Паническо разстройство - 32

Али, как успяваш да ги правиш тея тибетци...аз сега реших да пробвам и на първото упр с въртенето така ми се зави свят още на 3тото завъртане, че щях да припадна. А другото с повдигането на краката направо ми се вижда невъзможно с дискова херния

Ловли, не са ангажирани всички мъже на земята на 35+, знаеш го. Сега има много варианти да се запознаеш с някого Просто трябва да пренасочиш мислите-а това, че ти е случило нещо лошо, което е нещо от живота, просто трябва приемане. Съжалявам за баща ти. И аз сигурно ще изпадна в някое кофти състояние, ако се случи нещо лошо с родителите ми, та от сега се опитвам да се настройвам философски. Не зная другите хора, които нямат ПР как успяват да преживеят подобдни неща и да не им повлияят чак така..

Уф, благодаря ви, да знам че след тежките безсъния сънят лекува, ама то 3та седмица сън сън тая спящата красавица нищо не е пред мен.
Дано ви развеселих.
Лек ден.
Днес от 9.30 още не съм заспивала което е по-нормално но през нощта 13 часа хаха.

Мале колко сте изписали, от час ви чета 

Да де, не са ангажирани мъжете на 35+, само леко разведени и с деца обикновено хаха. Не че аз имам против такива мъже като цяло, но...Права си, мъже има. Стига да има къде да ги срещнеш, че в къщи трудно ще ги срещне човек, хаха. Ама то ни по барове върви да се помъкна сама, нито нищо. Изобщо не ми е ясно какво е положението вече. Хората ползват едни програмки за запознанства, но както един познат сподели там е много по-рисковано за жените, защото отиват на среща с някой си, който може да се окаже съвсем друг от профила си в нета.

Да, трябва да се гледа философски като си отиде близък, иначи си загубен. Но пак си остават едни спомени ужасни, които те преследват в продължение на дълги месеци, а може би и години. И аз съм се чудила ако не бях с ПР как ще е да е, дали пък нямаше да е по-лесно цялото това нещо, което преживявам. Но за жалост хората рядко говорят за тия неща и не става ясно как ги преживяват. А според мен е добре да се говори. В крайна сметка това е част от живота.

А да ви попитам аз вас, като ви е зле и ви тресе паниката и нервите, гади ли ви се? Аз най-редовно си повръщам.

мили хора.. зле ми е. от доста месеци вече няма оправия. здравеопазването си е ебало майката. седа си с неясна диагноза по физически въпрос/проблем от месеци. докато съм зле физически започвам да размишлявам. не обичам да се чувствам слаб. предполагам със секи е така но при мъжете сигурно удря по-сериозно. страх ме е да излизам. изпитвам страх от най-елементарни неща като да отида до магазина за основни неща. страх ме е че сградата ще ме затрупа. знам че са ирационални страхове но ме е страх от дървета кранове че дори и самолети да не дойдат от небето. завиждам на другите хора дори за една бира че могат да изпият на пейка. чувствам се ужасно то си и личи. главата ми е боза. всъщност не е защото не спира да мисли горните неща. опитвам се да се настроя с положителни неща. например разходка в планината. еми веднага мрачни мисли че е далече от нас. че ще трябва да пътувам. че може дърво да ми падне на главата да има свлачище. знам и осъзнавам че не е нормално. естествено че всичко може да се случи но аз нямам миг свободен на релакс. повечето като ви чета забелязвам проблеми със съня. е аз имам такъв че ме е страх да заспивам. мисля си че няма да се събудя. че ще умра. имам някакъв проблем от който докато спя се будя търсейки си въздух и много ме плаши главно защото не знам от какво е. виждам три варианта: сънна апнея малко вероятно и другите две са от психическата натовареност или от физически неща. имам сколиоза малко или много над нормата. не знам. надявам се малко. амбицирам съм да я преборя но нямам сили заради смачканата психика. почти ми свършиха кинтите за живот. ще се оправя и по този въпрос но за млад мъж е подтискащо да не разполага с повечко пари. искам да имам някаква яснота и да се съберат няколко нормални дни за мен. да се чувствам поне на 50% от старото ми аз. волята ми работи а не мога да го преборя. нещо много съм се натоварил. аз и знам проблемите си и съм набелязал как да ги подобря нещата но просто се чувствам слаб. физически вече също но най-вече психически. като по-млад живеех на високи обороти и сега сигурно ми се напомня че съм сгрешил за някои от нещата. просто не знам вече. за пореден път ще кажа че се чувствам като пълен слабак и смотаняк. съжалявам. чувствам се сам. искам сам да съм си опора но психиката ми е смачкана.

Да, гади ми се. Чувството е все едно искам да се оригна(извинявам се), а не мога и почва да ми става лошо. Като се напъна няколко пъти ми минава. Но не повръщам. Само ако непосредствено преди това съм пила вода я изкарвам нея само. Още на моменти ми става така, затова пия деанксит тук-там.
Нели, как си?
Holden, ще се справиш.Случвало ли ти се е друг път? Пиеш ли лекарства? И аз съм се събуждала треперейки и без въздух-от нервите е. Паниката ще я пребориш като излизаш на кратки разстояния.Хайде всички да се оправяме-лято е живота си кипи, с нас или без нас. Времето тече, трябва да го използваме

Да и аз съм така. И почнах да повръщам умишлено, за да ми мине гаденето. Викам си това да не е булимия вече. Но аз не страдам от комплекс, че съм дебела де...просто трябва да махна храната, за да спре гаденето. Редовно си повръщам. Ще си разбия корема сигурно. А ако ми се гади ме удря тревогата и няма друг начин.

Холдън, съчувствам ти искрено. Това е ужас твойто. Без хапчета може би трудно ще излезеш от дупката. Трябва ти въздух от паниката и страховете. Пауза. А иначе може би трябва да опитваш поне на кратки разстояния да излизаш. И да се радваш на постигнатото като успееш да излезеш. Това в един форум за агорафобия четох (страх от излизане), че така се възнаграждават себе си хората ако постигнат напредък да излязат дори и на съвсем кратко разстояние да е. Не си смотаняк, а болен човек. Не се мачкай сам себе си.

Holden,моля те,отиди на психиатър.
Аз откакто пия Есобел съм си добре,15 ти ден го пия.
Ама аз не съм точно с паническо разстройство,не че заради хилядата заболявания,които ми се струпаха не съм имала паник атаки.
Онзи ден пък такъв ларингоспазъм направих от липите.Имам поленова алергия,а не мога да пия антихистамини,много ми дразнят колита.
Та това лекарство ми дойде добре.
Аз от дете правя пилороспазъм,сега,когато нервите ми дойдоха в повече такъв тежък гастрит направих,чак се видяха ерозии в лигавицата на стомаха.Просто се оказа,че пилорът не пропуска храната към червата и на практика стомашните сокове ми смилат и стомаха.Как болеше и пареше непрекъснато...
Пише,че на хората със стомашно-чревни проблеми много помагат антидепресантите,аз мога да потвърдя.
И повръщането е много често на нервна почва, антидепресантите би трябвало да ви помогнат.
Ако трябва цял живот ще ги пия,само и само да съм жива и здрава,за да съм полезна на детето си.
А за мъжете... Какво да кажа.Моите заболявания започнаха след раждането и бащата на детето си тръгна с думите"На мен болна жена не ми трябва."

благодаря за думите. преди доста години имах епизод с деанксит за някво време и се оправих но беше къде къде по-леко от сега. бях в нормална физическа форма и се виждах с хора. работих и на доста "жива" работа та имах и разсейване. сега всички тъпотии ми се струпаха едновременно и е мнооого по-тежко. дори бих казал че няма нищо общо с преди. иначе сега пия деанксит по едно на ден отново и успокоителни когато се наложи НО успокоителните гледам да не ги пия много защото с воля го карам и пия едва когато започнат физически проявления на подтиснатостта ми. преди месеци когато в главата ми беше абсолютен компот пиех по два деанксита но аз съм от 0,000 процентите които не се влияят оживяващо от деанксита а се смачквам допълнително. пада ми кръвното и т.н. та затва го пия по едно. няма как. другата седмица съм на психиатър и мисля че сигурно ми трябва по-силен АД защото деанксита се натрупа определено и има малък резултат от него.

Да,отиди.
Има някакво привикване към трицикличните АД,на мен Амитриптилина спря да ми действа след три години употреба.В смисъл пак заспивах,но миналото лято след операцията на щитовидната жлеза направо се сринах.И тежък хормонален дисбаланс ми се получи,не могат да ми улучат дозата,а и червата ми не усвояват хормона,когато е възпален колита,чудо беше при мен.

Деанксита какво е като вид лекарство? АД или нещо друго.

Деанкситът е трицикличен АД+ Флуанксол (антипсихотик).
И аз май съм го пила,но не ми подейства, явно е доста слабичък.

И на мен деанксита не ми помага, пия сега есцитил и да спрях да повръщам от нерви- повръщала съм 3 месеца няма страшно на нервна почва е няма да хванете булимия. Повръщам вода слюнка и се облекчавам.
На мен ми е лошо от хапчето и вчера си намалих дозата на половина изпих 5мг и се храних нормално цял ден, но нощта спах тежко сега се чудя дали да взема 10мг и пак да съм парцал или да взема 5 и да си хапвам ок. Като цяло денем с 5те мг ми е по-добре и мога да свърша това онова иначе съм парцал да вляза да се изкъпя 30 мин подготовка и като малоумник се чувствам психически.
Снощи си полях градината, днес сутринта се разходих сега разсъждавам каква доза да взема то аз съм си хилава 10 мг наистина може да ми идват много, но след ден два ще я увелича пак да видя ефекта.

Ако си много слабичка,може и 10 да ти е много.
То булимия не може да се хване,но при мен беше тръгнало към язва,което вече си е опасно,а и много болезнено и дискомфортно.На фиброгастроскопия си се видяха ерозии,петна по лигавицата и т.н.,ужас.