Пазаруваме заедно, че иначе става страшно. У нас има промишлени количества авокадо и купува още и още. Мания някаква. Да имам какво да изхвърлям.
- Публикувана: 11 апр. 2018, 22:35 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2018, 02:31 ч.
Колко пъти месечно ви идва да утрепете Милия?
Аз не съм. Той е въоръженият в къщи. Но и моят не мрънка. От самото начало той така ме научи. По-лесно му е явно. А и му нямам доверие пари да стоят у него, защото харчи невероятни суми за глупости.
Но не държа парите.Нито той моите.
Имам чувството, че все по- малко ми пука.
Не, че е спрял да ме дразни, ама гледам да не обръщам внимание. Мръсни чорапи- заминават някъде (и аз не помня, дали съм ги скрила, хвърлила или сложила при чистите). Мръсни чинии - остават върху плота, а аз само "меля" и му скъсвам нервите, докато не ги метне в миялната. Аз пускам пералня, обаче е негово задължение да просне прането. Като не го направи, после дрехите са смачкани и трябва да глади, щото аз такова нещо не правя (освен по изключение някоя моя дрешка).
Предпочитам да пазаруваме заедно (мразя да нося торби), в противен случай - не купувам нищо сладко (не харесвам, а той не може да живее без него:).
Обаче седенето във WC- то по един час ме подлудява
И това, че всяко нещо трябва да му кажа да го свърши. Никаква инициативност, значи. И напоследък все ми звъни, за да се оплаче от сина МИ, как го дразнел, щото, видите ли, не поемал инициатива и гледал да претупа задълженията си и не могло така... А нашичкия е бащичко същ 
Не, че е спрял да ме дразни, ама гледам да не обръщам внимание. Мръсни чорапи- заминават някъде (и аз не помня, дали съм ги скрила, хвърлила или сложила при чистите). Мръсни чинии - остават върху плота, а аз само "меля" и му скъсвам нервите, докато не ги метне в миялната. Аз пускам пералня, обаче е негово задължение да просне прането. Като не го направи, после дрехите са смачкани и трябва да глади, щото аз такова нещо не правя (освен по изключение някоя моя дрешка).
Предпочитам да пазаруваме заедно (мразя да нося торби), в противен случай - не купувам нищо сладко (не харесвам, а той не може да живее без него:).
Обаче седенето във WC- то по един час ме подлудява
И това, че всяко нещо трябва да му кажа да го свърши. Никаква инициативност, значи. И напоследък все ми звъни, за да се оплаче от сина МИ, как го дразнел, щото, видите ли, не поемал инициатива и гледал да претупа задълженията си и не могло така... А нашичкия е бащичко същ 
Относно инициативността - моят трети ден ходи на работа без пари, защото му взех картата за малко, а той би си спомнил, че я няма само ако се сети, че в къщи няма бира, но бира има много. Даже заредил бензин без да плати и после се връща на 20 км, като разбира се аз бях виновна.
Относно инициативността - моят трети ден ходи на работа без пари, защото му взех картата за малко, а той би си спомнил, че я няма само ако се сети, че в къщи няма бира, но бира има много. Даже заредил бензин без да плати и после се връща на 20 км, като разбира се аз бях виновна.
чарминг:)
Аз пък се дразня на ММ, че никига не ходи на лекар. Кашляше последните дни, но издържа без лекар. Мен все ме гони параноята и гоня него на лекар, той казва "добре", но не отива и аз само страх бера....
Ама да взима, стига да забременея, ще го гоня с тигана, да не ме заразява, макар, че май аз го заразих последният път сега.....
Ама да взима, стига да забременея, ще го гоня с тигана, да не ме заразява, макар, че май аз го заразих последният път сега.....
Относно къде са ми гащите/чорапите го отучих мноооого мигновено. Толкова ми беше писнал тоз въпрос, че един ден просто му се изтъпаних в средата на стаята и кротко попитах "Къде са ми гащите?" Очите палачинки, състоянието му беше прединфарктно. Явно следствие на осъзнаването колко е безумен този въпрос. Вече 15 години изобщо не се е сетил да завтори въпросването. 
трябва да съм късметлийка...
Защото те са инфантилни и се държат като деца. 
Поне в моя случай.
За инициативността и при нас е така. Децата понякога се сещат да свършат нещо сами. ММ никога. Може да прескача една играчка на пода цял ден и няма да се наведе да я вдигне, ако не му кажа. Миялната пълна до пръсване - няма да се сети да я пусне. "Не си ми казала" Интересно на мен кой ми казва? Ама като му кажа два пъти - "Не ми повтаряй, не съм малоумен". А като не го подсетя - "Забравих, ти не ме подсети".
Няма угодия!
Поне в моя случай. За инициативността и при нас е така. Децата понякога се сещат да свършат нещо сами. ММ никога. Може да прескача една играчка на пода цял ден и няма да се наведе да я вдигне, ако не му кажа. Миялната пълна до пръсване - няма да се сети да я пусне. "Не си ми казала" Интересно на мен кой ми казва? Ама като му кажа два пъти - "Не ми повтаряй, не съм малоумен". А като не го подсетя - "Забравих, ти не ме подсети".
Няма угодия!
Моят вече от доста време е тооолкова добричък... не знам докога, ама започнах да забравям какво е да искам да го трепя. Пу, да не му е уроки!
Относно докторите, при нас е обратно: той е абониран за кабинета на джипито, малко нещо да го заболи и бяга на лекар, даже с децата му казваме понякога, че е хипохондрик, все пие някакви хапчета за нещо. Аз съм обратно - мразя да ходя на лекар и той често ми се кара, че съм много немарлива за здравето си.
Относно докторите, при нас е обратно: той е абониран за кабинета на джипито, малко нещо да го заболи и бяга на лекар, даже с децата му казваме понякога, че е хипохондрик, все пие някакви хапчета за нещо. Аз съм обратно - мразя да ходя на лекар и той често ми се кара, че съм много немарлива за здравето си.
Много бързо започват да се досещат, когато свършат чистите чинии
И моя е параноичен по отношение на мойто здраве.Яко ме юрка по доктори,следи да пия лекарства.
Аз съм точно обратното на него,ще умра от температура но няма да пия хапче.Карам на течности и малиново сладко.Често се случва той да си събере багажа и да си тръгне от командировка,защото на мен ми е лошо.
Аз съм точно обратното на него,ще умра от температура но няма да пия хапче.Карам на течности и малиново сладко.Често се случва той да си събере багажа и да си тръгне от командировка,защото на мен ми е лошо.