На последната история кое и е смешното?
- Публикувана: 5 апр. 2018, 21:47 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2022, 22:54 ч.
Ужасни, смешни срещи
На последната история кое и е смешното?
По-скоро като ужасна е споделена.
Аз не успях да дочета случката, признавам си.
Но се сещам за една от младите години:
Гаджето е готвач в "Златни пясъци", аз съм на гости и вечер кибича на един барстол там, докато той работи. Веднъж се намества на съседния стол един чутовно пиян ирландец и почва да ми ломоти нещо. От цялата работа схванах само "хау мъни... Олл найт"
Не помня вече какво му казах, той дрънна на екс поредното питие, пльосна се от стола на земята и сервитьорите го изнесоха дискретно, доколкото беше възможно.
Но се сещам за една от младите години:
Гаджето е готвач в "Златни пясъци", аз съм на гости и вечер кибича на един барстол там, докато той работи. Веднъж се намества на съседния стол един чутовно пиян ирландец и почва да ми ломоти нещо. От цялата работа схванах само "хау мъни... Олл найт"
Не помня вече какво му казах, той дрънна на екс поредното питие, пльосна се от стола на земята и сервитьорите го изнесоха дискретно, доколкото беше възможно.
Виждаме се от два месеца. Идва той на среща с половин час закъснение (аз кой знае защо го чакам): току що върнал се от лагер за две седмици (бяхме на по 16!) и казва: "Аз на лагера срещнах друга и искам да съм с нея". "Добре.", казвам му и си тръгвам. Аз не знам какво очакваше този човек но след тази случка се побърка да ми звъни, дори спа пред входната врата, за да се съглася да излизам с него. Отказах, разбира се.
Сетих се и за първата среща на моите баба и дядо. В дола до къщата на баба ми имало пясъчник и тя си играела, правела си къщички от пясък, била нялъде на 15 тогава. Изведнъж отнякъде изскочил дядо ми, бил с една година по-малък, но много наперен, ударил и шамар и казал: "Хората на мегдана на хорото, тя с къщички си играе..." И си тръгнал, обаче в неделя тя се пременила и отишла на хорото.
Ей на това му се вика "ужасна, смешна среща"...
На фестивала в Жеравна, на голямата сцена...
Млада девойка скок подскок, подскача под звуците на оркестъра а момъка около нея я зяпа и я наобикаля. Изведнъж ей така от нищото, такъв шамар й завъртя по врата, чак аз се стреснах. Тя като се разсърди, като взе да бяга но накрая се залюбиха.
Та явно шамара е бил част от ухажването на миналия век.
Ами по актуално, се сещам как един личен момък от селото на една състудентка/бяхме отишли на гости на баба и/ ме зарибяваше. Беше тракторист и с такова, чак суеверно обожание, ми обясняваше как ще ме заведе на селския пазар, панаир, атракция две в едно. Е, не ме заведе, защото аз си тръгнах, но беше много сладък в опита си да ме свали с най голямото развлечение в селото.
С часове чета и се смея, оправихте ми деня!
Миналата седмица отивам да се срещна с приятеля ми в неговия град и понеже той живее малко далечко от автогарата и аз му обяснявам като на малко дете "така и така, аз ще пристигна в 11:30, така че ако ще ходиш пеша тръгни в 10:30, за да си там навреме". И съм се успокоила, че ме е послушал. Пристигам аз на автогарата и му звъня "Къде си?" и той "на спирката съм" и аз се зарадвах и му казвам "супер, до 2 минути съм при теб" и той "не бе, на спирката в Тракия съм, чакам автобуса" а автобусите от там до автогарата пътуват поне 30 минути. Треснах му телефона и откачих. Накрая обикалях 30 минути по града, малко me-time и когато той пристигна, вече ми беше минало.
Сетих се за една история,която са ми разказвали. Момичето участвало в благотворителна акция за чистене и отишли да чистят някакъв парк. Там обаче имало роми, които също чистели, и един си я харесал и започнал да я сваля по следния начин: пуснал един кючек от телефона на макс, легнал върху една детска пързалка и почнал да се клати в ритъма и да я гледа мазно. Тя естествено веднага си намерила оправдание да си тръгне.
Миналата седмица отивам да се срещна с приятеля ми в неговия град и понеже той живее малко далечко от автогарата и аз му обяснявам като на малко дете "така и така, аз ще пристигна в 11:30, така че ако ще ходиш пеша тръгни в 10:30, за да си там навреме". И съм се успокоила, че ме е послушал. Пристигам аз на автогарата и му звъня "Къде си?" и той "на спирката съм" и аз се зарадвах и му казвам "супер, до 2 минути съм при теб" и той "не бе, на спирката в Тракия съм, чакам автобуса" а автобусите от там до автогарата пътуват поне 30 минути. Треснах му телефона и откачих. Накрая обикалях 30 минути по града, малко me-time и когато той пристигна, вече ми беше минало.
Сетих се за една история,която са ми разказвали. Момичето участвало в благотворителна акция за чистене и отишли да чистят някакъв парк. Там обаче имало роми, които също чистели, и един си я харесал и започнал да я сваля по следния начин: пуснал един кючек от телефона на макс, легнал върху една детска пързалка и почнал да се клати в ритъма и да я гледа мазно. Тя естествено веднага си намерила оправдание да си тръгне.
Първа среща след като официално сме се гаджосали с един шемет - заяви ми в прав текст, че вече след като "ме е взел" трябвало да продължавам да се поддържам и да не съм "Мата Космата" (цитирам дословно). Същия ден си събу обувките в Билла и остана по чорапи, тъй като така се правело в магазините. Пълен психар 😅
Приятелка ми разправя случка с един мъж.
Излизали известно време и най-накрая отишли у тях. Правили, каквото правили и приятеката ми отива до банята.
Връща се и гледа, оня надянал на главата си, домашно плетена вълнена шапка. Човека спял с нея, да му топли на главата, щото нямал коса.
Мацката я определи като страстоубиец и прекрати отношенията си с него.
И аз съм спала с шапка 
Като имах синузит друго не ме спасяваше.
Като имах синузит друго не ме спасяваше.Е, да, ама едва ли е било в първата любовна нощ с гаджето
Всеки си има по някой странен за другите навик, но е толкова по-хубаво и лесно когато са осъзнати... поне да се предупреждават хората, нали То което си е странно, пак си е такова, ама поне да не е изненада или направо шок.
В тази връзка, аз така бях изкарала акъла на един младеж преди доста години. Имам навика като си взема душ, накрая да пусна за малко студена вода. Стига се по някое време до ситуация, в която след цялата гимнастика се озоваваме заедно под душа. Ами бях го предупредила човека, но той махна с ръка и само дето не се удари в гърдите, обяснявайки как такъв мъж като него такива неща не го бъркат хич... съответно решавам че няма какво повече да говоря по въпроса, уведомен е вече. Кой знае, може пък и той да харесва така. Да, ама не знаете какъв плонж направи до другия край на банята(която хич не беше малка), сигурно и Левски не е направил такъв лъвски скок Да не говорим за надничането като суек иззад завесата на душа щот нали много било интересно, ама той от там щял да погледа
Много години минаха от тогава и още умирам от смях като се сетя, не съм подозирала че 100 и кусур кила мъж може да се придвижи толкова бързо Посмяхме се и двамата тогава де, сигурна съм че и моята физиономия е била много забавна.
То което си е странно, пак си е такова, ама поне да не е изненада или направо шок.В тази връзка, аз така бях изкарала акъла на един младеж преди доста години. Имам навика като си взема душ, накрая да пусна за малко студена вода. Стига се по някое време до ситуация, в която след цялата гимнастика се озоваваме заедно под душа. Ами бях го предупредила човека, но той махна с ръка и само дето не се удари в гърдите, обяснявайки как такъв мъж като него такива неща не го бъркат хич... съответно решавам че няма какво повече да говоря по въпроса, уведомен е вече. Кой знае, може пък и той да харесва така. Да, ама не знаете какъв плонж направи до другия край на банята(която хич не беше малка), сигурно и Левски не е направил такъв лъвски скок
Да не говорим за надничането като суек иззад завесата на душа щот нали много било интересно, ама той от там щял да погледа Много години минаха от тогава и още умирам от смях като се сетя, не съм подозирала че 100 и кусур кила мъж може да се придвижи толкова бързо
Посмяхме се и двамата тогава де, сигурна съм че и моята физиономия е била много забавна. 
Оф сетих за един индивид от тиндейджърските ми години. Харесвахме се уж, писахме си там два три дена и решаваме една вечер цялата компания да ходим на нощен плаж. Влизаме във водата с този ми ти умник. Плуваме си, говорим си, отделени от другите.Следва първата ни целувка на фона на случайно започнала заря.Романтика от всякъде. И след така бленувата целувка ме застреля с въпроса - " И ко ? Ся ходим ли ? "
Еми даже и не се виждахме повече Тогава в този момент дори задачите по така омразната ми математика ми се струваха по-лесни от отговора на този въпрос..
Еми даже и не се виждахме повече
Тогава в този момент дори задачите по така омразната ми математика ми се струваха по-лесни от отговора на този въпрос..