Новият мъж в семейството

  • 16 066
  • 136
  •   1
Отговори
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Здравейте!Бих искала да споделя с вас историята около мен,която ме мьчи от известно време насам.Разведена съм и живея от 1.5 година с мъж,който също е разведен и има дете.Не е от този град,но се премести да живее при мен и моето дете и работи тук.
Терзанията ми са по повод финансовата част на нещата.Значи след преместването му в  моя дом няма никакви ангажименти към плащане  на поне някаква част от сметките в къщи.Пазарува храна от време на време,купува нещо дребно на детето било лакомство или нещо друго,в къщи помага с домакинството и с това се изчерпват задълженията му към нашето съвместно съжителство.На плащане на сметки като поне вода или кабелна не мога да разчитам на неговата помощ.
Неговите разходи са доста като изплаща издръжка на детето си,плаща си сметките в неговия дом(ток,вода,кабелна-колкото и малко да са те в предвид,че не живее там през седмицата),който е в друг град в близост до нашия,има също малък кредит .След плащането на тези суми му остава нормална сума,която  за неговите нужди е ок.
Но....,редно ли е според вас да не участва в къщи финансово,освен пазаруването на храна?И не е ли твърде натоварващо спрямо мен да поемам всички разходи в къщи,да пазарувам също и аз,както и да си поемам обслужването на автомобила.
Всеки уикенд пътува до родния си град,където е детето му ,домът и родителите му.Аз често оставам сама в къщи,защото там не се чувствам комфортно ,а и родителите му не ме харесват особенно,тъй като заради мен все ги загърбвал,пътувал и си давал парите по пътищата...
В неделя се връща отново  у дома,след като не пропуска седмица,в която да си отиде и аз се чувствам сякаш и е съквартирант.А и всички предполагате,че това е натоварващо и главно е свързано с разходи,като се чувствам сякаш аз поемам всички разходи у дома,където живее и той,за да може да си прави неговите си неща,чуствам се ощетена.
Говорили сме на тази тема и за него това което прави в къщи като домакинство и пазаруване на храна понякога не било малко,  не се чувства длъжен да плати някоя сметка,тъй като и у тях си плаща задълженията и ако помага и тук означава да не може да си позволи всеки уикенд да посещава детето,родители,приятели.

Та редно ли е това според вас?Всички ли връзки след разводите и особенно когато има "моите и твоите деца" протичат по този начин?Нормално ли е да издържам цялата къща ,а да имам партньор същевременно?Егоистично ли разсъждавам?
Всякакви мнения и съвети ще са ми от полза Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 7 984
Не е нормално и не бих съжителствала в този формат. Не си длъжна да поемаш отговорност за финансовото му състояние. Това е негова грижа, дотолкова, доколкото ако не живееше у вас, би живял под наем в твоя град и пак би плащал нещо. Разходите за храна, електричество и вода се увеличават при присъствие на още един възрастен и следва да си поема дела.

# 2
  • Мнения: 2 838
Не е редно! Това, че поема сметките за неговия дом в другия град е без значение. В крайна сметка той живее увас и би следвало да дава някакви пари.
Звучи ми малко странно обаче. Всеки уикенд той да ходи при семейството си, а ти да си сама с детето. Прекарвате ли изобщо време заедно?

Да ти кажа честно, аз бих провела един много сериозен разговор с него и ще му обясня, че не искам да отглеждам второ дете. Ако иска да е равноправен възрастен, то нека поеме отговорност като такъв!

# 3
  • Варна
  • Мнения: 36 584
Ами не е съвсем редно според мен, но пък какво можеш да направиш след като вече те е отрязал, че искайки му пари за разходи всъщност ще ограничиш вижданията му с детето му. Вероятно е прав, но това ти връзва ръцете. Кофти ситуация е. Не знам какъв съвет да дам. Аз лично се разделих с бащата на детето ми, защото той абдикира от всякакви задължения към дома и към нас - финансови, времеви и т.н. Реших, че така не желая да живеем и не желая детето ми да има такъв пример, защото това НЕ е нормално семейство. Ти си знаеш докъде може да стигне търпението ти. И финансите.

# 4
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Не е редно! Това, че поема сметките за неговия дом в другия град е без значение. В крайна сметка той живее увас и би следвало да дава някакви пари.
Звучи ми малко странно обаче. Всеки уикенд той да ходи при семейството си, а ти да си сама с детето. Прекарвате ли изобщо време заедно?


Не прекарваме много време заедно,защото почивните дни все с заети за него.Аз съм си с детето,а той няма право да си взема неговото ли-.....така ми отговаря,когато се разстройвам,за това,че пак съм сама,особенно ако и моето е при баща си.Да съм излизала с приятелки,или да отида с него,което ме подтиска  напряга съответно.
И да...той живее у нас,но смята че допринася достатъчно за моята къща и ако евентуално е бил на квартира е щял да дава същите пари за наем и сметки,с които помага у дома под формата на пазаруване.Тоест искам от него прекалено много и го притискам ми отговаря.Ако имал по голяма финансова възможност не би ми позволил да плащам нищо,но това са само негови твърдения.

# 5
  • Мнения: 2 681
Миналата година си пуснала тема по същия повод. Тогавашната ситуация не ти е била удобна.
Сегашната - също. Ако мъжа е един и същ - губиш си времето.
Ако пък е различен - как все на използвачи попадаш?
Замисли се и реши какво искаш.
За мене най-чистата работа е партньора да е без деца от предишен брак.

# 6
  • Мнения: 18 476
Ами да излезе на квартира, така поне ще има яснота за формата на връзката ви.
От друга страна за мен това може да не е приемливо, но това, че живеете така от година и половина, ме навежда на мисълта, че за вас не е чак такъв проблем.

# 7
  • Мнения: 2 838
Ами да излезе на квартира, та да видим дали няма да издиша финансово.
Да купиш една вафла на детето и няколко неща за вкъщи, които на теб ти се ядат не е принос за семейния бюджет.
Ами ако нещо се случи и останеш без работа? Кой ще го дундурка?

# 8
  • Мнения: X
Той може би разсъждава така: ами тя и преди да се появя аз си е плащала сметките за режийни и кабелна, които ползват с детето си. Един човек повече или по-малко, какво толкоз.

А теб защо не те води с детето в родния с град през уикендите? От година и половина сте заедно. Няма ли да ви запознае със родителите и детето си? Ако сте заедно и на двете места, ще се налага да си поделяте сметките и на двете места. Така, както сте в момента, все още има "мои и твои" неща. Но да разчита, че ти ще проявяваш разбиране заради разходите, които има през уикенда и на мен сякаш не ми се струва много коректно.
Ако беше точен този човек, сам щеше да предложи да плати някаква част от сметките, които имате през седмицата.
Ние също плащаме сметки в два апартамента, но от личен опит не мога да дам идея как да се разберете, тъй като ние откакто сме заживели заедно, първо че и на двете места пребиваваме заедно, второ, че финансите ни са общи и от тях заделяме необходимите суми за плащане на сметки.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 36 584
Финансовите му възможности зависят от него в не малка степен. Аз не съм много съгласна, че ако живее на квартира ще плаща по-малко - само наемът и сметките със сигурност ще са повече от сумата, която сега оставя у вас, щом ти не я усещаш като кой знае каква помощ. Отделно той все пак яде нещо, така че ще трябва да пазарува и храна.

Не ми звучи добре ситуацията. Намърдал се е човека у вас и използва безплатните (почти) екстри. Няма лошо стига и двамата да сте ок с това. Но ти не си ок, това явно те дразни и ти създава неудобства. Не е без значение за една връзка.

Лошото е, че ти играе по тънката струна - за виждането на детето му. От една страна е много хубаво това, че е отговорен баща и иска да присъства активно в живота на детето си. Така трябва да бъде. Но от друга с тази реплика  ти "затваря" устата за нещо, което за него самия е по-удобно да не обсъжда, защото сто на сто и той усеща, че това, което дава не е равностойно.

Опитвам се да погледна и от двете страни, но е кофти. Май нямаш полезен изход.

# 10
  • Мнения: X
Ето затова някои разведени мъже не стават. Навремето имах една връзка с такъв...Иска да дава, ама не може, все "окъсан" горкия. Иначе душичка, на ръце ме носи, ама затънал в заеми по бившата / пет години след развода им още изплащаше кредит, теглен за нейното образование/. Е, добре ама докога - нито почивка може да си позволиш /трябвало да има за сина му/, нито да планираш друг голям разход, нито да разчиташ за нещо..все пак непредвидени разходи по болести, по какво ли не изскачат. Бившаат му си хванала парцалките и при любовнис в друг град, сина му при бившите му свекъри на отглеждане. Той гузен, съвестен - при всяко повикване от тяхна страна скача и 200 км. за нищо ги няма. Няма събота, няма неделя.Търпиш, търпиш, ама докога?! Кога това, което вие градите като семейство и едно цяло ще е приоритет, кога ще почувстваш сигурност?! Почина дядото, бабата окапа, сега сина при себе си да взима...До там бях!

# 11
  • Мнения: 15 018
Сигурно ще ти е много гадно отново да останеш сама, но аз бих прекратила подобно съжителство. Не е въпрос само в сметките, очевидно човекът не държи достатъчно на теб. Иска да си вижда детето, ок, а теб кога вижда? Вечер след работа? На мен не би ми било достатъчно. На негово място щях да измисля начин и на теб да обърне внимание, и на детето и родителите си.

# 12
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Той може би разсъждава така: ами тя и преди да се появя аз си е плащала сметките за режийни и кабелна, които ползват с детето си. Един човек повече или по-малко, какво толкоз.

А теб защо не те води с детето в родния с град през уикендите? От година и половина сте заедно. Няма ли да ви запознае със родителите и детето си? Ако сте заедно и на двете места, ще се налага да си поделяте сметките и на двете места. Така, както сте в момента, все още има "мои и твои" неща.
Точно така разсъждава,дори ми го е казвал едно към едно.AnguishedЧе с него и без него пак ще си плащам това,което и в момента.
Запознал ме е с родителите си,виждали сме се 2-3 пъти ,но до там.Техните разбирания са стари и за тях не е нормално това,че отишъл в "нищото" при чуждо дете и чужда жена в друг град,заради мен все нямал пари,защото ги пилеел по пътищата за да си ходи до неговия град....
Детето му се познава с мен и моето,но като цяло се понасят,но в никакъв случай не се обичат.Когато взема неговото у дома се чуства дискриминация спрямо моето.Ако отидем на тяхна "територия:" пък става много напрегната обстановка,затова избягвам този вариант.

Ето затова някои разведени мъже не стават. Навремето имах една връзка с такъв...Иска да дава, ама не може, все "окъсан" горкия. Иначе душичка, на ръце ме носи, ама затънал в заеми по бившата / пет години след развода им още изплащаше кредит, теглен за нейното образование/. Е, добре ама докога - нито почивка може да си позволиш /трябвало да има за сина му/, нито да планираш друг голям разход, нито да разчиташ за нещо.. Той гузен, съвестен - при всяко повикване от тяхна страна скача и 200 км. за нищо ги няма. Няма събота, няма неделя.
Едно към едно с моята ситуация!Миналата година за почивката особенно беше много трудна задача,защото моите доходи позволяват по дълга и качествена почивка,но се съобразих  с неговата черга.Иначе като цяло е добър човек,но ядоса ли се става твърде агресивен и арогантен в изказа си.

# 13
  • Мнения: 2 838
И защо правиш този компромис със себе си?

# 14
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 367
Отговорът е прост.Страх ме е от самотата.Страх ме е от депресията и негативните състояния.Друго си е другарче в къщи.
Затова пуснах темата дали аз не издребнявам и да постъпвам егоистично спрямо него и предишния му живот или той ми вменява чуство за вина и ме манипулира чрез дете,финанси,лично време,задължения към неговия дом (подръжка) и родители...

Покрай бившият ми съпруг станах доста мнителна,ужасно недоверчива и всяка дума и постъпка на сегашния до мен мъж ,подлагам на съмнение,анализ и се питам дали не съм твърде наивна ,или пък може би е настина честен с мен...

Общи условия

Активация на акаунт