Нормално ли е?!

За мен не е нормално. Надявам се, че щом имам три деца, имам право да изкажа мнение. Моят голям син е на 8 г, много отдавна си се обслужва сам в тоалетната, някъде от около 5-6г възраст, пресича нашата улица, която понякога е доста натоварена, сам.
Оставям децата си да правят разни неща сами, най-малкото нямам физическата възможност, но установявам, че всъщност биха могли да се справят с много повече неща. Например да си оправят леглата, да нагъват пижами, дрехи и др. Все съм си мислела, че е рано и са малки, но истината е, че колкото по-рано толкова по-добре за всички.

Още повече децата обикновено сами узряват и искат да помагат, възрастните обикновено не им разрешаваме, защото ни е по-лесно да го свършим сами отколкото да инвестираме време и усилие да ги научим .

Много бях категорична, че не е нормално, но днес имах ужасна случка.

Детето ми и още едно дете сацнападнати посред бял ден, др.дете е успяло да се скрие в едим магазин.Моето е било хванато за врата, пребърквано и заплашвано.На място са се оказали полицаи, не разбрах как, но не са намерени нападателите.Детето ми няма нищо за крадене, днес не му дадох пари, а тел. Не носи

Все пак, едва ли ще тръгна да го водя отново на учулище, но си имам едно на ум

И за мен не е нормално.
Независимостта се изгражда със стъпки от малка възратс като се съобразява със зрялост, темперамент и индивидуални особености.

И в двата случая има фрагментарно поведение, което не позволява да се направи извод за несамостоятелност. В гр. София за дете на тази възраст, пуснато само, родителят поема риск. Не само безумията на пътя, но и случаите на изчезване на деца, са рискове, които всеки родител има наум. Детето, чието дупе се бърше, може да има свръхмерна гнусливост или други причини да изискват това (дъщеря ми беше направила уроинфекция с пренасяне на Е-коли точно при самостоятелен тоалет). Ако е имало подобен инцидент - не до 8, а до 14 г. майката ще бърше дупето, за да предпази детето. Не може при поглед "през шпионката" да преценяваме качества.

Защо ? По-лесно и е да го бърше от това да му обясни и покаже как да се бърше само ли ?

Благодаря! Точно това ме провокира да пусна темата - желанието ми да видя какви са нагласите и на други родители на деца в сходна възраст, как постъпват те в сходни ситуации.

Както вече споменах, и домът, и училището на шестокласничката се намират в идеалния център на София. Пред дома й спира трамвай, пред училището - също. Разстоянието е точно 2 спирки с превозното средство, сега проверих. Тя никога не се е качвала на трамвая сама. Случвало се е да чака в училището 1 час, за да дойде някой да я вземе, през което време изпада в истерии и му звъни по 20 пъти по телефона. Случва се да ангажират и сравнително далечни роднини да прекосяват половин София, с цел да я закарат/заведат до училище. Не съм клюкарка, не си вра носа в чуждите работи, много са ми близки. Известно време сме живяли в едно домакинство и имам преки, постоянни наблюдения. Детето е изключително несамостоятелно, пазят го от всичко, а в домакинството не участва по никакъв начин. Например, ако е гладна, стои и чака да се сготви нещо и да й се сервира, за да яде. Сама вкъщи също избягват да я оставят да стои - все трябва някой да бъде с нея и да я "гледа". Моите извинения, но за мен това е прекалено. Споделяла съм го с родителите й, възприемат думите ми с едно наум, защото съм нямала деца... Да, така е. Но това означава ли, че нямам право да задавам въпроси или пък да споделям мнение по въпроса? Мислещ човек съм, задавам въпроси както на себе си, така и на тях. В случая - и на вас. Благодаря на всички за мненията, бяха ми полезни! 

виж сега - в шести клас трябва да е около 12 -13 години ако се не лъжа. изпада в истерии щото я дрънка пубертета яко. след време ще се кротне. за ходенето сама на училище ако нямам доверие на детето си няма да го пусна. има изключително незрели същества. моето малкото е такова. на шест и половина е, но няма и на половина акъла на брат си когато беше на нейната възраст. а при нас до шести клас ( включително ) са зад заключена врата и ги водят и взимат родителите.
това, че седи гладна и чака някой да я обслужи - ми така е научена. със сигурност може да се справи сама ако и се наложи. не е ок. подобно възпитание, но не е нещо ненормално и извънземно.
няма лошо да се интересуваш какво е добре и какво не, но пишейки обвинително с цел едва ли не да оплюем тъпите роднини предизвикваш отрицателно отношение към себе си. добре почна последната си публикация, но след *моите извинения, но .... * пак си запя старата песен. та с няколко думи - ти може да имаш каквото си искаш мнение, виждане, настроение, но не си родител на това дете и нямаш никакво право да критикуваш или налагаш мнение. ако говориш на тези хора по начина по който пишеш най-вероятно не приемат мнението ти с едно на ум, а заемат отбранителна позиция и дори и да си права за някой неща - ще го отричат. ако наистина те интересува това дете и са ти много близки хората просто промени тона. може и да имаш успех.

Значи са те отсвирили, а ти продължаваш да обясняваш как не било нормално и искаш нещо да променят. Няма да променят, а ти повече не се бутай там да даваш акъл. Какво и как си правят те си знаят. Ти трупай чужд опит за себе си след време.

Да, за мен също е прекалено. Но не разбирам на теб какъв зор ти е да го обсъдиш в бгмамата. ОК, намираш го за прекалено, правиш си изводите и действаш със своите деца според своята преценка. Откъде тази потребност да размяташ случая и да събираш негативни коментари? Само не ми казвай, че е с идеята да си свериш часовника. Много издиша.

Това още ли продължава да се дъвче.Не разбирам как някой си ще дава съвети и ще се възмущава за чужди деца.Мисли,чети,наблюдавай,без да съдиш,вземи че си роди деца и си ги гледай,както смяташ за добре.Родителите на това дете са решили така за него и на теб не ти влиза в работата да ги коментираш.Това дали за мен,за теб или някой друг е ок или не,няма никакво значение

Нормално ли е?!
Нормално ли е човек толкова да се вторачва и вманиачава в неща ,които изобщо не го касаят?
В моите представи за ''нормално'' би било всеки да потърси свои интересни неща, хобита, гаджета, книги....личен живот и лични преживявания, вместо да  потъва толкова надълбоко в чужди такива.

И като по-голям може да бъде нападнат – възрастта не дава имунитет. По-добре поговорете и го научете как да действа в такива ситуации, за да не го пребият някъде за два лева или стар телефон. Т.е. да може да преценява силите си и да не се прави на мъж, когато отсреща има физическо превъзходство.

Момичето са знае какво е ненормално, вече разбра, че и на майки не трябва да реагира. 

Въобще не се е правил на мъж, нямал е и такава възможност.Казал е, че няма нищо, което си е самата истина, молил е за помощ минаващи край него, но никой не се е трогнал, поне да се обади на тел. 112. Впоследствие другото дете се е обадило.

Смени си маршрута с по-дълъг, което не е решение.Продължава да си ходи сам на училище.

О, аз нямах предвид, че синът ти се е правил на мъж, а просто те посъветвах да обсъдите и отиграете всевъзможни ситуации и какви биха били най-адекватните му реакции във всяка от тях.

Все пак тук четат и други родители, та не е зле от време на време да се припомнят елементарните методи за безопасност. Синът ти не е нито първото, нито последното дете, нападнато с цел грабеж. Просто трябва да учим децата си как да действат в такива случаи, а не просто да ги запишем на някакво бойно изкуство и да си измием ръцете, че сме взели всички мерки като отговорни родители. Защото бойните умения не вършат много работа, ако човекът отсреща е въоръжен например. Или когато детето е надценило силите си.
И защото няма вещи – колкото и маркови да са, които да са по-скъпи от живота на детето ни.