Любители на Котки - Тема 121

arrival, благодаря за отговора. Ще купя обикновена като начало. Дано не се дърпа диването.

Котьо, ама вие съвсем на органик сте минали. Салфетки, книги ...
Котуньо започна да дУши вино. Явно обмисля дали ще му върви с месото.
Като се появи Танчето, ще й пишем.

pandachina, не се притеснявай, нищо няма да стане на Елза от парченце суджук.
Пък ако остане (от суджука) прати ми. Не за друго, ами котето да не вземе да се натрови.
С мазане на ръце с крем се отървах от набезите на моя да ме хапе по ръцете. Че нещо много му бях вкусна.
За четки и фурминатор нищо не мога да кажа. Котуньо и мм реша с едно гребенче. Ай стига разхищения.
Маци решех с една пластмасова четириъгълна четка, но няма никакъв шанс да се сетя откъде е попаднала в лапите ми.

Аmélie, честито! Много да ви радва и да се обичате. Много е сладка.
Разбирам еуфорията ти, но и аз мисля като Котьо. Не се хвърляй на всичко веднага, че да не се чудиш после какво да правиш с придобивките. Както аз казвам : апартамента ми е голям, ама не е разтегателен.
За да разбереш дали ще иска покрито легло можеш да вземеш един кашон от близкия магазин и да му сложиш нещо пухкаво вътре. Пуловер например. Двете ми котки въобще не обичат кошара, а третата обожава.
С драскалките нещата са подобни. На 1-ва стр. има линк "как да си направим сами драскалка" или нещо подобно. Чарла никога нищо не е драла, Маци не успях да я науча, Котуньо също не обръща внимание.
Той има много купени и наследени играчки, обаче любимото му е коркова тапа. Не просто някаква коркова тапа, а току-що извадена от бутилка. Като поиграе 5 мин я намира за "стара" и спира да играе, та се вади нова, държа ги в един буркан леко напръскани с препарат уж за  привличане на котки.
Отплеснах се. )) Исках да напиша, остави я да опознае дома си и вие да я опознаете, да свикне да я галите и да се гали, да почувства, че е обичана, другото е лесно.
А, и любимата ми фраза : няма нищо по-добро за едно животно от добре дресирания му стопанин. Това е от съфорумката Епона.

Здравейте Котката ми скоро роди и тъй като до сега не съм гледала бебета имам няколко питания относно храненето. Кога трябва да започна да им давам котешка храна? И каква да бъде тя - гранули (накиснати във вода може би?) или мокра храна от консерва?
Малките са родени на 22 Април, вече са на 21 дни.
Благодаря!

Много сладки бебоци !
Не съм гледала бебета, но виж на 1-ва страница, има едни сини линкове за питането ти.

Благодаря! Ще се наложи да им търся дом скоро...
Прочетох 1-ва страница, но един от линковете не работи, а на останалите 2 ставаше въпрос за котета, изоставени от майката. Моята все още си ги кърми. Не успях да намеря информация относно това коя храна е най-добрият вариант за малките - суха, мокра от консерва или пък аз да им сготвя нещо? Голямата котка категорично отказва да яде домашно приготвено пиле например...

За да им се търси дом трябва да са МИНИМУМ на два месеца и половина.
Захранването трябва да стане с бебешки пастети и бебешки стартер гранули, а кога - когато те пожелаят да опитат.

Раничко е да ги захранваш, нека сучат поне до месец, месец и половина, а най-добре е  три месеца. Предполагам, че искаш да ги раздадеш скоро. Има бебешки пастетчета,  паучове за бебета. На тази възраст са много малки за гранули.
 

Много сладки бебета! Моята котка предстои да роди. Днес е доста неспокойна, цял следобед мяучи и зпочвам да откачам. На вилата е, сигурнл другата седмица ще ги е скрила някъде и ще е без коремче. Най-интересното е, че върви след мен, където и да отида. Не знам какво значи това.

По-рано през деня се въздържах, но този път не мога и с риск пак да се разрази буря в темата, искам да попитам: защо допускате забременяване на котка, при условие, че месец-два след раждането, ще трябва да търсите дом за малките?

Това е от първия пост в темата. Брутално е, но е самата истина:

Милата, сигурно я боли- като гледам как е разперила лапичката...
Преди години спасих едно прекрасно котенце и го оставих на мама да го гледа на вилата. Още беше малка (на 7-8 месеца), когато забременя и като заражда (беше точно на Великден) търсеше помощ от нас. Акуширах като я галех по коремчето и измъквах внимателно бебетата. Като поотраснаха оставихме едно, а другите ги подарихме. Плачеше и ги търсеше... след това като раждаше си ги криеше.
Моята дъщеря в петък е осиновила малка захвърлена душица... ама много малка- ветеринарната е казала, че е м/у 4 и 6 седмици. Обезпаразитила я е (въпреки, че момчето, което я е намерило твърди, че е прегледана и обезпаразитени) и е препоръчала да се храни с бебешки пастет, разреден с мляко със спринцовка.  Дано оцелее мъничето- много реве и много сърцераздирателно.

Картинката от поста на Мишелин я сложете в първия пост. Стегна ме за гърлото ...

Има го... Дори и на картинка е ужасно

На 14 април леля ми взе Решението. Той беше на 15 години, кастриран. Причината беше тумор на пикочните пътища.

Оня ден й ходих на гости за пръв път след това. Все го търсех.
Тя е много зле психически. Говори как нищо не й трябва, всичко ще раздаде, ще се раздели с приятеля си.
Искам да я поканя на гости, но и ние имаме котка - бащата на нейния.
Да я каня ли и как да се държа? Преди тя гушкаше нашия и му се радваше, а сега ...

Подари ѝ котенце! В началото няма да го приеме, но щом обича котки, ще се грижи за него и постепенно ще го заобича. Навремето така направих за племенниците ми. Малкият беше спрял да се храни. Е, не искаше да приеме новото кученце, но много скоро го заобича. Другото не се забравя и още дълго ще плаче за него, но покрай грижите за новото коте, се преживява по-лесно.

Ние се върнахме в София. Мърльовците останаха в Пловдив. Всеки ден приятелка ходи да им дава лекарства и да им маже очичките. След няколко дни пак отивам. Като оздравеят ще им търсим дом.  Голям Мърльо е цели 680 грама и лекарствата му влияят добре. Съвсем скоро ще е здраво коте. Много е палав и игрив. С бяла муцунка и розово носле е, а гърбът му е сиво тигрово. Малкият Мърльо пък е 300 гр!   А са братчета. Той беше доста зле като го намерихме. Залиташе от изтощение. Вече е доста по-добре. Храни се, вече ходи нормално, но за съжаление само едното оченце спасихме. Другото е потъмняло и ще го загуби. Той е почти изцяло сиво тигрово. Само муцунката и предните лапички са бели. С розово носле е. Все още не са за снимка, поне не такива, които са за търсене на дом, но ако някой търси, да знаете за тях.

Ето как си похапват:





Прочетох за клиника Свети Антим. Ще я махна от списъка. Видях и неработещия линк за храненето на бебета. Ще го махна и него.

Мишелин е копирала рисунките точно от първи пост, но за съжаление са малко хората, които го четат.

Според мен е още рано. Утре става месец от загубата.

От мен ако зависи - време й е за куче. Тя не иска заради разходките.

Преди котката гледаше две вълнисти папагалчета.