Бебе на 2м. не иска да излиза с количката вече навън

В детската стая ако е спокоен и не плаче, опитайте там да го сложите в количката.

Ако го навличчате с космонавт е съвсем възможно на детето да му е топло. Не прекалявайте с дрехите.
Има деца, които не търпят количка ( дори и като съвсем новородено да не е имало проблем). Пробвайте да го носите в слинг/ергономична раница (въпреки че за второто може да е малко малък в момента).

Моето дете така и не свикна в количката, докато не я сменихме с летният кош и това февруари насред зима,но просто ни беше омръзнало от постоянният рев. Ако имате нерви да изтърпите още 1-2 месеца, и вадете летният кош. Може там да му хареса, поне при нас случаят беше такъв.

И аз съм за слинг. Или пробвайте първо да го изведете на ръце. Вече е топло, ти ще носиш чантата, таткото бебето .... и така - за половин, един час поне. ПРосто за да видите дали "навън" е проблема, или количката. В столчето за кола как е? Когато сте на разходка с колата прави ли същите драми? Най-вече не се връзвай много, бебета са на периоди, и това ще отмине 

Слинг имаме - не го иска, реве. Кенгуруто още не сме го пробвали честно казано.
За сега само един път пътувахме с колата откакто е в този период, но и в колата гледаше в началото и след това започна големият рев... а преди това с тръгването заспиваше и нямаше будене.

Кенгуру и ергономична раница са две различни неща. Първото е НЕ в никакъв случай!
 За слинга - присъединете се в някоя фейсбук група или пуснете снимки в бебеносещата тема тук. Възможно е да не го поставяте правилно и нещата да се оправят с малко насоки.

Моя  приятелка имаше подобен проблем. Скъсваше се малкият да реве в количката . Взеха друго, няква много по-добре обикновена, и спря. След няколко месеца пак пробва количката и всички се бе оправило

Каква “някаква много по-добре обикновена” е взела твоята приятелка,че не можах да разбера? Количка ли?

Ергономична раница имаме, не кенгуру .
Виждам, че сте компетентна в тази тема, за това да ви попитам. Въпреки, че производителят (Cybex) е посочил, че ергономичната раница е подходяща за  бебета 0+, дали е подходяща за 10седмично бебе или е желателно да се изкача до 3ия месец, за да може да бъде носено бебето в поза, така че бебето да може да гледа напред или настрани?!?

Cybex произвеждат главно кенгура (два са моделите, които са ергономични и те се намират трудно). Позата " напред" е абсолютно недопустима преди  шестия месец. След това също не е никак ок, въпреки че доста производители и консултанти твърдят, че става за кратки (не повече от 20 мин.) разходки.

Бебето в количката вас ли вижда или е наобратно?

Нас вижда като е в зимната количка.
За лятната още е прекалено малък, за съжаление.
Иначе и аз съм си го мислила, че иска да гледа.  За това пробвахме с кошчето, от където може да гледа, но и там не иска

Тия телефони с това поправяне...без добре трябваше да е. Купиха комбинирана, с много малък кош, тясна, абе хич не ми се струваше удобна, ама детето си беше спокойно в нея.

Като не му харесва то си казва. Послушайте го. Носете си го на ръце или както то иска. Много е малко, за да не удовлетворявате желанията му.

А, кенгуруто - е НЕ само в случай, че има диагностициран ортопедичен проблем. В случай, че имате здраво бебе - кенгуруто не е заплаха. Особено, ако бебето иска да гледа напред, да рита с крачета и да опознава света, но мрази широкото пространство тип "количка".

Това са ПЪЛНИ глупости, както винаги.
Самата поза, която заема бебето в кенгуру е противоестествена.
Позата гледаща напред е толкова противопоказна и натоварваща за сетивата, гръбнака, чатала....
Но понеже знам, че когато човек е решил твърдо да си оправдае решенията, от десет кладенеца вода ще извади, само и само да не излезе в грешка.
Много тъжно....

За който иска да се ограмоти по темата " Natural fetal position"

Глупостите на моя ортопед, подкрепени от моя личен опит с дете без ортопедичен проблем.

Относно позата... Разбира се, трябва да си намериш подходящо кенгуру. И, разбира се, не говорим за новородено, което не може да си държи главата изправена. Говорим за дете, в такава фаза на развитие, в която има нужда да гледа напред за да опознава света, и да развива моториката си, чрез движения на крака и ръце. Масово по парковете виждаме майки и баби да си носят децата в ръце, подпирайки им дупетата и хващайки ги под мишниците. На практика, ако нещо не е удобно за детето, то само ще си покаже. А, ако се мъчиш на сила да държиш бебе в ергобейби, само за да пази някаква си жабешка неудобна за детето поза, най-много да му изкълчиш някой крак - но твой си личен избор. Аз на детето си не бих причинила дискомфорт заради теории, ами бих се водела по нуждите му. Ако иска да гледа напред - кенгуру. Ако иска да рита и да подскача - кенгуру. Има достатъчно удобни и за родителя и за детето такива.

Понеже прочетох за космонавт, възможно ли проблемът да е в прекаленото навличане на бебето? Все пак температурите не са минусови, а то е и в зимен кош, което предполага, че е добре "уплътнено" и вероятно е и завито с одеяло или с покривалото на коша. Може дрешките да са му твърде много или да не са му съвсем удобни и затова да не му е приятно.

  Тук изобщо не сам съгласна с този отговор. """"Послушайте го. Носете си го на ръце или както то иска. Много е малко, за да не удовлетворявате желанията му."""""А като стане по-голямо пак го слушайте вие....Детето от малко още трябва да знае кой е шефа и да има респект.....защото в последствие всичко друго е непостижимо, да не говоря, че ревове, тропане с крак, тръшкане и т.н., което на никоя майка не е приятно.........

Аз имаш същите съмнения, затова изпробвах тъй като имаме няколко космонавта ( един, който е плюшен и три - шушлякови с различна дебелина), но и това не беше.
Може би е важно да отбележа, че живеем в Германия и тук температурите са по-ниски отколкото в България пре последните няколко седмици.
благодаря за коментара

...ужас...ерата на самоуспокояващите се деца, неполучаващи грам нежност, за да не се „разглезят, разлигавят и т.н.”, на които само трябва строго да се разпореждаме, свърши. Като чуя някой да казва за разлигавено бебе на броени месеци, ми става зле. Горките човечета, да растат без грам емпатия...
За протокола, големият е почти на три, винаги съм откликвала на нуждите му и не бих казала, че е разглезен или разлигавен.
По темата: може да пробвате да започнете от начало - да изнасяте бебчето на терасата за по 15-20 минути на ръце и постепенно да удължавате престоя, после на терасата в количка, след като е било на ръце, после само в количка и на края - на вън.

Аз също съм на мнение, че не трябва да се свиква бебето на ръце, мога да ти кажа че моето момиче е на 10м. и постоянно иска да ми е в ръцете и точно заради такива приказки и угаждане от страна на баби и дядовци в момента аз си сърбам попарата щото тя дори не иска да седи в някой друг освен мен. Та недей да даваш много акъл как майките които не си гушкат децата не ги обичат, пък ти видиш ли щото твойто е било вечно на главата ти и сега е най-доброто и квото то каже това трябва да се случва.Я ела да видиш на 10м. как се тръшка в проходилката и какъв истеричен рев му удря щото иска да бърка по шкафове и не и давам или иска да сложи нещо забранено в устата и аз не и позволявам, какво трябва да направя в случая, за мен има едно правило трябва от малка да се научи кой кого трябва да слуша не аз нея а тя мен иначе не на главата, а не знам къде ще ми се качи, но изкази от типа, че тези дето си оставят децата да плачат вместо да ги гушнат не ги обичат са твърде крайни, да когато нещо я боли и е неразположена ще я гушна, но когато ми се лигави и тръшка няма да и мине номера.

Отностно кенгурото да вредно е, някъде бях чела че не укрепва хубаво гръбнака на бебето и тежеста в позата в която се намира бебето пада изцяло в/у гръбнака и не е хубаво.

Иначе и при нас го имаше този период с количката, някъде от 2-3м. до 5-6м. не искаше и да чува за нея все беше в раницата, но при нас този период съвпадна и със зимата та не сме излизали кой знае колко, но търпение му е цаката да го возиш насила в количката докато реве и пищи вътре от опит ти казвам, че няма да се получи само дето ще си скъсаш нервите и може да не иска изобщо след това да се вози в нея.

Къде казвам, че който не си гушка бебето, не го обича? Може ли цитат? Моля, прочетете пак, с разбиране!
Иначе, има си начини да се избегнат тръшкания, да се туширт, или да се прекратят бързо. Но има разлика между бебе на два месеца и бебе на десет, както и подходи за справяне с второто.
Също, не говоря за прекрачване на граници от страна на децата, а за нужда от близост и нежност. Двете неща са различни и за двете неща си има начини за сътрудничество.
За да не съм голословна, препоръчвам книгата на д-р Харви Карп „Най щастливото дете”, с много полезни насоки как да общуваме с децата си така, че да не са лишени от нежност и внимание и в същото време да запазваме границите на позволено, предпочитани от родителите. Не е трудно, но човек трябва да се отвори към нови идеи, а не само към остарели схващания, тип д-р Спок.
Няма да разводнявам повече темата, но мнението ми, че бебетата трябва да се гушкат, си остава. Особено, подчертавам, когато са на няколко месеца. Ако вас ви е яд, че вашето ви се тръшка и как ли пък не бихте го гушкали в такъв случай, си е ваша работа.

И с двете момичета имаше един период, в който не харесваха разходки. Бебето на 2 мес. има пик на растежа и едно "събуждане" на съзнанието. Чува, вижда повече и се дразни.

Имаше един период, в който им беше по-спокойно у дома, на одеало, на отворен прозорец. Не им харесваше тръскането, движението, шумовете от коли. Уж разходките ги броят за всеполезни, но след по-дълга разходка вечер ревяха между 6 и 9, по-често будене.

Затова ако не ще да се разхожда - ми кротнете се у дома една седмица, две, пък току-виж го израсте. Ся, ако искате комбото от семки/вайбър/цигарка/пейка, може да не ви огрее, ама нали затова сме майки, да ни е гадно:)

Благодаря на всички за споделиния опит и хубавите идеи за превъзмогване на този проблем.
Мисля, че имаме лек напредък - вчера след като беше заспал го сложих в количката и около 1ч спа. Днес естествено, че плака в началото, след като остане само по одеало и махнат човалчето се успокои и заспа.
Явно не иска да е много облечен и завит.
Бебешка му работа. Но продължавам с опитите, докато разбера какъв е проблемът...
Аз съм на мнение, че няма нищо по-хубаво от това да душа въздух всеки ден.

Ето тогава влиза в употреба кенгуруто. За да не те болят ръцете и кръста, за да са ти свободни и на теб ръцете.

На 10 месеца е късничко за кенгуру и слинг, макс. до 4 мес., след това болките са още по-големи.

И аз не бих разнасяла 10-месечно бебе в кенгуру. Колкото и да си обичам децата, кръстът ми е само 1.

Те на 10 мес. вече трябва да се борят да пълзят, да се изправят и да ходят.

Ами, като не можеш да го сложиш в количката, друг избор имаш ли освен кенгуру? (такива като мен без личен автомобил - съм го носила до 11 кг., иначе кенгуруто ми позволяваше до 14 кг.)

Има: одеало на пода и игри у дома, докато свикне и проходи. Или разходки наблизо.

Факт е, че някои деца просто не харесват количките и това е. Моят син през първите шест месеца също не искаше да стои в количката. Буден беше просто абсурд да го държа там, да заспи в нея също. В чудо се бях видяла, приспивах го вкъщи, след това го обличах с триста зора, че си беше есенно и зимно време и а се е събудил, а се е провалила разходката Ако вземе, че се събуди навън надаваше вой да го вземам. Абе в чудо се бях видяла. Като стана на 6 месеца и нещо и го обърнах по посока на движението с леко надигната облегалка взе, че му хареса.

Ако не знае да ходи, разходките на близо означава да ти е в ръцете пак. Не можеш да го държиш по цял ден вкъщи, и слънце и въздух иска... По-добре да си сложиш кенгуруто от колкото да го държиш 2 часа на ръце.

И моя някъде чак към 6-месечен прояви интерес към количка с изправена облегалка. Зимно бебе. Но за кратки разстояния или за пред блока не съм си играла с вадене на количка, ами направо в кенгуруто. То, ако не правиш разходка, ами стоиш на едно място, реално количка не ти трябва и няма как да му е интересно да стои в нея.

Проблема явно в началото е в легналото положение. Иначе, до последно (сега е на 3 г.), а и все още, любимото му място за спане на моя е количката, но вече не я ползваме, освен като походно, сгъваемо легло или като пътуваме със самолет.

Явно всичко е въпрос на навик. За моите деца кенгуру съм ползвала само да отскоча набързо до магазина или за нещо наистина кратко (максимум до 6-7-месечна възраст). Затова и не са познавали алтернатива на количката и не са "протестирали". Вкъщи също не сме ги държали дълго на ръце, а ги вземахме до нас на спалнята или на одеяло на пода, за да можем да ги гушкаме и занимаваме при необходимост, но да не "оставаме без кръст".

Не е въпрос на навик, а въпрос на предпочитания, бебетата също имат характер И аз не използвах кенгуру, слинг и подобни и имах проблем с количката през първите месеци. Просто не искаше да лежи там, докато е буден. След това изведнъж му хареса. Ама аз не съм от тези, дето смятат, че бебето ще свикне лошо, ако го гушкаш, та вкъщи си го разнасях и гушках постоянно. Навън се дразнех, защото ми тежеше.

Аз не съм се притеснявала от свикването на ръце. Със съпруга ми имаме хронични проблеми с гърба и двамата и затова не ги разнасяхме. Гушкахме ги в статично положение. Възможно и характер да е, но при мен "моделът" се повтори и с 4-те деца, а всяко от тях е с различен характер и предпочитания. Количка обаче сме ползвали само на открито - поставяхме ги в количката чак след излизане от дома и ги махахме от там преди да се приберем. Затова го свързвам с навик - т.е. свързваха количката с движение на открито, независимо дали са будни или спят.

Ох, и моят син ревеше в количка. Чудих се как спокойно спят другите, но той е зимно бебе и беше свикнал да спи у дома и не му беше комфортно в количка. Никъде не можех да мръдна, защото надаваше вой. Оправи се като започна да сяда и да му става интересно, но това се случи след 6 -тия месец.

Идеално си ми беше със зимното бебе да си стоя у дома, а тя да си спи спокойно в леглото.

Колко народ говори тук за кенгуру и неносене на бебето на ръце да не се разглезва, просто не е истина. И да, нормално е да ви боли всичко, ако носите 10 месечно, че и две месечно бебе в кенгуру. Това е толкова идиотска, неергономична, неудобна и недомислена носилка, че не знам как изобщо се продава. И да, не всичко, на което пише ергономична раница е ергономично - трябва да е с мек гръб и да позволява крачетата на детето да застават в поза жабче.

Детето си гледа прекрасно и наляво и надясно, а като му станат твърде много стимулите се гушва и си заспива в естествената поза. Като го лепнете отпред като прани гащи, с изпънати надолу крака, неестествено изправен гръб, наклонено надолу, докато цялата тежест ви пада на кръста, не знам как очаквате каквото и да е удобство за която и да е страна, носейки с подобно недоразумение.

Космонавтът е друга потенциална грешка. Възможно е да му е горещо на детето. Ако има рефлукс, може да не му допада стоенето в легнала позиция по гръб. В това отношение слингът (още сте на възраст за слинг, надявам се, че поне от него имате истински, а не баба слинг и други тип торба, в които бебето да ляга като в люлка), най-добре тъкан, е най-доброто решение за сън, разходка и кърмене в движение на толкова малко бебе.

Детето си на ръце съм носила много рядко, предимно в раница. Количка - само лятото в най-големите жеги. До към 2 годишен сме го носили на по-дълги разстояния, въпреки, че проходи на 1. Това, че детето е проходило, не значи, че от раз ще тръгне да изминава дълги разстояния в желаната посока. Ще се измаря постоянно и вместо на ръце, най-добре е да се поноси малко да почине, ако иска и да поспи и после пак. Хич не е залепен за мен, супер спокоен и самостоятелен младеж е, вече на 2 години и 3 месеца се предвижва предимно с колелото си и пеша навън. Но носенето на дете до поне годинка според мен е като кърменето - полезно и препоръчително и за двете страни. Нищо не дава такава мобилност и спокойствие на бебето, че е близо до родител, именно в периода, в който то има най-голяма нужда се чувства близо, закриляно и обичано. И напълно безвредно и безболезнено, ако се прави правилно (с качествени слинг/раница). Иначе си е просто мъчение, а при толкова много информация по въпроса, най-малкото човек може да опита различните варианти, преди да заклеймява нещо толкова полезно, поради на липсата на опит (мислейки си, че то е същото, като кенгуру, и че детето искало да гледка напред, без да се замисля колко ще му е неудобно на това бебе да е обърнато така).

Присъединявам се към мненията,че  си е до характер.
Малката ми беше така.Изпадаше в истерии,чак до посиняване,когато я слагах в количка.На 8 месеца беше последното ни излизане в количка.Бебето го носех на ръце, каката на 1.9г. водех за ръка, а когато се разреве се е случвало и двете да помъкна.

Привет, от моя скромен опит с моите и съседки деца споделям следното като насоки, които аз на ваше място бих преосмислила: има нещо които е некомфортно за бебето, как е ситуацията с коликите, има два вида-такива при което като е изпънато бебето, го боли коремчето -респективно реве, е такива при които като е свито,изпитва болка; обличането; в какъв момент става излизането -точно след хранене, след будуване; бавите ле се докато излезете, напред слагате в количката и има известен период докато ни случи излизането; как му понася излизането навън изобщо -например до прозорец, на тераса , може би има и още неща

И моята щерка на 2-3 месеца започна да плаче в количката. Открих, че искаше да има повече видимост, затова дръпнах гюрука назад и тя можеше да вижда всичко наоколо. Така се поуспокои малко. По-късно като започнах да вдигам гръбчето до полуседнало положение съвсем се успокои. И много рано се отказа от количката. Беше на 1г и 2-3 месеца когато категорично отказваше да се вози. Искаше само да ходи.

 Когато беше бебе дъщеря ми,  се е возила в количка за не повече от  5 минути. Това продължи поне до навършването на 1 година. Още на първата и разходка като съвсем малко бебче се скъса от рев и се прибрахме. Пробвах какво ли не, но тръскането и шумовете навън не бяха по вкуса си... Продадохме количката и и купихме друга, с друг зимен кош - и нея не я одобри... Батко и също беше много малък и се принудих да излизам само с него, а нея оставях вкъщи или на майка ми, или на сестра ми и те я изнасяха на ръце на терасата. Сега като по - голямо момиченце също предпочита вкъщи и винаги иска и бърза да се прибираме. Характер.
Усмивчица-28, същата схема бяхме и ние. Най - ми беше добре да излизам със сестра ми и да се редуваме да я носим, а другата се занимаваше с батко и. Когато съм била сама често и двамата носех.

Еха!!
Все едно аз съм го писала Напълно съм съгласна!!!

и двете ми деца израстнаха в слинг и кенгуру. Количка понасяха само заспали. Скъсваха се да реват без грам идея да заспят сами в нея.
Приспивах вкъщи, свалям количката, свалям бебето и тръгваме навън.. Кенгутуто стоеше под количката.
С малката даже след 4тия месец почти не съм излизала с количка. До годинката спорадично и я махнах окончателно. И двамата проходиха на около 10м. Нямах търпение я да я разкарам

Здравейте,
Не знам дали ще го видите и дали имате спомен, но в момента се намирам в същото положение с моето дете. Спомняте ли си как се оправиха нещата?