 2,или за 3 път, обърках се и взех, че писах на измирските баби - голям смях падна........Та той,татко и на Гуся , не и дава да се целува на кадро - кой ще я вземе, без да я е целунал.........а,онези 6-7 преди Баръш, те не се броят........татко и не видял....
Ето и моята красавица - бяхме приятелки 8 години..........реши да отиде на по-доброто място
Когато Баръш срещна кака
Ой, какъв е свитичък тук
Как не ви втръснаха едни и същи глупости да дъвчете, не знам 
Здравейте
Обещаното
Глава 186
Дефне остана учудена, когато разбра, че Ипек е излязла. След като Йомер ѝ бе дал позволение, тя бе решила да посети семейството си. Отдавна не ги бе виждала и щеше да прекара тази нощ при тях. Дефне се зарадва, защото знаеше колко липсват те на момичето, независимо, че то не бе казало и дума за това.
Йомер заяви, че тази вечер той ще сготви и това отново даде възможност на Дефне да издевателства над него. Освен любимата паста, тя си поръча и салата, както и от онези тънки наденички на скара, които толкова обичаше. И пилаф! За десерт реши, че ѝ се хапват череши, макар да знаеше колко трудно се откриват те по това време. Или пък може би именно затова. Йомер я погледна учуден, но не каза нищо. Дефне бе бременна и от предишният път той помнеше колко странен може да е понякога апетита ѝ.
Усмихвайки се щастливо, тя му помаха, докато се качваше в колата със списък, който щеше да го задържи поне час в супермаркета. Щом щеше така или иначе да ходи, тя бе написала всичко, което ѝ дойде на ум: от нова четка за зъби до онези прекрасни бисквити, които ѝ купуваше навремето. Йомер щеше да обикаля половин Истанбул, но щом искаше Дефне да е щастлива, трябваше да търпи. Стискайки зъби и повтаряйки си, че всичко е в името на доброто на бебето, той потегли.
Дефне изяде един сандвич, защото вече наближаваше пет, а не бе хапвала нищо от обяд. Берк и Ада бяха в хола- той „свиреше” на новата играчка, която му бяха купили наскоро, докато сестра му вадеше и събираше матрьошките, които Неджми бе донесъл преди време. Бяха ѝ любими и тя се смееше, докато слагаше малката в голямата кукла, а нея в още по- голямата. След като събереше всички, започваше да пляска, а след това и да ги разпилява отново. Можеше да се занимава с часове с това, а когато ѝ писнеше, просто слагаше някоя от тях, или всички заедно, в количката за кукли и къде вървейки, къде пълзейки, отиваше да ги „разходи” из хола.
Дефне се занимава с децата през цялото време. Отдавна не бе оставала с тях сама и не бе осъзнавала колко ѝ е липсвало това. Да се смее на смеха им, да ги вдига, когато падат, да изсушава сълзите им с целувки. Само тя! Берк вървеше доста по- стабилно от Ада, но и тя полагаше сериозни усилия. Бе разбрала, че количката за кукли ѝ помага за опора и сега се разхождаше наоколо с нея, дори да беше празна. И все пак се случваше да има някое и друго тупване- по дупе или по очи, което водеше до сълзи. Но пък имаха достатъчно много други и игри и занимания, които да отвлекат бързо вниманието от болката. Дефне бързо си припомни колко лесно се справяха с тези неща децата- и как ѝ се искаше и с възрастните да е така!
Йомер се прибра почти три часа по- късно, натоварен с толкова неща, че се наложи да ходи втори път до колата, за да разтовари. Замисли се защо не бе сетил да позвъни на Шукрю да се погрижи, но след това реши, че така е по- добре. Дефне изглеждаше ужасно щастлива, когато го посрещна, водеща близнаците. Времето, прекарано само с тях, винаги я караше да се усмихва особено.
- Виждам, че добре сте се забавлявали!- Подложи буза, за да го целуне, след което продължи към кухнята.- Не съм ви липсвал въобще!
- Така е!- Засмя се, когато видя шокираното му лице.- Шегувам се, шегувам се!
- Нали знаеш какво следва?!- Тъй като близнаците вече бяха поели към хола, той хвана ръцете ѝ и ги изви зад гърба ѝ.- Не мога да оставя това така!
- И какво, ще ме накажеш ли?!- Смееше се, когато устните му покриха нейните.
- А това е само началото!- Остави я, полузамаяна и едва стоейки на крака, за да иде отново до колата. Когато се върна, тя стоеше на същото място.- Дефне?
- А?! Добре съм! Нищо ми няма!-Махайки леко пред лицето си, тя тръгна към хола. Чу я да си мърмори, което предизвика усмивката му.
Йомер се зае с вечерята, опитвайки да си представи как щяха да изядат всичко. Та нали до онзи ден самата Дефне мърмореше, че я кара да яде прекалено много. Нещата се променяха с всяка изминала минута и той не знаеше какво може да очаква след час. Но пък беше забавно. Бременността ѝ този път бе различна- нямаше го притеснението, паниката от всяко нещо, можеха спокойно да се насладят на всеки момент. Нямаше как да не забележи и старанието на Дефне всичко да остане по- старому, макар да знаеше, че няма начин това да стане. Нямаше как да продължи със същото темпо на работа, не успяваше да контролира емоциите си толкова добре, колкото бе свикнала в последно време. Виждаше промените в тялото и характера ѝ и знаеше, че нещата ще стават все по- забележими. И единствената, която нямаше да го разбере, бе тя.
- Вечерята на близнаците е готова, нашата- след около тридесет минути.
- Значи пак вие ще извадите късмет!- Засмя се тя, гушвайки Ада.- Да видим какво ви е приготвил тати!
Щастливи от вниманието, с което родителите им ги обграждаха днес, децата изядоха всичко, което им бе поднесено. Дефне бе направо учудена колко са послушни, което предизвика смеха на Йомер. Изкъпаха ги и сложиха да спят и въпреки, че вечерята им бе изстинала, знаеха, че поне ще я хапнат на спокойствие.
- Толкова съм гладна, че ще изям и слон!- Дефне вече редеше на масата приборите, докато той пълнеше чиниите.- Ухае прекрасно!
Вечеряха вътре, защото бе излязъл вятър. Йомер изпи чаша вино, но Дефне отказа. Въпреки че Мелис ѝ бе позволила по няколко глътки от време на време, тя не искаше да рискува да навреди на бебето. Натуралният сок, който си бе наляла, също бе останал почти недокоснат. Толкова бе гладна, че не успяваше да стигне до него.
- Съвсем скоро ще стана двойна! Откакто гаденето спря, всичко ми се лепи!
- Така и трябва да е! За да е здрава тя, трябва да си здрава и ти!
- Здрава не означава дебела! А имам чувството, че ставам точно такава!- Не бе сигурен дали е тъжна или просто примирена.- Съвсем скоро коремът ми ще започне да расте, а с него и аз като цяло. Надявам се, обаче, да не стигна до размерите с близнаците! Плаша се само от спомена!
- Беше толкова сладка!- Видя любовта в погледа му, затова се насили да му повярва.- Ти си красива във всяко състояние, но знанието, че в теб расте още един живот, ти дава някаква светлина. Нямам търпение да усетя движенията ѝ, да наблюдавам как расте и става все по- силна, как ти ще станеш по- силна с нея! Дори и с двадесет килограма отгоре, ти ще си останеш моята Дефне, не се тревожи! Ще те обичам дори повече, просто защото знам, че го правиш за нас. За нас и за малката принцеса, чиито уши сега сигурно горят от толкова приказки за нея. Нали така, мъниче?!
- Обичам те! Никога няма да спра да го повтарям!
Покри дланта му, лежаща на корема ѝ, със своята. Можеха да останат така още, но Йомер настоя, че е време за лягане. Макар да не им се спеше, тя трябваше да почива. Опита се да спори с него, защото цял следобед бе лежала, и учудващо, този път успя. Решиха да гледат филм на дивана в хола, където той все пак я накара да легне. Свила се до него като коте, тя сложи глава на коленето му и опита да се съсредоточи върху това, което става на екрана, а не върху пръстите му, играещи си с косата ѝ. Успя да проследи действията на героите едва двайсетина минути, преди да се предаде. Заспа, докато през ума ѝ минаваше мисълта, че Йомер пак бе постигнал своето.
Събуди я някакво движение и в първия момент се изплаши, че пада. Оказа се, че просто лети и то в обятията на Йомер. Съпругът ѝ изкачваше стъпалата, носейки я, все едно е перце. Усмивката му, когато тя скри лице в шията му, я накара да се изчерви. Май все пак наистина се бяха отказали от почивката.
Усети устните му, галещи бузата ѝ и слизайки надолу. Брадата му леко я дращеше, но това само добави нови тръпки по тялото ѝ. Ръцете му, силни и уверени, я положиха на меките завивка. Когато той се отдръпна, тя се намръщи.
- Ела при мен!
- Секунда. Нека те видя!
Започна бавно и нежно да сваля дрехите от нея, сякаш бе ценен подарък. Очите му следяха действията на пръстите, докато на нея ѝ се искаше това да правят устните му. Усети как кожата ѝ пламва, кръвта закипя, а самата тя затрепери. Протегна се, за да му помогне да се съблече и той, но пръстите му хванаха нейните. Поклати леко глава, след което целуна ръката ѝ и я сложи на рамото си.
- Всяко нещо с времето си!
- Да ме побъркаш ли искаш?!- Усети недоволство и нетърпение в гласа ѝ и се засмя.- А сега ми се и присмиваш!
- Обичам да виждам как ти влияя. Как почервеняваш цялата, преди още да съм те докоснал. Как хапеш тази устна, докато на мен ми се иска да го направя аз.
- Направи го!
- Със сигурност, но след малко. Остави ме да ти се порадвам!
Дланите му легнаха на корема ѝ, обхващайки съвсем леката издутина, сякаш за да я защитят. Целуна всеки сантиметър от нея, докато Дефне заравяше пръсти в косата му. Йомер знаеше как да я разчувства и подлуди едновременно. Преглъщайки сълзите, тя се задъха, когато ръцете му се плъзнаха нагоре и намериха гърдите ѝ, станали още по- чувствителни от бременността. Сякаш цялата гореше, докато устните му разпалваха все повече пожари. Засмука зърната ѝ, дразнейки ги леко със зъби, и тя извика. Изви се на дъга под него и усети усмивката му, докато отново я целуваше.
Искаше да го усети целия, затова издърпа лицето му нагоре и впи устни в неговите, преди да е успял да реагира. Пръстите ѝ се забиваха в раменете му и тя се размърда, усмихвайки се на стона, който той издаде. Ръцете ѝ бързо измъкнаха тениската му, след което опита да го превърти. Йомер обаче не бе съгласен с нея.
- Тази вечер няма защо да бързаме!
Затисна я отново под себе си, тръгвайки надолу. Държеше нежно, но здраво ръцете ѝ от двете страни на тялото ѝ, докато устните му го обхождаха. Вкусваше, целуваше и галеше нежната кожа. Оставяше огнени следи, докато тя го молеше да не я измъчва повече. Очите ѝ бяха почернели от желание, кожата- алено червена. Йомер обичаше да я побърква така, довеждайки я до ръба и оставяйки я там. Беше готова да експлодира, когато той отново се отдръпна и тръгна нагоре. Устните му следваха тънките вени от китката до лакета, след което се скриха в извивката на шията ѝ. Дефне мислеше, че не може да издържи и секунда повече, когато той най- после потъна в нея. Първите вълни я заляха и той изчака, замирайки с тежко дихание. Когато тялото ѝ се успокои, Йомер започна да се движи. В началото бавно, събуждайки отново желанието ѝ, завладявайки и тялото, и сърцето ѝ. Докато не доведе и двамата до финала, оставил ги без дъх.
Здравейте
Обещаното
НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 186
Дефне остана учудена, когато разбра, че Ипек е излязла. След като Йомер ѝ бе дал позволение, тя бе решила да посети семейството си. Отдавна не ги бе виждала и щеше да прекара тази нощ при тях. Дефне се зарадва, защото знаеше колко липсват те на момичето, независимо, че то не бе казало и дума за това.
Йомер заяви, че тази вечер той ще сготви и това отново даде възможност на Дефне да издевателства над него. Освен любимата паста, тя си поръча и салата, както и от онези тънки наденички на скара, които толкова обичаше. И пилаф! За десерт реши, че ѝ се хапват череши, макар да знаеше колко трудно се откриват те по това време. Или пък може би именно затова. Йомер я погледна учуден, но не каза нищо. Дефне бе бременна и от предишният път той помнеше колко странен може да е понякога апетита ѝ.
Усмихвайки се щастливо, тя му помаха, докато се качваше в колата със списък, който щеше да го задържи поне час в супермаркета. Щом щеше така или иначе да ходи, тя бе написала всичко, което ѝ дойде на ум: от нова четка за зъби до онези прекрасни бисквити, които ѝ купуваше навремето. Йомер щеше да обикаля половин Истанбул, но щом искаше Дефне да е щастлива, трябваше да търпи. Стискайки зъби и повтаряйки си, че всичко е в името на доброто на бебето, той потегли.
Дефне изяде един сандвич, защото вече наближаваше пет, а не бе хапвала нищо от обяд. Берк и Ада бяха в хола- той „свиреше” на новата играчка, която му бяха купили наскоро, докато сестра му вадеше и събираше матрьошките, които Неджми бе донесъл преди време. Бяха ѝ любими и тя се смееше, докато слагаше малката в голямата кукла, а нея в още по- голямата. След като събереше всички, започваше да пляска, а след това и да ги разпилява отново. Можеше да се занимава с часове с това, а когато ѝ писнеше, просто слагаше някоя от тях, или всички заедно, в количката за кукли и къде вървейки, къде пълзейки, отиваше да ги „разходи” из хола.
Дефне се занимава с децата през цялото време. Отдавна не бе оставала с тях сама и не бе осъзнавала колко ѝ е липсвало това. Да се смее на смеха им, да ги вдига, когато падат, да изсушава сълзите им с целувки. Само тя! Берк вървеше доста по- стабилно от Ада, но и тя полагаше сериозни усилия. Бе разбрала, че количката за кукли ѝ помага за опора и сега се разхождаше наоколо с нея, дори да беше празна. И все пак се случваше да има някое и друго тупване- по дупе или по очи, което водеше до сълзи. Но пък имаха достатъчно много други и игри и занимания, които да отвлекат бързо вниманието от болката. Дефне бързо си припомни колко лесно се справяха с тези неща децата- и как ѝ се искаше и с възрастните да е така!
Йомер се прибра почти три часа по- късно, натоварен с толкова неща, че се наложи да ходи втори път до колата, за да разтовари. Замисли се защо не бе сетил да позвъни на Шукрю да се погрижи, но след това реши, че така е по- добре. Дефне изглеждаше ужасно щастлива, когато го посрещна, водеща близнаците. Времето, прекарано само с тях, винаги я караше да се усмихва особено.
- Виждам, че добре сте се забавлявали!- Подложи буза, за да го целуне, след което продължи към кухнята.- Не съм ви липсвал въобще!
- Така е!- Засмя се, когато видя шокираното му лице.- Шегувам се, шегувам се!
- Нали знаеш какво следва?!- Тъй като близнаците вече бяха поели към хола, той хвана ръцете ѝ и ги изви зад гърба ѝ.- Не мога да оставя това така!
- И какво, ще ме накажеш ли?!- Смееше се, когато устните му покриха нейните.
- А това е само началото!- Остави я, полузамаяна и едва стоейки на крака, за да иде отново до колата. Когато се върна, тя стоеше на същото място.- Дефне?
- А?! Добре съм! Нищо ми няма!-Махайки леко пред лицето си, тя тръгна към хола. Чу я да си мърмори, което предизвика усмивката му.
Йомер се зае с вечерята, опитвайки да си представи как щяха да изядат всичко. Та нали до онзи ден самата Дефне мърмореше, че я кара да яде прекалено много. Нещата се променяха с всяка изминала минута и той не знаеше какво може да очаква след час. Но пък беше забавно. Бременността ѝ този път бе различна- нямаше го притеснението, паниката от всяко нещо, можеха спокойно да се насладят на всеки момент. Нямаше как да не забележи и старанието на Дефне всичко да остане по- старому, макар да знаеше, че няма начин това да стане. Нямаше как да продължи със същото темпо на работа, не успяваше да контролира емоциите си толкова добре, колкото бе свикнала в последно време. Виждаше промените в тялото и характера ѝ и знаеше, че нещата ще стават все по- забележими. И единствената, която нямаше да го разбере, бе тя.
- Вечерята на близнаците е готова, нашата- след около тридесет минути.
- Значи пак вие ще извадите късмет!- Засмя се тя, гушвайки Ада.- Да видим какво ви е приготвил тати!
Щастливи от вниманието, с което родителите им ги обграждаха днес, децата изядоха всичко, което им бе поднесено. Дефне бе направо учудена колко са послушни, което предизвика смеха на Йомер. Изкъпаха ги и сложиха да спят и въпреки, че вечерята им бе изстинала, знаеха, че поне ще я хапнат на спокойствие.
- Толкова съм гладна, че ще изям и слон!- Дефне вече редеше на масата приборите, докато той пълнеше чиниите.- Ухае прекрасно!
Вечеряха вътре, защото бе излязъл вятър. Йомер изпи чаша вино, но Дефне отказа. Въпреки че Мелис ѝ бе позволила по няколко глътки от време на време, тя не искаше да рискува да навреди на бебето. Натуралният сок, който си бе наляла, също бе останал почти недокоснат. Толкова бе гладна, че не успяваше да стигне до него.
- Съвсем скоро ще стана двойна! Откакто гаденето спря, всичко ми се лепи!
- Така и трябва да е! За да е здрава тя, трябва да си здрава и ти!
- Здрава не означава дебела! А имам чувството, че ставам точно такава!- Не бе сигурен дали е тъжна или просто примирена.- Съвсем скоро коремът ми ще започне да расте, а с него и аз като цяло. Надявам се, обаче, да не стигна до размерите с близнаците! Плаша се само от спомена!
- Беше толкова сладка!- Видя любовта в погледа му, затова се насили да му повярва.- Ти си красива във всяко състояние, но знанието, че в теб расте още един живот, ти дава някаква светлина. Нямам търпение да усетя движенията ѝ, да наблюдавам как расте и става все по- силна, как ти ще станеш по- силна с нея! Дори и с двадесет килограма отгоре, ти ще си останеш моята Дефне, не се тревожи! Ще те обичам дори повече, просто защото знам, че го правиш за нас. За нас и за малката принцеса, чиито уши сега сигурно горят от толкова приказки за нея. Нали така, мъниче?!
- Обичам те! Никога няма да спра да го повтарям!
Покри дланта му, лежаща на корема ѝ, със своята. Можеха да останат така още, но Йомер настоя, че е време за лягане. Макар да не им се спеше, тя трябваше да почива. Опита се да спори с него, защото цял следобед бе лежала, и учудващо, този път успя. Решиха да гледат филм на дивана в хола, където той все пак я накара да легне. Свила се до него като коте, тя сложи глава на коленето му и опита да се съсредоточи върху това, което става на екрана, а не върху пръстите му, играещи си с косата ѝ. Успя да проследи действията на героите едва двайсетина минути, преди да се предаде. Заспа, докато през ума ѝ минаваше мисълта, че Йомер пак бе постигнал своето.
Събуди я някакво движение и в първия момент се изплаши, че пада. Оказа се, че просто лети и то в обятията на Йомер. Съпругът ѝ изкачваше стъпалата, носейки я, все едно е перце. Усмивката му, когато тя скри лице в шията му, я накара да се изчерви. Май все пак наистина се бяха отказали от почивката.
Усети устните му, галещи бузата ѝ и слизайки надолу. Брадата му леко я дращеше, но това само добави нови тръпки по тялото ѝ. Ръцете му, силни и уверени, я положиха на меките завивка. Когато той се отдръпна, тя се намръщи.
- Ела при мен!
- Секунда. Нека те видя!
Започна бавно и нежно да сваля дрехите от нея, сякаш бе ценен подарък. Очите му следяха действията на пръстите, докато на нея ѝ се искаше това да правят устните му. Усети как кожата ѝ пламва, кръвта закипя, а самата тя затрепери. Протегна се, за да му помогне да се съблече и той, но пръстите му хванаха нейните. Поклати леко глава, след което целуна ръката ѝ и я сложи на рамото си.
- Всяко нещо с времето си!
- Да ме побъркаш ли искаш?!- Усети недоволство и нетърпение в гласа ѝ и се засмя.- А сега ми се и присмиваш!
- Обичам да виждам как ти влияя. Как почервеняваш цялата, преди още да съм те докоснал. Как хапеш тази устна, докато на мен ми се иска да го направя аз.
- Направи го!
- Със сигурност, но след малко. Остави ме да ти се порадвам!
Дланите му легнаха на корема ѝ, обхващайки съвсем леката издутина, сякаш за да я защитят. Целуна всеки сантиметър от нея, докато Дефне заравяше пръсти в косата му. Йомер знаеше как да я разчувства и подлуди едновременно. Преглъщайки сълзите, тя се задъха, когато ръцете му се плъзнаха нагоре и намериха гърдите ѝ, станали още по- чувствителни от бременността. Сякаш цялата гореше, докато устните му разпалваха все повече пожари. Засмука зърната ѝ, дразнейки ги леко със зъби, и тя извика. Изви се на дъга под него и усети усмивката му, докато отново я целуваше.
Искаше да го усети целия, затова издърпа лицето му нагоре и впи устни в неговите, преди да е успял да реагира. Пръстите ѝ се забиваха в раменете му и тя се размърда, усмихвайки се на стона, който той издаде. Ръцете ѝ бързо измъкнаха тениската му, след което опита да го превърти. Йомер обаче не бе съгласен с нея.
- Тази вечер няма защо да бързаме!
Затисна я отново под себе си, тръгвайки надолу. Държеше нежно, но здраво ръцете ѝ от двете страни на тялото ѝ, докато устните му го обхождаха. Вкусваше, целуваше и галеше нежната кожа. Оставяше огнени следи, докато тя го молеше да не я измъчва повече. Очите ѝ бяха почернели от желание, кожата- алено червена. Йомер обичаше да я побърква така, довеждайки я до ръба и оставяйки я там. Беше готова да експлодира, когато той отново се отдръпна и тръгна нагоре. Устните му следваха тънките вени от китката до лакета, след което се скриха в извивката на шията ѝ. Дефне мислеше, че не може да издържи и секунда повече, когато той най- после потъна в нея. Първите вълни я заляха и той изчака, замирайки с тежко дихание. Когато тялото ѝ се успокои, Йомер започна да се движи. В началото бавно, събуждайки отново желанието ѝ, завладявайки и тялото, и сърцето ѝ. Докато не доведе и двамата до финала, оставил ги без дъх.
Как не ви втръснаха едни и същи глупости да дъвчете, не знам
сега да прочета и какви си ги сътворила
....семейна идилия Ипликчи... уютна и ...гореща 
сега да прочета и какви си ги сътворила
Само като видиш червеното заглавие и би трябвало да се сетиш
сега да прочета и какви си ги сътворила ....семейна идилия Ипликчи... уютна и ...гореща
....семейна идилия Ипликчи... уютна и ...гореща Пу не бях виновна аз, Йомер беше
Препоръчани теми