Проблем с храненето на 5г дете

Това са глупости! А нездравословната храна е с неутравна консистенция и вкус, като хляба е. Затова децата обичат хляб още от 6-месечни. Дори на цвят са неутрални - хлябът, шоколадът са кафеникави, не дразнят окото, топят се в устата, бананите също са предпочитани от децата, пак защото са хем леко сладички, хем не дразнят езика и небцето, хем са с неутрален цвят. Картофите също са от предпочитаните. Повечето плодове и зеленчуци са кисели или твърди, също са ярко оцветени, имат семки, силен аромат, мъхнати. Краставиците са някакво междинно положение, ако детето е готово да дъвче, и то обелени. Месото трябва да се дъвче, "удъвква се". С две думи, няма нищо случайно в това, че бебетата и децата с някакъв вид хранителен проблем заради чувствителност, ядат картофи, хляб, банани или краставици, ама ние зор да ги тъпчем със сто други неща. Има и деца, които реагират на цвят - най-често не ядат нищо зелено. Или пък, на пипане - абсурд да ги накараш да пипнат месо - под никаква форма, дори не искат до езика си да го поднесат, набодено на вилица, и с ръка като пипнат кюфтето, и потръпват.
Почти всяко дете има период, в който не яде някакви неща. Примерно, аз си спомням, че имах един период около предучилищна възраст, когато не понасях нищо мазно, не ядях месо и никой не можеше да ме излъже на тази тема. Едното ми дете от момента, в който приключи с адаптираното мляко (и не, не е защото е било на адаптиравно мляко), от раз спря изобщо да пие прясно мляко, дори сега на стари години не пие прясно мляко, ако ще земята да се разцепи. Е, какво да го бях карала насила ли?


Сондите обикновено са през носа и надолу към стомаха, а не директно през стомаха. При много тежки случаи, ако детето е на ръба на живота, естествено трябва да се направи нещо, за да не умре от изтощение. Обаче не разбирам тая работа с глада на всяка цена.

Няма да си губя времето да ти обяснявам кое защо, но ще си направиш услуга да попрочетеш малко повече преди да изпишеш толклва глупости...

То май твоето са глупости, не мога да повярвам, че изобщо ти е дошло на ум, да напишеш подобна "терапия". И искрено се надявам, никой да не те послуша. Това да докараш детето си до болница, заради някакви твои си идеали за хранене.  Имам проблеми с храненето на детето, но както виждам, все още расте, здраво е, защо трябва да й причинявам такива мъчения, освен ако не искам завинаги да намрази храненето.

дори най-злоядите и подбиращите в пубертета сменят плочата. Пубертетът или оправя, или разваля.

Здравей, може да повтарям някого, не съм чела предходните мнения.
Специалистът, който ти трябва, не е психолог, а хранителен терапевт. Ако си от София, може да те насоча към такива.
Знам за какво говориш, много е специфичен случаят, минах по този път със сина ми и продължава да ходи на терапия веднъж седмично.
Хората, които не са се сблъсквали с такъв проблем, не могат да го разберат или да дадат адекватен съвет. Пасираната храна води до проблеми с говора, вкл. и след това изчистване на речта. Обикновено тези проблеми са свързани и със съпътстващи - детето отказва да пипа храната, обонянието е засилено, отказ да опитва нови неща и пр. Приеми, че детето няма да се храни по обичайния начин, така че не прилагай обичайните подходи.
Давам пример: за да го накара да яде плодове, които са мокри, когато са нарязани, терапевтката на сина ми го кара да мие чинии. Това е нещо, което на нормален човек едва ли би му минало през ума като връзка, но те си имат начини и подход, по който да преодолеят евентуалната съпротива за дадена храна. Което не пречи да става изключително бавно, постепенно и пр. Синът ми е на 5 год. и преди няколко седмици изяде съзнателно първата си ябълка в живота. Домати все още отказва, макар терапевтката да го бори вече 2-3 пъти. Препечена филийка яде от около 3-4 месеца, до преди това не беше опитвал.
Основното, което мога да те посъветвам, е: не насилвай детето да яде. Не губи търпение и не превръщай храненето в център на вашата вселена. Не го оставяй гладно, защото няма да помогне. Доказано. Не е въпрос на апетит. Проблемът е в рецепторите в устата, в прекалената сензитивност в устната кухина, евентуално и в някакви мускули, но не мога да ти го пресъздам с конкретната терминология.

Здравейте, не зная как е положението извън София. Когато правих консултациите при първите проявления на проблема, живеех в чужбина. Консултирах се, даваха ми насоки как да продължа и при следващо идване ходех отново. Може и да се е получило, защото детето беше около година и два месеца при първата консултация.
Обикновено хранителни терапевти са логопеди с допълнителна специализация, така че може да се поинтересувате около вас дали има такъв. Статията, която бях публикувала, е писана от Нина Йорданова, която е логопед, а именно с нея правих ранните консултации за храненето. Впоследствие и с още един специалист, който ми препоръчаха тук във форума.

Здравейте, не зная как е положението извън София. Когато правих консултациите при първите проявления на проблема, живеех в чужбина. Консултирах се, даваха ми насоки как да продължа и при следващо идване ходех отново. Може и да се е получило, защото детето беше около година и два месеца при първата консултация.
Обикновено хранителни терапевти са логопеди с допълнителна специализация, така че може да се поинтересувате около вас дали има такъв. Статията, която бях публикувала, е писана от Нина Йорданова, която е логопед, а именно с нея правих ранните консултации за храненето. Впоследствие и с още един специалист, който ми препоръчаха тук във форума.