Хранително разстройство:булимия

  • 3 449
  • 24
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • Всички
  • Мнения: 7
Здравейте!Момиче съм скоро ще направя 16.Вече от година имам проблеми с храненето.Първоначално се почна с цел отслабване-здравословно хранене+спорт-гладуване +спиране на цикъла (беше около 3 месеца този период ) и вече от май 2017 повръщам.Първоначално беше супер трудно ,но вече всичко се случва по-лесно и по бързо . Родителите ми не знаят за нито една от тези ми състояния.Осъзнавам ,че се съсипвам ,че не спабея така и всичко ,но продължавам да го правя.Опитвала съм да спра.Сама просто да спра и да се радвам на живота,но всичко трае максимум седмица.Иначе съм доста общителна личност и имам много приятели и родителите ми са много добри,но не разбирам защо не е по-лесно да спра.Искам го.Ако има някой ,който е минал през това с удоволствие бих поговорила за да разбера малко повече.

Пс:съжалявам за правописните грешики

# 1
  • София
  • Мнения: 15 471
Казваш на майка ти и отивате на лекар и то веднага.Не се лекува само със съвети.

# 2
  • Мнения: 7
Не е толкова лесно да и кажа .Предпочитам да се справя сама отколкото да съм отново детето с измислените проблеми

# 3
  • София
  • Мнения: 15 471
Не е толкова лесно да и кажа .Предпочитам да се справя сама отколкото да съм отново детето с измислените проблеми
За това трябва специализирана помощ, но само ако ти поискаш..

# 4
  • Мнения: 7 325
верно ли майка ти ще каже, че проблем като булимията е измислен? имаш ли баба/дядо/баща, .... по-големи братовчеди. задължително трябва да споделиш с някой и да потърсите заедно помощ от специалист. имам близък контакт с анорексията. беше страшно. човекът беше пътник. измъкна се буквално в последният момент благодарение на психолог. с такива неща не бива да се прави шега и да се подценяват. сподели с родителите си възможно най-скоро.

# 5
  • Мнения: 2 420
Не е толкова лесно да и кажа .Предпочитам да се справя сама отколкото да съм отново детето с измислените проблеми

Явно подсъзнателно искаш да привлечеш внимание и някой да се грижи за теб.
Когато я докараш дотам, че да откажат да работят органите ти, вече ще си детето с истинските проблеми.

# 6
  • софия
  • Мнения: 135
Аз съм минала през това, като бях на твоите години. Много тъпо беше. Ходих на психолог, но нямаше много успех. Това, което трябва да направия според мен е да ядеш нормално, въпреки, че понякога ще ти се иска да се натъпчеш и да повърнеш не го прави, защото ако ядея нормално, ходиш на фитнес, хем няма да напълнееш, хем ще си си хапнала вкусно нещо, което обичая, хем няма и смисъл да повръщаш. Освен, че можеш да ходиш на фитнес , също и плуването е добър вариант да си хапваш каквото искаш и да не дебелееш , нито пък да повръщаш. Успех, бъди силна и волева и ще пребориш всичко сама Simple Smile

# 7
  • Мнения: 7
Не знам какво ще каже ,но когато бях 6 клас и започнах със самонараняване тя ми каза точно това и все още се самонаранявам ,но не знае а и знам че мога да се справя и сама а и не искам да я разочаровам и ме е срам

# 8
  • Мнения: 7 325
в първата публикация твърдиш, че искаш но не се получва, в последната че можеш да се справиш. май нещо не си на ясно какви са ти възможностите.
майките не се разочароваме, когато децата ни споделят проблем, а търсим начин да им помогнем.

# 9
  • Мнения: 7
Ами да не се получава и наистина искам ,но явно не  полагам достатъчно усилия .
Просто исках да намеря някой минал през това за да разбера малко повече.

# 10
  • Мнения: 2 420
Не знам какво ще каже ,но когато бях 6 клас и започнах със самонараняване тя ми каза точно това и все още се самонаранявам ,но не знае а и знам че мога да се справя и сама а и не искам да я разочаровам и ме е срам

А майка ти не забелязва ли това самонараняване?

# 11
  • Мнения: 7
Видя го и ми каза ,че просто копирам за да съм интересна (нищо че психоложката на училището говори с нея ) тя си твърделе че няма нищо и после пак разбираше няколко пъти ,но само ми викаше и нищо повече.Тя и до днес го слята просто за "искам да съм център на внимание"

# 12
  • Мнения: 2 420
Глупости, самонараняването  е вик за помощ. Един вид сигнал, че лампата е прегряла и скоро ще изгори.
Би ли споделила по какъв повод психоложката в училище се занимваще с теб?

# 13
  • Мнения: 2 420
Очакват ли родителите ти от теб по-високи оценки в училище, отколкото имаш в момента?

# 14
  • Мнения: 7
Ами психоложката се занимаваше заради много неща с мен.Тя класната ме пращаше.Като цяло бях се сдърпала с едно момче ,после имах много ниски оценки и цигари и за рязането (най-добрата ми приятелка разбра и от там ) .Иначе родителите ми са по-скоро банкомати.Не контактуваме много,те не се интересуват от мен и аз от тях и просто ми дават пари и искат среден резултат.И да имам нужда от внимание.И то само и единствено от родителите ми искам да имам родители

# 15
  • Мнения: 2 420
Много съжалявам за това, което си длъжна да търпиш!

Може би темата ти би трябвало да е със заглавие
Не искам родители-банкомати, искам родители, които имат време и любов за мен.

Скептична съм, че тук ще получиш адекватен съвет.
В бг мама пишат предимно супер-успешни супер-майки, които са най-доброто, което може да се случи на едно дете.

Мисля, че твоят проблем не е булимията, а нещо друго.
Много девойки на твоята възраст правят запознаство с явлението °преяждане с последващо драйфане°, но повечето го преодоляват като летен грип.
Мисля, че няма да успееш да се справиш сама. Нужен ти е психолог.
Или помощта на възрастен, който има капацитета да ти помогне.
Как седи въпросът с баба, дядо, леля, братовчедка?

# 16
  • Мнения: 7 325
моят син е на 19 години. когато беша на твоята възраст единственото което искаше е да го оставим на мира, да не го притесняваме с учене, оправяна на стаята, някакво участие в къщи, .... смяташе че сме досадници, които имаме за цел да го тормозим и притискаме. преди по малко от година смени чипа и си даде сметка какво всъщност сме ние родителите му и че единствената ни цел е била да го доведем до положението в което е в момента. с това искам да ти кажа, че явно пубертата ти се отразява по-зле и е много вероятно след някоя и друга година да видиш нещата такива каквито са в действителност и тя да няма нищо общо с това което си мислиш сега.
престани да се самоунищожаваш. потърси майка си. поискай помощ. 

# 17
  • София
  • Мнения: 4 328
Иначе родителите ми са по-скоро банкомати.Не контактуваме много,те не се интересуват от мен и аз от тях и просто ми дават пари и искат среден резултат.И да имам нужда от внимание.И то само и единствено от родителите ми искам да имам родители
доста осъзнато.
защо просто не им го кажеш?
ако ти е трудно директно на тях, кажи го на психолога. ще им го поднесе по подходящ начин.
малка си да се справиш сама с толкова много проблеми. позволи да ти се помогне.

# 18
  • Мнения: 12 670
А как се справи със самонараняването?

# 19
  • On the sea
  • Мнения: 1 849
А когато беше малка  родителите ти обръщаха ли ти внимание, занимаваха ли се с теб? 

# 20
  • Мнения: 7
Не съм се справила с самонараняването още го правя.Другите ми роднини не сме никак близки.Родителите ми винаги са ме оставяли да се справям сама.Така и се научих

# 21
  • Мнения: 393
Нужен е добър психолог, който да поговори с твоите родители и да разберат, че имаш нужда от любов, подкрепа, съчувствие, разбиране и т.н. Дали ще се справиш сама, не мисля че е добра идея. Поискай помощ и подкрепа, защото булимията-може да те съсипе и след това да е твърде късно. Всичко идва от психиката, не се оставяй на течението....
Поговори с класната и тя да се свърже с твоите родители, ако ти не искаш да говориш с тях. Въртиш се в омагьосан кръг, но трябва да излезеш от него.

# 22
  • Мнения: X
Здравейте!Момиче съм скоро ще направя 16.
Скрит текст:
Вече от година имам проблеми с храненето.Първоначално се почна с цел отслабване-здравословно хранене+спорт-гладуване +спиране на цикъла (беше около 3 месеца този период ) и вече от май 2017 повръщам.Първоначално беше супер трудно ,но вече всичко се случва по-лесно и по бързо . Родителите ми не знаят за нито една от тези ми състояния.Осъзнавам ,че се съсипвам ,че не спабея така и всичко ,но продължавам да го правя.Опитвала съм да спра.Сама просто да спра и да се радвам на живота,но всичко трае максимум седмица.Иначе съм доста общителна личност и имам много приятели
и родителите ми са много добри,
Скрит текст:
но не разбирам защо не е по-лесно да спра.Искам го.Ако има някой ,който е минал през това с удоволствие бих поговорила за да разбера малко повече.

Пс:съжалявам за правописните грешики
Родителите ти може да са добри хора, но не са добри родители.
И да, ти все още си дете.С реален проблем.
Ако не можеш да разчиташ на майка си, намери някой друг възрастен, на когото имаш доверие.Сподели с него, идете на психолог.Да, на родителите ти най-вероятно няма да им хареса това, като научат, но на този етап те не са важни, най-важно е твоето здраве.
Хранителните разстройства никак не са за подценяване.Ако сега не вземеш мерки да си помогнеш, най-вероятно цял живот ще се лашкаш между булимия-анорексия-пълнеене-слабеене...и всякакви зависимости.
Имаш емоционален проблем, който се трансформира първо във физически (нараняването ти), сега в хранителен.
Не се знае в какво ще избие по-нататък, като пораснеш и сама отговаряш за себе си.

# 23
  • Мнения: 1 334
Здравей!
Моята майка имаше булимия.
Причините са: главно голяма депресия и стресови моменти в продължение на много години, имаше отвращение към храната. Твърдеше, че когато се храни с нещо "нездравословно" не иска "отровната" храна да остане в нея.
Беше много трудно и за нея и за близките ни.
След като научи, че и ние знаем започна да се крие, но не сме я оставили намира,
колкото и негативно до реагираше на разговорите ни.
Искам да знаете, че тя е перфектен кулинар, но от депресията тази нейна страст изчезна и лека-полека я карах да готвим заедно интересни неща, за да я запаля отново по хубавата храна. Обръщахме и постоянно внимание и я водехме с нас по различни интересни места, показвахме й, че я обичаме и ни е грижа.
След дългота борба, отново стъпи на краката си и е себе си и най-вече здрава, психически и физически.
Успех, мило момиче - не се предавай! Hug

# 24
  • Мнения: 10
Здравей, мои близки психолози правят този проект, благотворителен е, занимават се с превенция на хранителните разстройства. Казват се Живот на килограм. Ето Фейсбука и сайта им, може да са ти от полза.
https://www.facebook.com/zhivotnakilogram/
http://zhivotnakilogram.com/
Малкият ми брат страдаше от подобно заболяване, но проявено по-различно, при момчетата. Скоро събра смелост и разказа историята си, надявам се да я публикуват, защото все още се знае малко.

Общи условия

Активация на акаунт