Моят също трудно спря. На един от прегледите, не помня на кой точно, реших на лекуващата ме химиотерапевтка дори да се хваля такава една с усмивка и самодоволство, че освен липсата на оплаквания и цикълът си ми върви като по план и очаквах физиономия на задоволство от нейна страна, тя обаче отреагира едва ли не агресивно "Трябваше да нямаш, твоя е прогестерон и естроген зависим, трябва да го спрем тоя цикъл" и заплаши, че ако не по време на химията после щяла с друго да спре и се закани за поне 5 години да спре. Ох... то не е смешно хич, но какво да правиш... от време на време натам ни избива, сами себе си с насмешка да приемаме.
Та във връзка с горното - Ае честита ти критическа, DZ. Да знаеш, че май това е целта при тумори по общата полова женска система - гърди, яйчници, матка. На всички ни явно гледат функциите на тези женски органи маалко от малко да заглушат, при някои дори тотално да блокират. Значи върши си работата химията, дръж се, явно не е нещо лошо, напротив дори очаквано.