Каква Пакост Направи Днес?

Върнахме се от разходка с моя син, прибираме се вкъщи и телефона ми звънна.Отидох сано до чантата( в антрето) да видя кой ме търси и след минута виждам как моят юнак изсипва или изпуща 10л. туба с вода върху паркета Беше почти пълна!
Представете си как съм се почувствала- без коментар!
Да са ни живи и здрави децата, па бели да правят!:)

Хм, не беше днес, а преди 4 години. Януари. Дърво и камък се пукат от студ. -16°С. Щерката болна. С такси я водя на педиатър. Тя й изписва лекарства и капки по рецепта. Оставям я вкъщи, мятам се пак на такси и отивам на аптеката в центъра, която забърква капките. Връщам се след 40минути. Влизам в хола и какво да видя? Коминът и 1 кв.м. поне до вратата "изрисувани" със син пастел! Баба й готви в кухнята и дори не разбрала. Даже спори, че детето през цялото време било пред очите й. Пратила го само за минутка до хола да си вземе лист да рисува. Ама явно не е било само за минутка.

Рисуването по стените дори вече не го броя за беля.

Моето дете обожава да рови в чантата на баба си, веднъж й беше отворило твърдата калъфка на очилата, а те паднали под скрина. Докато ги намерим, бабата не спря да го моли това дете да й каже къде са. Вторият път извади и скри в тайника си плик с пари, който търсихме също няколко часа.
Но може би най-голямата беля е свързана с шишенце коректор с четка. Милото си намаза клепачите и миглите, а за стъклото зад пердето да не говорим.

Ами пиенето на чужди лекарства брои ли се?
Щерката отказваше храна, но с охота пиеше лекарства и се сърдеше, ако види някой да пие, че и на нея не й даваме. Добре, ама баба й пие една шепа за различни неща (по рецепта и рецептурна книжка). Съответно с идването на детето у дома е предупредена да не оставя достъпни лекарства. И така. Събота привечер, втори май. Връщаме се от площадката, баня и докато баба й простира хавлията на балкона, а аз глася вечеря в кухнята малката взела едно столче, покатерила се на секцията и взела един лексотан, приготвен от баба й за вечерта и скрит между книгите нависоко. Подробностите ни се изясниха впоследствие. А тогава тя дойде в кухнята и каза нещо за бонбони от баба. Тъкмо беше проговорила (3г и 10 месеца беше, проговори късно) и трудно й разбирах дори аз. Става от масата след вечеря и краката й се огъват като кашкавалени и пада. Тогава често падаше. Вдигам я, тя пак пада. Опитвам се да я сложа на легло - започва да буйнства. Предстоят три почивни дни и отивам на дежурен кабинет. Съмнявам се да не е нещо неврологично, детето е прекарало енцефалопатия и има следи от нея. Пращат ни в детско. Слагат я на ситеми. Тя пищи и ги изтръгва. Циркът е пълен. Накрая евакуират от стаята другите две майки с децата им. Безпомощна съм да я успокоя. Една сестра ме моли да изляза, връзка и системата с чорапче да не пипа, стои при нея, после излиза. И тогава се чува тряяссс! Търчим на пожар. Малката станала от високото хирургично легло, изтръгнала системата, съборила стойката (от нея бил шумът) и тръгнала да си ходи ... В един през нощта... Накрая дежурната лекарка нарежда да се изключи системата, докато детето не се успокои. И така. Идва утрото. Пращат ни на скенер, вземат кръв, търсят причина. Резултатите явно са добри. Детето е спокойно, следобед заспива. И тогава надниква лекарката. Всичко са изключили, остава само въпросът:"Да Ви липсват лекарства?" Отговарям машинално с не и в същия момент като на филмова лента изплува как точно два дни по-рано малката проследява с поглед къде баба й си крие лекарствата. Тогава й казах на майка да ги махне от там, но тя отговори, че детето не ги стигало. А аз й посочих как е достатъчно да вземе едно столче, да се качи и ... Батерията на телефона е паднала и нямам връзка. Вечерта отидох на преглед, а веднага ни вкараха в болница та и пижами нямах. Оставям детето да го наглеждат и се мятам на едно такси. Първият ми въпрос от вратата - да ти липсват лекарстава? Майка ми пребледнява и смотолевя:"Снощи до два търсих един лексотан къде е паднал." А, бе жена, ти акъл имаш ли защо не ми се обади, знаеш, че с детето сме в болница по неизвестнва причина? И отговор - беше късно, не исках да ви събудя. А сега де? Само дето и лекарите не се сетиха, че е ... дрогирана.

Ужас! Това с лекарствата е много опасно. И аз все повтарям на бабите да си крият лекарствата.
Иначе по темата мога цял роман да напиша...
Веднъж влезнах в тоалетната за 2 Мин. и синковеца извадил едно плодово мляко от хладилника и го сложил в микровълновата да го топли. Фолиото се нагряло и се запалило...

Преди около година, дъщеря ми беше на 1,5г.
Малката беше в хола, разхвърляше си играчките, както обикновено, баща ѝ си играеше на лаптопа на дивана, аз бях на припек на терасата, която е до хола, вратата отворена.
По едно време чувам отварянето на стъклената секция, обръщам се и поглеждам през прозореца виждам детето да държи чаша за вино, след няма и 2 секунди, ММ  е до нея и ме вика на пожар...идвай бързо.
Отивам и в първия момент виждам някакви сини следи по бялата секцията...за секунда се замислих от какво ли са...
Ама видях...син лак за нокти.
Детето беше облечено с клинче 3/4...краката ѝ където са боси са целите в син лак, по секцията има следи от отпечатъци в синьо...на пода 2 локви...син лак...по дрехите също петна...направо да се чудиш от къде толкова течност в тази малка бутилка.
Взимам я и я водя в банята, за да не цапа повече, докато мята ръце и крака, успява и моите дрехи да омаже...беше ми ясно, че с вода нищо няма да махна, по пътя се замислям, че нямам достатъчно лакочиститеш, дали имаше 2 пръста в шишето. Неделя е, ние живеем в малък град и незнам, дали ще намерим отворен магазин да купим корселин.
Ама в този момент ми хрумна, че бяхме купували за ремонта, ама така и не го използвахме...
Та пращам ММ в стаичката между етажите да го търси.
Връща се той и започваме едно търкане, сменяме се ту единия детето, ту пода и секцията...по едно време викам на ММ, дай ми този корселин и той ми вика "от къде да го взема", викам до тебе е, ама това е разредител за боя...
Отивай да търсиш корселин (аз му се скарах).
Намери го и изчистихме и детето и стаята.
Като по време на чистенето мен ме напушва на смях и се подхилквам, като гледам какви ги е сътворила малкага беля, а ММ ме гледа лошо, че се смея.

Децата са нещо уникално.......как някой би измислил толкова много бели за 1минута?

Дъщеря ми на почти 4 години изпитва ужас от капките за нос, голяма истерия  става докато ги сложим. Веднъж ги набарала, изсипала съдържанието на покривката и прилежно натъпкала до горе шишенцето с желирани мечета
Иначе нямаме стена или врата в къщата да не са изрисувани.
А редовния номер, като дойде баба й на гости  и излезе да пуши на терасата, да я заключи навън. Съвсем умишлено го прави, понеже мрази цигарите и не иска баба й да пуши.

Моите деца като цяло не могат да се "похвалят" с много бели за мое щастие. Иначе преди седмица взимам големия от градина, слагам сестра му в седалката и я закопчавам, а той ме чака от другата страна на колата да му отворя и да го закопчея и него. След като закопчах малката отивам от другата страна и го гледам, че нещо маже с пръст по вратата. И гледам някакви драсканици по боята. Помислих си, че някой друг ми е надраскал колата, но го попитах-"Какво е това, ти ли го направи?"
"Ами да, аз го направих"
" С какво го направи"
"Ми с камък"
.... Лошичко ми стана. Сега си имам кръгчета по вратата.

Вчера се прибирам от пазар с три торби.....влизам аз и виждам как Ралица и Огнян (мъжа ми) си играят на дивана. Започнах да вадя продукти и Рали дойде при мен.......поиска да ми помогне и аз й казах да занесе замразената риба в хладилникът зад мен (ние имаме хол и кухня в една стая отделени с бар плод)
Окей аз мисля, че тя е сложила рибата в хладилника и днес го отварям и какво да видя? Риба няма, само опаковката й.......започнах да я търся, но без успех. Попитах Ралица, а тя ме хвана за ръка и ме заведе в къщичката й за кули.....показа ми през малкото прозорче и аз видях рибата вътре.....Останах в Шок и Ужас.
Но какво да правя........минало, заминало...

Баба ми се чуди защо не са и станали великденските курабийки(прави ги много вкусни, този път бяха малко по- различни). Моята 4 годишна щуравела си признала на края, че си изляла шишето със сок в сместа..... е пак ги ядохме, но бяха с аромат.

Здравейте!
Днешната пакост се изразява в това,че от саксията ми с подправки,таман покарали, не остана нищо.Всичко бе откъснато и разпиляно по пода.(Това се случва буквално за 3-4мин. докато  имам честта и лукса да съм в тоалетната). Главният виновник е на 3г.

Страхотна тема! Моят главурчо (щото е дебела глава) е на 2г и 7м, обаче за крехката си възраст е шампион в тази дисциплина. Всеки ден измисля по нещо ново, а мрънкането му е в 90% от будното му състояние.
Един ден беше изсипал 2 шишета от по 1.5 вода на спалнята . Редовно ми изсипваше пълнта чаша с кафе отново на спалнята. Издебва ме и се вмъква в банята, където излива по плочките я душ гела, я шампоана. Счупи очилата на баба си, както и 3 кофи, които изхвърли през терасата. В един мгазин счупи 1 парфюм и ме накараха да го платя, един ден се добрал до несесера ми с гримове и обрисувал хууубаво с очна линия кожения диван. Стените са ни целите надраскани с моливи....

Не знам дали е точно беля, но тази вечер излизаме към площадката зад блока. Децата минават да поздравят един съсед от другия вход и той се зае да регулира спирачката на колелото на щерката. До тук добре, но взе да им доскучава и ги пратих на площадката. След малко синковецът се връща да ми покажел един приятел. След него шестгодишния приятел на автомобилче, от тези дето се бутат, след тях тичат две по-малки момченца, а след тях долетяха три разтревожени майки. Знам, че на тяхим се е свила душичката и им се есъкратил животът с някоя и друга година докато догонят бегълците, но мен ме напуши на смях. Добре, че се овладях, че да не ям бой.
Аз диригент мисля да го правя, ама май си отглеждам ... генерал.