Депресира ме единствено застоя...Дни,в които не се случва нищо,не звъни никой...Всичко друго ме кара да се чувствам жива !!
- Публикувана: 16 апр. 2018, 11:22 ч.
- Последно мнение: 8 май 2018, 09:33 ч.
Какво може да ви депресира?
Депресирам се от:
1. Здравословен проблем;
2. Безпаричие;
3. Липса на работа и все удряне на камък при търсене на работа;
4. Непредвидимото бъдеще и дали ще мога да остана на повърхността на водата без да се удавя, за да мога да стигна до една преклонна възраст;
5. Злобата на хората и тяхната безсърдечност и нечовечност;
6. Неразбирателството и кавгите с най-близките ми;
7. И други
1. Здравословен проблем;
2. Безпаричие;
3. Липса на работа и все удряне на камък при търсене на работа;
4. Непредвидимото бъдеще и дали ще мога да остана на повърхността на водата без да се удавя, за да мога да стигна до една преклонна възраст;
5. Злобата на хората и тяхната безсърдечност и нечовечност;
6. Неразбирателството и кавгите с най-близките ми;
7. И други
Майка ми умира бавно и мъчително (за мен, не за нея) и не мога да направя нищо, за да й помогна. 
При мен депресията беше близо заради завишени очаквания в трудни за мен моменти-здравословен проблем на дете, безперспективна работа, липса на любов в партньорството. Когато приех, че нещата не зависят само от мен всичко се пренареди като с магическа пръчка-нови партньорски отношения, здравето на детето се стабилизира и започнах нова много интересна и много високо платена работа. Само болестта на майка си не мога да приема и всеки ден това ме подтиска😢
Болестта на мама не се лекува, има Алцхаймер. Хубавото е, че тя не изпитва болка (заради унищожени центрове в мозъка) и не осъзнава какво се случва с нея, спокойна е. Лошото е, че аз разбирам какво става и не мога да помогна. Тази безпомощност ме убива. А реално може до умре от нещо друго- гранулом примерно, защото не знае как се мият зъби и не се усеща да изплюе или да жабури. Почиствам ги доколкото мога, и доколкото тя успява да ми съдейства, с голямо търпение. А да не говорим, че има и други съпътстващи заболявания.
Последно като ходих на гробищата, видях надгробна плоча с 2 бебенца на по няколко месеца, родени с 2 години разлика. Ей това не само може да депресира някого, а направо да го убие.
Радвайте се на семействата си, радвайте се на децата си. Никога не могат да ме депресират неща като излишни килограми, двойна брадичка, лошо време, ходене на токчета, или това че не мога да спра/ съм спряла цигарите, че не мога да си купя нещо (от което реално нямам нужда) или че някой си там не ме харесвал...
Последно като ходих на гробищата, видях надгробна плоча с 2 бебенца на по няколко месеца, родени с 2 години разлика. Ей това не само може да депресира някого, а направо да го убие.
Радвайте се на семействата си, радвайте се на децата си. Никога не могат да ме депресират неща като излишни килограми, двойна брадичка, лошо време, ходене на токчета, или това че не мога да спра/ съм спряла цигарите, че не мога да си купя нещо (от което реално нямам нужда) или че някой си там не ме харесвал...
Болестта на мама не се лекува, има Алцхаймер. Хубавото е, че тя не изпитва болка (заради унищожени центрове в мозъка) и не осъзнава какво се случва с нея, спокойна е. Лошото е, че аз разбирам какво става и не мога да помогна. Тази безпомощност ме убива. А реално може до умре от нещо друго- гранулом примерно, защото не знае как се мият зъби и не се усеща да изплюе или да жабури. Почиствам ги доколкото мога, и доколкото тя успява да ми съдейства, с голямо търпение. А да не говорим, че има и други съпътстващи заболявания.
Последно като ходих на гробищата, видях надгробна плоча с 2 бебенца на по няколко месеца, родени с 2 години разлика. Ей това не само може да депресира някого, а направо да го убие.
Радвайте се на семействата си, радвайте се на децата си. Никога не могат да ме депресират неща като излишни килограми, двойна брадичка, лошо време, ходене на токчета, или това че не мога да спра/ съм спряла цигарите, че не мога да си купя нещо (от което реално нямам нужда) или че някой си там не ме харесвал...
Последно като ходих на гробищата, видях надгробна плоча с 2 бебенца на по няколко месеца, родени с 2 години разлика. Ей това не само може да депресира някого, а направо да го убие.
Радвайте се на семействата си, радвайте се на децата си. Никога не могат да ме депресират неща като излишни килограми, двойна брадичка, лошо време, ходене на токчета, или това че не мога да спра/ съм спряла цигарите, че не мога да си купя нещо (от което реално нямам нужда) или че някой си там не ме харесвал...
Само мога да Ви прегърна силно. Много трудно е да гледаш как някой близък страда и си отива от този свят с големи болки или както е в случая при Вас - майка Ви да не Ви разпознава и да не помни абсолютно нищо, като че ли става дете.
Също като видя на некролог, на гробищата или видя по телевизията, или прочета по интернет и вестник, че млади хора са починали, става ми толкова тегаво и мъчително. Майка ми снощи ми каза една тъжна новина, че един мениджър на фирма на 30 години е починал от инфаркт. Защо толкова рано си отиват вече хората? Много тежък стана животът наистина.
През последните три седмици починаха трима познати - две жени на по 48 и 50 години и мъж на около 60. Тъжно е когато си отиват млади и сравнително млади хора. Това за токчетата беше нещо като символ, че старостта се приближава застрашително, но пък не на всеки е дадено да я изпита и можем само да се радваме ако сме от щастливците...
Това, което ме докара до депресия беше тежко заболяване и после загубата на обичан от мен човек.
Всичко останало, може да се поправи и контролира, но не и смъртта..😢
Нямам перфектния живот, но се стремя към него.
Нямам перфектните деца, но вярвам, че любовта и грижата ми ще ги направят хора.
Нямам префектната работа, но имам мечти, които вярвам че ще реализирам.
Искам и се стремя да ценя малките неща в живота - слънчевия ден, усмивката на любимия, здравето на децата ми, гласа на мама в слушалката...
Депресията е състояние, в което се чувстваш слаб и се отдаваш на страховете си. Позволяваш на емоционалното ти състояние да те сломи физически. Човешкия ум е най-висш и контрола му е в нашите ръце. Всеки може да се спаси от депресията, стига да го иска достатъчно силно!
Всичко останало, може да се поправи и контролира, но не и смъртта..😢
Нямам перфектния живот, но се стремя към него.
Нямам перфектните деца, но вярвам, че любовта и грижата ми ще ги направят хора.
Нямам префектната работа, но имам мечти, които вярвам че ще реализирам.
Искам и се стремя да ценя малките неща в живота - слънчевия ден, усмивката на любимия, здравето на децата ми, гласа на мама в слушалката...
Депресията е състояние, в което се чувстваш слаб и се отдаваш на страховете си. Позволяваш на емоционалното ти състояние да те сломи физически. Човешкия ум е най-висш и контрола му е в нашите ръце. Всеки може да се спаси от депресията, стига да го иска достатъчно силно!
Единствено здравето на детето ми може да ме вкара в депресия. От всичко друго не ме е страх. И да се случи преодолимо е.
И мен само здравето на децата ме притеснява и ако се влоши депресира. Всичко друго е ми е безразлично и общо взето не му обръщам внимание.
Така е, прави сте. Много се натъжих от вестта за смъртта на Авичи, харесван изпълнител и много много млад. И мен болестите и смъртта ме натоварват и напрягат много, не знам дали ме депресират точно, но мисля че да. Така или иначе това са трудни теми, виждам че не съм изключение.
Ежедневните трудности повече ме ядосват, отколкото депресират.
Ежедневните трудности повече ме ядосват, отколкото депресират.
