Самоиронизираме се с моя син и после се заливаме от смях. Имаме н-брой изцепки, когато сме били навън заедно и когато се сетим за тях пак прихваме да се кикотим. Гледаме смешни клипчета в ютуб и буквално падаме под масата от смях. Съпругът ми има поддържаща роля, защото нещо не търпи самоирония и ирония.
- Публикувана: 6 апр. 2018, 04:45 ч.
- Последно мнение: 1 май 2018, 01:06 ч.
Смеете ли се с децата си?
Дъщерята вече е кисел тийн. Оня ден много се смях, защото 100 пъти казвам да си прибира дрехите, аз бях прибрала най-любимите й, тя си ги търси цяла седмица, аз бях забравила къде са и накрая изпаднаха от гардероба. В смисъл - даже не съм искала да я накажа, то само си е станало.
Иначе с малкия и кучето пада смях почти всеки ден.
Иначе с малкия и кучето пада смях почти всеки ден.
Повечето време съм сериозна и изискваща, но всеки ден успяваме да се посмеем малко. Няма как всеки ден да е купон по цял ден или поне не при мен, но вечер преди лягане се гъделичкаме и смеем за малко.
Относно забавления, играя с децата и се смеем, старая се да не съм майката на пейката.
Относно забавления, играя с децата и се смеем, старая се да не съм майката на пейката.
Как е при вас? Успявате ли да се забавлявате с децата си и как го правите? Не говоря за водене по разни забавни места, а за общуването, когато сте на четири очи.
Още повече, че децата ми имат сравнително голяма разлика от 7г и 7 мес и имат съвършено различни нужди и проблеми ...
Децата обаче не искат много все пак... ако усещат, че ги уважаваш, че ги цениш, че ги обичаш... ако вложиш много от себе си, много усилия, много търпение, много лишения.... нещата в крайна сметка се получават. Основното е уважение, доверие, любов и много търпение /за съжаление това само на думи е ясно и лесно/... за мен и моите деца поне това за момента работи.
п.п. Много хубава тема между другото
Дори когато дудна, пак пускам майтапи. А когато почнем да коментираме филм или тъпа песен с децата, случвало се е странични хора да тичат към тоалетната от смях. Хубавото е, че си пасваме като тип хумор, ММ е по-сериозен и сдържан, той е по разигравките.
Ще ми се да съм такава, но не успявам. Когато дудна съм сериозна, че и вървя на ядосване (нетърпелива съм, признавам без бой).
Иначе: старая се да запомня и разкажа интересно смешни и забавни случки от деня ми. А такива все ще се намерят. Та малкия (10 г.) му е интересно от отдавна това и се старае и той да прави същото. Виж, че понякога му са много объркани разказите е друг въпрос.
Да! Понякога бърборя абсолютни глупости докато разсмея.
Преди сме излизали в дъжд, само за да се намокрим/прогизнем в смях, редовно ходехме в най-дебелия слой есенни листа и т.н...
Колкото по-уморено е детето, толкова по-важно е да се смее от сърце и с глас ако може. Като поотрасне и да се усмихне широко е успех! А да се караш с майтапи е полезно. Децата го оценяват, особено ако е самоирония "майтапа".
И аз като лейди Рамкин, ама не се чувствам виновна. Не са дълго деца.
Преди сме излизали в дъжд, само за да се намокрим/прогизнем в смях, редовно ходехме в най-дебелия слой есенни листа и т.н...
Колкото по-уморено е детето, толкова по-важно е да се смее от сърце и с глас ако може. Като поотрасне и да се усмихне широко е успех! А да се караш с майтапи е полезно. Децата го оценяват, особено ако е самоирония "майтапа".
И аз като лейди Рамкин, ама не се чувствам виновна. Не са дълго деца.
Ей, големи смехурковци всички тук. Аз си признавам, че не мога да се забавлявам с малки деца. Не ме бива да лазя по пода, да се правя на кумчо вълчо или да се смея непринудено на детски шеги, ако не ми е смешно наистина. С порастването на децата, вече имаме повече теми на разговор, съответно повод за шеги. Аз също понякога се чувствах виновна, че не мога да се лигавя с тях и да им влизам в детските игри. Дано ми простят, не мисля, че ги обичам по-малко и те го знаят. Обожавам хора с дълбоко чувство за хумор, децата още нямат такова и просто не ми е интересно, колкото и ужасно да звучи 