Не знам дали е точно беля, но тази вечер излизаме към площадката зад блока. Децата минават да поздравят един съсед от другия вход и той се зае да регулира спирачката на колелото на щерката. До тук добре, но взе да им доскучава и ги пратих на площадката. След малко синковецът се връща да ми покажел един приятел. След него шестгодишния приятел на автомобилче, от тези дето се бутат, след тях тичат две по-малки момченца, а след тях долетяха три разтревожени майки. Знам, че на тяхим се е свила душичката и им се есъкратил животът с някоя и друга година докато догонят бегълците, но мен ме напуши на смях. Добре, че се овладях, че да не ям бой.
Аз диригент мисля да го правя, ама май си отглеждам ... генерал.