Аз съм максималист и искам или всичко или нищо. Не половинчати неща с недомлъвки и сметкаджийство.
То и аз съм (по-точно бях) на тоя принцип докато лека полека не ме отказаха и се научих да се задоволявам с това, което ми се позволи. Чувствам се ОК защото нищо не ми липсва. Иначе колкото по-малко има човек толкова по-лесно се разделя с него. Ако има много му се свиди да го дели. Това поне сочи личният ми опит с връзки - най-бедните ми гаджета бяха най-ларж. То най-вероятно затова и бяха бедни де - печеленето на пари и къткането им за черни дни не им бяха приоритет - леко цигански манталитет си е - живей днес, че не е ясно дали ше има утре.
На разбирам защо нападаш сирената - тя си върви по нейния си път без да пречи на никой (още по-малко на теб). Ако тя и семейството и са доволни и това не е за чужда сметка за какво изобщо трябва да се чувства виновна или сгрешила? Щото някой го е яд, че не може като нея и няма нейния късмет ли? Смятам, че всеки си получава каквото си заслужава. Ако Оня горе е преценил, че човек трябва да има или няма нещо се грижи това да се случи. Той знае най-добре на кой какво се полага - нашето блеене тук нищо няма да промени освен да лъснем колко сме завистливи.