- Публикувана: 20 март 2018, 16:26 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2020, 17:09 ч.
Как махнахте памперса ?
Здравейте. И аз се интересувам от темата. От няколко месеца дъщеря ми ползва гърне и когато седне, знае какво да прави. Все още, обаче, не може сама да си казва. Съответно, ако не я сложа на гърнето, си върши работата в памперса. Слагам я на гърнето след сън и хранене, и през другото време, когато се сетя. Знам, че сме направили първата крачка, защото знае за какво се използва гърнето и когато седне, го използва по предназначение. Като я попитам къде пишка/ака и тя посочва гърнето, когато си върши работата на него, също посочва какво прави, т.е. усещам, че бавно и славно се доближаваме до целта. Нямаме бърза работа, но ще се радвам още мами да се включат с идеи, съвети и хитринки.
Според мен, може да опитате със създаване на условен рефлекс, т.е. при едно определено действие, всеки път да се повтаря друго определено действие. Например, всеки път когато предлагате гърне на детето, посочвате с докосване гащичките и изричате определена дума, от рода на „пиш”, или както искате да казва. Важно е тази дума да не използвате в други ситуации, а да си е специална, както и действието, което я съпровожда, в посочения пример - докосването на гащичките. Така след колкото повторения е нужно, детето ще схване връзката и на имитационен принцип ще започне да повтаря.
Разбира се, може да има и фалшиви сигнали и, ако детето подаде такъв, трябва с думи прости и жестове и повторения да обясните на момента, че този знак е за гърне.
Децата са умни, но понякога самите ние ги объркваме, като не им даваме точни сигнали и „команди”, с които да ги „програмираме”.
Не случайно е казано, че повторението е майка на знанието.
Успех!
Разбира се, може да има и фалшиви сигнали и, ако детето подаде такъв, трябва с думи прости и жестове и повторения да обясните на момента, че този знак е за гърне.
Децата са умни, но понякога самите ние ги объркваме, като не им даваме точни сигнали и „команди”, с които да ги „програмираме”.
Не случайно е казано, че повторението е майка на знанието.
Успех!
Според мен в момента, в който започне да си разбира за какво служи гърнето носенето на памперс само обърква детето. По-добре ми се струва да минава на гащички. Няколко пъти ще има мокри гащи, килими, мебели, но не мисля, че е болка за умиране. Аз започнах с махане на памперса първо вкъщи. Навън я водех с памперс, но това я объркваше, затова го махнах и за навън, като просто гледах да сме близо до дома ни, за да мога при нужда да я прибера бързо (съответно винаги имах 2-3 комплекта за преобличане в чантата, но ако свършат, се прибирахме). Тя пък бързо схвана зависимостта - мокри гащи = прибиране вкъщи. Започна да си казва и навън, за да се прибере по-късно. Нощният памперс го махнахме доста по-късно, но с дневния нещата станаха бързо по описания начин. И подчертавам, че не съм й се карала никога когато намкри гащите. Това е много важно, за да не свърза всичко със стрес.
Аз също подкрепям тезата,че когато детето разбере за какво служи гърнето,памперсите са излишни и започват да пречат.При нас отучването стана бързо и безпроблемно.Купих гащички с картинки и радостта бе голяма.Обясних,че вече няма памперси и ще се ползва гърнето,за да са чисти новите гащи.Естествено,че имаше гафове,особено първите дни.Важно е да има търпение.При всеки успех пляскахме за награда и това даваше стимул.По време на разходки,в чантата си имах резервни дрехи.Подсещах горе долу през 30мин. и после детето само започна да си казва.Хубаво е да помислите и за сезонът,аз избрах началото на лятото.Никога не съм се карала,когато е имало гаф,,смятам,че това обърква допълнително ситуацията.Нощният памперс махнахме половин година след това,когато детенцето ми само пожела.Важно е и двете страни да са готови.Успех!
Ето и нашият опит. Януари месец две седмици беше много лошо времето и реших така и така сме по цял ден вкъщи да се опитам да науча господинчото, който беше на 1год и 10 месеца. Махнах памперса сложих му новите слипчета с камиончета и колички и беше много радостен. Обясних му, че вече е голям и трябва да ходим в тоалетната. До тогава на гърне не е сядъл, защото пищеше при идеята да седи там. Купихме седалка за тоалетната. Мн му хареса да пика там. Смееше се. Казвах му БРАВОО. Обаче то през 20мин трябвало да се подканя, аз не знаех. И се започна яко подпикване. Пране всеки ден, сушене край печката, че ми свършваха панталоните, на четвъртия ден си викам леле това дете няма да се научи да си казва, ужас...явно лятото трябва да опитам и на петия ден момъка взе че започна да си казва. Памперс само за през ноща слагах. Обаче щурата аз на шестия ден се падаше да пътуваме и викам ще слагам памперс, да ама това го обърка и след това пак на ново два-три дни се учихме. Така че съветът ми е махане на памперс от раз и без никакви компромиси. Да, ще има много пране, да, ще се ядосвате, но успехът е гарантиран, че след една седмица детето само ще си казва.
Като цяло седмица две е времето за което децата свикват и започват да си казват самички.Естествено,че имат пропуски и гафове,особено като се заиграят,но в крайна сметка няма не научени,нали? Аз си повтарях,че и на детенце не му е лесно и то се опитва и старае и така сякаш и за двете страни е по-спокойно.
Зависи колко е вербално детето. Някои като третото ми си ходят на гърне сами, ако са без гащи. Но на 2 и половина още не казва, нито може да си свали дрехите сама. Затова на разходка още е с памперс.
Щото ако 6-8 месеца переш като невидяла, дебнеш и излизаш на разходка с резервни катове - това не е още научено дете, това е източник на стрес. Айде, ако е първо, може от ентусиазъм, но определено не е постигната победа. А някои деца НЕ казват - не само след 2 седмици, след месеци дори. Просто не им пука, или в тоя момент усвояват нещо ново.
Щото ако 6-8 месеца переш като невидяла, дебнеш и излизаш на разходка с резервни катове - това не е още научено дете, това е източник на стрес. Айде, ако е първо, може от ентусиазъм, но определено не е постигната победа. А някои деца НЕ казват - не само след 2 седмици, след месеци дори. Просто не им пука, или в тоя момент усвояват нещо ново.
От февруари махнах памперса вкъщи. От вчера се осмелявам и на вън да го водя без памперс. Избягвам места с много деца, за да не го оглеждат, ако се случи инциден. Подсещам го, още не си казва. На 2.6 г е. Надявам се скоро да започне. А това с 8-9 месечните и катовете с дрехи- не го разбирам. Миналата година една майка на площадката не спря да ми дудне възмутена, че сина ми е голям (1г9м) и още е с памперс. А тя излизаше буквално с един огромен сак гащи и панталони за 9- месечния й син. През 15 мин го молеше да пишка. На количката беше сложила непромукаема подложка. Не знам колко време й е продължила сагата, ама ми се стори безсмислена хамалогия.
Не, имам предвид, че дори на 2 и половина пак трябва да си готова за инциденти. А това ти товари мисленето, ако имаш и други задачи. Въпрос на избор е. Но понякога при махнат памперс детето пак е далеч от надеждно тоалетно трениране. И в тоя случай, ако ще е удобно на майката и ще й запази разсъдъка, не отнемат точки за връщане на памперс. Да, обърква се, след 2-3 месеца пак се научава, голяма работа, и без това децата непрекъснато сменят плочата и тенденциите.
Аз лично не се притеснвам от инциденти. Вчера и днес добре се справя навън. Не съм си задала точно определено време, в което да се махне тотално пелената. Синът ми е доста инатлива и непокорна порода, така че я караме кротко, бавно и плавно. Без стрес и напрежение. Имаме още 6м до влизане в ДГ, пък дано успеем.
Да факт е,че има и по-трудно свикващи деца и търпението,прането и всичко останало в един момент се превръщат в тежест.С двете си дечица явно съм била късметлийка в това отношение.Пропуснах да кажа,че при нас бяха около 2г. и явно са били готови,вербални и добронамерени към майка им.Търпение и успех мили мамчета!
Ние имаме известен напредък. Както бях писала по-горе, дъщеря ми отдавна ползва гърне, но не може сама да си казва. Започнах да я оставям без памперс вкъщи и открих, че пишка през 20-30 мин. Явно, когато са с памперс са свикнали по малко и на често да пишкат. За 2-3 дни без памперс успя да разреди ходенето и вече пишка най-малко на 1 час. Като се изпишка в гърнето, пляска с ръце и посочва, че е свършила работа. Но сама рядко си казва и съответно трябва да я дебна и да я слагам на гърнето. Ако пропусна времето за пишкане, се напишква. Усещам, че не е напълно готова затова и не се напъвам особено. Освен това, вече се стопли и прекарваме повече време навън и няма как да се учим. Лятото ще опитам пак по-сериозно да й махна памперса. Тогава ще е подходящ сезона за излизане без пампврс и ще е по-големичка, така че се надявам да разбере по-добре.
Започнах да махам памперса на 2 год и няколко месеца. Сърдеше се на гърне и затова просто му сложих гащички и му обясних, че няма вече памперс. Не съм го насилвала на гърне, просто предлагах, а той отказваше. Напишкваше се и малко по-малко започна да се осъзнава, че е мокър и да казва, а аз му обяснявах, че се пишка в гърнето. Постепенно започна да стои и на гърне (когато поиска). Първите месеци навън понякога слагах памперс. Малко преди 3год махнах следобедния памперс като дълго преди това му стоеше сух. Беше хванал вирус с разстройство и сам си събуваше памперса. На 3 махнах и нощния пак, защото го събуваше като му се ходеше на гърне. Аз лично не съм от родителите, които стават да изпишкват децата нощно време и затова и не бързах с нощния. В момента е на 3 год и 4 м и все още има инциденти от време на време като му е интересно нещо и не иска да губи време.
Трябва да имаш впредвид, че няма как децата да спрат да се напишкват/ наакват от раз, трябва си време и много търпение. Успех в начинанието.
Трябва да имаш впредвид, че няма как децата да спрат да се напишкват/ наакват от раз, трябва си време и много търпение. Успех в начинанието.