НАШАТА ПРИКАЗКА
Глава 171
Корай успя да подлуди дори Ипек, която накрая го изгони най- безцеремонно. Сипейки проклятия и обиди, той бе изтикан през вратата, носейки по една чиния храна във всяка ръка. Дребничката Ипек му се бе сторила безопасна, но Боже, колко сила бе извадило това момиче. Дефне искрено се смееше, наблюдавайки сцената от хола. Бе се поуспокоила след внезапната криза и сега играеше с близнаците. Както правилно бе предположила Ипек, Корай бе дошъл за храна. И по- точно, за торта. Когато обаче осъзна, че щом Йомер го няма и торта нямаше да има, вдигне поредния скандал и Ипек реши, че е прекалил. Изгони го толкова бързо и лесно, че в началото Дефне дори не разбра какво става. Когато обаче писъците на фотографа останаха зад затворената врата, тя изненадано погледна Ипек.
- Ти наистина го изгони?!
- Естествено, няма да търпя виковете му цял ден! Макар че, ако искаш… Все пак това не е моя дом, малко прекалих. Съжалявам!
- Не, не. Нямах това предвид. Тоест, имах. Исках да кажа, че никой до сега не бе посмял да го направи! Ти си моята героиня!
- Чак пък толкова! Заслужи си го!
- Йомер ще има да се смее, като му разкажа!- Рече Дефне, преди да се усети. Дори името му ѝ причиняваше болка.- Дали да не позвъня и да му разкажа?
- Сигурно е в среща, миличка! Бърза да свърши с всичко, за да се прибере час по- скоро при вас!- Ипек гушна Ада, протягаща ръчички към нея.- Да излезем ли малко навън. Следобед май ще вали, да използваме времето сега.
- Става!
Дефне опита да се свърже с Йомер по обяд, но телефонът му беше изключен. Реши да не се притеснява, тъй като както каза и Ипек, той сигурно влизаше от среща в среща, опитвайки се да реши всичко по- бързо. Малките дяволчета „рисуваха”, когато тя влезе в хола. Намерили няколко изпаднали от скицника листа и загубени от нея под масата и дивана моливи, те опитваха да драскат по белите листи с помощта на Ипек, държаща ръчичките им. Смееха се, докато момичето сменяше цвят след цвят и правеше какви ли не форми и фигурки, които те проследяваха с пръстчета.
- Намери ли сте ново забавление?- Засмя се Дефне, сядайки до тях на пода.- Рисуването с пюре по стените на кухнята вече е преминало на по- високо ниво. Така ли, палавничета?!
- Наследили са част от таланта ви според мен. Когато пораснат още малко ще им купим боички, за да могат сами да творят. Тогава ще видим ние на какво се казва изкуство, нали, Берк?!
- Не искам и да си мисля дори!- Смееше се майка му, взимайки молива, който той искаше да ѝ подаде.
- Кой ли е пък сега?- Попита Ипек, опитвайки да стане, когато на вратата се позвъни.- Аз ще видя, и ако само пак е онзи маниак…
- Надали ще посмее толкова скоро да се върне, няма такава смелост в него!- Пошегува се Дефне, взимайки оставения от нея лист.
- Здравей!- Чу се веселия поздрав на Ипек, последван от толкова бърза реч, че Дефне не разбра кой е, освен че е жена.- Вижте кой е тук!
- Ясемин!- Скочи да я посрещне, виждайки сълзите в очите ѝ.- Какво има?
- Може ли да остана у вас?! Не мога повече!- Разплака се с глас Яса, скривайки лице в рамото на прегърналата я Дефне. Озадаченият поглед на Ипек бе същия като на нейния.
- Какво е станало? Не плачи, ще разстроиш бебето!
- Скарахме се с мама! Забравила съм колко е непоносима!- Подсмърчайки и с последни сили опитвайки да спре сълзите си, промърмори Ясемин.- Не мога да живея и ден повече с нея, а не искам да оставам сама вкъщи!
- Добре, добре, няма проблем. Тук има място за всички ни!- Настаниха я на дивана, а Ипек отиде да ѝ донесе вода.- Знам, че не се разбирахте, но…
- Не, не просто не се разбираме! Ние не можем да живеем повече от ден заедно. Тя е толкова…
Дефне и Ипек прекараха следващия час, разделяйки вниманието си между това да изслушат оплакванията на гостенката и да внимават близнаците да не се наранят с някой от моливите, които продължаваха да разглеждат с интерес. Към два децата взеха да клюмат, затова Дефне ги остави да заспят на килима в хола. Ясемин бе изтощена от плача и оплакванията, поради което я изпратиха горе да поспи. Тя искаше да поговори със Синан, но също като телефонът на Йомер, и неговият бе изключен. Двете жени бяха принудени да се примирят с мисълта, че щом се освободят, мъжете им ще се обадят сами. За сега единственото, което им оставаше, бе да чакат.
Дефне спеше насред хола, върху пухкавия килим, точно като Ада и Берк. Бе легнала, за да ги наблюдава, но неусетно се бе унесла. Събудиха я нежните думи и ласкавите ръце на Йомер, отмятащи падналите върху очите ѝ кичури. Усмихната, тя се обърна и сгуши в ръцете му. Устните му откриха нейните, преди да прошепне: „Добре дошъл”.
- Толкова много ми липсваше!- Издърпа го до себе си и прегърнала го силно, тя вдишваше дълбоко аромата му.- Сякаш те нямаше месеци.
- Тук съм, любима! Винаги съм до теб!
Усетила отново любимите обятия, тя се отпусна. Чудеше се защо как може да е толкова спокойна, щом до снощи едва не полудяваше от мисли за него. Притисна се към силното му тяло, търсейки сигурността, че той е тук. В следващия момент чу Ипек.
- Дефне, събуди се! Ехо, Дефне! Мама май още сънува!
- Какво?- Дефне се оглеждаше притеснено.- Къде е Йомер?
- Дефне, добре ли си?
- Сънувала съм! Било е сън!
Самотна сълза се търкулна по бузата ѝ, докато отдавна събудилите се Ада и Берк пълзяха към нея. Сякаш усетили мъката ѝ, двете деца се сгушиха в обятията ѝ, докато Ипек се чудеше какво да прави. Не че имаше кой знае какъв избор.
- Не се ли е обаждал поне?- Погледна я с надежда Дефне.
- Не. Но сигурно просто е зает. Знаеш, че ако имаше възможност, щеше да се обади. Предполагам, опитва да приключи с всичко!
- Повтаряме си това от сутринта, но изключените им телефони ме притесняват! Ами ако им се е случило нещо?!- Дефне опитваше да потисне паниката, заплашваща да я завладее.- Не е нормално да не можем да се свържем с тях!
- Не мисли за такива неща!
- Как да не мисля? Не съм чувала Йомер почти 17 часа!
- Щеше да усетиш, ако бе станало нещо. Ясемин също! Моля те, не плаши и нея с тези мисли! В нейното положение не трябва да се вълнува излишно.
- Докато не чуя Йомер, няма да мога да се успокоя!
- Помисли за тях, виж как те гледат.- Ипек разклати две играчки пред децата, опитвайки да ги разсее.- Всичко ще е наред, ще видиш! Моля те, опитай се да бъдеш силна. Сигурна съм, че съвсем скоро Йомер отново ще е тук!
- Иска ми се да съм толкова уверена като теб!
Но мрачните мисли не напуснаха Дефне през целия следобед, и последвалата го вечер. Ясемин също се притесняваше ужасно и когато телефоните им звъннаха малко преди вечеря, двете едва не затвориха, вместо да вдигнат. Една през друга започнаха да разпитват съпрузите си добре ли са, какво се е случило и къде са били цял ден, че не са успели да се свържат с тях.
Дефне излезе на терасата, опитвайки най- после да се успокои. Йомер ѝ разказваше колко заети са били през деня и колко още проблеми са излели на пътя им. Съжали, че се е изплашила, но наистина нямало как да ѝ се обади по- рано.
- Значи наистина ще прекараме този ден разделени?- Попита със съжаление Дефне, показвайки му колко е разстроена.- И то от километри.
- Съжалявам, наистина. Никой от нас не планираше нещата да се развият по този начин! Не плачи, моля те!
- Липсваш ми! Няма те вече четири дни!- Дефне се загледа в замислено в Босфора, опитвайки да преглътне сълзите си.- А уж си бяхме обещали, че няма да се разделяме повече!
- Миличка, не ми го причинявай! Не прави така! И аз искам да съм при вас, и на мен не ми е лесно да съм толкова далеч! Бих дал всичко, за да съм при теб, знаеш го! И ти, и близнаците ми липсвате, но…
- Ела си, Йомер! Моля те! Остави всичко и си ела!
- Дефне, осъзнаваш ли какво ме молиш да направя!- Притеснението в гласа му бе осезаема.- Не мога!
- Знам! Съжалявам! Не искам… Нямам право да го правя, но не издържам без теб! Не ме слушай, говори сърцето, а не разума ми!
- Иска ми се да можех да го слушам. Моето също настоява, че в този момент трябва са съм си вкъщи, да празнувам във вас и да осъзная за пореден път какъв късметлия съм, че ви имам. Но за съжаление не мога. Нищо не върви така, както го планирахме!
- Животът обича да си играе с нас, не ни е за първи път! Ще се справим и с това, само да не болеше толкова!
- Всичко скоро ще свърши, обещавам ти! Ще направя и невъзможното, за да приключим с всички тези глупости!
- Така каза и като замина. И онзи ден също. Не ме залъгвай, не съм дете!- Глухо му отговори тя.- Но не изключвай телефона си повече, моля те. Умирам от притеснение, когато не мога да се свържа с теб!
- Обещавам! Сега трябва да тръгвам, Синан ми дава знак, че е готов да излезем. Ще ти се обадя по- късно!
- Ще те чакам! Обичам те!
- Обичам те!
Че ако и те решат, че искат тати, ще стане лошо 
с нещо ново и свежо, щом Баръш се крие 
А и се познават..следват се из туйтър, инстаграм.. 
Сега са на 6 епизод 
