Колко пъти месечно ви идва да утрепете Милия?

  • 59 923
  • 440
  •   1
Отговори
# 435
  • Мнения: 9 050
Дамата, не е упрек, но при толкова силен страх от летене, какъвто описваш, аз изобщо не бих летяла. А ако съпругът ми имаше такъв, не бих го карала да лети.

# 436
  • Мнения: 4 808
Дамата, не е упрек, но при толкова силен страх от летене, какъвто описваш, аз изобщо не бих летяла. А ако съпругът ми имаше такъв, не бих го карала да лети.

Нищо му няма, ще го преживее. Даже не се издава по време на полет, после споделя, че го е било страх. Ами аз не го карам да идва с мен, ама се цупи като му кажа, че ще ида сама или с приятелка.

# 437
  • Мнения: 2 127
Няма ли друг вариант за транспорт - автобус, кораб...? Имах позната, омъжена в Щатите, всеки път си идваше с кораб, защото изпитваше панически ужас от самолети.
И, ако трябва да съм напълно честна, ако мен ме е страх от самолети, а ММ ми заяви, че "нищо ми няма, ще го преживея, нали гък не обелвам по време на пътя", не той ще бъде сърдития, че не искам да се кача в прословутата летяща тенекия.

# 438
  • Мнения: 4 808
Става въпрос за кратки полети от час до два и половина, не го карам да лети накрай света. С кораб би му харесало, бил е моряк, мечтае си за круиз, но с кораб ще бъде девет дена път с камили. Нямаме толкова отпуска, а днес има промоция в цената на билетите. Не е само до самолетите, все в последния момент решава. По-миналата седмица пътувахме за уикенда, пак така го чаках да реши къде, да избере хотел, че аз като избирам, все не харесва, накрая в четвъртък тръгнах да звъня за петък, в 7-8 хотела - всичко заето. Намерих, ама не е там работата.

# 439
  • Мнения: 1 999
Просто сте различни. И ти рябва да го приемеш такъв. Аз също оставям нещата за последния момент. Особено ако ще пътувам. Вярно - със самолет не съм летяла. И цената на билетите си е основотелен довод. Може би един разговор и разпределяне на отговорностите ще те спре да му се дразниш. Например - аз организирам пътуването, а ти приемаш датата и не ми се сърдиш.

# 440
  • Мнения: 383
Дразни ме почти всеки ден. Той е страхотен и го обичам-мил е,грижовен-мъж мечта.
Само че много разпилян мъж-мечта. Сгънатото пране никога не достига до шкафа му,а е на купчоина на дивана- при все че през 3 дни пълни пералня ми писна да му подреждам дрехите (и после да ми пише и звъни кое къде е).
Дразни ме,че ако му се яде нандвич няма да си направи,а ще отиде да си купи от бензиностанцията. С  месеци го отучвам да си направи кафе вкъщи,а не да си купува от бенсиностанцията до нас (за сватбата получихме машина с капсули,купих му любимият му вкус-а той пак пие гадното че и скъпо кафе от  бензиностанцията или Dunkin Donuts).
За някои неща грам не си прави сметка- ами не съм му майка да ходя да го хокам,ама ме дразни.
 Миналата седмица ми сервира,че никога в живота си не е гладил и затова аз трябва да му изгладя ризата- явно съм имала доста зъл поглед,защото само му показах как се глади и го зарязах сам да си я глади-не че ме мързи ама не може да излиза с номера,че не знае как се глади... или като реши да ми помогне и разтовари сушилника за съдове,никога не са там,където би трябвало да са.
Аз пък го дразня сигурно с двойно повече неща-особенно преди МЦ Grinning

Общи условия

Активация на акаунт