Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
Последно мнение: 8 авг. 2022, 22:54 ч.

Ужасни, смешни срещи

272 075
1 299
1

# 915 12 авг. 2019, 11:07 ч.

France
Мнения: 12 509

Това ми напомня, как като млади с ММ (на 17), аз се влюбих в него от пръв поглед, а той си ме имаше за приятелче. Трябваха му 10г да погледне на мен по друг начин Grinning

. Така, че С. нищо не се знае. Hug

# 916 12 авг. 2019, 13:36 ч.

София
Мнения: 23 080

И аз си имах едно най-добро приятелче, с което в крайна сметка се поомешахме леко, но реших, че не го искам за гадже. Въпреки това и до днес сме си приятели.
И аз не разбрах каква е тая драма със запознанството с родата на момчето, въпреки многото обяснения. Като бях млада се познавах с родителите на всичките ми приятели, че даже заедно купонясвахме.

# 917 12 авг. 2019, 14:06 ч.

Мнения: 7 554

Аз се сещам за една по-прясна, от миналата есен.Излизам на среща с приятел на гадже на моя приятлка ,аз съм се запознавала с него веднъг в бар и нямам никакъв кой знае какъв спомен.Упорито настоявеше да обядваме в един ресторант, в течение на разговора разбрах,чче има карта за отстъпка и за това бил предложил там. Дисплея на телефона ми беше доста пукнат и той предложи майка му да ми ушие калъфче ,като неговото, напълно безплатно.

# 918 12 авг. 2019, 17:26 ч.

Варна
Мнения: 1 465

Цитат на: Candy_girl в пн, 12 авг 2019, 14:06

Напомни ми за един познат, който сваляше моя приятелка, тя така й не му върза де. Та на въпросният майка му, му беше зашила кожено калъфче за Nokia 3310 на блузата. 😂

# 919 19 авг. 2019, 16:16 ч.

Русе
Мнения: 2 605

Много се смях като четох темата....върнахте ме години назад..
Та значи, аз току- що завършила средно образование, умница, чела безброй книги, но без гадже и двествена. Викам тая работа трябва да се оправи, поне едното де...та викам двествеността по- лесно ми изглежда Simple Smile

Да подчертая , че действието се развива преди повече от 20 години..
Отивам си аз на село за лятото, както си му е реда, денем уж помагам, вечер на селската дискотека. Запознавам се с един младеж, не е идеално зле, разговора върви, момчето даже симпатично излезе. Минават 3-4 срещи и се решаваме да минем на въпроса. Той нагласил стая в къщата на дядо си /глух беше човека/ , свещи и рози. Много мило ми стана, всичката ми неувереност изчезна. Да де, ама в момента на истината работата не иска да стане. Аз хал хабер си нямам, на него чакам..минават 10-на минути, и нразгеле "уцелваме се". Той си отдъхна, аз също...И като започна да ми обяснява как имал само една приятелка, но била мед. сестра и тя му обяснила,че на жените "точката " не била съвсем на едно и също място, та затова не ставала работата. Аз идеално неграмотна в областта само кимам и се съгласявам След това имахме 2 годишна романтична връзка, беше сериозно момчето. А веднъж ми призна, че не очаквал от "момиче от града" да е девица на 18г. и това много му допаднало....Ехх, къде ме върнахте във времето Simple Smile

# 920 21 май 2020, 00:02 ч.

Мнения: 731

Периодично препрочитам тази тема😂 Разкажете нещо ново😂😂

# 921 21 май 2020, 12:54 ч.

София
Мнения: 5 617

Ей, как съм я пропуснала тая тема.
На първо четене се сещам как имах една ученическа любов, с която си пишехме смси. Никога няма да забравя един от тях - "падам си по теб като падаща саксия от петия етаж".

Като студентка първи курс имах трепети с един младеж и се бяхме разбрали да пием по нещо, първа среща. Та виждаме се, говорим си, всичко уж е чудесно. Хапнахме, пихме по напитка и идва време да искаме сметката. Уви, господинът забравил да си изтегли кеш пари, а по онова време почти нямаше заведения с пос терминал. Настоя да изтича до банкомата (около 500м) и да се върне. Е, чаках го 40мин, платих и повече никога не чух вест от него.

И да изтипосам ММ. Познавахме се от десет години преди да се получи нещо между нас. В крайна сметка се разбрахме да излезем на първа среща, като той трябваше да дойде до моя блок. От съседни градове сме и той не знаеше местоположението и стриктно го бях инструктирала с навигацията. Та намерихме се, идва той разтреперен целия, носи една почти увехнала роза (беше началото на август, 30 градуса към 20ч вечерта). Отиваме на кафе, говорим си, трепети, чудеса. И става време да си ходим, обаче.. той не помни при кой блок е паркирал колата. Обикаляхме 40мин, за да я намерим Joy

# 922 21 май 2020, 13:16 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 010

Ха,интересна тема.Сетих се как се запознах с първият ми приятел.Естесвено по интернет Simple Smile

Аз бях 11 клас и с моята съквартирантка една вечер отидохме в един клуб да чатим-преди 20 години беше доста модерно и интересно.Е да де,ама нещо не можем да влезем в мирката и помолихме момчето до нас да ни помогне.После се почна един доста интересен чат,който приключи с уговорка за кафе след 10 минути.Отиваме ние двете и след малко цъфва същия младеж.Моята приятелка ми вика"А,ама той седеше до нас и ни помогна",а аз дори не го бях забелязала.Човека обаче много ме беше харесал,играхме го гаджета 2-3 месеца,но аз го оставих,защото и двамата все бяхме много заети-аз се готвех за кандидатстване в университета,а той беше студент по медицина в 4 курс...
И с ММ се запознах по интернет,около 4 години по-късно.Даже закъснях за първата ни среща 10 минути.Казвал ми е,че ако бях закъсняла още 5 нямало да ме чака,нито да ми пише повече.От тогава винаги гледам да съм точна.

# 923 21 май 2020, 13:38 ч.

Мнения: 362

Много интересна тема. 😁
С едно старо гажде се бяхме запознали доста необичайно. Една вечер бях на кафе с приятели и по едно време ми звъни непознат номер, вдигам някакво момче започва да ми се обяснява "Здравей, аз съм приятел на еди кой си, той ми даде твоя номер нещо да говоря с теб" не знам си какво... Уговаряме се ние след толкова време еди къде си да се чакаме. Аз забрах едната приятелка от кафето с мен. Отиваме на срещата, момчето идва и той с негов приятел. Та като започна да ми говори нещо си, аз хич не вдявам за какво става въпрос. И той по едно време ми вика "Ама нали ти си Гергана" и аз "Ами не, не съм" 😂 Оказа се, че нещо са объркали номерата. Продължихме ние да си излизаме и той доста често ей така ми викаше Гери 😁

# 924 21 май 2020, 13:47 ч.

Мнения: 3 439

Цитат на: Елислава в чт, 21 май 2020, 13:16

Даже закъснях за първата ни среща 10 минути.Казвал ми е,че ако бях закъсняла още 5 нямало да ме чака,нито да ми пише повече.От тогава винаги гледам да съм точна.

Първото ми гадже като го питах дали много съм закъсняла, ми отговаряше, че няма часовник. Просто си спомних като прочетох. И аз съм точна, може би оттогава 🙂

# 925 21 май 2020, 14:14 ч.

София/Севлиево
Мнения: 11 010

То и ММ никога не е носил часовник,но пък срещата ни беше на Часовника в Плевен до големия фонтан и и двамата видяхме колко съм закъсняла...Няколко години по-късно на Коледа на същото място ми предложи брак...

# 926 21 май 2020, 22:17 ч.

Мнения: 609

Когато бях още в гимназията на среща ме покани момче, което бях виждала с познати няколко пъти. Беше сигурно 6-7 години по-голям от мен. Съгласих се да излезем, но 3 дни преди срещата той започна да ми звъни по 5-6 пъти на ден да ми каже на срещата да взема кучето си и да не го забравя! (Чудя се защо ли още тогава не се усетих, че нещо не е наред Grinning

)
Та дойде денят на срещата, обади ми се няколко пъти за кучето отново.. седнахме в едно кафе и той като взе думата.. Започна да ми разказва истории откакто се помни - за детската градина, за училище, после за гимназията, за университета, за майка му, баща му, леля му, Пешо най-добрият му приятел от 4ти клас... Аз едва издържам, ама ми е неудобно да си тръгна. Най-добрата ми приятелка ми звънна по едно време и аз му казах, че трябва да тръгвам, защото тя има спешна нужда от мен, при което той отговори "Ама разбира се, аз ще те изпратя до тях" и въпреки многократните ми откази не ми се размина. Та чух още 100 истории от детсвото му, ама най-странното беше, че не обърна внимание и на кучето ми, а толкова държеше да го види Joy

След това го блокирах навсякъде и като го видих на улицата се правех, че не го познавам. До ден днешен го срещам от време на време и ми става хем супер смешно, хем неудобно.

# 927 21 май 2020, 22:27 ч.

Мнения: 11 566

Каква порода беше кучето?

# 928 21 май 2020, 22:39 ч.

Мнения: 609

Цитат на: h.d. в чт, 21 май 2020, 22:27

Каква порода беше кучето?

Чихуахуа, но е доста дребна, колкото катеричка е и хората го смятат за атрактивно.

# 929 22 май 2020, 00:05 ч.

Португалия
Мнения: 3 929

как съм я пропуснала тая тема!
да се разпиша и аз- отивам на уредена по интернет среща- icq Rolling Eyes

-Божке,колко сме одъртели !!!

срещаме се на Козирката/Варна/, и ще се разхождаме,опознавайки се ...
момчето интелигентно,приятно на вид,атлетично...
аз никога не съм била запалена по спорта,ама тогава хващах око Laughing

тоя пич,обаче,ме замъкна чак до трета буна,качихме стълбата на смъртта,минахме през полигона, и накрая със зор се отказа да продължим „да се разхождаме“,чак ми се стори,че се цупи,като настоях да вземем автобус Sweat Smile

познайте,дали имаше втора среща!

Препоръчани теми

Какво гледате по телевизията

Косопад - 18

Какъв крем за лице използвате? – 18

В момента чета...70

Причина:

Причина: